Решение № 167 от 18.11.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Пловдив, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Марина В. Белчева, като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Наказателно дело за възобновяване № 20255000600391 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на гл. 33 от НПК.

С определение № 453/13.12.2024 г. по НОХД № 998/2024 г.

Свиленградският районен съд е ПРИЗНАЛ подс. К. Т. В., със снета по делото самоличност, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 14.12.2023 година в град С., област Х., управлявал МПС – лек автомобил марка „О.”, модел „А.” с държавен регистрационен № *******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно: 2.54 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510” със сериен номер ARDN 0088 престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 343б, ал.1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК, го е ОСЪДИЛ на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 10 /десет/ месеца и наказание „ГЛОБА” в размер на 190 лв. и е ОТЛОЖИЛ, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години.

1

На основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал.1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК е НАЛОЖИЛ на подс. К. Т. В., със снета по делото самоличност, наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО

СРЕДСТВО” за срок от 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца.

ПРИСПАДНАЛ е, на основание чл. 59, ал. 4 от НК , от наложеното на подсъдимия К. Т. В. наказание „Лишаване от право да управлява МПС” времето, през което е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 14.12.2023 година.

С определение № 854/13.12.2024 г. Свиленградският районен съд е ОТНЕЛ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА, на основание чл. 343б, ал. 5 от НК, вещественото доказателство по делото, а именно: лек автомобил марка „О.”, модел „А.” с държавен регистрационен № ******* с рама № *****, ведно с контактния ключ (на съхранение в Тилова база при ОДМВР – Х.), собственост на обвиняемия К. Т. В. и Свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (МПС), част I, № 012032279, издадено за лек автомобил марка „О.”, модел „А.” с държавен регистрационен № *******, собственост на подсъдимия К. Т. В. и послужило за извършване на умишлено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

С определение № 358/04.08.2025 г. Хасковският окръжен съд е потвърдил определение № 854/13.12.2024 г. на Свиленградския районен съд.

В Пловдивския апелативен съд е постъпило искане от 13.06.2025 г. от защитника на осъдения за възобновяване на НОХД 998/2024 на Районен съд – Свиленград като се отмени изцяло постановеното „от него определение от 14.11.2024 г.“ и делото се върне за разглеждане от друг състав на съда.

Прокурорът даде заключение, че искането за възобновяване е неоснователно.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в искането, намира и приема за установено следното:

ИСКАНЕТО Е НЕОСНОВАТЕЛНО.

В проведеното съдебно заседание на 13.12.2024 г. от Свиленградския 2 районен съд е одобрено постигнато споразумение между участващия по делото прокурор, подсъдимия и упълномощения му защитник. Всички страни са изразили становища, че така представеното споразумение не противоречи на закона и морала, неговото окончателно съдържание е било вписано в съдебния протокол.

С това споразумение подсъдимият К. Т. В . , е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и на основание чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК е осъден на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 10 /десет/ месеца и наказание „ГЛОБА” в размер на 190 лв. и е отложил, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години .

Наред с това му е определено и наказание от една година и четири месеца „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“.

С определение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, на основание чл.

343б, ал. 5 от НК, вещественото доказателство по делото - лек автомобил, марка „О.“, модел „А.“ е отнето в полза на държавата.

При сключване на споразумението от страна на защитата и подсъдимия и от страна на участващия по делото прокурор е постигнато съгласие и тяхната воля е била именно да се наложат посочените по-горе санкции. В съответствие с предложените от тях параметри е одобрено и споразумението.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд е спазил процедурата, регламентирана в чл. 381 и сл. от НПК. Същото е изготвено в писмена форма съгласно изискванията на чл. 381, ал. 5 от НПК. Подсъдимият е заявил изрично, че разбира последиците от него, подписал го е доброволно и се е отказал от разглеждането на делото по общия ред, като съдържанието му е вписано в съдебния протокол и е подписано от прокурора, защитника и подсъдимия. Поради това не може да се приеме, че е допуснато съществено процесуално нарушение при разглеждане на делото.

Първото основание, което е посочено в искането, е свързано с неучастие на страни в проведеното пред първата инстанция заседание по делото, както и с непризоваване на защитник на подсъдимия. Тези твърдения са напълно голословни и по никакъв начин не кореспондират с отразеното в съдебния протокол и книжа по делото. Призовани са всички страни и всички са се явили, поради което и не са налице твърдените нарушения.

3

По отношение на втория довод, че не са изследвани въпросите, касаещи доказаност на обвинението, същият е неоснователен.

С оглед характера на производството, образувано по реда на чл. 382 от НПК-внесено предложение за одобряване на споразумение, ролята на съда досежно доказателствената обезпеченост е различна и е ограничена до правомощието му да одобри споразумението, когато то не противоречи на закона и морала /чл. 382, ал. 7 от НПК /, респ. да откаже да стори това в обратния случай.

Разписаните в глава 29 от НПК правила не включват негова процесуална активност за събиране на доказателства. Това е логично, тъй като решаването на делото със споразумение е институт, установен като приемлив компромис между интересите на държавното обвинение и интересите на обвинения в извършване на престъпление от общ характер, с цел обезпечаване бързина на наказателното производство. Презюмира се, че до решението за подписване на споразумението страните са достигнали именно въз основа на вече приобщените по делото доказателства. Ако съдът ги намери за недостатъчни, има правомощие да не одобри споразумението.

В конкретния случай следва да се констатира, че по делото са били налични достатъчно събрани в хода на приключилото досъдебно производство доказателства. По тази причина Районен съд – Свиленград не е имал основание да констатира нарушения на процесуалния закон в тази насока, респ., да не одобри споразумението.

Наведени са доводи за липса на мотиви в атакуваното определение.

Доводите са неоснователни, тъй като в процедурата по Глава 29 НПК е налице специфика относно ролята на съда като орган, осъществяващ функцията по ръководство и решаване в процеса. Докато в производството по общия ред съдът сам изследва въпросите по чл. 301 НПК и постановява присъда, в процедурата по Глава 29 НПК, макар и да продължава да бъде арбитър на правния спор, той само упражнява контрол върху начина, по който са решени тези въпроси. Съществена отлика между двете процедури е липсата на законово задължение съдът да мотивира своите процесуални действия, за разлика от случаите, когато производството протича по общия ред. Това не означава, че съдът се произнася произволно и в разрез с процесуалния закон, а само означава, че неговото произнасяне е в рамките на процедурата по Глава 4

29 НПК и съгласно правилата на тази процедура. Несъмнено, съдът одобрява споразумението, само ако констатира, че то не противоречи на закона и морала / чл. 382, ал. 7 НПК /, но когато одобрява споразумението, той не излага мотиви за това.

В искането, неясно защо, се твърди, че неправилно е била приложена разпоредбата на чл. 343г НК, при положение че за лишаването от свобода е приложена хипотезата на чл. 55 НК. Съгласно разпоредбата на чл. 55 ал. 3 НК, в тези случаи е предвидена възможност съдът да не приложи по-леко предвиденото наказание може да не се налага. Това само е предвидена възможност, от една страна, а, от друга, в самото споразумение страните са постигнали съгласие за приложението на санкцията, предвидена в чл. 343г НК.

Абсолютно неоснователен е доводът за неправилно приложение на наказанието, предвидено в чл. 343г НК, понеже вече била наложена принудителна административна мярка по отношение на осъдения. В споразумението изрично е приложена хипотезата на чл. 59 ал. 4 НК и е зачетено времето, през което К. В. е бил лишен по административен ред от правото да управлява МПС, считано от 14.12.2023 г. Внимателният прочит на заповедта за налагане на принудителната административна мярка показва, че тя е определена именно до решаване въпроса с отговорността и изобщо не са касае до вече наложено административно наказание, в какъвто смисъл е твърдението в искането.

Отлагането изпълнението на наложеното наказание започва да тече от датата на влизане в сила на определението на първоинстанционния съд.

Обстоятелството, че преди това е имало одобрено друго споразумение, което е било отменено по реда на възобновяването, не дава основание да се счита, че е основателно искането изпитателният срок да тече от момента на влизане в сила именно на това предходно споразумение, защото с възобновяването на НОХД № 791/2023 г. по описа на РС - Свиленград и отмяната на постановеното по него определение № 386/28.12.2023 г. то вече не съществува в правния мир. Последиците от осъждането на К. В. са свързани единствено по НОХД № 998/2024 г. Свиленградският районен съд с одобреното споразумение с определение №453/13.12.2024 г.

С оглед на изложеното по-горе, Пловдивският апелативен съд намира искането за възобновяване на неоснователно и същото следва да бъде 5 оставено без уважение.

Ето защо съдът и

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. Т. В. за възобновяване на НОХД 998/2024 г. с одобреното споразумение по определение № 453/13.12.2024 г. по описа на Районен съд - Свиленград.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6