Определение № 559 от 14.09.2024, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 559 гр. Пловдив, 14.09.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Частно наказателно дело № 20245330201752 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243 от НПК.

Образувано е по жалба на С. Д. Д., ЕГН **********, лично и като законен представител (баща) на малолетния М. С. Д., ЕГН **********, чрез процесуалния им представител адвокат А. Н. Г. срещу Постановление № 5754 / 2022 / 10.10.2022 година на Районна прокуратура - Пловдив, с което е прекратено наказателното производство по Досъдебно производство № 170 / 2022 година на РУ на МВР - Труд на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради липса на доказателства, обосноваващи извод за осъществен състав на престъпление по чл. 127, ал. 1 от НК, както и че няма данни за деяние по чл. 127, ал. 3 от НК.

С жалбата се прави искане за отмяна на прокурорското постановление с твърдение, че е незаконосъобразно и осъщественото разследване е непълно, защото не са извършени всички процесуални действия за разкриване на обективната истина. Заявява се, че заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза дава отговор единствено и само насока за времето на настъпване на смъртта на пострадалата А.А.С., но не и за причината за леталния изход, като също така не бил изчерпан кръгът от лица, с които починалата е поддържала взаимоотношения. Сочи се, че през април 2022 година мъжът й С. Д. бил получил информация от 01 РУ на МВР Пловдив, че тя би трябвало да е жива, а по досъдебното производство се твърди, че е починала. Нямало събрани данни за проведени разговори от 1 починалата през периода: месец септември 2021 година - месец май 2022 година, както и не била изготвена съдебно-химическа експертиза, която да даде информация дали в кръвта на починалата са се съдържали отровни вещества, като не било изяснено и какъв период от време С. е пребивавала в складовото помещение, в което са открили трупа й.

След запознаване с материалите по делото и във връзка с доводите жалбата Съдът намира следното:

Жалбата е допустима – депозирана е от процесуално легитимирани лица срещу подлежащ на съдебен контрол акт и е подадена в законоустановения 7дневен срок. Но, разгледана по същество, е неоснователна.

Досъдебното производство е образувано и водено за това, че на неустановена дата през 2022 година в село Труд, област Пловдив, по какъвто и да е начин е подпомогнат или склонен другиго – лице от женски пол с неустановена самоличност, към самоубийство и е последвало такова – престъпление по чл. 127, ал. 1 от НК, като в хода на производството не е привлечено лице в качеството на обвиняем.

При разследването е установена следната фактическа обстановка:

Търговецът „Джандери“ ООД, управляван и представляван от свидетеля И.Й., притежава производствена база в местността Шумака в село Труд, област Пловдив, като около 6 - 7 години преди инкриминирания период дружеството прекратява дейността си и не ползва базата, а свидетелят И.Й. заминава да живее със семейството си в Кралство Великобритания.

А.А.С. имала 10-годишен син М. Д., за когото в **** се грижи баща му свидетелят С. Д.. Същата рядко поддържала връзка и с баща си свидетеля А.С., с когото се била виждала за последно през месец декември 2021 години.

А. С. имала здравословни проблеми вследствие на злоупотреба с алкохол – страдала от чернодробно заболяване, както и от психическо и поведенческо разстройство, дължащо се на употреба на алкохол, синдром на зависимост, като периода: 15.11.2021 година - 20.11.2021 година се е лекувала в Клиниката по нервни болести при УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД - Пловдив, откъдето е изписана с диагноза: други неуточнени полиневропатии и придружаващи заболявания . В деня на настаняването й в горепосоченото медицинско заведение – 15.11.2021 година С. позвънява на единен европейски номер 112 и съобщава, че има нужда от лекарска помощ. Оплаква се, че краката й се схващат, не може да 2 ходи и диша трудно, заради придружаващо белодробно заболяване. Заявява, че целият й организъм отказва да функционира. А. С. нямала постоянно местоживеене, понякога отсядала при приятели, а през 2022 година се настанява да живее в неизползваната от „Джандери“ ООД производствена база в местността Шумака в село Труд, област Пловдив.

На 22.05.2022 година свидетелят И.Й. и съпругът й свидетелят С. Й. посещават неизползваната от „Джандери“ ООД производствена база, където заварват тяло на починал човек в напреднала фаза на разложение. Веднага сигнализират органите на РУ на МВР - Труд и е извършен оглед на местопроизшествие (първо действие по разследването, довело до образуване на наказателното производство), при който е установено, че трупът е на жена, а впоследствие – че това е А. С..

До тези фактически изводи, които Съдът изцяло споделя, е достигнато и от представителя на Държавното обвинение, след задълбочен и последователен анализ на събрания доказателствен материал.

По време на предварителното разследване с цел идентифициране самоличността на починалия човек от А.С. са взети образци за сравнително изследване и е изготвена ДНК експертиза № PG119/DNA/14072022 от 14.07.2022 година, съгласно чието заключение вероятността А. Д. С. да е биологичен баща на трупа на лицето от женски пол с неустановена самоличност е РР=0,999999999764 (99,9999999764%) при гранични стойности от 0 до 1, възприета вероятност 0,5; минимална липсваща алелна честота 0,013 и неизследвана биологична майка. Или откритият на 22.05.2022 година в производствената база на „Джандери“ ООД в село Труд труп на жена е А.А.С..

При разследването е изготвена и Съдебномедицинска експертиза на труп № 93 от 23.05.2022 година (с неустановена към онзи момент самоличност), съгласно чието заключение: при огледа и аутопсията е установено напреднало трупно разложение, до степен скелетиране с елементи на мумифициране; липсвали травматични увреждания по остатъчните меки тъкани на костите на главата, шията, гръдния кош, корема и крайниците; причината за смъртта на лицето не може да се определи, поради напредналия процес на трупното разложение; преценено по състоянието на трупните изменения към момента на 3 извършване на аутопсията, отговаря на смърт от около един месец, като не може да се изключи по-дълъг период от време.

Приетата фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите И. Д.а Й.а, С. Й. Й., Г. Й. М., С. Т. С., З. А. А.ов, А. Д. С., С. Д. Д. и М. Й. М., както и от приобщените по делото писмени и веществени доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум, медицинска документация на А.А.С., диск с аудиозаписи от ЕЕН 112 и снимки на електронните картони от приетите повиквания и протокол за оглед на вещественото доказателство, протокол за вземане на образци за сравнително изследване, удостоверение за наследници, протокол за доброволно предаване, разписка, справки от АИС на МВР.

Показанията на свидетелите се кредитират като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на останалите събрани по делото писмени и веществени доказателства, от чиято съвкупност се очертава и описаната Съда (възприета и от наблюдаващия прокурор) фактическа обстановка, а всяка от експертизите се приема като компетентно изготвена и обоснована, с необходимите професионални познания и опит в съответната област, съответстваща на събраните по делото доказателства.

При така възприетата фактическа страна Районният съд намира, че Постановление № 5754 / 2022 / 10.10.2022 година е законосъобразно и изводите на прокурора за липса на престъпление по чл. 127 от НК са обосновани и правилни.

Съгласно чл. 243 от НПК прокурорът може да прекрати на наказателното производство на основанията по чл. 24, ал. 1 от НПК, както и когато прецени, че обвинението не е доказано. Прекратителното основание по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК (деянието не съставлява престъпление) предполага липсата на съставомерност от обективна и/или субективна страна на деянието, за което е образувано досъдебното производство, както и липсата на обществена опасност на деянието като признак на престъплението и на вината у извършителя. За да се достигне до този извод представителят на Държавното обвинение и съдът при проверката за законосъобразност на прокурорския акт извършват анализ и преценка на всички събрани по делото данни и въз основа на тях изграждат фактическите си и правни изводи. При противоречия на доказателствените материали се излагат съображения защо едни се приемат, а 4 други се отхвърлят и при неизяснена и противоречива фактическа обстановка се събират допълнително доказателства.

Съгласно чл. 14, ал. 1 от НПК органите на наказателния процес вземат решенията си само след като е извършено обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото и това е предпоставката за законосъобразно прекратяване на наказателното производство при несъставомерност на деянието. Същевременно естеството на съдебния контрол в досъдебната фаза не позволява на съда да допълва и/или подменя суверенната преценка на прокурора, щом същата е изведена обосновано на базата на събрания доказателствен материал.

В разглеждания случай тази преценка е формирана в резултат на пълно тълкуване на доказателствения масив и неговата достатъчност и обжалваното Постановление на Районна прокуратура - Пловдив е изготвено при необходимата изясненост на фактическата обстановка, в резултат на обективно, всестранно и пълно проведено разследване, и при достатъчна пълнота на доказателствения материал по делото. Изследвани са подробно обстоятелствата по случая, довели до очертаване на фактологията в настоящия казус в своята всестранност, и преценката на настоящия съдебен състав е, че разследването по делото е включило необходимите действия за пълно установяване на фактите за изясняване на обективната истина. Така при проведено с нужната пълнота и обективност предварително разследване с процесуално-следствени действия при спазване на разпоредбите на НПК и вярно отразена в обстоятелствената част на обжалваното постановление фактическата обстановка, направеният от прокурора анализ на доказателствения материал е обективен, безпристрастен и добросъвестен, а изведените от него правни изводи са обосновани и правилни, включително аргументацията за вероятност за естествена смърт на А.А.С., вследствие на силно влошено здравословно състояние.

Както правилно е посочено от представителя на Държавното обвинение, подпомагането или склоняването към самоубийство по основния състав – чл.

127, ал. 1 от НК, се изразява в създаване на благоприятни предпоставки за осъществяване на самоубийството, до улесняване по някакъв начин на самоубиеца, когато вече е взел решение да го извърши. От друга страна, склоняването е психично въздействие, изразяващо се в мотивиране на 5 самоубиеца да вземе решение и да посегне на живота си и в резултат именно на това въздействие жертвата решава да посегне на живота си.

Разпоредбата на чл. 127, ал. 3 от НК пък предвижда жестоко отнасяне или системно унизяване на достойнството на лицето, намиращо се в материална или друга зависимост от дееца, като по този начин да го доведе до самоубийство или до опит за самоубийство. Практиката приема, че зависимостта трябва да поставя в безизходно положение жертвата, като преди всичко необходимо е тя да се намира в материална или друга зависимост от субекта на престъплението. Такава ще е налице, когато деецът има правната или фактическа възможност да въздейства съществено върху живота на жертвата. Когато източниците на съществуване са свързани с волята на субекта и последният може да влияе върху имуществената сфера на жертвата е налице материална зависимост, а друга зависимост е налице при служебни, брачни или семейни връзки между дееца и жертвата. Мотивационното въздействие се осъществява или чрез жестоко отнасяне към пострадалия, изразяващо се в изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност, садизъм, коравосърдечие и безчовечност или чрез системно унизяване на неговото достойнство, като унизителните действия трябва да са многократни, еднократното им извършване не е достатъчно.