Определение № 161 от 19.02.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 161 гр. Ловеч, 19.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500044 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.413,ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в ****, представлявано от М.С. и Д.К.К., чрез адвокат В. Г.-САК, съдебен адрес в ****, срещу Разпореждане № 3401/28.12.2024г., пост. по ч.гр.д.№ 2231/2024г. по описа на РС-Ловеч, в частта, в която е отхвърлено заявлението до размера на 795.02лв., представляваща претенции за неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги и договора за лизинг, както и в отхвърлената част на разноските-съразмерно на уважената част от заявлението.

Не се съгласява с мотива на съда,че претендираните неустойки за предсрочното прекратяване на договорите са нищожни поради противоречие със закона и добрите нрави.

Обяснява,че се претендират неустойки,формирани от стойността на 3-месечн абонаментни такси,без ДДС.От мотивите на заповедния съд на става ясно защо приема,че са неравноправни.

Излага подробни мотиви за законосъобразността на този договорен ангажимент,предвиден с целпревантивна-да стимулира абоната да изпълни задължението си, обезпечителна-да осигури точно изпълнение на договора и обезщетителна-да компенсира вредите за кредитора от неизпълнението на договора.

По изложените съображения моли да се отмени разпореждането в обжалваната част и заявлението се уважи изцяло,като се присъдят всички направени разноски.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 08.01.2025г., а жалбата е подадена на 15.01.2025г.,т.е. с пазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва 1 лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 2231/2024г.по описа на РС-Ловеч, писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира следното:

На 06.12.2024г. пред РС-Ловеч е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.

№2231/2024г. по описа на съда. Заявителят „Йеттел България”ЕАД е предявил вземане срещу М. Л.

Д. от ****, в общ размер на 1222.96лв.,от която сума – 305.31лв.-задължения за дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги, 122.63лв.-неплатени лизингови вноски, 795.02лв.-неустойка за предсрочно прекратяване на договора. Претендира се и законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Предявена е и претенция за възстановяване на направените от заявителя разноски,формирани от внесената държавна такса и адвокатския хонорар.

Заявителят твърди,че е настъпила предсрочна изискуемост на договорите поради неизпълнение от страна на абоната,като за задълженията операторът е съставил фактури. Периодът на неизпълнение е 05.12.2022г. до 04.03.2023г. Поради това неизпълнение е прекратил договорите едностранно и затова претендира предвидените в договора в чл.9, неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги и договора за лизинг,съотв.по б.(а)- при предсрочно прекратяване-за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок в размер на всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти,но не повече от три месеца.В случай,че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти,потребителят дължи възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-висок месечен абонамент,съответстваща на остатъка от договора и б.(б)- в случаите,когато на абоната е предоставено устройство за ползване на услуги,съгласно договора,чийто срок не е изтекъл,потребителят дължи такава част от разликата между стандартната цена на устройството(в брой или без абонамент), съгласно ценовата листа,действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му,какъвто съответства на оставащия срок на договора.Претендираната обща сума е уточнена по двата вида неустойки. За вземането операторът е издал фактури,които прилага.

Към заявлението са приложени договорите- за мобилни услуги и за лизинг и приложенията към тях, застрахователната полица за мобилното устройство, издадените фактури, ОУ на „Йеттел България“ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни услуги, ОУ по договора за лизинг, доказателства за пълномощията на представителя на заявителя.

РС-Ловеч е постановил Разпореждане №3401/28.12.2024г.,с което е уважил претенциите за неплатената стойност на предоставените мобилни услуги и непогасени лизингови вноски за предоставени за ползване мобилни устройства и базови аксесоари,както и разноски в размер на 176.75лв.,съобразно уважената част от заявлението. В останалата част за сумата от претендираните неустойки от 795.02лв., е отхвърлено.В мотивите съдът е изложил, че претенциите за неустойки противоречат на добрите нрави.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

При произнасянето си съдът съобразява,че по отношение критериите за редовност на заявлението разпоредбата на чл.410,ал.2 и ал.3 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и 2 ал.3 от ГПК. С оглед спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи- основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му. При твърдение,че облигационното отношение е прекратено, следва да се приложат и доказателствата,с които тази последица е обективирана.

Съставът намира, че в случая в заявлението са изпълнени изискванията за индивидуализиране на претенцията по отношение на главницата и неустойките. Заявителят е уточнил, че основанието на вземанията са конкретно посочени- договор за мобилни услуги и договор за лизинг на мобилно устройство и аксесоари. Уточнил е как са формирани вземанията,вкл.и по отношение на търсените неустойки

По правилото на чл.269 от ГПК предмет на настоящето произнасяне са само претенциите за неустойки.

Съставът намира,че не са предоставени доказателства за обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията по трите договора. В заявлението изобщо не са наведени твърдения кога е станало това,как е уведомен абонатът,не е посочена дата,от която договорната връзка се счита за прекратена. Заявителят се позовава на чл.9 от ОУ, но не представя доказателства да е съществена предвидената там процедура. Съгласно чл.9 операторът може да прекрати договора с едномесечно писмено предизвестие при наличие на посочени хипотези. В ОУ към договора за лизинг не е предвиден по-различен ред. Предпоставка да се търси неустойка е именно прекратяването на договора,което не се установява. Известно е,че упражняването на правото за прекратяване на договора следва да е във формата,в която е бил сключен-в случая писменасъгл.чл.87,ал.1,изр.2-ро от ЗЗД. Според трайната съдебна практика в тежест на кредитора е да установи отправяне на покана за изпълнение до длъжника с предупреждение за разваляне на договора и достигането й до знанието му. От приложените към заявлението документи не се установява заявителят да е изпълнил тази процедура преди подаване на заявлението. При тези данни съдът не може да установи дали и кога е настъпила тази промяна в договорните отношения, довела до твърдяното прекратяване на отношенията между оператора и абоната. Изводът е,че няма данни да е настъпила изискуемостта на това вземане на оператора към абоната.

По изложените съображения съставът приема,че не са дължими неустойките, основаващи се на твърдението за валидно прекратяване на договорите за мобилни услуги и за лизинг,сключени между М. Л. Д. и „Йеттел България“ЕАД.

При този изход на спора няма основание за коригиране на определените от заповедния съд разноски.

По изложените съображения, макар и с други мотиви, съставът намира,че Разпореждане № 3401/28.12.2024г. на РС-Ловеч, пост.по ч.гр.д.№2231/2024г., следва да се потвърди в обжалваната му част.

Затова ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3401/28.12.2024г., пост. по ч.гр.д.№ 2231/2024г. по описа на РС–Ловеч, в частта, с която е отхвърлено заявлението на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД 3 с ЕИК **********,със седалище и адрес на управление в ****, представлявано от М.С. и Д.К.К., чрез адвокат В. Г. - САК, съдебен адрес ****, срещу М. Л. Д. с ЕГН **********, от ****, по претенциите за неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги и договора за лизинг, в общ размер на 795.02лв., както и в отхвърлената част на разноскитесъразмерно на уважената част от заявлението, като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4