Разпореждане № 162134 от 07.11.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 162134 гр. София, 07.11.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА Частно гражданско дело № 20241110158647 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на „...“ ЕООД срещу Н. И. М., с което заявителят е поискал издаване на заповед за изпълнение и за следните вземания: сумата 180,16 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и сумата 16,21 лева – лихва за забава върху вземането за възнаграждение по този договор за периода 21.02.2024 г. – 16.09.2024 г.

В обстоятелствената част на заявлението, т. 12 от същото /обстоятелства, от които произтича вземането/ е посочено, че паричните вземания за възнаграждение за предоставяне на поръчителство произтичат от договор за предоставяне на поръчителство от 20.12.2023 г., сключен между заявителя и длъжника, по силата на който „...“ ЕООД се е задължило да отговоря солидарно с длъжника за задълженията му по сключения на същата дата с „...“ ЕАД договор за кредит. Длъжникът не изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит, с оглед задълженията му по същия са били погасени от „...“ ЕООД. Ето защо дължими били всички заплатени от поръчителя суми, възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство и лихва за забава върху тази главница.

Нормата на чл. 411, ал. 2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

При извършване на дължимата преценка съдът приема следното:

Видно от приложения договор за потребителски кредит № .../20.12.2023 г., „...“ ЕАД е предоставило на кредитополучателя кредит в размер на 5000 лева - главница за срок от 24 месеца при условията на фиксиран лихвен процент в размер на 40 % годишно и ГПР 48,21 %, съгласно Приложение № 1 към договора. Последният е 1 сключен при общи условия, които изискват, в зависимост от посочения в заявлението вид обезпечение, длъжникът да предостави банкова гаранция или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „...“ АД юридическо лице. В случай, че кредитополучателят не предостави съответното обезпечение, ще се счита, че заявлението не е одобрено, съответно договорът няма да породи действие, а кредитополучателят няма да бъде кредитиран. В случай, че е заявен кредит без обезпечение срокът за одобрение е 14- дневен, като ако в този срок не последва одобрение, договорът не поражда действие между страните. Към заявлението е представено и Приложение № 1 към договор за предоставяне на поръчителство, видно от което при предоставен кредит от 5000 лева възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е в размер на 4479,12 лева за периода на действие на договора, като същото се дължи на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.

На настоящия съдебен състав е служебно известно обстоятелството, че заявителят и дружеството кредитодател се явяват свързани лица - едноличен собственик на капитала на заявителя е кредиторът по договора за кредит, а двете дружества имат един и същ адрес на управление. Установява се от представените към заявлението документи, че договорите /за кредит и за поръчителство/ са сключени с лице, което има качеството на потребител по см. на ЗЗП. Доколкото е сключен договор за потребителски кредит, приложими са правилата и императивните норми на ЗПК, в това число и нормативното ограничение на допустимия предел на ГПР /чл. 19, ал. 4 ЗПК/.

При анализ на представените към заявлението документи заповедният съд приема, че с договорите във вреда на потребителя е създаден механизъм, посредством който се постига забраненият от тази разпоредба на закона резултат – надхвърля се границата на допустимия от закона годишен процент на разходите. Съгласно § 1, т. 1 от ДР ЗПК – „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. От чл. 4, ал. 1-3 от договора за кредит следва, че „възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство“ е пряко свързано с кредита и са едно цяло, тъй като задължението към поръчителя е неделимо от задължението по кредита и е известно на кредитора при подписване на договора, т. е. възнаграждението е „общ разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и затова следва да се включи в общия размер на плащанията по кредита, но не е бил отразен като такъв в ГПР по договора за кредит, нито в Приложение № 1, съдържащо погасителния план към същия договор. Същевременно начинът, по който е предвиден да се отпуска кредитът - възможните предвидени обезпечения и сроковете за одобрение, създават значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца, като процесните уговорки не отговарят на изискването за добросъвестност, доколкото на практика длъжникът се лишава от избор и възможност за индивидуално договаряне. Безспорно кредитополучателят е икономически по-слабата страна по правоотношението, за когото практически липсва каквато и да било свобода да договаря условията, при които „...“ ЕООД да му предостави поръчителство. Нещо повече, кредитополучателят е напълно ограничен от кредитора в избора си на поръчител. Всичко това сочи, че целта на договора за поръчителство е плащане в полза на кредитора, което като разход е пряко свързано с кредита, и което обаче не е 2 включено в ГПР по кредита, а представлява допълнително възнаграждение по кредита извън договорната лихва, което води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя. Чрез позволени от закона средства - създаване от кредитора на негово собствено дружество, което да генерира печалба от възнаграждения по договори за предоставяне на поръчителство в полза на собственика му за задължения на клиенти на този собственик, се постига заобикалянето на изискванията на чл. 19 ЗПК.

Заобикаля се и ограничението на чл. 33 ЗПК чрез въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с усвояването и управлението на кредита.

Предвид изложените съображения е налице заобикаляне на закона – чл. 33 и чл.

19, ал. 4 ЗПК, и следователно нищожност на клаузите на осн. чл. 21, ал. 1 ЗПК. На следващо място, с акцесорния договор се цели да се обезщетят вредите от неплатежоспособност на длъжника, което е в противоречие и с чл. 16 ЗПК, тъй като възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху кредитополучателя тежестта от оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не дължи такси и комисиони и др. плащания съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК.

С оглед изложеното заявлението следва да се отхвърли за сумите, претендирани по договора за предоставяне на поръчителство.

Разноските за заповедното производство следва да бъдат редуцирани съобразно съотношението между отхвърлената и уважената част от заявлението за издаване на заповед за изпълнение, т.е. съдът следва да отхвърли искането за сумата над 120,60 лева до сумата от 124,53 лева за държавна такса, както и за сумата над 48,42 лева до сумата от 50 лева - юрисконсултско възнаграждение /определено от съда по реда на чл.

78, ал. 8 ГПК/.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на „...“ ЕООД, ЕИК ..., срещу Н. И. М., ЕГН **********, в частта за сумата 180,16 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, за сумата 16,21 лева – лихва за забава върху вземането за възнаграждение по този договор за периода 21.02.2024 г. – 16.09.2024 г., както и в частта за сумата над 120,60 лева до сумата от 124,53 лева за държавна такса, както и за сумата над 48,42 лева до сумата от 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3