Решение № 256 от 06.07.2026, Районен съд - Гоце Делчев
- Съд
- Районен съд - Гоце Делчев
- Дело
- Гражданско дело 241/2026
- Вид
- Решение № 256
- Подписан
- 06.07.2026
- В сила
- 23.07.2026
- Състав
- Стоян Георгиев Хаджиев
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 256 гр. Гоце Делчев, 06.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Стоян Г. Хаджиев при участието на секретаря ЮлиА. К. Павлова като разгледа докладваното от Стоян Г. Хаджиев Гражданско дело № 20261220100241 по описа за 2026 година
Производството е образувано по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Сезиран е Районен съд – Гоце Делчев с установителен иск от „А. за к.на пр. з.“ АД, ЕИК *********, против И. С. Р., с постоянен адрес: гр. Г.Д., ул. „О. П.“ № * за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от ******** лв. главница, ******* лв. договорна възнаградителна лихва за периода от *********г. до 23.03.2025 г. и ********** лв. мораторна лихва за периода от ********** г. до 30.10.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда, за което вземане е издадена Заповед № 3072 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4405/2025 г. по описа на РС - В.. Ищецът твърди, че вземането произтича от Договор за паричен заем S._30 № ******от ***** г., сключен между ответника и „В.К.“ ООД (с правоприемник „В. К.“ АД), което вземане е прехвърлено на ищеца по силата на договор за цесия от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 към него от 05.05.2025 г.
Ответникът, оспорва изцяло иска. Релевира възражение за нередовност на исковата молба, липса на надлежно уведомяване за цесията и прави изрично възражение за нищожност на целия договор за потребителски кредит на основание чл. 22 във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като вписаният ГПР от 49.50% е невярен и прикрива реални разходи (такса за експресно разглеждане и неустойка), с които ГПР надхвърля законовия максимум. Моли за прихващане на внесената от длъжника сума от 150.00 лв.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните, събраните писмени доказателства и приетото по делото заключение на съдебно-икономическата експертиза (СИЕ), намира за установено следното:
1
От фактическа страна:
На ******** г. между „В. К.“ АД и И. С. Р. е сключен Договор за паричен заем S.№ ********* за сумата от********* лв., със срок от 15 месеца, при фиксиран лихвен процент от 40.32% и обявен ГПР от 49.50%. Според сключения договор и погасителния план обаче, освен главницата и лихвата, в тежест на потребителя са вменени още два пасива: Такса „експресно разглеждане“ съгласно чл. 1, ал. 3 в размер на ********** лв. Неустойка за непредоставяне на обезпечение (поръчител или банкова гаранция) в 3-дневен срок съгласно чл. 5, ал. 2 в размер на ******** лв. С тези две суми общият размер на дълга на потребителя е нараснал автоматично от ********** лв. (главница плюс лихва) на ******** лв., разпределен на 15 месечни вноски по ********* лв.
По делото е доказано, че на 29.07.2024 г. ответникът е извършил плащане в размер на 150.00 лв., което кредиторът е отнесъл изцяло за погасяване на извъндоговорни „такси за събиране на просрочени вземания“.
Вземането е цедирано на ищеца на 05.05.2025 г. Уведомлението за цесията е приложено към исковата молба и е връчено на длъжника заедно с преписа от нея в настоящото производство.
От правна страна:
Доколкото съдът е обвързан от петитума, спорът се разглежда в рамките на заявеното искане за признаване на вземането общо за 2302.21 лв. (главница и лихви). Нередовността не е основание за прекратяване, тъй като претенцията по същество е ясно индивидуализирана.
Съдът приема, че с връчването на препис от исковата молба, към която е прикрепено уведомлението от цедента, длъжникът е надлежно уведомен съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и постоянната практика на ВКС (Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т.о.). Цесията е проявила действие.
По нищожността на договора за потребителски кредит: Това е централният правен въпрос по делото. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, Годишният процент на разходите (ГПР) включва всички настоящи или бъдещи разходи (лихви, такси, комисиони, възнаграждения), които потребителят трябва да заплати по кредита и които са известни на кредитора. От заключението на СИЕ се установяват три варианта за изчисляване на реалния ГПР: Вариант 1 (само с лихвата): ГПР е 48.67%. Вариант 2 (включващ таксата за експресно разглеждане от 1175.25 лв.): ГПР скача на 216.49%. Вариант 3 (включващ таксата и неустойката за обезпечение от ********.): ГПР достига космическите 381.62%.
Съдът намира, че таксата за „експресно разглеждане“ в размер на ********* лв. (която съставлява близо 70% от стойността на самата главница) не е за незадължителна услуга, а е изкуствено създаден разход с цел заобикаляне на закона. Същото важи и за т.нар. „неустойка за обезпечение“ от ********* лв. Изискването да се намерят двама поръчители, отговарящи на профил с доходи над 4 пъти МРЗ в рамките на 3 дни за заем от *********** лв., е изначално непостижимо уловие. Неговата единствена цел е потребителят да влезе в автоматично неизпълнение и дългът му да се удвои.
2
Тези разходи са били предварително известни на кредитора и съставляват „общ разход по кредита“. Като не ги е включил в изчисляването на официалния ГПР в текста на договора (където е записано 49.50%), кредиторът е нарушил императивните норми на ЗПК. Нещо повече — с реални размери на ГПР от 216.49% (респ. 381.62%), договорът брутално нарушава разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която императивно ограничава ГПР до петкратния размер на законната лихва (която към датата на договора е около 10%, т.е. таванът на ГПР е около 50%).
Нарушаването на чл. 19 от ЗПК влече след себе си най-тежката гражданскоправна санкция.
На основание чл. 22 от ЗПК, процесният Договор за потребителски кредит № 5992224 от 29.12.2023 г. е ИЗЦЯЛО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН (НИЩОЖЕН).
При обявена недействителност на договора, по силата на чл. 23 от ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на главницата, като не дължи никакви лихви (възнаградителни или мораторни) или други разходи.
Следователно претенциите на ищеца за договорна лихва *******лв.) и за мораторна лихва (********* лв.) са изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на главницата: Длъжникът е получил 1700.00 лв. По делото е доказано, че е извършил плащане в размер на 150.00 лв. Тъй като договорът е нищожен, кредиторът няма право да отнася тези ******* лв. за измислени такси за събиране. На основание чл. 23 от ЗПК и направеното от особения представител искане, тези ******** лв. следва директно да се приспаднат от дължимата чиста главница. Така остатъкът от дължимата главница възлиза на ********* лв. Искът в частта за главницата следва да се уважи за сумата от ********лв., а за разликата до пълния предявен размер от ********** лв. (представляващ платените ****** лв.) следва да се отхвърли.
При този изход на делото (частично уважаване на иска) разноските се дължат съразмерно от всяка от страните на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, без да се извършва служебно прихващане между тях. Сумите са изчислени в евро и лева по фиксирания курс. Ищецът е направил разноски в общ размер на 178.95 EUR (350.00 BGN). Съразмерно с уважената част от иска на ищеца се следват разноски в размер на ******EUR (******* BGN). Ответникът е доказал направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на ******* EUR ******BGN). Съразмерно с отхвърлената част от иска, ищецът дължи на ответника разноски в размер на ********EUR (******** BGN).
Водим от изложеното, Районен съд – Гоце Делчев
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК по отношение на И. С.
Р., с постоянен адрес: гр. Г.Д., ул. „О. П.“ №*, че същият ДЪЛЖИ на „А. за к. на п.з.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. ул. „П. В. №**, ет. 3, сумата от ********* лв. (*********** лева) — представляваща непогасена чиста главница по Договор 3 за паричен заем S.№ *********** от 29.12.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда — 30.10.2025 г. до окончателното изплащане, за която е издадена Заповед № 3072 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4405/2025 г. по описа на РС - В. като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за главницата за разликата над ********* лв. до пълния предявен размер от ********** лв., като неоснователен поради извършено плащане от *********** лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А. за к. на п. з. АД против И. С. Р. иск в частта за признаване за установено дължимостта на сумата от********* лв. — договорна възнаградителна лихва за периода от ********* г. до ********** г., и сумата от ********* лв. — мораторна лихва за периода от ********** г. до 30.10.2025 г., като ИЗЦЯЛО НЕОСНОВАТЕЛНИ поради обявената недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК.
ОСЪЖДА И. С. Р., с постоянен адрес: гр. Г. Д., ул. „О. П.“ № * да заплати на „А. за к.а пр.“ АД, ЕИК *********, сумата от ******* EUR (***************), равностойни на *********** BGN (**************) — представляваща съдебни и деловодни разноски по делото съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА „А. за к. на п. з.“ АД, ЕИК************, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „П.В.“ №**, ет.* да заплати И. С. Р. сумата от *********** (***********), равностойни на ********** BGN (*************) — представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
4