Решение № 7320 от 13.08.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 7320

Бургас, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XVI-ти тричленен състав, в съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИНА НИКОЛОВА

КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ

При секретар ЙОВКА БАНКОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА канд № 20267040601322 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Г. И. Д., от [населено място], [улица], вх.2, ет.3, ап.7, на длъжност кмет на О. К. чрез адв. В. Ч. от АК - Бургас против решение № 23/26.04.2026 г., постановено по а.н.д. № 5/2026 г. по описа на Районен съд - Карнобат. Счита решението за неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Не споделя мотивите на съда, обосновали съставомерността на деянието, като счита, че не е извършена задълбочена преценка на доказателствата по делото, както и че липсват такива за ограничаване на конкуренцията. Посочва, че се касае за сграда за обществено обслужване, което обосновава спецификата на СМР и налага необходим практически опит на участниците в сходни обекти. Възразява още, че при определяне на критериите за подбор възложителят има оперативна самостоятелност и не е ограничен при отчитането на предназначението и спецификата на конкретния обект. Иска се отмяна на решението и на потвърденото наказателно постановление. Претендира разноски.

Ответникът – Директор на Агенция за Държавна финансова инспекция - София, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Административен съд - Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд - Карнобат е потвърдил наказателно постановление № 11-01-417/03.12.2025 г., издадено от директора на АДФИ, с което на Г. Д. е наложена глоба в размер на 7 884,59 евро (15 420,91 лв.), на основание чл.247, ал.1, предл.първо от Закона за обществените поръчки (ЗОП), във вр. с чл.261, ал.2 от ЗОП, за нарушение на чл.2, ал.2, във вр. с чл.59, ал.2 от ЗОП. За да постанови решението си, съдът е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и сроковете по чл.34 от ЗАНН, деянието е правилно [жк], като е приложена и относимата санкционна норма. По същество е обосновал извод за съставомерност на деянието, при наличието на данни, че Г. Д., в качеството си на възложител на обществени поръчки по смисъла на чл.5, ал.2, т.9 от ЗОП и чл.11, ал.3 от Закона за публичните финанси, при възлагане на посочената обществена поръчка, е одобрил обявление и документация, в които като критерии за подбор е въвел изисквания несъобразени с предмета, сложността и обема на обществената поръчка, създаващи необосновано предимство на едни лица и ограничаващи участието на други стопански субекти. Съдът е коментирал като ограничаващ конкуренцията критерий за подбор въведен от възложителя като изискване за опит в проектирането, изграждането и/или основен ремонт и/или конструкция на сграда за обществено обслужване, изключвайки опита реализиран при жилищни сгради. Приел е още, че по арг. от чл.6 от Наредба № РД-02-20-3/21.12.2015 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено ползване в областта на образованието и науката, здравеопазването, културата и изкуствата се извършва съгласно Наредба № 1 от 2003 г за номенклатурата на видовете строежи, поради което възложителят е следвало да конкретизира категорията на сградата, а не нейното предназначение.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи и служебно.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия съдебен състав.

От събраните по делото доказателства се установява, че с решение № [рег. номер]/27.05.2024 г. на Г. Д. - кмет на О. К. е открита процедура за възлагане на обществена поръчка чрез „публично състезание“ с предмет: „Инженеринг - проектиране, изпълнение на СМР и упражняване на авторски надзор на обект: „Повишаване на енергийната ефективност на сграда на Народно читалище „Н. Й. В.-1925г.“, [населено място]“ с прогнозна стойност 672 245,70 лв. без ДДС. Обществената поръчка е финансирана със средства по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG-RRP-4.020 „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на публичен сграден фонд за административно обслужване, култура и спорт“ по Националния план за възстановяване и устойчивост. След осъществена финансова инспекция е установено, че в качеството си на възложител на обществени поръчки по смисъла на чл.5, ал.2, т.9 от ЗОП касаторът е одобрил обявление и документация за обществената поръчка, в които като критерии за подбор е въвел изисквания, които създават необосновано предимство на едни лица и в същото време ограничават участието на стопански субекти в обществената поръчка и не са съобразени с предмета, сложността и количеството или обема на обществената поръчка. Нарушението е [жк], ал.2 от ЗОП във вр. с чл.59, ал.2 от ЗОП и за извършването му касаторът е санкциониран на основание чл.247, ал.1, предл. първо от ЗОП във вр. с чл.261, ал.2 от ЗОП.

Нормата на чл.2, ал.2 ЗОП забранява на възложителите при възлагането на обществени поръчки да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Съгласно чл.59, ал.2 ЗОП, възложителите могат да използват спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор по този закон, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката и които трябва да са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката. Следователно, дали включването на спорното изискване представлява нарушение на посочените разпоредби ще зависи на първо място от това доколко то е свързано с предмета на поръчката, на второ място – дали то е необходимо за установяване възможността на кандидатите да я изпълнят и на трето място – дали е обосновано и пропорционално с оглед предмета на поръчката.

В този смисъл е т.1 от диспозитива на решение от 31.03.2022 г. по дело C-195/21, в което СЕС приема, че чл.58, §1 и §4 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26.02.2014 г. за обществените поръчки трябва да се тълкува в смисъл, че допуска възможността в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка възлагащият орган да наложи като критерии за подбор, свързани с техническите и професионалните способности на икономическите оператори, изисквания, които са по-стриктни от минималните изисквания, поставени от националната правна уредба, стига такива изисквания да са необходими, за да се гарантира, че кандидатът или оферентът има техническите и професионалните способности да изпълни възлаганата поръчка, да са свързани с предмета на поръчката и да са пропорционални на този предмет. В т.48 от мотивите на решението се приема, че в съответствие с чл.58, §1, втора алинея от тази директива възлагащият орган може да налага на икономическите оператори като изисквания за участие само критериите, посочени в чл.58, §2, 3 и 4 от Директивата, отнасящи се съответно до годността за упражняване на професионалната дейност, до икономическото и финансовото състояние, както и до техническите и професионалните способности. Посочените изисквания трябва да са ограничени само до тези, които са необходими, за да се гарантира, че кандидатът или оферентът има както правните и финансовите възможности, така и техническите и професионалните способности да изпълни възлаганата поръчка. Освен това всички тези изисквания трябва да са пропорционални на предмета на поръчката и да са свързани с него. В т.50 изрично се приема, че възлагащият орган е в състояние най-добре да прецени собствените си нужди, поради което законодателят на Съюза му е предоставил широко право на преценка при определянето на критериите за подбор, както личи по-специално от многократната употреба на глагола „мога“ в член 58 от Директива 2014/24. Така, в съответствие с §1 на този член, възлагащият орган разполага с известна свобода, за да определи кои изисквания за участие в процедура за възлагане на поръчка счита за пропорционални на предмета на поръчката и свързани с него, и за необходими, за да се гарантира, че кандидатът или оферентът има както правните и финансовите възможности, така и техническите и професионалните способности да изпълни възлаганата поръчка. По-конкретно съгласно §4 от посочения член възлагащият орган преценява свободно изискванията за участие, които от негова гледна точка са необходими, за да се гарантира по-специално изпълнението на поръчката със стандарт за качество, който той счита за подходящ.

В случая за незаконосъобразен е определен критерий за подбор, заложен от възложителя като изискуем опит в изпълнението на сходни дейности, поставен като изискване в част IV „Критерии за подбор“, Раздел В: Технически и професионални способности, изпълнен през последните 5 години, считано от датата на подаване на офертата. Заложен е опит в извършване на инженеринг - проектиране, изпълнение на СМР и упражняване на авторски надзор идентичен или сходен с предмета на обществената поръчка, опит в извършване на строителство което е идентично или сходно с предмета, както и опит в извършване на услуги, които са идентични или сходни с предмета на обществената поръчка, изпълнени през последните 3 години, считано от датата на подаване на офертата. Доколкото за тези изисквания е пояснено, че опитът следва да касае сгради за обществено обслужване, с което фактически се изключват сградите за жилищни нужди, правилно съда е счел, че предназначението на сградите не е определящ критерий за сложността на строежа, както и не е съществения белег удостоверяващ реалните възможности на един изпълнител. Реално по този начин възложителят е дал приоритет на предназначението на сградите вместо на категорията им, която е обективния критерий, установен от закона за доказване на тяхната сложност и поставеното изискване се явява ограничително спрямо потенциални кандидати, разполагащи с необходимия опит в областта на реализиране на строежи от същата категория като обекта, предмет на обществената поръчка, но с различно предназначение.

С изискването участниците да имат опит в извършване на инженеринг - проектиране, изпълнение на СМР и упражняване на авторски надзор, идентичен или сходен с предмета на обществената поръчка изпълнен през посочените години, считано от датата на подаване на офертата, възложителят е преценил, че ще обезпечи качествено и бързо изпълнение на поръчката. Обосновал е това със специфични фактори, като непрекъснат обществен достъп до сградата, обезпечаване безопасността на посетители, служители и участници в културните мероприятия, организация на строителния процес без преустановяване на обществените функции на сградата, съобразяване с режима на експлоатация на обекта; минимизиране на риска от увреждане на културната и обществена дейност, увреждане на културната и обществена сграда, съобразяване с повишени изисквания относно безопасност, достъпност и обществено ползване. Същевременно обаче, с оглед предмета и сложността на обществената поръчка, както и с нейния обхват, подробно очертан в техническата й спецификация, изискването посочено от възложителя ограничава конкуренцията. Критериите за подбор трябва да бъдат съобразени с предмета, стойността и сложността на поръчката. В случая предметът на обществената поръчка касае повишаване енергийната ефективност на сградата, като технологичният процес се подчинява на едни и същи технически норми и правила, което от своя страна не налага въвеждането на допълнителен критерий, свързан с предназначението на сградата. Спецификата на СМР дейностите по въвеждане на мерки за енергийна ефективност (топлоизолация, хидроизолация, дограма) зависи от конструкцията и обема на сградата, а не от нейното функционално предназначение. В този смисъл изключването на опит в идентични дейности реализиран при жилищни сгради и сгради със смесено предназначение въвежда необосновано ограничение, което не е продиктувано от спецификата на изпълнението. Целта на този критерий за подбор е да установи техническия капацитет, ресурси и опита на конкретния участник, а формулиран по този начин, критерият свива потенциалните участници и ограничава конкуренцията. Съгласно чл.137 от ЗУТ строежите се разделят на категории в зависимост от характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при експлоатация, а не спрямо начина, по който ще бъдат използвани след завършването им. В този смисъл макар да имат различно предназначение впоследствие, сградите за обществено обслужване и жилищните сгради попадат в една и съща категория в зависимост от параметрите, заложени от специалния ЗУТ. Ето защо и доколкото видно от заложените за изпълнение дейности, същите не се отличават със специфика, която да характеризира единствено сградите с обществено предназначение, стесняването на изискуемия опит и професионална компетентност на изпълнителя единствено до опит и компетентност в сферата на сгради за обществено обслужване е в нарушение на изискванията на чл.59, ал.2 и чл.2, ал.2 от ЗОП.