Решение № 5333 от 06.08.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5333 гр. София, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ЕВГЕНИ СТ. СТАНОЕВ при участието на секретаря Юлия С. Димитрова А. като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20241100513632 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 20781 от 14.12.2023 г., постановено по гр.дeло № 62794/2022 г. на СРС, Г.О., 88 състав, са отхвърлени предявените от Х. К. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.София, кв.****, срещу Е. А. Й., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр.София, бул.****, чрез адв.Д.Н.К. искове с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на Е. А. Й. да заплати на Х. К. Х. следните суми: сумата в размер на 4010 лв.

- обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на недвижим имот с идентификатор *** с адрес гр.Видин, ул.****, обект 11 за периода от 01.05.2017 г. до 19.05.2022 г. включително, ведно със законната лихва от 20.05.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 4010 лв. - обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на недвижим имот с идентификатор *** с адрес гр.Видин, ул.****, обект 12 за периода от 01.05.2017 г. до 19.05.2022 г. включително, ведно със законната лихва от 20.05.2022 г. до окончателното изплащане. С решението на съда е осъден Х. К. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.София, кв.****, да заплати на Е. А. Й., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. София, бул. ****, чрез адв. Д.Н.К., сумата от 731 лв. - разноски за адвокатско 1 възнаграждение за осъществено процесуално представителство в полза на ответницата по делото.

Срещу решението на СРС, Г.О., 88 с-в е постъпила въззивна жалба от Х. К. Х., подадена чрез пълномощника адв.Р. Д., с искане същото да бъде отменено, като неправилно и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените осъдителни искове с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД да бъдат уважени, като ответницата бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 4010 лв., както и сумата от 4010 лв., представляващи обезщетение за ползване на процесните недвижими имоти за исковия период от време, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ответник Е. А. Й. не взема становище по подадената въззивна жалба.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси 2 е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

В практиката на ВКС - определение по ч.гр.дело № 12/09 г. на І г.о., определение по ч.гр.дело № 289/12 г. на І V г.о., решение по гр.дело № 1740/11 г. на І V г.о. и др., се приема, че правомощията на въззивната инстанция са ограничени - арг. от чл.260, ал.1, т.3, 4, 5 и 6 ГПК, чл.266 ГПК и чл.269 ог ГПК, както от това каква част от решението на първата инстанция се обжалва, така и относно правилността на обжалвания акт само по релевираните основания и в рамките на заявеното искане за произнасяне от въззивния съд. Предметните предели на въззивното производство се определят от страните, които очертават съдържанието и обема на правния спор, пренесен за разглеждане пред въззивната инстанция, с подадените в сроковете по чл.259 и чл.263, ал.2 и ал.1 ГПК въззивни жалби /първоначални и насрещни/ и отговори. При осъществяване на дейността си съдът се ръководи от разпоредбата на чл.269 от ГПК, която го задължава да провери служебно валидността на постановеното от първата инстанция решение и неговата допустимост само в обжалваната част и ограничава правомощията му за проверка на правилността на решението до заявените в жалбите доводи. Недопустимо е предметът на въззивното производство да бъде променян чрез въвеждане на нов предмет и ново искане, извън преклузивния срок за обжалване.

В процесния случай, с оглед на заявените в исковата молба обстоятелства, определящи основанието на исковата претенция, а именно: ползването без основание от страна на ответницата на недвижими имоти/ на които не е съсобственик/, което препятства възможността на собственика/ в случая на ищеца, като собственик на идеални части от всеки един от имотите/ да ползва имотите - лично или да получава имуществени облаги чрез отдаването им по наемно правоотношение с трети лица, предявените от ищеца искове са с правно основание по чл.59, ал.1 ЗЗД. Ищецът Х. К.

Х. е предявил срещу ответницата Е. А. Й., осъдителни искови претенции с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за осъждането на ответницата да заплати на ищеца следните суми: - 4010 лв. - обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на ПИ с идентификатор *** с адрес: гр.Видин, ул.****, обект 11 за периода 01.05.2017 г. - 19.05.2022 г. вкл., ведно със законната лихва от 20.05.2022 г. до окончателното изплащане; - 4010 лв. - обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на ПИ с идентификатор *** с адрес: гр.Видин, ул.****, обект 12 за периода 01.05.2017 г.- 19.05.2022 г. вкл., ведно със законната лихва от 3

20.05.2022 г. до окончателното изплащане.

Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. За да бъде уважен иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, следва да бъде доказан следния фактически състав: увеличение на имуществото на ответника за сметка на имуществото на ищеца, липса на друга правна възможност за ищеца да защити интереса си, обедняването на ищеца и обогатяването на ответника да произтичат от едни и същи факти.

В настоящия случай, пъроинстанционния съд е прецизирал предпоставките, при които би било налице неоснователно обогатяване на ответницата по смисъла на чл.59, ал.1 от ЗЗД, а от друга страна е съобразена доказателствената тежест в процеса по така заявеното спорно право.

С разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД е предвидена възможност за ангажиране отговорността на всеки правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго, като определените от законодателя граници на отговорността са съизмерими с обогатяването, но до размера на обедняването. Съгласно задължителните за съдилищата разрешения, дадени в т.4 и т.5 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на Върховния съд, при хипотезата на чл.59, ал.1 от ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размер на обедняването, като от значение е не причинната връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, а наличието на общ факт, или обща група от факти, от които произтичат обедняването и обогатяването.

Следователно общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД е налице, в случаите когато е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице - обеднелият, като обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, следва да произтичат от един общ факт или от обща група факти. В конкретния случай тези предпоставки не са налице.

Безспорно доказан по делото е факта, че ищеца е съсобственик при посочените от него идеални части на процесните недвижими имоти. Този факт е безспорно доказан и не се оспорва от страна на ответницата. Не може да се приеме за доказано обаче фактическото ползване на процесните имоти за претендирания исков период - от 01.05.2017 г. до 19.05.2022 г., без правно основание за това от страна на ответницата по делото. За успешно провеждане на исковата защита по чл.59, ал.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно главно доказване не само факта, че е собственик на процесния имот, но и че ответницата е ползвала фактически имотите за конкретния период от време, без правно основание за това, както и размера на вредата, равняваща се на спестения пазарен наем. В процесния случай, с оглед на събраните по делото доказателства не е доказано неоснователното ползване на процесните имоти за 4 исковия период от време от страна на ответницата. В процесния случай, противно на изложеното във въззивната жалба не е доказано по делото, че ответницата е ползвала процесните недвижими имоти в процесния период, като е отдавала под наем имотите и е нарушила правото на ищеца да упражнява правото си на собственост върху имотите без основание за това, т.е. обедняване на ищеца и обогатяване на ответницата, при липса на основание за разместването на имуществените блага. След като не е доказано неоснователното ползване на процесните имоти за исковия период, то претенцията за неоснователно обогатяване следва да се отхвърли като недоказана. В тази връзка правилно са отхвърлени предявените обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, като неоснователни и недоказани.

При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции правни изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, включително и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

По разноските във въззивното производство:

С оглед изхода на спора на въззивника-ищец не се следват разноски за настоящата въззивна инстанция. При липса на направено искане за присъждане на разноски, такива не следва да се присъждат и на въззиваемата страна- ответник по делото.

Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20781 от 14.12.2023 г., постановено по гр.дeло № 62794/2022 г. на СРС, Г.О., 88 състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5