Решение № 187 от 07.12.2023, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Първомай, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20215340100558 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 от ЗЗД във чл. 21, ал. 1 и чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът И. Г. Х., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *******, *******, процесуално представлявана по пълномощие от адв. М. В. М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: *******, моли съда да признае за установено по отношение на ответника „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от Н. П. П. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Я. И. П., че клаузата на чл. 3.10. от сключения помежду им Договор за паричен заем Кредирект № ******* г. е нищожна, и да го осъди да му заплати сумата от 239, 64 лева (двеста тридесет и девет лева и шестдесет и четири стотинки), подлежаща на връщане като получена без основание в изпълнение на същата недействителна клауза, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.09.2021 г., до окончателното й издължаване.

Излагат се фактически твърдения, че по силата на сключен между страните Договор за паричен заем Кредирект № ******* г. ответникът предоставил заем от 700, 00 лева на ищцата, която с една вноска следвало да го възстанови на кредитодателя с оскъпяване от 23, 36 лева при годишен лихвен процент от 40, 05% и годишен процент на разходите от 49, 09%, а съгласно клаузата по чл. 3.10. – да му заплати и такса за експресно разглеждане на 1 документи.

Заемателката престирала цялата дължима се сума от 963, 00 лева, 239, 64 лева от които без основание в изпълнение на оспорената уговорка по чл. 3.10.

Недействителността й е обоснована с доводи, че противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, който не допуска събиране на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, накърнява добрите нрави и е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 от ЗЗП поради нееквивалентност на насрещните престации, злепоставяне на интересите на потребителя с цел извличане на изгода за кредитора и посочване на годишен процент на разходите по кредита, който не е действително прилаганият, тъй като при изчисляването му следва, но не е включена таксата от 239, 64 лева, явяваща се скрит добавък към възнаградителната лихва. С уговарянето на такава такса се заобикаля чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който забранява годишният процент на разходите по кредита да нахвърля петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения. В разрез с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК относно методиката за формирането му липсва яснота в договорния текст, което на основание чл. 22 от ЗПК повлича неговата цялостна нищожност.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 854/29.03.2022 г., с който ответникът чрез процесуалния си пълномощник пледира за отхвърляне на исковете като неоснователни. Признава, че процесният договор е сключен между страните и заетата сума е усвоена на 20.11.2020 г. и възстановена на 19.12.2020 г. от ищцата предсрочно, но оспорва твърдението, че е получил от нея претендираната сума от 239, 64 лева.

Навежда, че процесната такса е начислена за заявено по нейно желание ползване на незадължителна за кредитирането допълнителна услуга за значително по-бързо от обичайното 7-дневно разглеждане на искането й за заем, че не е свързана с предоставянето и управлението на кредита и че не е компонент при пресмятането на годишния процент на разходите, съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК. В договорното съдържание са ясно конкретизирани неговата величина от 49, 09%, изчислена по формулата в Приложение № 1 към ЗПК въз основа на единствения разход по кредита – възнаградителната лихва, взетите предвид при калкулирането му допускания, както и общата сума за плащане от 723, 36 лева.

Редовно призовани в открито съдебно заседание, ищецът не се явява и не изпраща процесуален представител, като с Писмено становище вх. № 3238/11.11.2022 г., депозирано от довереника му, поддържа иска, а ответникът не се представлява.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.

4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата на сключен помежду им в електронна форма Договор за паричен заем Кредирект № ******* г. (л. 22) и приложимите към него Общи условия (л. 27 – л. 40), в сила от 08.03.2019 г., ответникът, регистриран под № ******* в Регистъра на финансовите институции на Българска народна 2 банка (БНБ) с предмет на дейност отпускане и управление на заеми, се задължил да предостави кредит от 700, 00 лева на ищеца. Последният, който на 20.11.2020 г. усвоил заемната сума чрез системата за разплащане „Изипей”, следвало на 20.12.2020 г. с една вноска да му я възстанови и да му заплати лихва при фиксиран годишен лихвен процент от 40, 05%, както и такса от 239, 64 лева за допълнителна незадължителна услуга по експресно разглеждане на искането за заем, дължима се съгласно клаузата на чл. 3.10. от индивидуалния договор във вр. с чл. 31 от Общите условия, или общо 963, 00 лева при годишен процент на разходите от 49, 09%.

Видно от счетоводните данни, отразени в представените с отговора Извлечение за извършените и предстоящи плащания от 25.03.2022 г. (л. 34) и Справка (л. 35), и според заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза (л. 100 – л. 103), което се кредитира като обективно и компетентно изготвено, ищцата е осъществила едно плащане по процесния договор от 700, 00 лева на 18.12.2020 г., което е отнесено за цялостно погасяване на главницата.

Изчисленията на вещото лице показват, че при отчитане само на оскъпяването с възнаградителна лихва годишният процент на разходите по кредита възлиза на 48, 28%.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие и обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ настъпването на желаното от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл.

26-35 от ЗЗД.

Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го лишава от правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира.

Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен ред.

Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са поместени и в различни други закони.

Според чл. 34 от ЗЗД, който е частно проявление на общия състав на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, всяка от страните по признат за нищожен договор трябва да върне на другата всичко, което е получила от нея.

Съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство, 3 когато е сезиран с иск по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК за обявяване на нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по наведения в исковата молба порок (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК). При релевиране на повече от един се касае за първоначално обективно съединяване на искове по смисъла на чл. 210, ал. 1 от ГПК, което по правило е от евентуален тип, тоест уважаването на един от тях ще изключи необходимостта от разглеждането на останалите, защото, макар да е възможно едновременното съществуване на няколко опорочаващи сделката юридически факта, законът по правило свързва с всеки от тях еднакъв правен резултат, с постигането на който се изчерпва правния интерес от съдебна защита, освен ако по изключение е възможно пораждане на различен правен ефект за страните. Следователно ако ищецът, без да обосновава такъв , ги поддържа заедно, съдът не е подчинен на вида на предприетото от него обективно съединяване и дължи обсъждането им по същество в евентуална поредност, произтичаща от естеството на въведените недостатъци, като съобрази съотношението на изключване или поглъщане помежду им (в този смисъл Решение № 527/21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1363/2009 г. , IV гр. о., Определение № 494/05.08.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 267/2011 г., IV г. о., и Решение № 97/08.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г., I т. о.).

В конкретния случай ищецът оспорва валидността на клаузата на чл. 3.10. от Договор за паричен заем Кредирект № ******* г. (л. 22) с конкуриращи се фактически доводи, които според чл. 154, ал. 1 от ГПК трябва да докаже пълно – че е противна на закона и добрите нрави, неравноправна по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, заобикаляща закона и включена в договор, който поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, свързано с неясно разписана методика за формиране на годишния процент на разходите, е изцяло недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК. Доколкото са кумулативно наведени, подлежат на изследване в режим на евентуалност именно в указаната последователност, която е съответна на характера им.

Единствените ограничения на договорната автономия в гражданския и търговския оборот са тези в чл. 9 от ЗЗД – повелителните норми на закона и добрите нрави, а колизията с тях е въздигната в основание за нищожност на договора в чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД.

Добрите нрави са правно значими и общоприети неписани правила за справедливост и добросъвестност при осъществяване на гражданските правоотношения в обществен интерес. Специално нормативно проявление намират в Глава шеста от ЗЗП, чл. 146, ал. 1 от който обявява за нищожни неравноправните клаузи, освен ако са индивидуално съгласувани, каквито по разбирането на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са, ако са били изготвени предварително и поради това потребителят не е могъл да влияе върху тях, особено когато се отнася за общи условия.

До заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД се стига, когато чрез сделка, която сама по себе си не противоречи на негови повели, се постига непозволен или забранен от него резултат.

Атакуваната уговорка принадлежи към Договор за паричен заем Кредирект № 4

******* г. (л. 22), който бидейки сключен от ответника в битността му на „търговец” по чл.

1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка. С оглед спецификата на насрещните престации и профила на контрагентите същата се регулира от специалния ЗПК, който имплементира в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО, а по препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл. 143-148 от ЗЗП.

В чл. 9, ал. 1 от ЗПК е записано, че въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът, в когото дефиницията на чл. 9, ал. 4 от същия закон припознава всяко физическо или юридическо лице, заето с потребителско кредитиране в рамките на своята професионална или търговска дейност, предоставя или се задължава да предостави на потребителя, който по пояснението в чл. 9, ал. 3 от ЗПК е действащо извън обхвата на професионалното или търговското си занятие физическо лице, кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяко друго подобно платежно улеснение, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, стойността на които се заплаща чрез периодични вноски.