Решение № 312 от 14.03.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. Варна, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20213100502671 по описа за 2021 година

Производството е образувано по две въззивни жалби.

Първата жалба е депозирана от М. ЕМ. Б., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. А.Т., срещу Решение №262014/21.06.2021г., постановено по гр.д. № 14304/20г. по описа на ВРС, ХІІ-ти с-в, в частта, в която съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето М. М.ов Б., ЕГН **********, на майката М.

Д. Н., ЕГН **********, като е определил и местоживеенето на детето да е при майката, както и в частта, с която е определил режим на лични отношения на бащата М. ЕМ. Б., ЕГН ********** с детето М. М.ов Б., ЕГН **********, и е осъдил бащата да заплаща издръжка.

Твърди се в жалбата, че ВРС не е съобразил интереса на детето, постановявайки атакувания съдебен акт. Твърди се, че не е съобразено и ПМС №1/12.11.1974г. на Пленума на ВС, което сочи, че при деца от мъжки пол майката е пригодна колкото и бащата да отглежда детето.

Излагат се съображения, че не е установен по-голям родителски капацитет по отношение на майката; преди раздялата и двамата родители са се грижели за детето, а след раздялата една седмица детето е било при майката, а втората при бащата, като този режим му се е отразявал благотворно; детето не е на ниска пеленаческа възраст, при която майчините грижи да са незаменими; бащата е героят на детето от мъжки пол и това категорично е установено конкретно в производството. Въззивникът моли за отмяна на решението изцяло, като бъдат уважени предявените от него насрещни искове и бъде предоставено упражняването на родителските права на бащата, при когото да бъде определено и местоживеенето на детето, да бъде определен режим на лични отношения на детето с майката, да бъде осъдена последната да заплаща ежемесечно издръжка от 500 лв.

1

В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор от въззиваемата страна М. Д. Н., чрез процесуален представител адв. П., в който жалбата се оспорва. Въззиваемата излага, че ВРС е интерпретирал правилно събраните доказателства, от които се установява, че именно майката е полагала преките и непосредствени грижи за детето от раждането му до настоящия момент, детето е много силно привързано към майка си, а фактът, че детето има връзка и със своя баща не е означава, че последният е по-подходящия родител. Моли решението да бъде потвърдено в атакуваната част.

М.Н. е депозирала насрещна въззивна жалба срещу решението в частта, в която е отхвърлен предявения иск за заплащане на издръжка в полза на детето М. за разликата над 250 лв. до 1 000 лв., считано от подаване на исковата молба, както и е отхвърлен искът за заплащане на издръжка за минало време за разликата над 100 лв. до 1 600 лв. В жалбата се оспорва, че доходите на въззивника са в размер на 850 лв., колкото е посочено в трудовия договор на ответника. Твърди, че договорът е сключен между бащата на ответника и самия ответник, като е видно, че дружеството е регистрирано на домашния адрес на ответника.

Освен това излага, че нуждите на детето М. не могат да бъдат покрити с плащането на издръжка в размер от 250 лв. Като признание на горното обстоятелство майката сочи, че бащата претендира от самата нея да заплаща издръжка на детето си в размер на 500 лв.

Освен това излага, че детето посещава извънкласни форми на обучение- уроци по китара, джудо, които са всеки по 50 лв. месечно, както и 30 лв. такса за ползване на училищния автобус до училището. Твърди, че бащата може да си позволи да заплаща по-голяма издръжка, тъй като посочените от него доходи се заплащат от дядото по бащина линия като работодател. Предвид това и е направено искане да бъде изискана от НАП информация за декларираните трудови доходи от М.Б. за 2020г. и 2021г., както и за декларираните от други източници доходи. Моли решението да бъде отменено в атакуваната част, касаеща издръжката на детето и да бъдат уважените исковете изцяло, като бъде определена издръжка занапред от 1 000 лв. месечно, а за минало време- 1 600 лв. еднократно.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от М.Б., който я оспорва. Сочи, че неотносимо е кой е работодателя на бащата, както и къде е регистрирано дружеството работодател. Твърди, че детето няма потребност от издръжка в размер на около 2 000лв., за да се претендира от бащата да плаща такава от 1 000 лв. Сочи, че издръжката от 1000 лв., заплащана в полза на детето М., е давана всъщност от неговия дядо по бащина линия, който разполага със средства, а бащата само я е предавал. Моли да бъде приета по делото разпечатка от вайбър за водени между страните разговори. Сочи, че искането за изискване на справки от НАП е преклудирано.

Контролиращата страна ДСП Варна, не е изразила становище по жалбите.

По предмета на така предявените искове с правно основание чл.127 ал.2 СК се излагат следните твърдения от страните:

2

В исковата молба пред ВРС ищцата М.Н. излага, че в периода от 2013 г. до 2019 г. са живеели на семейни начала с ответника М. ЕМ. Б., от което съжителство на ********* г. се е родило детето М.Б.. Посочено е, че от 2019 г. страните са разделени, като ищцата заедно с детето живее в жилище под наем на адрес гр. Варна, ул. „*************. Твърди се, че ищцата не е ограничавала режима на лични контакти на детето с неговия баща. Изложено е, че след лятото на 2020 г. родителите престанали да се разбират относно интересите на детето и режима на лични контакти. Изложено е, че през времето, в което детето е с баща си играят електронни игри и че детето не е споделяло с ищцата, баща му да го е водил на културни или образователни мероприятия. Твърди се, че ищцата има родителски капацитет за отглеждане на детето, получава обезщетение за риска „Безработица“ и има подкрепата на своите родители при отглеждане на детето. Поддържа се, че до месец септември 2020 г. ответникът е заплащал месечна издръжка за детето в размер от 1000 лева, но през месец септември е заплатил само 400 лева. Твърди се, че ответникът разполага с висок доход, реализиран от търговска дейност и заплаща таксите за обучение на детето в реномирано училище. Сочи се, че ищцата се грижи за детето, когато е болно и заплаща логопед по 20 лева на урок. Въз основа на изложеното ищцата Н. е предявила срещу М. ЕМ. Б. обективно съединени искове да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето М. М.ов Б., ЕГН **********, роден на ********** на неговата майка, да бъде определено местоживеенето при нея, като бъде определен режим на личен контакт на бащата с детето, както следва: бащата да има право да взима и вижда детето - всяка първа и трета седмица от месеца от събота от 10:00 часа до 18:00 часа в неделя с приспиване, в деня на своя рожден ден - 05.02 /пети февруари/ от 9:00 часа до 22:00 часа ако този ден е почивен, а ако е работен ден от 17:30 ч. до 20:00 часа, като на рождения ден на майката 10.11 /десети ноември/ детето ще бъде при майката независимо от определения режим на личен контакт на бащата, два пъти по 15 дни през лятната ваканция на детето, когато майката не ползва платен годишен отпуск; на Коледа и Нова година всяка четна година детето ще прекарва Бъдни вечер и Нова година при своята майка, а Коледа при своя баща, а на нечетна година детето ще прекарва Бъдни вечер и Нова година при своя баща, а Коледа при своята майка; на Великденските правници на всяка четна година детето ще прекарва Велик петък и Велика събота при своя баща, а Великден /неделя/ и съответния почивен понеделник ще прекарва при своята майка, а на нечетна година детето ще прекарва Велик петък и Велика събота при своята майка, а Великден /неделя/ и съответния почивен понеделник ще прекарва при своя баща. Направено е искане за начален час на взимане на детето в празничните дни се определя 10:00 часа до 19:00 часа на последния ден от определения режим. Иска се осъждане на бащата да заплаща месечна издръжка в полза на детето чрез неговата майка и законна представителка в размер на 1 000 лева, с падеж всяко пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от падежа до пълното плащане, до настъпване на законово основание за промяна или отпадане на задължението. Предявен е и иск за осъждане на бащата да заплати в полза на детето издръжка в размер на 600 лева за месец септември 2020 г., представляваща разликата между вече платена издръжка от 400 лева и дължимата, но неизплатена издръжка и 1000 лева месечна издръжка за месец октомври 2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът М.Б. депозира отговор на исковата молба, с който се излага, че същата е неоснователна. Твърди се, че след месец януари 2019 г. ищцата е напуснала жилището, в което страните са живели и е взела със себе си детето.

Посочва се, че раздялата се е отразила тежко на детето, тъй като същото има силна емоционална връзка с баща си и неговите родители. Оспорва се твърдението, че ищцата не е ограничавала личните контакти на детето с ответника, като се твърди, че същата еднолично определя кога те да се виждат. Сочи се, че ищцата всячески избягва срещи с ответника, като по този начин препятства и срещите му с детето. Твърди се, че при проведен телефонен разговор, детето му споделило, че ищцата била сърдита на ответника, поради което детето не се обаждало на същия. Посочено е, че ответникът е сезирал Агенция за закрила на детето, при което режимът не лични отношения между детето и бащата е възстановен. Изложено е, 3 че към 23.12.2020г. детето се намира при баща си. Същото посещава онлайн училище от понеделник до петък и нощува при ищцата или ответника в зависимост от неговото желание. Оспорва се претенцията за издръжка за минал период, като се твърди, че ответникът е заплащал от месец януари 2019 г. до месец октомври 2020 г. ежемесечна издръжка в размер от 1000 лева от спестяванията си, след което те са свършили, поради което е започнал да плаща по-малки суми. Твърди се, че таксите за обучение на детето се заплащат с пари предоставени от родителите на ответника. Твърди се, че месечния доход на ответника е в размер от 831 лева, които получава като трудово възнаграждение по Трудов договор № 1/06.07.2013 г. сключен с „Трейдфарма“ ЕООД. Оспорва се твърдението, че през времето, в което детето е с ответника играят електронни игри, като се твърди, че също така карат колело, ходят на разходка, четат и оцветяват книжки. Оспорва се твърдението, че ответникът е отказвал да участва в онлайн обучението на детето, тъй като не знаел френски, като се твърди, че към този момент са имали уговорка майката да се занимава с онлайн обучението, а бащата да го гледа след края на урока. Изразява се готовност за постигане на споразумение. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

Ответникът в срока по чл.131 ГПК е предявил насрещни искове за присъждане в полза на бащата на родителските права върху детето, определяне на местоживеенето му при него, на режим на лични контакти с майката, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца, от 19:00 часа в петък до 19:00 часа в неделя, с приспиване в дома на майката; две седмици през лятото, когато бащата не ползва правото си на платен годишен отпуск; за всяка нечетна година: втория ден от Коледните празници - 25 декември, Новогодишните 01.01. и първият ден от Великденските празници, като за всеки един от празниците - от 10:00 часа на съответния ден, до 10:00 часа на следващия ден с приспиване при майката; за всяка четна година: първия ден от Коледните празници -24 декември. Новогодишните - 31.12 и вторият ден от Великденските празници, като за всеки един от празниците - от 10:00 часа на съответния ден, до 10:00 часа на следващия ден с приспиване при майката; всяка година на рожденият ден на майката от 10:00 часа до 19:00 часа на същия ден; всяка четна, година на рожденият ден на детето М. М.ов Б. с ЕГН ********** р. на *********, от 10:00 часа до 19:00 часа на същия ден, като във всички изброени случаи, майката се задължава да взема и връща детето от и до дома на бащата, находящ се в гр. Варна, ****** „*******. Претендира се присъждането на месечна издръжка в размер от 500 лева, с падеж 15 –то число на месеца, за който се дължи, считано от предявяване на иска в съда, до настъпване на обстоятелства за нейното прекратяване или изменение, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане.