Решение № 478 от 07.04.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 478 гр. София, 06.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20211000503386 по описа за 2021 година

Разгледа в съдебно заседание на 07.03.22г. /с участието на секретаря Ставрева/ въззивно гражданско дело № 3386/21г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-22 състав от 07.11.18г. по г.д. № 2680/18г. са отхвърлени /изцяло/ искове с правно основание чл. 432 от КЗ на Л. М. против ЗАД „Армеец“ АД с предмет: присъждане на суми в размер на 200 000 лева и 2 047, 47 лева /обезщетения за неимуществени и за имуществени вреди – следствие от ПТП-е/.

С решение на САС от 10.03.20г. по г.д. № 6394/18г. горният акт на СГС е – потвърден изцяло.

С решение на ВКС от 02.11.21г. по г.д. № 1656/20г. горният акт на САС е – отменен /в частта, касаеща обезщетението за неимуществени вреди/ и делото е върнато за ново разглеждане.

С оглед изложеното: предмет на делото /към момента/ е – жалба на Л. М. против решение на СГС 1-22 състав от 07.11.18г. по г.д. № 2680/18г. в отхвърлителната му част /касаеща само обезщетението за неимуществени вреди/.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС, САС и ВКС/.

Събраните в процеса /пред всички съдебни инстанции/ доказателства /писмени, гласни и експертни – преценени в съвкупност/ установяват, че:

На 05.06.16г. е настъпило ПТП-е и в резултат на същото - ищцата /като пътник в МПСво, управлявано от Г. Й./ е претърпяла физически увреждания – травми /като следствие от това: физически болки и психически страдания – неимуществени вреди/. Процесният инцидент се явява следствие от техническа повреда в спирачната система на МПС-во /“Рено Шамад“/, управлявано от водача Г. Й. /поради несработване на спирачната уредба на този автомобил - водачът е нарушил пътно предимство и така е предизвикал сблъсък с МПС-во “Рено Клио“, управлявано от водача И.

С./. Към момента на инцидента - Г. Й. е имал действаща з-ка „ГО“ при ответника.

Горните обстоятелства удостоверяват пряко предпоставките на чл. 423 от КЗ във връзка с чл. 477 от КЗ във връзка с чл. 493, ал. 2, т. 5 от КЗ във връзка и с чл. 50 от ЗЗД /досежно 1 съставите на всички изброени законови текстове са изложени конкретни съображения в отменителното решение на ВКС – тази инстанция е приела изрично, че законовите условия за присъждане на заявеното обезщетение са налице/. С оглед това /предвид изричните и конкретни доводи на касационната инстанция, които именно са обосновали отмяната на първото решение на САС/ в случая следва да се приеме, че - искът /за неимуществени вреди/ се явява доказан /по основание/.

Събраният по делото доказателствен материал /преценен в съвкупност; в контекста на конкретните възражения на ответника; в контекста и на отменителното решение на ВКС – където е очертан предмета на проверката и по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/ опровергава /изцяло/ възраженията на застрахователя – за съпричиняване на вредоносния резултат:

Приетата по делото медицинска експертиза /в това число и обясненията на вещото лице от съдебното заседание/ обосновава извода, че – процесните травми /физически увреждания/ биха настъпили и при поставен предпазен колан /т.е. самата липса на обезопасителен колан – не стои в причинно-следствена връзка с претърпените от пострадалата физически травми – увреждания/.

Липсват /преки или косвени/ доказателства /а е и житейски незащитимо този факт да се приеме за доказан или да се предполага/, че пострадалата /която е била само пътник в МПС-во, а не водач на същото/ е знаела за техническата неизправност на МПС-во /скрита повреда в спирачната уредба не може да се установи с обикновен поглед – преглед на автомобила/. Косвен аргумент /в подкрепа на този извод/ е и обстоятелството /което се явява доказано по делото с представеното пред настоящата инстанция писмено доказателство – писмо на „ИА – Автомобилна администрация“/, че – при проведен технически преглед на МПС-во /преди момента на ПТП-е/ такава повреда /конкретно в спирачната система/ не е била установена /констатирана/ от проверяващите /технически/ лица /специалисти/. С оглед последната констатация /макар това обстоятелство да не подлежи на изследване в процеса – предвид изложените от ВКС съображения в тази връзка/ в случая не може да се приеме, че пострадалата е проявила /в качеството си на собственик на МПС-во/ противоправно бездействие /по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/ да приведе /поддържа/ автомобила в техническа изправност.

Възражението /което също се съдържа в отговора на исковата молба/ на дружеството /касаещо т. нар. „съизвършителство“/ не може /принципно/ да обоснове изключване на заявената имуществена /застрахователна/ отговорност:

От една страна: събраният в процеса доказателствен материал /основно – констатациите на приетата техническа експертиза/ налага извода, че – другият участник в ПТП-е /водачът И. С./ няма вина за настъпване на инцидента /т.е. този водач не се явява „съизвършител“/.

От друга страна: наличието на такава вина /дори и да бъде констатирана/ не може да изключи отговорността на ответника /предвид правилата на чл. 53 от ЗЗД във връзка с чл. 122, ал.

1 от ЗЗД във връзка с чл. 127, ал. 1 от ЗЗД/.

Досежно размера на иска:

Събраните в процеса: писмени доказателства /медицински документи/, медицинска експертиза и свидетелски показания /преценени в съвкупност/ удостоверяват /подробно и конкретно/ вида и естеството на претърпените от ищцата физически увреждания /травми/; предприетите спрямо пострадалата лечения /медицински интервенции/; възстановителния период /като изтекло време и като оздравителен процес/; настоящото здравословно състояние на Л. М.; перспективата за възстановяването /лечението/ й. Същите доказателства установяват /категорично – еднозначно/ и психическите травми /неимуществените вреди/, които ищцата е претърпяла вследствие на физическите увреждания /травми/, съответно вследствие и на последвалите медицински интервенции. От друга страна /в последната връзка/: наличието на психически травми /страдания/ следва и да се презумира /както в случая, така и във всяка подобна хипотеза – физическата болка винаги създава психическо страдание/.

Съдържанието на всички изброени доказателства /преценени в съвкупност; в контекста на възрастта на ищцата и на липсата на основание за прилагане на санкцията по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/ обосновава присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 100 000 2 лева.

В полза на ищцата следва /предвид съдържащото се в допълнителната искова молба искане за присъждане на законна лихва/ да се присъди /при условията на чл. 497 от КЗ във връзка с чл. 496 от КЗ и чл. 380 от КЗ/ и законна лихва върху горната главница за периода – след 09.11.17г.

/когато застрахователят е постановил извън-съдебен отказ за изплащане на процесното обезщетение/. За периода до тази дата искането за присъждане на законна лихва се явява – неоснователно /в случая са приложими посочените законови правила, а не правилото на чл. 84, ал.

3 от ЗЗД, което е относимо към нормите на стария КЗ/.

Предвид изложеното – решението на СГС следва да бъде отменено /частично/ и искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен /до размера на горната сума/.

В полза на ответника се следват съдебни разноски /за производствата пред всички инстанции/.

В полза на процесуалния представител на ищцата се следва адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА /за производствата пред всички инстанции/.

Съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение на СГС 1-22 състав от 07.11.18г. по г.д. № 2680/18г. в частта, с която искът с правно основание чл. 423 от КЗ за неимуществени вреди на Л. С. М. ЕГН ********** против ЗАД „Армеец“ АД е отхвърлен за сума в размер на 100 000 лева и в частта, относно съдебните разноски.

ОСЪЖДА /на основание чл. 423 от КЗ/ ЗАД „Армеец“ АД да плати на Л.С. М. ЕГН ********** сума в размер на 100 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди – следствие от ПТП-е/ и законната лихва върху тази сума /главница/ за периода от 09.11.17г. до цялостното й изплащане.

ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД да плати на адвокат М. общо 13 272 лева /адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА с ДДС; за производството пред СГС, за първото производство пред САС, за производството пред ВКС и за настоящото производство – по 3 318 лева за всяка инстанция/.

ОСЪЖДА Л.С. М. да плати на ЗАД „Армеец“ АД 300 лева – юрисконсултско възнаграждение /общо за двете производства пред САС и за производството пред ВКС/ и 375 лева – съдебни разноски /в това число и юрисконсултско възнаграждение/ за производството пред СГС /на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него/.

ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД да плати на СГС 4 000 лева – държавна такса и 175 лева – съдебни разноски /на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК/.

ОСТАВЯ В СИЛА решение на СГС 1-22 състав от 07.11.18г. по г.д. № 2680/18г. /в частта, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 100 000 лева/.

В частта, касаеща иска за имуществени вреди – решението на СГС е влязло в сила.

Решението е постановено при участие на ЗД „Бул инс“ АД и Г. Р. Й. /трети лица – помагачи на ответника/.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4