Определение № 101 от 06.02.2023, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 101 гр. гр. Добрич, 06.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно частно гражданско дело № 20233200500076 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХI от ГПК по въззивна частна жалба с рег. № 3314/14.12.2022 год. от К. Е. Х. с ЛЧН **********, чрез адвокат С. И. от АК – гр. Варна, срещу разпореждане № 350/07.12.2022 г. на Генералтошевския районен съд по гр. Дело № 325/2022 г., с което съдът е уведомил жалбоподателката, в качеството й на ищец по искове, произтичащи по трудово правоотношение, че по силата на чл. 83, ал. 1 от ГПК е освободена от внасянето на държавни такси и разноски по производството на делото.

Атакуваното разпореждане е издадено по повод на молба с вх. рег. № 3213/06.12.2022 г. на К. Е. Х. на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК да бъде освободена от държавна такса и разноски по предявените от нея искове.

Жалбоподателката настоява, че за нея е налице правен интерес от искането да бъде освободена по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК от такси и разноски в производството по делото, тъй като не разполага с достатъчно средства да ги заплати. Основният аргумент на Х. да поддържа искането си по чл. 83, ал. 2 от ГПК е, че след като бъде освободена от такси и разноски по този ред, при евентуално отхвърляне на предявените от нея искове ответникът няма да има право по смисъла на чл. 78, ал. 3 от ГПК да иска заплащане на направените от него разноски. Сочи се, че атакуваното разпореждане е неправилно, защото под разноски законодателят е имал 1 предвид не само разноските по производството, но и разноските, които насрещната страна е направила за адвокатско или юрисконсултско възнаграждение и които се възлагат на ищеца в случай, че искът му бъде отхвърлен

В срока за отговор по чл. 276, ал. 1 от ГПК „М.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Г., представлявано от управителя М.Й.Б., чрез упълномощения адвокат П. Г. от АК – гр. Добрич, е посочил, че частната жалба е процесуално недопустима, тъй като атакуваното разпореждане не прегражда развитието на производството по делото, респ. не е измежду актовете, изрично посочени в закона, като подлежащи на обжалване с частна жалба.

В условията на евентуалност, ако се приеме за допустима частната жалба, се настоява за нейното отхвърляне поради неоснователност на изложените от жалбоподателя аргументи. Според ответника дори ищцата /настоящата жалбоподателка/ да бъде освободена по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК от такси и разноски в производството по делото, при евентуално отхвърляне на предявените искове в тежест на К. Е. Х. ще бъдат възложени сторените от М.Б.“ ЕООД съдебни разноски

Първоинстанционният съд, доколко е сезиран с молба за освобождаване от внасянето на държавни такси и разноски по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, е длъжен да се произнесе по надлежния ред с нарочен съдебен акт, който подлежи на обжалване – в тази насока е определение № 68 от 20.01.2013 г. по ч. гр. Дело № 579/2011 г., IV г.о. на ВКС. Постановеното на 07.12.2022 г. разпореждане няма такъв характер, а съдържа единствено разяснение до страната относно съдържанието нормата на чл. 83, ал. 1 от ГПК.

В тази връзка депозираната частната жалба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане , тъй като посоченото разпореждане няма характера на акт по смисъла на чл. 274, ал. 1, т.т. 1 и 2 от ГПК, за да подлежи на самостоятелно обжалване.

Настоящото производство следва да бъде прекратено, а делото върнато на РС Генерал Тошево с указания за произнасяне по искането на К. Е. Х. по чл. 83, ал. 2 от ГПК, съдържащо се в молба с вх. рег. № 3213/06.12.2022 г.

Районният съд при своето произнасяне следва да прецени редовността на молбата, нейната допустимост, респ. основателност.

2

Следва да се има предвид, че дори и в случаите, когато страната е освободена от внасяне на такси и разноски по производството, неблагоприятният за нея изход на съдебния спор води до задължението при поискване от насрещната страна освободеният да й заплати съответните деловодни разноски. Налице е разлика между задължението за внасяне на такси и разноски и отговорността за заплащането на сторените от другата страна разноски. Частният жалбоподател не може да иска да бъде освобождаван от заплащането на разноски, които биха били присъдени на ответниците по делото в случай, че предявените от него искове бъдат напълно или отчасти отхвърлени, тъй като те са законова последица от разрешаването на правния спор и съответното искане на страната – определение № 753 от 20.12.2011 г. по ч. гр. Дело № 564/2011 г., IV г.о., ВКС.

С оглед изложеното, Добричкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима частна жалба с рег. № 3314/14.12.2022 год., подадена от К. Е. Х. с ЛЧН **********, чрез адвокат С. И. от ВАК, срещу разпореждане № 350/07.12.2022 г. на Районен съд – Генерал Тошево по гр. Дело № 325/2022 г., като ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. Дело № 76/2023 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

ИЗПРАЩА делото на Районен съд – Генерал Тошево за произнасяне по искането на К. Е. Х. с ЛЧН **********, представлявана от адвокат С. И. от ВАК, по чл. 83, ал. 2 от ГПК, обективирано в молба с рег. № 3213/06.12.2022 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от жалбоподателя с частна жалба пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4