Решение № 187 от 24.02.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Бургас, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20232100500980 по описа за 2023 година

С Решение № 729/03.04.2023г., постановено по гр. дело № 7140/2022г. по описа на Районен съд- Бургас е прието за установено по реда на чл. 422 от ГПК, че Й. И. Л., роден на ***г., чрез неговата майка и законен представител Н. И. Л. с ЕГН **********, двамата от гр. Б. дължи на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Бургас“ АД със седалище и адрес на управление в гр. Бургас сума в размер на 900 лева главница, представляваща сума за проведено лечение на детето Й. И. Л. за периода от 07.11.2018г. до 10.11.2018г., за което е издадена Фактура № **/14.11.2018г., сумата от 339, 25 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 14.11.2018г. до 01.08.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 09.08.2022г., до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по частно гр. д. № 5152/2022г. по описа на БРС.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Й. И. Л., роден на ***г., чрез неговата майка и законен представител - Н. И.

Л., представлявана от адвокат Киров, с която се изразява недоволство от 1 постановеното решение на районния съд, като се излагат съображения за неправилност и необоснованост на съдебния акт.

Отправя се искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване съдебен акт на настоящата инстанция, с който бъдат отхвърлени изцяло предявените претенции.

В жалбата се излага становище за неоснователност на предявените искови претенции. Посочва се, че от събраните по делото гласни доказателства, се установява, че здравословното състояние на детето не е изисквало лечение, поради което предоставената медицинска услуга не е поискана и необходима, а дори е била отказана. Навеждат се доводи за недоказаност на предявените искове по размер. Твърди се, че ищецът в първоинстанционното производство не доказва по категоричен начин, че цената на проведеното лечение е равна на търсената сума съгласно тарифата на болницата. Подчертава се, че ръководството на лечебните заведения следва да постави на общодостъпни места в сградата си, информация относно вида и цената на всички предоставяни медицински и други услуги, както и за начина за заплащането им. Изразява се несъгласие с изводите на съда за наличие на сключен между страните договор за услуга. Развиват се подробни съображения във връзка с приложението на разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от Закона за здравето. Заявява се, че съгласно чл. 437, ал. 4 от Националния рамков договор за 2018г., медицинските дейности и вложените медицински изделия се заплащат от НЗОК, дори и в случаите на самоволно напускане на пациента. Посочва се, че след писмено уведомление до НЗОК, въззиваемото дружество има правна възможност да получи възстановяване на дължимите суми, но в случая, дружеството е проявило бездействие. Твърди се, че районният съд не е обсъдил в цялост представените по делото гласни доказателства, както и доказателствата, събрани по реда на чл. 192 от ГПК.

С жалбата се претендира отмяна на атакувания първоинстанционен акт и се претендира да бъде постановено решение на настоящата инстанция, с което бъдат отхвърлени изцяло предявените искови претенции.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото 2 разноски.

В съдебно заседание – въззивната страна чрез своя процесуален представител поддържа въззивната жалба и счита, че следва да бъде уважена, като бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

В предвидения законов срок, по делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Бургас“ АД, представлявано от изпълнителния директор Бойко Георгиев Миразчийски, с който същата се оспорва изцяло. Изразява се несъгласие с наведените от въззивника доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение.

Посочва се, че правилно районният съд е приел, че за проведеното лечение на Й. И. Л. в ,,УМБАЛ- Бургас“ АД, в периода от 07.11.2018г. до 10.11.2018г., в отделение по неонатология, се е дължало заплащане стойността на оказаната медицинска помощ. Твърди се, че задължението било поето от майката с подписана от нея Декларация за информирано съгласие по чл. 84, ал. 2 от ЗЗ. Пояснява се, че в случая се касае за едностранно поето задължение от страна на въззивницата, което последната не изпълнила.

Отбелязва се, че в допълнителен лист към история на заболяването № 27502 на Й. Л., родителите се подписали, че отказват лечение на детето и поемат отговорност за неговото здравословно състояние, като отказват имунизация от БЦЖ. Твърди се, че новороденото било изписано от болницата на 10.11.2018г. в стабилно състояние. В отговора на жалбата се навеждат доводи, че в конкретния случай, поради неспазване изискването за минимален болничен престой по КП № 9 от 5 дни, не били изпълнени изискванията за ,,завършеност“ на клиничната пътека, като в подкрепа на този аргумент се излагат подробни съображения в тази насока.

Оспорват се наведените във въззивната жалба доводи относно предоставената декларация за информирано съгласие по чл. 84, ал. 2 от Закона за здравето. Твърди се, че лечебното заведение е извършило всички необходими диагностични и терапевтични процедури и изследвания за стабилизиране състоянието на новороденото, вложило е консумативи, медикаменти, медицински грижи и труд, които биха били заплатени от НЗОК 3 при спазване минималния болничен престой по клинична пътека № 9 и при извършени задължителни имунизации. Заявява се, че към момента на дехоспитализация на детето, на майката е било разяснено, че поради неспазване задължителните изисквания за болничен престой по клинична пътека, същата дължи заплащане на оказаната медицинска помощ, като е издадена фактура за дължимата сума от 900 лева. Изразява се несъгласие с изложените в жалбата съображения за недоказаност размера на исковата претенция. Направен е подробен анализ на представените по делото доказателства. Отбелязва се, че на 10.05.2022г., до законния представител на малолетното дете била изпратена покана, ведно с Фактура № **/14.11.2018г.

Излагат се аргументи, че оказаната медицинска помощ се явява своевременна, адекватна и в съответствие с установения медицински стандарт по ,,неонатология“ за лечение на новородени. Оспорват се твърденията на въззивницата за това, че медицинската услуга била непоискана и не е била необходима, както и че поради бездействие, въззиваемото дружество претърпяло евентуално недоказани вреди. Подчертава се, че пациентът не е напуснал самоволно лечебното заведение, а е бил изписан при направен отказ от лечение от родителите му по смисъла на чл. 91, ал. 1 от Закона за здравето, поради което в случая не следвало да се приложат разпоредбите на чл. 347, ал. 4 от Националния рамков договор за 2018г.

Претендира се първоинстанционното решение потвърдено, а въззивната жалба - отхвърлена като неоснователна. да бъде

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба ,,УМБАЛ- Бургас“ АД чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Призованата в производството по делото Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас не изпраща представител и не изразява конкретно становище по основателността на жалбата.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърдения на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

4

Производството по делото е образувано по повод предявен иск от „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Бургас” АД със седалище гр. Бургас против Й. И. Л., роден на ***г. - ***, чрез неговата майка и законен представител Н. И. Л., с който се претендира да бъде прието за установено спрямо ответника, че дължи на ищцовата страна сума в размер на 900 лева главница, представляваща дължима сума за проведено лечение на детето Й. И. Л. за периода от 07.11.2018г. до 10.11.2018г., за което е издадена Фактура № **/14.11.2018г., сума в размер от 339, 25 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 14.11.2018г. до 01.08.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 09.08.2022г., до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по частно гр. дело № 5152/2022г. по описа на Районен съд - Бургас.

По делото е безспорно, че за претендираните вземания, Районен съд – Бургас е постановил Заповед № 2516 от 22.08.2022г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, постановена по частно гр. дело № 5152/2022г. по описа на Районен съд – Бургас и след депозирано възражение по реда на чл. 414 от ГПК, съдът е дал указания на заявителя да предяви претенциите си по исков ред.

В исковата молба се твърди, че малолетния ответник Й. Л. е роден на ***г. в болничното заведение и в периода от 07.11.2018г. - 10.11.2018г. е бил лекуван в отделението по неонатология при „УМБАЛ – Бургас“ АД по клинична пътека № 9 с минимален болничен престой 5 дни. В исковата молба се посочва, че по настояване на родителите детето е изписано по-рано – на 10.11.2018г., като е отказано лечение и поставяне на задължителна ваксина за БЦЖ. Твърди се, че сумите се претендират поради отказ на законния представител на детето лечението по клиничната пътека да се проведе докрай и да бъде спазен минималния болничен престой, поради което сумата за проведеното лечение не е заплатена от НЗОК на ищеца и е дължима от пациента чрез неговия законен представител.

Ответната страна по предявения иск – Й. И. Л. - ***, действащ чрез своя законен представител – Н. И. Л. – негова майка оспорва предявения иск и сочи, че още при постъпване в болницата майката на ищеца – Н. И. Л. е изразила желание детето да не бъде ваксинирано. Посочва се, че услугите, 5 чието плащане се претендира в настоящото производство не са били поискани от пациента и не са били и неотложни. Твърди се, че дори и в случаите на самоволно напускане на пациента от болницата, ако са му извършени всички основни диагностични и терапевтични процедури съгласно клиничната пътека, се дължи заплащането им от НЗОК.

За да уважи предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че когато хоспитализиран пациент упражни правото си по чл. 90, ал. 1 от Закона за здравето и откаже продължаването на започнатата медицинска дейност, както е станало в конкретния случай, изпълнителят на болничната помощ няма правната възможност да го задържи против волята му до изтичане на определения болничен престой, но до напускането на този пациент са били извършвани медицински дейности и тези дейности са свързани с разход на труд, средства и материали. Съдът е приел, че с подписването на декларация за информирано съгласие, в която пациентът е декларирал, че в случай на незавършване на клинична пътека следва да заплати медицинските услуги, необходими за лечението в болницата, всъщност е поел ангажимента, че при незавършена клинична пътека разходите, направени за оказаната медицинска услуга ще бъдат за негова сметка.

Н а основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, като съдът счита, че липсват нарушения на императивни материалноправни норми.