Определение № 2667 от 08.08.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2667 гр. Пловдив, 08.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20255300502016 по описа за 2025 година Производство е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 248 ГПК.

Постъпила е частна жалба от адв. Р. Р. – пълномощник на М. С. К., против определение 7650/11.06.2025 г., постановено по гр. д. № 10314/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, IX гр. състав, с което е оставена без уважение молбата му с вх. № 51969/12.05.2025 г. в качеството му на процесуален представител на ищеца за изменение на Решение № 2216/08.05.2025 г., постановено по делото, в частта му за разноските чрез присъждане на разноски в негова полза по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като се поддържа, че заплащането на адвокатско възнаграждение е дължимо от ответниците, както и че не е допустимо съдът да изследва дали представляваното от него лице е материално затруднено. Иска се от съда определението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго такова, с което молбата на жалбоподателя да се уважи, като се измени решението и му се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Въззиваемата страна „Изи Асет Мениджмънт“ АД определението за правилно и моли същото да бъде потвърдено. намира

Въззиваемата страна „Файненшъл България“ ЕООД намира определението за правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна в производството, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Ето защо същата е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба се приема за основателна, при следните съображения:

С Решение № 2216/08.05.2025 г., постановено по гр. д. № 10314/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, IX гр. състав, са уважени исковете на 1 ищцата М. С. К., като е прието за установено по отношение на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, че сключеният между тях договор за паричен заем № 3821145/04.05.2020 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Прието за установено по отношение на ответника „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство № 3821145/04.05.2020 г. е недействителен на основание чл. 26, ал. 2, предл. четвърто от ЗЗД. На основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е осъден да заплати на М. С. К. сумата от 67,83 лв. - недължимо платена и получена от ответника при начална липса на правно основание по клауза за възнаградителна лихва по Договор за паричен заем № 3821145/04.05.2020 г.

На основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД ответникът „Файненшъл България“ ЕООД е осъден да заплати на М. С. К. сумата от 463,19 лв. недължимо платено и получено от ответника при начална липса на правно основание възнаграждение за поръчителство по Договор за предоставяне на поръчителство № 3821145/04.05.2020 г. С решението съдът не е присъдил адвокатско възнаграждение на адв. Р. Р., процесуален представител на ищцата, която е била представлявана безплатно съгласно представения договор за правна защита и съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Съдът е формирал мотив, че адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА не се дължи, тъй като ищцата не е материално затруднено лице.

С молба от 03.06.2025 г. адв. Р. Р. е отправил искане до съда да измени решението си в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК, като му се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. С атакуваното тук определените ПРС е оставил молбата без уважение.

Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав намира това определение за неправилно.

Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на издръжка, материално затруднени лица, роднини, близки или на друг юрист. Според чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. и осъжда другата страна да го заплати. Наличието на основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. не може да бъде обсъждано от съда, дори и при депозирано от другата страна възражение за липса на основанието по чл.

38, ал. 1 от ЗАдв. и ангажирани по него доказателства. Преценката да окаже безплатна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗАдв. е само и единствено на адвоката, тъй като разпоредбата не предвижда изискване клиентът да доказва пред него, че е материално затруднено лице, нито адвокатът има правомощия да проверява дали това е така.

Ето защо определението следва да се отмени като неправилно, а вместо 2 него да се постанови друго такова, с което мобата да се уважи.

При определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът ще съобрази критериите, изведени от СЕС в Решение от 25.01.2024 г. по дело C438/22, имащо задължителен за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК характер, предвид което размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ /понастоящем Наредба за възнаграждения за адвокатска работа/ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. / В този смисъл е Определение № 638 от 18.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 757/2023 г., I т. о., ТК/.

В настоящия случай делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като по подобни казуси е налице изобилна и утвърдена съдебна практика. Ето защо съдът приема, че за адв. Р. следва да се определи възнаграждение в размер на 300 лв. за осъщественото процесуално представителство на ищцата по отношение на исковете и против всеки един от ответниците. Този размер съответства на материалния интерес по делото, изхода по спора, както и на вида и количеството на извършената работа и на фактическата и правна сложност на делото.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение 7650/11.06.2025 г., постановено по гр. д. № 10314/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, IX гр. състав, , ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение Решение № 2216/08.05.2025 г., постановено по гр. д.

№ 10314/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, IX гр. състав в частта му за разноските, както следва:

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, ап. 40-46, да заплати на адв. Р. Р. – АК – Пловдив, личен № 1900174740 адвокатско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лв. за осъщественото на ищцата М. С. К. безплатно процесуално представителство по делото.

ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. “Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, ап. 40-46, да заплати на адв. Р. Р. – АК – Пловдив, личен № 1900174740 адвокатско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лв. за 3 осъщественото на ищцата М. С. К. безплатно процесуално представителство по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4