Определение № 3548 от 10.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3548 гр. София, 09.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20248002100058 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. С. С., чрез процесуалния му представител адвокат Д. А., срещу решение №223 от 31.07.2023г. по в.гр.д.

№686/2022г. на Хасковския окръжен съд, с което е :

- потвърдено решение № 260004 от 29.03.2022 год., постановено по гр.д. № 682/2019 год. по описа на Районен съд – Харманли, с което е допусната съдебна делба между К. С. С. и Г. С. С. на съсобствения им недвижим имот, както следва: поземлен имот с идентификатор *** по КККР, с административен адрес – [населено място], [улица], с площ от 223 кв.м. с трайно предназначение на територията : урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план ***, при граници: ***, ***, ***, ***, ***, ведно с построените в имота: сграда с идентификатор ***, с площ от 68 кв.м., на два етажа, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна ; сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 33 кв.м., на един етаж, с предназначение: хангар, депо, гараж, при квоти, както следва: за К. С. С. – 1666/ 2712/833/1356/ ид.ч., а за Г. С. С. – 1046/2712/523/1356/ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, ведно с построената в имота сграда с идентификатор ***, със застроена площ 1 от 33 кв.м., на един етаж, с предназначение : хангар, депо, гараж ; за К. С. С. – 13/21 ид.ч., а за Г. С. С. – 8/21 ид.ч. от сграда с идентификатор ***, с площ от 68 кв.м., на два етажа, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна.

- потвърдено решение № 260008 от 18.07.2022 год., постановено по гр.д. № 682 / 2019 год. по описа на Районен съд – Харманли в частта, с която е оставена без уважение молба с вх. № 260680 от 26.04.2022 год., подадена от Г.

С. С., представляван от пълномощника си – адвокат Д. А., за допълване на Решение № 260004 от 29.03.2022 год., постановено по гр.д. № 682/2019 год. по описа на Районен съд – Харманли, в частта относно искането за извършване на делба на лятна кухня.

- отменено решение № 260008 от 18.07.2022 год., постановено по гр.д. № 682 / 2019 год. по описа на Районен съд – Харманли в частта, с която е оставена без уважение молба с вх. № 260680 от 26.04.2022 год., подадена от Г. С. С., представляван от пълномощника си – адвокат Д. А., за допълване на решение № 260004 от 29.03.2022 год., постановено по гр.д. № 682/2019 год. по описа на Районен съд – Харманли, в частта относно искането за присъждане на обезщетение по чл.344, ал.2 от ГПК, вместо което е постановено друго за отхвърляне на заявеното като привременна мярка по чл.344, ал.2 от ГПК, искане на Г. С. С., ЕГН [ЕГН] против К. С. С., ЕГН [ЕГН] за заплащане на сума в размер на 500лева - месечно обезщетение за ползване на недвижим имот, допуснат до делба с решение № 260004 от 29.03.2022 год., постановено по гр.д. № 682/2019 год. по описа на Районен съд – Харманли.

В касационната жалба се поддържа, че така постановеното решение е нищожно, недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 от ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване се навеждат доводи, че решението следва да се допусне до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1-т.3 и ал.2 от ГПК.Поставят се следните въпроси :

1/Допустима ли е делба на поземлен имот, неотговарящ по лице и площ на изискванията на разпоредбата на чл.19, ал.1, т.1 и ал.4 от ЗУТ, в който са построени две сгради, които са собственост на различни лица – т.нар. хоризонтална етажна собственост.

Въззивното решение е постановено в отклонение на следната практика на ВС 2 и ВКС : ППВС№2/1982г., решение №504/24.09.1996г. по гр.д.№376/1996г. на ВС , І г.о., решение №227/16.05.2011г. по гр.д.№316/ 2010г. на ВКС, І г.о. и решение №115/02.07.2019г. по гр.д.№3411/2018г. на ВКС, І г.о.

2/Изпълнил ли е въззивният съд задължението си да основе решението си на установените по делото факти – решение постановено в отклонение на решение №358/18.06.2010г. по гр.д.№1183/2009г. на ВКС, ІІІ г.о. ;

3/Спазени ли са разпоредбите на чл.235 и чл.236, ал.2 от ГПК, които регламентират съдържанието на мотивите и съдебното решение.

Решението е постановено в противоречие с решение №217 /09.06.2011г. по гр.д.№761/2010г. на ВКС, ІV г.о. и решение №241/17.10.2012г. по гр.д.

№850/2011г. на ВКС, ІІ г.о.

4/Задължен ли е въззивният съд в решението си да обсъди всички събрани по делото доказателства, твърденията и възраженията на страните, както и наведените във въззивната жалба оплаквания.В кои случаи въззивният съд може да препрати към мотивите на първата инстанция на основание чл.272 от ГПК.

Въззивното решение е постановено в противоречие с ППВС№/1953г., решение №212/01.02.2012г. по т.д.№1106/2010г. на ВКС, ІІ т.о., решение №415/25.01.2012г. по гр.д.№1332/2010г. на ВКС, І г.о. и решение №196/11.04.2012г. по т.д.№994/2010г. на ВКС, ІІ т.о.

Твърди се и очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

Ответникът по касационната жалба К. С. не е депозирала писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК и е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел следното от фактическа страна :

От приложеното по делото удостоверение за наследници с изх.№ 126 от 26.02.2019год. се установява, че Т. Г. С., починал на 11.06.1994год. е оставил за наследници по закон Г. Т. С. – син, починал на 01.07.2000год. и страните по делото – Г. С. С. и К. С. С., които са деца на С. Т. С., починал на 01.09.1991год.

3

С нотариален акт от 01.10.1965 год., Т. Г. С. – дядо на страните по делото е признат за собственик по давностно владение и покупка на следния недвижим имот, а именно – дворно място – застроено и незастроено от 372 кв.м., ведно с построените в него паянтово жилище, навес и обор, находящ се в [населено място], за което е отреден парцел ***. – *** в кв.*** по плана на града, в сила от 1958год.

С нотариален акт от 19.02.1966 год., Т. Г. С. е признат за собственик на 80 кв.м. от имот пл.№ ***, придадени към собствения му парцел X., с пл.№ *** в кв.***, по силата на дворищната регулация.

С нотариален акт от 25.04.1970 год., Т. Г. С. се е разпоредил в полза на трети на спора лица, с ½ ид.ч. от дворно място, цялото застроено и незастроено от 452 кв.м., ведно със северната част от построената в това място нова къща – близнак, цялото представляващо имот пл.№*** в кв.***, съставляващо парцел №***. по плана на [населено място], в сила от 1958год.

С договор за покупко – продажба, оформен с нотариален акт от 14.12.1974год., Т. Г. С. се е разпоредил в полза на сина си – С. Т. С. – баща на страните по делото със следния недвижим имот, а именно: 164/452 ид.ч. от дворно място застроено и незастроено, цялото урегулирано от 452кв.м., ведно с 5/7 ид.ч. от южната на построената в това място нова къща близнак, която южна част представлява самостоятелно жилище на един етаж и сутерен /партер/, с обща разгъната площ от 116кв.м., което място се намира в [населено място] и съставлява съсобствен парцел № **. с пл.№ ***, в кв.*** по плана на града, в сила от 1958 год.

С договор за покупко – продажба, оформен с нотариален акт № 657 от 10.12.1993 год., Т. Г. С. се е разпоредил в полза на внучката си - К. С. С.

/ищцата/ със следния свой недвижим имот, а именно: 2/3 ид.ч. от 62/452 ид.ч. от парцел ***., застроен и незастроен, урегулиран, при неуредени регулационни сметки, целият от 452 кв.м., отреден за имот пл.№ ***, кв.*** по плана на [населено място] в сила от 1979 год., ведно с 2/3 ид.ч. от 2/7 ид.ч. от построената в южната част на парцела- в имот с пл.№ ***, къща – близнак.С договор за дарение, оформен със същия нотариален акт, Г. Т. С. се е разпоредил в полза на племенницата си К. С. С. /ищцата/ със следния свой недвижим имот, а именно: 1/6 ид.ч. от 62/ 452 ид.ч. от парцел ***., застроен и незастроен, урегулиран, при неуредени регулационни сметки, целият от 452 кв.м., отреден за имот пл.№ *** и ***, кв.*** по плана на [населено място] в 4 сила от 1979 год., ведно с 1/6 ид.ч. от 2/7 ид.ч. от построената в южната част на парцела - в имот с пл.№ ***, къща – близнак.

Като писмени доказателства по делото са приети 2 бр. акта, видно от които е, че Т. Г. С. е сключил граждански брак с К. К. С. на 03.03.1938год., а Г. Т. С. е сключил граждански брак с К. И. С. на 04.08.1968год.

От заключението, представено по допуснатата при разглеждане на делото пред въззивния съд, техническа експертиза се установява, че със заповед № 626 от 23.07.1979год. е одобрен действащия към момента кадастрален и регулационен план на [населено място], на който парцел ***. – *** по плана от 1958 год. е нанесен като парцел ***., с площ от 452 кв.м., в кв.***, отреден за дворни места с пл.№ *** и ***.Северната част от къщата близнак попадала в дворно място с пл.№ ***, а южната – в дворно място с пл.№ ***.Със Заповед № РД – 18 – 9 от 23.03.2006 год. на ИД на АГКК са били одобрени кадастралната карта и кадастрални регистри на [населено място].На КК дворно място с пл.№ *** е нанесено като ПИ с идентификатор ***, а дворно място с пл.№ *** – като ПИ с идентификатор ***.За двата поземлени имота бил отреден УПИ - парцел **., кв.***, целият парцел с площ от 452 кв.м.Южната част на къщата – близнак била нанесена като самостоятелна сграда с идентификатор ***, а северната част на къщата – близнак – с идентификатор ***.В ПИ с идентификатор *** по КК на населеното място били нанесени – еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, на два етажа, със застроена площ от 68 кв.м. и сграда – гараж с идентификатор ***, на един етаж, със застроена площ от 33 кв.м.На място конфигурацията на сградата, респективно площта й не отговаряли на тези по КК.Действителната площ на сграда – гараж с идентификатор *** била 48 кв.м., като южната й част била гараж с площ от 26 кв.м., а северната – лятна кухня с площ от 22 кв.м.Площта на навеса била 7 кв.м. Жилищната сграда – близнак, представляваща една цяла сграда с два самостоятелни обекта в нея – жилища, апартаменти – северен и южен, всеки от тях на две нива, изградена в периода 1965 – 1970год.

От заключението, представено по допуснатата при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд съдебно – техническа и оценителна експертиза се установява, че за жилищната сграда не са открити строителни книжа или удостоверения за търпимост.По отношение на сграда с идентификатор ***, вещото лице е посочило, че същата е със смесено предназначение - в 5 северната й част била разположена лятна кухня, а в южната част – гараж.В КП от 1979 год. било предвидено петно за изграждане на сградата със смесено предназначение.В КК била отразена само южната част от сградата, с предназначение – гараж.Частта от сградата от север с предназначение – лятна кухня не била нанесена в КК.За тази сграда не били открити строителни книжа или удостоверения за търпимост.Сградите били допустими по действащия застроителен план.В заключение експертът посочва, че в имота няма сграда, която да не е нанесена и записана в кадастъра.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел за безспорно, че страните по делото изчерпват кръга от лица, между които следва да се допусне делбата на посочените в исковата молба имоти. През 1965 год. – 1966 год., дядото на страните по делото по бащина линия – Т. Г. С. е придобил по давност и регулация правото на собственост върху дворно място, за което е отреден парцел ***., имот пл.№ ***, с площ общо от 452 кв.м., от които 372 кв.м. – по давност и 80 кв.м. – по регулация, съгласно плана на [населено място], в сила от 1958 год., ведно с построените в него паянтово жилище, навес и обор. Към момента на придобиване правото на собственост – 1965 – 1966 год., е в сила Закон за лицата и семейството, уреждащ режима на имуществената разделност.Безспорно е също така, че бракът между Т. Г. С. и съпругата му К. К. С., сключен през 1938 год., до влизане в сила на Семейния кодекс от 1968 год., с който се установява имуществена общност между съпрузите за придобитите по време на брака им вещи и права върху вещи, не е бил прекратен, поради което съпружеската общност се разпростира и върху имуществата, придобити от съпрузите до влизането на кодекса в сила, независимо от това на чие име са придобити.Така, след смъртта на К. К. С., починала през 1991год., призовани към наследяване са съпругът й – Т. Г. С. и двамата й сина – С. Т. С. и Г. Т. С., при което правата им от наследството са в размер на 4/6 ид.ч. – за съпруга /½ ид.ч. на лично основание, в резултат на прекратената имуществена общност и 1/6ид.ч. – по наследство/ и по на 1/6ид.ч. – за двамата й сина.Отчитайки това, че приживе Г. Т. С. се е разпоредил със своята 1/6 ид.ч. част от наследството в полза на ищцата – негова племенница, наследниците му – съпруга и син, не участват в делбата.При определяне кръга от лицата, между които следва да се допусне делбата следва да бъде отчетено и това, че приживе Т. С. се е разпоредил със своята част от наследството в полза на внучката си – ищцата по делото и в 6 полза на сина си С. Т. С., след смъртта на който призовани към наследяване са децата му – ищцата и ответника, на оставеното от него наследство, включващо придобитата от баща му част от имота по силата на извършена в негова полза разпоредителна сделка и придобитата по наследство след смъртта на майка си – 1/6 ид.ч.