Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10733 от 05.06.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 52504/2023
Вид
Решение № 10733
Подписан
05.06.2024
В сила
05.06.2024
Състав
ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА ТОДОРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 25, ал. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 10733 гр. София, 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20231110152504 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Предявен е положителен установителен иск по чл.124, ал. 1 от ГПК от С.о. срещу „В.с.“ ЕООД за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че С.о. притежава правото на собственост върху Поземлен имот с идентификатор №************* по КК и КР на гр. София, одобрени със Заповед №РД-18-68/02.12.2010 г. на ИД АГКК. В искова молба са изложени фактически твърдения, че ищецът е собственик на имота, на основание Акт за частна общинска собственост №3497/05.02.2020 г., съставен на основание Акт за държавна собственост №6068/22.11.1990 г. на ОбНС „В.“. Пояснява се, че имотът е бил включен в ТКЗС предоставен за ползване на ОбНС „В.“, а по действащия РП имотът е УПИ IX, с отреждане за „Б.ц.т.“, понастоящем с площ от 829 кв. м; идентичен на част от имот от 10 дка по стар план на м. „М.л.“, без пл. №, кв. 4, с отреждане за „А.т.у.“ Ищецът се позовава на чл. 25, ал. 2 от ЗСПЗЗ и поддържа, че няма данни за възстановяване на правото на собственост на бивши собственици. Ответното дружество се легитимирало като собственик на Поземления имот с идент.№************* с Нот. акт №13, т. CCLXXI, рег.

№102327 по дело №80013/31.12.2021 г., вписан в АВ, чието право ищецът оспорва; заявява под евентуалност възражения за допуснати нарушения в нотариалното производство, а снабдяването с нот. акт е въпреки вписания АЧОС, без знание и съгласие на ищеца.

Ответникът, получил препис от искова молба, с приложения, на 28.02.2024 г. на обявените седалище и адрес на управление в Търговския регистър, по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, в законоустановения срок не е подал отговор на искова молба.

В съдебното заседание ищецът поддържа искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът, като взе предвид, че ответникът не представя в срок отговор на искова молба, редовно призован- не се явява в първото по делото съдебно заседание, не прави искане за разглеждането му в негово отсъствие, не изпраща 1 представител, и е предупреден за последствията от това, предвид искането на ищеца по чл. 238 от ГПК, както и приетите по делото доказателства, намира, че предявените искове са вероятно основателни и са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. За пълнота следва да се посочи, че актът за частна общинска собственост по своята правна същност се родее с констативния нотариален акт. Поради това актът се ползва с обвързващата доказателствена сила за удостовереното право на собственост, което може да бъде оспорвано от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик, за да отпадне неговото легитимиращо действие. При условията на състезателен процес, ответникът не е противопоставил твърдения и възражения. Ето защо, съдът постановява настоящото решение по искане на ищеца, като не е необходимо да излага допълнителни мотиви, на основание чл.

239, ал. 2 от ГПК.

При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се пресъдят сторените съдебни разноски за сумата общо 492,95 лв. за платени държавни такси и възнаграждение на юрисконсулт, последното определено в минималния размер по чл. 25 от НЗПП.

Съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК, настоящото решение не подлежи на обжалване.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „В.с.“ ЕООД, с ЕИК:***********, със седалище и адрес на управление: ***********, че С.о., с ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление: ************, притежава правото на собственост върху Поземлен имот с идентификатор №************* по КК и КР на гр. София, одобрени със Заповед №РД-18-68/02.12.2010 г. на ИД АГКК, находящ се в гр. София, район „В.“, местност „М.л.“, ул. „Р.“, с площ 829,00 кв. м, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА „В.с.“ ЕООД, с ЕИК:***********, със седалище и адрес на управление: ***********, да заплати на С.о., с ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление: ************, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 492,95 лева – съдебни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на ответника за сведение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2