Определение № 4055 от 29.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4055 гр. София, 29.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110138233 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 372355/13.11.2025 г. на „........“ ЕООД срещу определение № 43703/21.10.2025 г., постановено по настоящото дело. Видно от съдържанието на депозираната жалба, същата съдържа единствено доводи за неправилност на произнасянето на съда по исканията на ищеца за присъждане на разноски.

В действащия ГПК не е възпроизведена разпоредбата на чл. 70 ГПК (отм.), предвиждаща възможност за самостоятелно обжалване на решението в частта за разноските, ако не се обжалва самото решение. Поради това завършващият производството съдебен акт (решение, определение или разпореждане) в частта му за разноските, при направено от страната искане, подлежи на допълване или изменение по предвидения в чл. 248 ГПК ред - с определение на постановилия го съд. Това определение подлежи на обжалване с частна жалба по реда, по който подлежи на обжалване крайният акт – чл. 248, ал. 3 ГПК. В този смисъл - определение № 323 от 15.07.2019 г. по ч. гр. д. № 502/2019 г. на ВКС, III г. о.

С оглед на това, съдът намира, че е сезиран с искане по чл. 248 ГПК за изменение на определение № 43703/21.10.2025 г. в частта за разноските.

Постъпило е становище от „........“ АД, с предходно наименование „.........“ АД, с което оспорва молбата като неоснователна и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски.

Като взе предвид доводите на молителя и данните по делото, съдът намира следното:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в рамките на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна. Същата е допустима, доколкото списък по чл. 80 ГПК е инкорпориран в исковата молба, в която са посочени претендираните от ищеца разноски в исковото и в обезпечителното производство.

Разгледана по същество, молбата е частично основателна.

Не са налице предпоставки за ревизиране на определението в частта относно дължимостта на разноски за исковото производство, доколкото претендираните суми 1 са били заплатени преди завеждане на делото – на 25.06.2025 г., поради което към датата на депозиране на исковата молба ищецът не е имал правен интерес да търси искова защита.

Съдът намира, че следва да ревизира изводите си досежно разноските, дължими за обезпечителното производство, с оглед на обстоятелството, че прекратителното определение и молба вх. № 372355/13.11.2025 г. са връчени на посочения ответник, с което той е конституиран като страна в производството.

По делото няма спор, че сумата от 4843,46 лева, за която е предявен искът и за която е допуснато обезпечение на бъдещ иск, е била заплатена от „.........“ АД на „........“ ЕООД след издаване на обезпечителната заповед. От данните по делото, че ответникът е изпадал в забава при изпълнение на задълженията си – обстоятелство, което той признава в становището си от 19.12.2025 г., то той е дал повод за образуване на обезпечителното производство, поради което в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените и доказани по настоящото дело разноски за обезпечение на иска в размер на 40 лв. за държавна такса, както и за адвокатско възнаграждение. В случая се претендират разноски в размер на 500 лв., действителното извършване на които се установява от представеното към исковата молба копие на договор за правна защита и съдействие от 22.05.2025 г., имащ характер на разписка за заплатения адвокатски хонорар. Основателно се явява обаче възражението на „........“ АД, с предходно наименование „.........“ АД, за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото обезпечителното производство не се характеризира с фактическа и правна сложност, поради което претендираните разноски за адвокатско възнагражение следва да се редуцират до сумата от 250 лв.

Доколкото по делото не е доказано извършването на разноски в размер на 66 лв. за такси и разноски за образуваното въз основа на обезпечителната заповед изпълнително дело, то искането за присъждане на тази сума е неоснователно.

С оглед на изложеното, определението № 43703/21.10.2025 г., постановено по настоящото дело, следва да бъде отменено на основание чл. 253 ГПК, в частта, с която е разпоредено молба вх. № 302277/16.09.2025 г. да се изпрати на СРС, 58 състав, за преценка относно наличието на предпоставки за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК по ч. гр. д. № 29949/2025 г.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК определение № 43703/21.10.2025 г. по гр. д.

№ 38233/2025 г. на СРС, 79 състав, в частта за разноските, КАТО ГО ДОПЪЛВА по следния начин:

ОСЪЖДА „........“ АД, ЕИК *******, с предходно наименование „.........“ АД, да заплати на „........“ ЕООД, ЕИК ******** сумата от общо 290 лв. (148,27 евро) – разноски по ч. гр. д. № 29949/2025 г. на СРС, 58 състав, по което е допуснато обезпечение на бъдещ иск.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ в останалата част искането за изменение на определение № 43703/21.10.2025 г., постановено по гр. д. № 38233/2025 г. на СРС, 79 състав, в частта за разноските, обективирано в частна жалба вх. № 372355/13.11.2025 г.

ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК определение № 43703/21.10.2025 г., 2 постановено по гр. д. № 38233/2025 г. на СРС, 79 състав, в частта, с която е разпоредено молба вх. № 302277/16.09.2025 г. да се изпрати на СРС, 58 състав, за преценка относно наличието на предпоставки за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК по ч. гр. д. № 29949/2025 г.

Определението в подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3