Решение № 4505 от 17.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4505 гр. София, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20241110158039 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от В. С. С. срещу „Стик-Кредит“ АД.

Предявен е за разглеждане установителен иск с правно основание по чл. 26, ал.

1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит от разстояние № 668864/05.03.2024 г. поради противоречието му със закона. В условията на евентуалност е предявен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на чл. 27 от договора поради противоречието му със закона, респ. поради накърняване на добрите нрави.

Ищецът В. С. С. твърди, че на 05.03.2024 г. сключил с ответното дружество „СТИК - КРЕДИТ“ АД договор за кредит от разстояние № 668864. По силата на договора му била предоставена в заем парична сума в размер на 350 лв. за срок от 30 дни. Уговореният размер на годишна лихва бил 36 %, а годишният процент на разходите – 42,58 %. Сочи, че общата сума, която следвало да върне на кредитора възлизала в размер на 360,50 лева. В чл. 17 от договора било уговорено, че договорът следва да бъде обезпечен чрез гарант, отговарящ на условията, посочени в ОУ, или чрез банкова гаранция в полза на дружеството – кредитор. Съгласно чл. 27 от договора, потребителят дължи неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоения кредит при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Уговорено било неустойката да се заплаща разсрочено, заедно с погасителните вноски. Твърди се, че ответникът начислил дължима неустойка в размер на 99 лева, тъй като ищецът не изпълнил задължението си по чл. 17 от договора за представяне на обезпечение.

Общата сума, която следвало да върне на ответника възлизала в размер на 455 лева.

Излага съображения за недействителност на задължението за заплащане на неустойка.

Счита, че същата противоречи на закона и на добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, като постига единствено неоснователно обогатяване за кредитора. Намира, че с клаузата се стига и до заобикаляне на закона, тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на 1 потребителя, кредиторът има право да начислява единствено лихва върху неплатената сума за времето на забава. С процесната клауза се предвиждало още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение. Счита, че в нарушение на закона ответникът не е включил начислената неустойка в размера на ГПР, като по този начин действителният размер надхвърлял допустимия максимален такъв по 19, ал. 4 ЗПК, поради което договорът е нищожен на това основание. Счита, че договорът е нищожен и неспазване на предвидената в закова форма, както и поради липса на действително отразен съществен елемент – размера на ГПР. Намира, че уговорената възнаградителна лихва е в прекомерно висок размер и противоречи на добрите нрави. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срочно постъпил отговор ответникът изразява становище за неоснователност на предявените искове. Счита, че договорът за заем е сключен съгласно изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, като не са налице сочените от ищеца пороци. Намира, че не е налице недействителност на договора във връзка с клаузата, предвиждаща заплащането на неустойка при непредставяне на обезпечение. Намира, че клаузата не излиза извън присъщите й функции. Сочи, че неустойката не е включена при формирането на ГПР, като излага съображения, че същата не представлява общ разход по кредита и не следва размерът й да е включен в ГПР по кредита. Сочи, че кредиторът имал правото и да не претендира уговорената неустойка. Намира, че не е налице твърдяната от ищеца изначална липса на възможност за осигуряване на поръчител, отговарящ на посочените условия. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 08.01.2025 г., като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени фактите: че ищецът и ответникът са страни по процесния договор за потребителски кредит от разстояние № 668864/05.03.2024 г.; че уговорената неустойка за непредставяне на обезпечение не е част от формирания ГПР по договора за кредит.

Проектът за доклад е обявен за окончателен доклад по делото в проведеното открито съдебно заседание от 06.03.2025 г. без възражения от страните. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

Същите се установяват и от приетия по делото договор за потребителски кредит № 6688864/05.03.2024 г., сключен между страните. Към него е приложен погасителен план, разходен касов ордер за получена от ищеца сума, както и квитанц;ия за внесена от него в полза на ответника сума.

По силата на сключения договор за потребителски кредит № № 6688864/05.03.2024 г. заемодателят „Стик-Кредит“ АД се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 350,00 лева, която сума да бъде върната от кредитополучателя в срок от 30 дни съгласно погасителен план, приложен към договора. Видно от погасителния план, между страните била уговорена 1 фиксирана погасителна вноски, включваща главница от 350 лева, лихва от 10,50 лева и неустойка от 94,50 лева. Уговореният ГПР бил в размер на 42,58 %, а процентът на фиксираната годишна лихва – 36. Дължимата сума по договора в хипотеза, при която не е осигурена гаранция от потребителя и последният дължи неустойка, е в размер на 455 лева.

Безспорно е между страните, че главницата по договора е предоставена на потребителя.

2

Съгласно чл. 17 от процесния договор за предоставяне на кредит, кредитополучателят се е задължил в срок 3 дни от сключване на договора да обезпечи кредита чрез гарант – физическо лице, което да отговаря на поставените изисквания в общите условия. Поставено е условие, че одобрението на предложения от заемателя поръчител се извършва единствено по преценка на кредитора. Алтернативно е дадена възможност за учредяване на банкова гаранция в полза на кредитора в размер на всички суми по договорите /главници, лихви, неустойки, такси и др./.

При неизпълнение на посоченото задължение е предвидено, че потребителят дължи неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Видно е от погасителния план, че е начислена неустойка за целия срок на договора, възлизаща на сумата от 94,50 лева и включена в общия размер на дълга.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По иска по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК:

В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за потребителски кредит от разстояние № 668864/05.03.2024 г., който противоречи на закона.

На първо място, съдът намира, че процесният договор е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.

Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за потребителски кредит от 05.03.2024 г. по правната си същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В случая в договора е предвиден ГПР в размер на 42,58 %, като спорен между страните е въпросът дали уговорената и начислена неустойка следва да е част от ГПР на кредита.

Съдът намира следното: Дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора 3 потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Следва да се отбележи също така, че приложение намира определението, съдържащо се в чл. 3, буква "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, съгласно който "общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.

Видно от данните по делото, уговореният в договора за потребителски кредит ГПР не включва част от разходите по кредита, а именно т. нар. неустойка за непредставяне на обезпечение по чл. 27 от договора. В случая неустойката представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита, като тя е била изначално известна на кредитора – същата е уговорена още към момента на сключване на договора за кредит, включена е в погасителния план по него, като липсват данни да е била незадължително условие за сключване на сделката, дължи се ежедневно и представлява част от погасителната вноска. Макар формално заплащането й да е обусловено от евентуално допуснато неизпълнение от страна на кредитополучателя, при съвкупното тълкуване на договорните клаузи е видно, че неустойката би била винаги дължима, тъй като задължението за представяне на обезпечение е практически неизпълняемо – в тридневен срок от сключване на договора да бъде осигурено трето лице – поръчител за вземанията по договора, което да отговаря на подробно описани многобройни изисквания или да бъде учредена банкова гаранция, като за това потребителят следва да разполага със средства в общ размер от главницата, лихвата и неустойката по договора. Така формулирана неустойката излиза извън присъщите й функции и представлява скрито възнаграждение за кредитора, поради което е следвало да бъде включена в общия разход по кредита /в този смисъл напр. Решение № 816 от 13.02.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 13357/2022 г., Решение № 780 от 9.02.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 1255/2023 г. и др./.