Решение № 355 от 02.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. София, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА

МАРИНОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА Административно наказателно дело № 20251110213231 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 от ЗАНН.

„*****” ЕООД, представлявано от управителя АА. Б. чрез адв. В., е обжалвало наказателно постановление /НП/ №23-2500325/14.08.2025г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ /ДИТ/, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Намира, че от текстовата част на описанието на нарушението не става ясно кога е извършено, както и неправилно е посочена законовата разпоредба, която е нарушена – на чл.62, ал.1 от КТ. Ако съдът не се съгласи с тези доводи, счита че случаят е маловажен и е следвало да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява и не пледира.

Наказващият орган чрез юрк. И. оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Намира, че категорично от събраните доказателства се установило, че по време на проверката на място лицето К. е полагало труд, като той собственоръчно бил попълнил декларация, че е назначен на трудов договор, какъвто в последствие до приключване на проверката не бил представен. Що се отнасяло до гражданския договор за предоставяне на услуга, който представило дружеството, в същият се откривали елементите на трудово правоотношение – лицето престирало труд за неопределено време, а не еднократно, а резултатът не бил количествено определен, за да се приеме, че действително е за извършване на определена работа, с определен резултат. Затова трудовите функции са циклично 1 повтаряеми, с работно време, уговорено възнаграждение и почивки. Счита, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да намери приложение, тъй като в КТ в чл.415в, ал.2 е разписана специална разпоредба на маловажни нарушения на трудовото законодателство, която обаче също не може да се приложи, поради липса на изискващите се предпоставки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното НП на „*****” ЕООД е наложена имуществена санкция, в размер на 2000 лева, за това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 28.05.2025г. на място в обект: охраняем автопарк, стопанисвано от дружеството, находяща се в ************ и в периода от 16.06.2025г. до 20.06.2025г. по документи в сградата на ДИТ е установено, че дружеството в качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ не е уредил отношенията по предоставяне на работна сила като трудови правоотношения, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето И. В. К. на длъжност „пазач“, а това лице попълнило собственоръчна декларация, че работи от м.01.2024г. на тази длъжност, на трудов договор с работно време от 07:00 до 19:00 часа по график и възнаграждението му е 30 лева за 12 часа, с представен от дружеството договор за предоставяне на услуга между тези страни – нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда /КТ/.

НП е издадено въз основа на АУАН №23-2500372/20.06.2025г.

Приобщена по делото е административнонаказателната преписка /АНП/ по издаване на обжалваното НП.

Разпитани по делото са свидетелите В. И. П. –актосъставител и Н. С. С. – присъствала при установяване на нарушението и съставяне на акта, според които на 28.05.2025г. извършили проверка на охраняем автопарк, стопанисван от дружеството, находящ се в *************. В обекта заварили лицето И. В. К., който се намирал в бутка откъм бариерата, през която се влизало в обекта. Той попълнил собственоръчно декларация, че работи на трудов договор като пазач, от януари месец 2024г., с работно време от 07:00 до 19:00 часа по график и определено възнаграждение. Била връчена призовка до управителя на дружеството за представяне на посочени документи, в това число трудов договор за лицето в ДИТ. До датата на приключване на проверката, се представил договор за предоставяне на услуга между страните, който те не приели, тъй като правоотношението имало характер на трудово, а в представения договор било уговорено работно време, определено заплащане, място на работа, поради което трябвало да се сключи трудов договор в писмена форма. За нарушението съставили 2

АУАН в присъствие на управителя, на когото го предявили.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – частично основателна.

Съгласно чл.416, ал.1 от КТ редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното.

При служебна проверка на АУАН, въз основа, на който е издадено обжалваното НП, съдът установи изискващото се съдържание по чл.42 от ЗАНН, в това число по т.3 – дата и място на извършване на нарушението, тъй като ясно е записано, че при извършена проверка на място на 28.05.2025г. е установено лицето, за което не е представен трудово договор в писмена форма и нарушението е извършено именно на тази дата. Спазени са изисквания на чл.40, ал.1 от ЗАНН за съставяне и на чл.43, ал.1 от ЗАНН. Актът е съставен от инспектор в ДИТ Софийска област, който по длъжностна характеристика има задължение да съставя актове при констатирани административни нарушения от работодатели. Спазени са сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН и акта е съставен в три месечен срок от датата на откриване на нарушителя и една година от датата на извършване на нарушението, предвид това, че нарушителят е открит на датата на приключване на проверката – 20.06.2025г., а деянието е извършено на 28.05.2025г.

При издаване на НП са спазени изискванията за форма и задължително съдържание по чл.57, ал.1 от ЗАНН, включително по т.5 – описание на нарушението, дата и мястото, където е извършено, обстоятелства, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Касаещо датата на нарушението, тъй като съдържанието на НП е идентично с това на АУАН, а горе съдът вече изложи подробни съображения, отнасящи се до този реквизит, не счита че следва да ги повтаря, която датата на извършване на нарушението е ясно и точно посочена в текстовото част. НП е издадено от компетентен орган, овластен със Заповед №З-0864/17.10.2022г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”.

Що се отнася до визираната законова разпоредба, която е нарушена – на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, същото е правилната, предвид на описанието на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване, тъй като именно тази норма предвижда, че трудовият договор се сключва в писмена форма за предоставяне на работна сила, правоотношенията се уреждат само като трудови правоотношения, каквото е установеното нарушение, за което дружеството е наказано.

Констатациите в акта и НП се установиха от показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира като единни, хронологични и незаинтересовани.

Тези показания се потвърдиха от писмените доказателства, които са част от АНП – 3 декларация от И. К. и договор за предоставяне на услуга от 01.04.2025г.

Жалбоподателят, макар да оспорва тези констатации, не представи доказателства, с които да ги обори.

Дружеството не отрича, че на датата на проверката на място в стопанисвани охраняем автопарк К. е бил пазач, по график, представляващо утвърдено работно време, за което е уговорено съответно възнаграждение. Работната сила като услуга, според договора за предоставяне на услуга се упражнява от К. в рамките на 5 месеца от датата на сключване на договора, а не еднократно, с конкретни количествени параметри, каквито са типичните белези на гражданския договор. По тази причина, тъй като категорично се доказа, че на 28.05.2025г., К. е полагал труд като пазач, с работно време, работно място и определено възнаграждение, правоотношението е следвало да се уреди като трудово по правилата на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, като се сключи писмен трудов договор, който да бъде регистриран на същата дата в съответната ТД на НАП.

Така безспорно се доказа, че дружеството е извършило нарушението, за което е наказано.

Не са налице основания за прилагане на чл.415в, ал.1 от КТ – специална разпоредба за маловажните нарушение по КТ, тъй като е налице забраната на ал.2, според която, не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2, а извършеното нарушение е именно на чл.62, ал.1 от КТ.

Неправилно наказващият орган е наложил на дружеството имуществена санкция, в размер от 2000 лева по чл.414, ал.3 от КТ, без да съобрази обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН. Следвало е да се отчете, че макар да не са уредени отношенията като трудови, К. е имал ясно работното време, работното място и възнаграждение, което е получавал редовно. Няма данни на датата на проверката в обекта да са заварени и други лица, които да работят без трудов договор, както и няма данни работодателят да е наказван с влезли в сила НП за други нарушения на трудовото законодателство. По тази причина, необосновано е завишена санкцията над минималния размер и НП следва да бъде изменено в частта на размер на наказанието до 1500 лева, а в останалата част, следва да остане непроменено.

При този изход на делото, в полза на учреждението и организацията, чийто орган е издал НП - ДИТ Софийска област, на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, тъй като наказващият орган е защитаван от юрисконсулт. При определяне на размера, съдът взе предвид разпоредбата на чл.63д, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и като съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и бързото му приключване, счита че обоснован е минималния размер на юрисконсултско възнаграждение от 66.47 евро (130 лева), което 4 жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА наказателно постановление №23-2500325/14.08.2025г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“, в частта, в която на „*****” ЕООД за извършено нарушение на чл.62, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева на осн. чл.414, ал.3 от КТ, като вместо това ПОСТАНОВЯВА определя на „*****” ЕООД за извършено нарушение на чл.62, ал.1 от КТ имуществена санкция в размер на 1500 лева на осн. чл.414, ал.3 от КТ. В останалата част НП остава непроменено.

ОСЪЖДА жалбоподателя „*****” ЕООД с ЕИК ********** да заплати на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ юрисконсултско възнаграждение, в размер на 66.47 евро (130 лева).

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съдСофия град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5