Определение № 5971 от 21.04.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5971 гр. Варна, 21.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20253110104249 по описа за 2025 година

Постъпила е молба вх. № 23490/23.03.2026 г., подадена от ответника З. С. И., чрез адв. И. Д., за изменение на Решение № 779/03.03.2026 г., постановено по гр. д. № 4249//2025 г. по описа на РС – Варна, 26 състав, в частта за разноските. Излага се, съдът несправедливо е определил адвокатското възнаграждение в полза на ищците по делото, в размер от 1175.97 евро като се твърди, че определения от съда размер на адвокатско възнаграждение е несправедливо определен, доколкото предмет на делото е спор за собственост върху реална част от поземлен имот с площ 22 кв.м., разположена в югоизточния ъгъл на поземлен имот с идентификатор ***, собственост на ответницата, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. 54, ал. 2 ЗКИР. Излагат се аргументи за това цената на иска след като се определя от данъчната оценка върху именно тази реална част от 22 кв.м., то определения от съда размер е прекомерен, с оглед чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Излага, че съобразно Наредбата за адвокатските възнаграждения минималното възнаграждение за дела с правен интерес от 1056,56 лева следва да е 800 лева общо за двамата ищци. Поради което се претендира намаляване на определения размер на адвокатско възнаграждение и съответно разноски.

В срока за отговор, насрещната страна е изразила становище за неоснователност по молбата, като с молба с вх. № 24378/25.03.2026 г. от ищците Ю. Р. Р. и Д. И. Е., чрез адвокат Д. Б., претендират изменение на постановеното решение, на основание чл.248 ГПК, като наред с това претендират увеличаване на присъдените разноски в размера им съобразно представения списък с разноски.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Молбите са подадени от надлежни страни, в пределите на преклузивния срок по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което съдът приема, че следва да бъде разгледани по същество.

С Решение № 779/03.03.2026 г., съдът е приел за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.54, ал.2 от ЗКИР, по отношение на ответницата З. С. И., че ищците Ю. Р.

Р., и Д. И. Е., са собственици на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №166, т. III, рег. №5313, дело №511/11.07.2023 г. на нотариус Павлина Симеонова, рег. №335 на НК, вх.рег. №20445 от 11.07.2023г., акт №27, том LIV, дело №12291 на СВ-Варна, на реална част от поземлен имот с площ 22 кв.м, разположена в югоизточния ъгъл на имот с идентификатор ***, като е осъдил ответницата да заплати в полза на ищците, направените по делото разноски в 1 размер на 3411 лв. (три хиляди четиристотин и единадесет лева, равняващи се на 1744, 02 евро.

Съдът намира, че не са налице основания за ревизиране размера на присъденото на ищците адвокатско възнаграждение. Определеният размер не следва нито да бъде увеличен, нито да бъде намален. Като за изчерпателност следва да се посочи и следното:

С решението си съда е съобразил своевременно релевираното възражение за прекомерност от страна на ответницата, като адвокатското възнаграждение е определено, съобразно извършените процесуални действия, като неоснователни са доводите, че присъденото адвокатско възнаграждение, не отговаря на фактическата и правна сложност на делото и реализираната защита. Следва да се изтъкне, че делото е продължило около една година, проведени са две открити съдебни заседания, назначена е СТЕ, изслушано е заключение на вещо лице и е разпитан свидетел.

Присъденото възнаграждение, не следва да се намалява, предвид че съдът не е обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1 размери на адвокатските възнаграждения, като те могат да служат само като ориентир при определяне на възнаграждението за процесуално представителство. При приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК размерът на дължимото адвокатско възнаграждение е определен с оглед цената на предоставените услуги, вида на спора, вида и количеството на извърШ.та работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото, съобразно установената съдебна практика

Следователно, няма основание за ревизиране на присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение и молбите по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските следва да бъдат оставени без уважение.

Воден от изложеното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 23490/23.03.2026 г., подадена от ответника З. С. И., чрез адв. И. Д. и молба с вх. № 24378/25.03.2026 г. от ищците Ю. Р. Р. и Д. И. Е., чрез адвокат Д. Б., за изменение на Решение № 779/03.03.2026 г., постановено по гр. д. № 4249/2025 г. по описа на РС – Варна, 26 състав, в частта за разноските, на основание чл. 248 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2