Решение № 414 от 08.11.2019, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш

Е Н И

Е № 414 гр. Пазарджик, 08.11.2019 год.

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, въззивен състав, в публично заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Красимир Ненчев

ЧЛЕНОВЕ:

Борислав Илиев

Ели Каменова при секретаря В.Боева като разгледа докладваното от съдията Б.ИЛИЕВ в.гр.д.№566 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.**8 и следващите от ГПК.

С решение №937/28.06.2019г., постановено по гр.д.№4963/2018г. по описа на

Районен съд – Пазарджик, са отхвърлени предявените от Е.Ф.Ю., ЕГН**********

*** против А.М.О. *** положителен установителен иск за собственост по чл.124 от ГПК за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника, че ищецът е собственик по наследство и давностно владение на 1/2 ид.ч. от двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от един приземен и един редовен етаж, всеки от по 80 кв.м., построена в североизточната част на УПИ ІІ-101 в кв. **по плана на с. А.К.и на 3/4ид.ч. от УПИ ІІ-101 и исковете за отмяна на нотариален акт №***, том *от 26.11.2018 г. по описа на нотариус А. И.за 1/2 ид.ч. от къщата и на нот.акт за собственост №*, том *, нот.д.№**** по описа на нот.И.за 11/12 ид.ч. от дворното място. Осъден е Е.Ф.Ю. да заплати на

А.М.О. сторените разноски в размер на 610,97лв.

Против постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от Е. Ф.Х.,чрез пълномощника му адв.В.С., с която се оспорва изцяло постановеното решение като незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че съдът неправилно е приел позицията му.Ответничката била тази която твърди,че е придобила имота по девност, а той е наследник и е придобил имота по наследство,като го владял след смъртта на баща си,който починал на 28.03.2009г. Твърди,че техния свидетел към момента на развитие на процесните събития-1973г. е бил на 15год. , а свидетеля на ответника е бил на 10год. ,при това е живял в друга къща и нямало от къде и как да знае какви са били отношенията между страните.Счита,че са налице следните обстоятелства-баща му към момента на строителството на процесната къща е бил на 27 години и е имал доходи,защото е работел а бащата на ответничката-М.- е бил ***,страдал е от ***бил е на 14год. и към момента на строежа и към момента на смъртта на наследодателите пак не е бил семеен,нямал е деца и е бил неработоспособен, нуждаел се е от грижите на брат си.Баща им е имал вече деца и необходимост от повече жилищна площ , а ответничката меу е дъщеря и е родена през 1988г. ,брат и О.е род. през 1983г. а Ф.е род. през

1985г. т.е всичко това става след като къщата е била построена и дядо им починал.Обсъждат се свидетелските показания на св. Д.О.и св. на ответничката който заявил,че баща му е казал да се изнесат от къщата ,което не било вярно , а ако било тя щяла да го води до нотариуса , но вместо това е водила други свидетели.които не са казали истината. Формулира искане да се отмени обжалваното решение и се постанови друго с което се уважи предявения иск с присъждане на сторените разноски по делото.Не сочи доказателства и не прави доказателствени искания.

В срокът по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответницата А. М.О.,чрез пълномощника и адв.Б.Д., в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Счита,че съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото и правилно е преценил всички събрани в хода на процеса гласни и писмени доказателства. Правилен е извода насъда,че исковите пренеций са неоснователни.По делото е безспорно установено,чепроцесния имот-половината двор и цялата къща са владяни и ползвани от А. и нейния баща –М. повече от 10год. и това е станало със знанието на всички останали наследници и без тяхното противопоставяне и така е изпълнена волята на наследодателя Ю.,който е искал този имот да остане на най-малкия му син М.,който е ***. Изразява становище за неоснователност на направените доказателствени искания. Формулирано е искане въззивната жалба да се остави без уважение и да се потвърди обжалваното решение. Не сочи нови доказателства. Няма доказателствени искания.

Претендира разноски пред въззивната инстанция.

Пазарджишкият окръжен съд, при условията на служебната проверка по чл.269 ГПК извърши преценка първо на валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съобразявайки изложеното съдът прие, че атакуваното решение е постановено от компетентен съдебен състав и в съответната форма, поради което се явява валидно и допустимо.

Въззивната жалба е подадена в двуседмичния преклузивен срок по чл.**9 ГПК, отговаря на изискванията на чл.260 ГПК, подадена е от страни с правен интерес, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, и във връзка с твърденията на страните, съдът констатира следното от фактическа страна:

В исковата молба против А.М.О. *** ищецът Е.Ф.Ю., ЕГН********** *** твърди, че с ответницата са наследници на Ю.О.Ю., починал на 24.07.1973г.

Ответницата била дъщеря на чичото на ищеца

- М. Ю. О., като последният бил брат на неговия баща Ф.Ю.О.. На 26.11.2018г. ответницата се снабдила с констативен нот.акт за собственост №***, том *, нот.д.№****по описа на нот.И., с който била призната за собственик на следния недвижим имот: двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от приземен и редовен етаж, всеки с площ от по 80кв.м., построена в УПИ ІІ-101 в кв.**по плана на с.А.К., общ.П.. Твърди ищецът, че той бил собственик на 1/2ид.ч. от тази сграда. Ответницата живеела там от една година, с негово съгласие. Преди това там живеела майката и двамата братя на ответницата - на приземния етаж. Преди да почине през 2015г. там живеел и баща й. На горния етаж жиеели бащата на ищеца - Ф.О., починал на 28.03.2009г. и майката на ищеца - С.О., починала през 2010г. В момента заедно с ответницата на приземния етаж живеели и двамата й братя. Майка й през м.юли, 2018г. напуснала къщата , защото се оженила в друго село. Ищецът и семейството му живеели на втория етаж от 40 години.

Твърди, че тази къща била строена от баща му и дядо му, а бащата на ответницата не участвал нито с пари, нито с труд, тъй като бил *** и нямал доходи. Ищецът бил собственик на 1/2ид.ч. от къщата по наследство и давност, съответно ответницата не била собственик на цялата къща. Ответницата се била снабдила и с констативен нот.акт за собственост №*, том *, нот.д.№**** по описа на нот.И., с който била призната за собственик по давност и наследство на следния недвижим имот: 1/2ид.ч. от УПИ ІІ-1-1 в кв.**по плана на с.А.К., общ.П., целият с площ от 1113кв.м., а графично изчислен - 1190кв.м. В парцела имало и друга къща, която била собственост на бащата и майката на ищеца. В тази къща на първия етаж живеел неговия брат. Вторият етаж не бил довършен и в този смисъл бил негоден за живеене. През 2009г. родителите му прехвърлили ½ ид.ч. от дворното място и втория етаж от къщата. Твърди ищецът, че за останалата ½ част от земята ответницата можело и да има 1/12 ид.ч., защото и братът на ищеца имал права върху нея, като самият ищец бил собственик на ¾ ид.ч. от земята. Поради всичко това моли съда да го признае за собственик на ½ ид.ч. от двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от един приземен и един редовен етаж, всеки от по 80 кв.м., построен в УПИ ІІ-101 в кв. **по плана на с. А.К.и да отмени нотариалния акт №***, том *от 26.11.2018 г. по описа на нотариус А. И., както и да го признае за собственик на ¾ ид.ч. от дворното място и да отмени нот.акт за собственост №*, том *, нот.д.№**** по описа на нот.И.. С молба от 27.12.2018г. ищецът е уточнил, че иска отмяна на нотариалните актове както следва – за ½ по отношение на къщата и за 11/12 ид.ч. по отношение на двора. Сочи доказателства. Претендирта направените по делото разноски. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата А.О., с който оспорва иска, като твърди, че е придобила имота в резултат на владение продължило повече от десет години непрекъснато, трайно и явно – първоначално от нейния баща М. О., а след неговата смър - от нея самата. Твърди, че била добросъвестен владелец на процесните имоти и през всичките години тя и баща й М. ги владяли явно, непрекъснато, без спорове и със съзнанието, че са тяхна собственост. Партидите във ВиК и ЕВН през всичките тези години били на името на М., а след смъртта му партидата във ВиК била записана на ответницата - за тази в ЕВН нямало все още данни. Излага подробни доводи в тази насока. Моли да се отхвърли иска като неоснователен. Алтернативно поддържа че ищецът е собственик на 1/7 ид.ч. от останалите в наследство от Ю.Ю. недвижими имоти, а именно ½ ид.ч. от дворното място и построената в него масивна двуетажна жилищна сграда с площ от 80кв.м. Сочи доказателства. Претендира разноски. Въззивния съд като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност прие следното:

Така предявеният положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е процесуално допустим, тъй като ответницата оспорва правата на ищеца, като страните нямат спор в тази връзка. По същество искът е неоснователен.

Предмет на спора в настоящото производство е УПИ ІІ-101 в кв.**по плана на с.А.К., общ.П. и двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от приземен и редовен етаж, всеки с площ от по 80кв.м., построена в него.

Твърденията на ищецът са насока, че е собственик на

½ ид.ч. от двуетажната масивна жилищна сграда с площ от 80 кв.м., построен в УПИ ІІ-101 в кв. **по плана на с. А.К.и на ¾ ид.ч. от дворното място - по наследство и давностно владение.

От приетите по делото удостоверения за наследници се установи, че ищецът и ответницата са наследници на Ю.О.Ю. техен дядо, починал на 24.07.1973г. Съответно бащите на ищеца и ответницата - Ф.Ю. О.и М. Ю. О.- са синове на Ю.О.Ю..

Общият наследодател на страните - Ю.О.Ю.

- с договор за продажба на недвижим имот, оформен с нот.акт №**, том *, нот.д.№***г. е придобил п-л Х*- 179 в кв.** по плана на с. А.К., целият с площ от 1113кв.м.

Така описания имот е идентичен с процесния УПИ ІІ-101 в кв.**по плана на селото, който факт се установява от приетото удостоверение изх.№184 от 12.11.2016г. на Кметство с.А.К.. По делото не се спори, че Ю.О.Ю. е придобил имота по време на брака си с А.О.а Ю., при което той е бил в режим на СИО. С договор за прехвърляне собственост срещу задължение за гледане и издръжка, оформен с нот.акт №185, том ІІ, нот.д.№1010/82г. А.О.а Ю.е прехвърлила 1/2ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 1113кв.м., съставляващо п-л Х*- 179 в кв.12 по плана на с. А.К.- т.е. 1/2 ид.ч. от спорното дворно място на сина си Ф.О..

От удостоверение изх.№184 от

12.11.2016г. на Кметство с.А.К., неоспорено от страните, се установява, че в дворното място - УПИ ІІ-101 в кв.**- има построени две жилищни сгради, както следва- в североизточната част - двуетажна масивна жилищна сграда с един приземен и един редовен етаж, с площ от по 80кв.м. всеки от тях, съгласно одобрен архитектурен проект и строителна линия, двете от **.11.1972г. Имотът е записан на Ю.О.Ю.. и- в югозападната част - двуетажна масивна жилищна сграда с два редовни етажа, с площ от по 76кв.м. всеки от тях. Първият етаж от сградата е записан на Р.Ф.Ю., а втория - на Е.Ф.Ю..

В показанията си кредитирани от първоинстанционния съд свидетелите А. А.и И. Ш. установяват, че дядо Ю.е строил процесната къща,които показанията , се подкрепят и от посочените по-горе писмени доказателства. Т.е. процесната сграда, построена в североизточната част на УПИ ІІ-101 в кв.**по плана на с. А.К.е била собственост на Ю.О.Ю. и А.О.а Ю.- родители на Ф.Ю. О.и М. Ю. О. В показанията си свидетелите А. А.и И. Ш.се установяват, че приживе Ю.Ю. е бил категоричен, че тази къща ще остане на сина му М., защото е ***, а на другия си син - Ф.оставил останалата половина от двора, за да си построи негова къща. Съдът правилно е кредитирал и в тази част показанията на свидетелите, тъй като изцяло се подкрепят от писмени доказателства, от които се установява по категоричен начин, че собствеността на 1/2 ид.ч. от дворното място е прехвърлена на Ф.Ю. О.от майка му, и че е построена в югозападната част - двуетажна масивна жилищна сграда с два редовни етажа, с площ от по 76кв.м. всеки от тях ,а като собственици понастоящем са записани Р.Ф.Ю.и Е.Ф.Ю. - синове на Ф.Ю.О..