Решение № 2078 от 28.07.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2078 гр. София, 28.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Десислава Алексиева при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20211100515063 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 28.07.2021 год., постановено по гр.дело №31823/2018 год. по описа на СРС, ГО, 26 с-в, е отхвърлен предявения от ИВ. П. АНТ. срещу „С.“ ЕООД иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за ползването без основание през периода от 01.11.2017 год. до 30.04.2018 год. на следния собствен на ищцата недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, с площ от 516 кв.м., находящ се в гр.Банско, ул.“****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.05.2018 год. до окончателното й изплащане и ищцата е осъдена да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на 1 400 лв.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищцата ИВ. П. АНТ.. Жалбоподателката поддържа, че изводите на първоинстанционния съд били неправилни. Собственикът имал право да ползва имота, независимо от това дали той можел да се ползва за поставяне на маси или не. Той можел да го ползва по всякакъв начин по своя собствена преценка, а собственикът на сградата бил длъжен да му осигури това право. Процесният недвижим имот бил ограден и ищцата нямала достъп до него, като практически той се ползвал от собственика на сградата – ответното дружество, за което обстоятелство били събрани доказателства по делото. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът – уважен. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

1

Ответникът по жалбата „С.“ ЕООД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа, че ищцата претендирала обезщетение, твърдейки, че е собственик на площта от процесния имот, която не била застроена, а ответникът ползвал тази незастроена част за двор/градина на механа, в която бил разположил маси за хранене за нуждите на заведението, но за ползването на имота не бил заплащал каквито и да е било суми. Ищцата претендирала заплащането на наем за незастроената част от имота, като в предмета на доказване по делото било обстоятелството дали незастроената част от земята била необходима за ползване на постройката изградена върху нея и във връзка с нейното предназначение, за осъществяване на търговска дейност, като ответникът следвало да докаже, че ползваната от него площ е необходима за нормалното ползване на сградата. В случая не били налице елементите от фактическия състав, установени в разпоредбата на чл.

59, ал. 1 ЗЗД. Видно било от заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, че ответното дружество ползвало по-малка площ от поземления имот съгласно учреденото право на строеж. Според одобрения инвестиционен проект от 16.12.2010 год. праводателят на ответника имал право да разположи 4 маси с по 4 стола в градината с търговска цел, но ответникът не се бил възползвал от това право – при посещение на място вещото лице било установило, че такива маси за търговска цел не са разположени, нито някога били разполагани, тъй като теренът на градината бил неравен – с денивелация от 1 метър и очевидно никога не бил заравняван, така че да се пригоди за търговска цел. Реално градинската част не се ползвала с търговска цел. Установено било по делото, че ответното дружество ползва земята, осъществявайки правата си по чл. 64 ЗС – дори и в по-малък обем на необходимата за ползването на сградата прилежаща площ /видно от заключението по съдебно-техническата експертиза/. Съгласно разпоредбата на чл. 64 ЗС, собственикът на постройката ползвал земята за необходимото за ползване на постройката /респ. отделните обекти в нея/ по предназначение, а собственикът на земята бил длъжен да му осигури тази възможност и да търпи горното ограничение на своето право, като се въздържа от действия, които препятстват това право на суперфициарния собственик. Затова законът определял, че ползването на чуждия имот е законово допустимо в обема на необходимото за ползването на сградата пространство, което се осъществявало по предвидения в чл. 22, ал. 7 ЗУТ ред за определяне на прилежащите площи. Според заключението по съдебно-техническата експертиза застроената площ на сградата била 497 кв.м., а площта на поземления имот била 1 328 кв.м., като съобразно Приложение № 1 към чл. 21 от Наредба №7 от 2003 год. необходимата прилежаща площ към сградата била в размер на 1 412 кв.м., т.е. повече от площта на имота. При тези данни следвало да се приеме, че използването на цялата площ на процесния имот в конкретния случай не ограничавало извън рамките на допустимото правото на ищцата да ползва собствения си имот. През 2017 год. ответното дружество не било осъществявало търговска дейност, поради което и нямало как да е поставило външни маси, обслужващи заведението. Следователно нямало как да е реализирало доход от използването на незастроената част от имота. Освен това ищцата не била ангажирала доказателства, че през процесния период са били поставени външни маси за хранене в 2 имота, че заведението е работило и ползвало тези външни маси, които заемали свободната част от имота. Ответникът не бил уведомен от ищцата с нотариална покана за претенцията за заплащане на обезщетение за ползването на незастроената част от поземления имот.

Такава покана не му била надлежно връчена. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.269 о т ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но е частично неправилно.

Безспорно е във въззивното производство, а и от събраните писмени доказателства се установява, че на 04.03.2010 год. ищцата придобила процесния поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 516 кв.м., находящ се в гр.Банско, ул.“****. На 15.08.2011 год. ищцата учредила на „Д.-В.Д. 2008“ ЕООД правото на строеж върху процесния имот за следния обект: механа – обект ІV категория, със застроена площ от 307.54 кв.м., разгъната застроена площ от 590.16 кв.м., която било предвидено да се изгради съгласно архитектурен проект, одобрен на 16.12.2010 год. от главния архитект на ОбщинаБанско.

На 12.10.2012 год. „Д.-В.Д. 2008“ ЕООД прехвърлило на „А.**“ ЕООД правото на строеж върху горепосочения обект, който впоследствие бил изграден и въведен в експлоатация на 15.11.2012 год.

С решение от 11.10.2017 год. на едноличния собственик на капитала на „С.“ ЕООД като съдружник в дружеството било прието „А.**“ ЕООД, което участвало в увеличението на капитала чрез непарична вноска, представляваща собствения на дружеството имот – механа, като след увеличението на капитала „С.“ ЕООД се преобразувало в „С.“ ООД.

Установено е въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства и заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, че площта, необходима за използването на постройката според нейното предназначение /чл. 64 ЗС/ и ползвана от ответника е 427.02 кв.м., а свободната площ от процесния поземлен имот е 88.98 кв.м., като последната била затревена, с наклон към оградата и в нея нямало монтирани маси и/или следи от такива. Месечната пазарна наемна цена за частта от имота, който не обслужва пряко сградата, е в размер на 180 лв. При изслушването си в откритото съдебно заседание, проведено в първоинстанционното производство на 06.07.2020 год. вещото лице е посочило, че целият имот е ограден.

Не се спори също така, че ответникът упражнява фактическа власт върху цялата незастроена площ от поземления имот /в т.ч. свободната площ от 88.98 кв.м./ – виж и признанието на процесуалния представител на ответното дружество, направено в проведеното в първоинстанционното производство открито съдебно заседание на 13.05.2019 3 год. /л. 109 от делото/.

Спорните между страните въпроси по същество във въззивното производство са свързани с това дали е налице правно основание за ползването на процесния имот и настъпило ли е обогатяване на ответника /за сметка на обедняването на ищеца/, предвид обстоятелството, че последният е суперфициарен собственик на построената в процесния поземлен имот сграда.

Фактическият състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването, която произтича от един общ факт или обща група факти, липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двата субекта и липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

Когато собственик на имот е лишен от неговото ползване, доколкото същият се държи и ползва от друго лице несобственик, обедняването на собственика се изразява в пропуснатите от него доходи, които би получавал при отдаването под наем на имота, които следва да се определят съобразно действащите за периода пазарни наемни цени за конкретния имот. Същевременно неоснователното обогатяване на лицето, което държи имота, се изразява в облагодетелстването му със спестения от него наем /разход/, който би плащал на собственика за ползването на имота през този период.

Ползването на вещта от несобственика може да се осъществява по различен начин, в т.ч. и чрез трето лице, като обстоятелството дали той получава добиви от вещта, включително и наем, е без значение за иска по чл. 59 ЗЗД, чрез който се не се търси връщане на добивите, включително и на гражданските плодове, получени вместо собственика /чл. 93 ЗС/, а обезщетение за неоснователно обедняване на собственика за сметка на неоснователното обогатяване на ползващия се от неговата вещ /виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Постановление № 1 от 28.05.1979 год. по гр. д. № 1/1979 год., Пленум на ВС/.

За да възникне правото на обезщетение за ползването на чуждия недвижим имот е достатъчно да се установи, че за ползвателя не съществува основание да държи имота. След като не е дал съгласие за ползването на недвижимия имот, на собственика се дължи обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Обезщетението се определя с оглед на обема, в който ползването на имота е без основание и се дължи на собственика на имота. В случаите, когато такова ползване се осъществява върху застроен имот, за който собственикът на терена и на сградата са различни лица, то ако суперфициарният собственик ползва част от имота, която надвишава необходимата за ползването на сградата по силата на чл. 64 ЗС част, без да има основание за това, той дължи обезщетение на собственика на имота за това ползване. Суперфициарният собственик обаче не дължи на собственика на имота обезщетение за ползване без основание на частта от имота, върху която е построена сградата и за ползването на необходимата за ползването й площ от имота, тъй като за тях ползването се осъществява на правно основание – чл. 64 ЗС /в този смисъл Решение № 24 от 01.06.2016 год. на ВКС по гр.дело № 2968/2015 4 год., ІV г. о., ГК и Решение № 255 от 29.06.2010 год. на ВКС по гр.дело № 5342/2008 год., III г. о., ГК/.

Настоящият съдебен състав приема, че в разглеждания случай при създадената суперфициарна собственост за ответното дружество съществува правото да ползва част от незастроената част от процесния поземлен имот, необходима за използване на сградата, съобразно правилото на чл. 64 ЗС. Доказано е въз основа на заключението по съдебнотехническата експертиза, че тази част възлиза на 427.02 кв.м. и за нея не се дължи обезщетение на собственика /ищцата/, тъй като ответникът я държи на правно основание.