Определение № 929 от 04.12.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 929 гр. Ловеч, 04.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500559 по описа за 2023 година Постъпила е частна жалба № 4067/03.11.2023 г. от „А1 България“ ЕАД, ЕИК *** против разпореждане по ч.гр.д. № 531/2023 година на Районен съд - Тетевен, с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника за вземане в размер на 229.39 лева – мораторна лихва върху цялата сума от датата,представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението. Обсъжда се характера на претенцията и липсата на указания на съда да уточнят мораторната лихва само върху главницата,тъй като тя е начислена върху главница и отхвърлени неустойки.

Моли атакуваното разпореждане №881/29.09.2023 г. по ч.гр.д. №531/2023 г. на Луковитски районен съд да бъде отменено като неправилно и да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата 132.51 лева-мораторна лихва за забава върху присъдената сума.

Разпореждане №881/29.09.2023 г. по ч.гр.д. №531/2023 г. на Луковитски Районен съд е връчено на жалбоподателя на 26.10.2023 г., а частната жалба е подадена по пощата с клеймо 02.11.2023 година. Следователно е спазен законоустановеният срок и производството е допустимо.

Ловешки окръжен съд обсъди позицията на жалбоподателя, писмените доказателства по делото и приема, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Подадено е заявление № 3560/27.09.2023 г. от „А 1 България“ ЕАД, ЕИК ***, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника А. А. Р., за парично вземане в размер на общо 1609.02 лева, мораторна лихва в размер на 229.39 лева. Претендират се сумата 599.62 лева – неплатени суми за предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги , сумата 333 лева-неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане, сумата 757.40 лева-неустойка заел.услуги предоставяни със системен партиден № М664367, като част от рамков 1 договор №505776514и разноски 518.39 лева, от които 38.39 лева-д.т. и 480 лева-адв.хонорар.

Постановено е разпореждане №881/29.09.2023 г. по ч.гр.д. №531/2023 г. на Луковитски Районен съд, с което е уважено искането срещу длъжника за следното вземане - сумата от 599.62 лева,представляваща неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги,за сумата от 333.00 лева представляваща неплатени суми по договор за продажба на изплащане,за държавна такса в размер на 25.00 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 лева. С цитираният съдебен акт от 29.09.2023 г. е отхвърлено искането за заявителя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за 757.40 лева представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги и договор за продажба на изплащане,за мораторна лихва в размер на 229.39 лева и за искането за разноски над признатия в разпореждането размер и до претендираният такъв от 518.39 лев.

Ловешки окръжен съд счита, че заявлението по чл. 410 от ГПК следва да съдържа ясно и конкретно изложение на обстоятелствата, от които произтича вземането. Предвид характеристиката на производството по чл. 410 от ГПК, което е едностранно, безспорно, бързо и формално. С изменението на чл. 410, ал.3 от ГПК е въведено изискване за представяне на договора и документите, на които се основава искането при формирани облигационни отношения с потребител.

Предмет на инстанционен контрол в настоящето производство е отхвърлителната част за сумата 229.39 лева-мораторна лихва. Съдът намира, че по представените писмени доказателства не се потвърждава основателност на искането за присъждане на мораторна лихва в размер на сумата 229.39 лева. Посочено е в заявлението т.9,б.“б“, че лихвата е определена върху цялата сума на вземането от 1690.02 лева,начиная от датата ,представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен документ до датата ,предхождаща датата на депозиране на заявлението. В такъв смисъл искането за присъждане на законна лихва е конкретизирано в заявлението и не е било необходимо неговото уточняване. Не се касае до нередовност на заявлението, тъй като заявителят е посочил ясно размера на сумата, началната дата на падежа, която е определяема и крайната дата. Доколко ще бъде уважено искането е въпрос по същество и той не касае извършаване на процесуални действия на заповедния съд по оставяне без движение на заявлението. В този смисъл доводите на жалбоподателя са несъстоятелни и не се споделят. При възприетият от заявителя подход на определяне и претендиране на законната лихва като глобална сума по всички вземания, заповедният съд не е могъл да определи нейния размер спрямо главницата от 599.62 лева, тъй като липсват данни тя да отговаря на съответните дати на падеж и тази конкретна сума.

Районният съд в настоящето производство не разполага с правомощия да преизчислява дължима лихва при отхвърляне на част от заявлението.

Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че 2 разпореждане №881/29.09.2023 г. по ч.гр.д. №531/2023 г. на Луковитски районен съд, в атакуваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Воден от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА , като законосъобразно, разпореждане №

№881/29.09.2023 г. по ч.гр.д. №531/2023 г. на Луковитски районен съд,в частта с която е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. А. Р. за вземане в размер на мораторна лихва в размер на сумата 229.39 лева.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3