Решение № 5 от 13.01.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Варна, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20243000500380 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуален представител главен инспектор И. С. срещу решение № 547/21.05.2024г. по гр. д. № 1644/2020г. на ОС – Варна, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу С. Б. М. и Х. Й. М. искове с правно основание чл.153 ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на подробно описано имущество на обща стойност 171 000 лева.

Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, като постановен при съществено нарушение на процесуалните правила, в противоречие с материалния закон и при превратно тълкуване на дадените с ТР № 4/2021г. на ОСГК на ВКС разрешения.

Оспорват се като неправилни и противоречащи на приетите по делото доказателства извършените от съда анализ и изчисления във връзка с определяне на размера на доходите и разходите на ответниците, както и размера на несъответствието с придобитото имущество през проверявания период, като се твърди се, че неправилно и необосновано в приходната част на анализа съдът е включил сумата от 15 600лв., като доход от дейност като земеделски производител на Х. М.; суми, представляващи получени печалби от хазарт, както и други суми за които не е установен законен източник.

1

Необосновано е разширен изследвания период за ответника Х. М. от 11.02.2009г. до 2014г., като определения начален момент при извършване на проверката е 03.05.2014г - датата на сключване на граждански брак между ответниците. Посочва се също, че в разходната част на анализа и извършване на изчисленията, съдът не е включил обичайните и извънредни разходи на ответника Х. М. за периода 1.02.2009г. до 03.05.2014г., като не са събрани доказателства относно размера на същите. Неправилен и необоснован е и извода, че Х. М. е реализирал печалби от хазарт в размер на 211 229,64лв., тъй като по делото не е установено с какви суми той е участвал в залаганията и дали размерът на вложените суми не надвишава размера на получената печалба. Неправилно и в противоречие с материалния закон в разходната част е включена стойността на придобитото и налично към края на проверявания период имущество. Излагат се подробни аргументи по приложението на закона, в частност как следва да бъде направен извода за наличие на несъответствие и по тълкуването на §1, т.2, т.3, т.4 и т.8 от ДР на ЗОНПИ.

Съобразно това се твърди, че доходите, приходите и източниците на финансиране за поверявания период са в размер на 685 000,40 лева, направените от ответниците разходи за същия период са в размер на 1 164 551,30 лева, което формира отрицателен нетен доход в размер на минус 479 550,90 лева и несъответствие от минус 639 809,98 лева, което е съществено по см. на §1, т.3 ДР на ЗОНПИ. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и уважаване на предявените искове.

Подадена и частна жалба от КОНПИ срещу постановеното от първоинстанционния съд по реда на чл.248 ГПК определение № 2611/27.06.2024г., с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за изменение на решението в частта му за разноските относно присъденото адвокатско възнаграждения за оказана безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.2 ЗА. По подробно изложени доводи за недължимост, евентуално прекомерност на определените адвокатски възнаграждения, се иска неговата отмяна и уважаване на искането по чл.248 ГПК.

В срока по чл.263 ГПК, респ. чл.276 ГПК са постъпили отговори от въззиваемите С. Б. М. и Х. Й. М., чрез адв. Д. К., с които въззивната и частната жалба се оспорват като неоснователни.

За да се произнесе по спора, съобразно наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните, ангажираните по делото доказателства и приложимия закон, настоящият състав на АпС – Варна съобрази следното:

Исковото производство е образувано по предявени от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество срещу С. Б. М. и Х. Й. М. искове с правно основание чл.153, ал.2 ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество, подробно описано в молбата. Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: въз основа на уведомление с вх. № УВКПКОНПИ-163/06.02.2019г. на ОП – Силистра за 2 привличането на С. Б. М. като обвиняема по ДП № 4/2019г. по описа на ОСлС при ОП – Силистра за извършено от нея престъпление по чл.203, вр.чл.202, ал.1, т.1, вр. Чл.201 и чл.26 НК, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1, т.8 ЗПКОНПИ, с протокол ТД04ВА/УВ-2020/11.02.2019г. е образувана проверка, обхващаща периода 11.02.2009г. – 11.02.2019г. В хода на същата е обследвано имущественото състояние на проверяваното лице, свързани с него лица – членове на семейството и контролирано от него дружество, при която се твърди, че е установено значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по см. на чл.107, ал.2 вр. §1, т.7 ДР на ЗПКОНПИ.

Наведени са подробни твърдения за притежаваното и придобито имущество, трансформации, за кои от имуществата се счита, че са придобити с неустановен източник на средствата и за кои се признава такъв, за реализираните доходи с признат законен източник и за направените от проверяваното лице и семейството му разходи. Въз основа на направен икономически анализ и извод за установено несъответствие в размер над законоустановения минимум се иска отнемане на подробно описаното в исковата молба имущество.

След направен частичен отказ по чл.233 ГПК и постановено прекратително определение от 24.11.2023г., предмет на исковете за отнемане е имуществото, по отношение на което е постановено обжалваното пред настоящата инстанция решение е както следва: - застроено дворно място с площ 1125 кв.м., УПИ ІХ-57, по плана на с. Раздел, община Дулово, обл.

Силистра , ведно с построените в него паянтова жилищна сграда със ЗП 48 кв.м., с мазе от 16 кв.м., паянтова жилищна постройка със ЗП 52 кв.м. и паянтов гараж – 15 кв.м.; апартамент №10, с идентификатор **** по КК на гр. Варна, находящ се в жилищна сграда в гр.

Варна, ул.“Младежка“№35Е, трети етаж със ЗП 77,49 кв.м., ведно с прилежаща изба № Е15 с площ от 5,44 кв.м., както и 3,3347 % ид. ч. от общите части на сградата, представляващи 15,67 кв.м.; 37,89 кв.м. ид. ч. от ПИ с идентификатор **** по КК на гр. Варна, целият с площ от 13261 кв.м., ул. “Младежка“ №35, които ид.ч. са отредени за прилежащи, съгласно площообразуване към ап.10, представляващ обект с идентификатор ****, находящ се на ет.3 в жилищна сграда блок “Е“, ул.

„Младежка“ №35 Е; паркомясто №83, с площ от 12,50 кв.м. и 13,75 кв.м. маневрена площ, ведно с 1,061% ид. ч. от общите части на подземен паркинг и правото на строеж на сградата, съответстващи на 0,8671% ид.ч. от правото на строеж върху дворното място, находящо се в подземен гараж с 93 бр. паркоместа, находящо се в гр. Варна, ул.“Младежка“ №35, като самостоятелния обект се намира в сграда №9, разположена в ПИ ****, както и 21,45 кв.м. ид.ч. от ПИ ***, целият с площ от 13261 кв.м.

С подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответниците оспорват исковете като неоснователни. Твърди се, че не е налице несъответствие в изискуемия се от закона размер от 150 000 лева, както и че 3 придобитото имущество е със законни средства. Оспорва се извършения от Комисията икономически анализ с доводи по конкретно невключени доходи в приходната част на анализа, които са допълнително декларирани и получени на 06.12.2003г. от Х. М. доходи, представляващи плащания за тютюнопроизводители в размер на 2864,66лв., трудови възнаграждения за 2011г. – 16790,61 британски лири и 2012г. -7289,02 британски лири; 15 600лв. от продажба на слънчогледово семе на „Есди-04“ЕООД, през месец 04.2016г., 20 000лв. – пари получени от сватбеното тържество на ответниците през 2014г., както и на получените от С. М. – 39300лв. – по договор за заем от 01.11.2016г., сключен с И. Ш.; 30 000лв. трудово възнаграждение, получено от „ПИБ“АД за периода 213г. – 2019г. Навеждат и доводи за липса на връзка с престъплението за което са повдигнати обвинения и непропорционалност на искането за отнемане.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.269, пр. І ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост, по останалите въпроси за да се произнесе съдът съобрази следното:

За да възникне потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество следва да са налице следните предпоставки: проверяваното лице да е привлечено през проверявания период като обвиняем за престъпление по някой от изчерпателно изброени в закона фактически състави на НК или по отношение на него да е налице някоя от другите хипотези, предвидени в чл.108 ЗОНПИ; да е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, а именно несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващо 150 000 лв. за целия проверяван период; въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото през този период от проверяваното лице и свързаните с него лица по чл.142, чл.144 и чл.145 ЗОНПИ имущество е от незаконен източник; пропорционалност на мярката за отнемане на имущество и намесата в мирното ползване на притежанията, съгласно §1 от Протокол 1 към ЕКПЧ, което налага обосноваване на връзка между престъпната дейност, по повод на която е образувано производството от КОНПИ и придобитото от лицето имущество.

Не се спори между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че по повод постъпило уведомление с вх. № УВКПКОНПИ163/06.02.2019г. на ОП – Силистра за повдигнати обвинения срещу въззиваемата С. Б. М. за извършено от нея престъпление по чл.203, вр.чл.202, ал.1, т.1, вр. Чл.201 и чл.26 НК /като длъжностно лице – банков служител, обслужване на клиенти в „ПИБ“АД, клон Силистра, офис Дулово е присвоила чужди пари в особено големи размери – 188 000лв., собственост на клиенти на банката, поверени да ги пази и управлява, като за улесняване на престъплението е извършено друго – изготвяне на неистински документи, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание/, с Протокол № 4

ТД04ВА/УВ-2020/11.02.2019г. Комисията е образувала проверка за установяване на незаконно придобито имущество. Не се оспорва също така, че в съдебната фаза на наказателния процес срещу въззиваемата е било сключено споразумение на 28.02.2020г., както и, че С. М. е възстановила на „ПИБ“АД сумата от 242 837лв.- изрично посочено в исковата молба. Престъплението, за което са повдигнати обвиненията и за извършването на което същата е призната за виновна, попада в обхвата на чл.108, ал.1, т.8 ЗОНПИ, а проверяваният период /10.02.2009г. – 11.02.2019г./ е съответен на предвидения 10-годишен период по см. на чл. чл.112, ал.3 ЗОНПИ.

Въз основа на извършената проверка и изготвения доклад на директора на съответната ТД на КОНПИ с решение № 174/29.01.2020г. Комисията е образувала производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като е взето и решението за предявяване на настоящите искове.

Между страните се спори относно периода, който следва да обхваща проверката за въззиваемия Х. М., който е сключил брак с С. М. на 03.05.2014г.

Комисията е приела, че същият има качество на свързано лице, съгл.§1, т.15, б.“а“ от ДР на ЗОНПИ, като извършената спрямо него проверка е за периода от 03.04.2014г. – 11.02.2019г.

Съдът намира, че от събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства безспорно се установява, че въззиваемите са живели заедно във фактическо съжителство на съпружески начала по смисъла на §18 ДР на ЗОНПИ, считано от 01.01.2011г.

Разпитаните в тази връзка свидетели са заявили в показанията си, че С. и М. са живели заедно в жилище под наем от преди 2011г. Преди да сключат брак, по време на следването си в СА“ Димитър Ценов“ Свищов те са установили близки отношения, живеели заедно в една квартира, ходели на бригади в чужбина заедно и не са се разделяли докато сключили брак през 2014г.