Решение № 150 от 02.02.2026, Административен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 150

Габрово, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Габрово - III състав, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ДАНИЕЛА ГИШИНА

При секретар МАРИЕЛА КАРАДЖОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА ГИШИНА административно дело № 20257090700432 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Делото е образувано по жалба на Д. О. У. от гр. Трявна против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от Закона за движение по пътищата № 25-0360-000019 от 18.11.2025 година, издадена от полицейски инспектор в Районно управление – Трявна при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена в разрез на законовите основания, посочени в АПК. Прави се искане за обявяване нищожността на заповедта и отмяната ѝ.

В открито съдебно заседание жалбоподателят Д. О. У. не се явява и не се представлява.

Ответната страна полицейски инспектор в Районно управление – Трявна при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово не се явява в открито съдебно заседание, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за потвърждаване на заповедта, заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, указан от административния орган в оспорения акт. Заповедта е връчена на жалбоподателя лично срещу подпис на 18.11.2025 година /л. 3, гръб/, а жалбата срещу заповедта е депозирана на 28.11.2025 година /л. 2/.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от Закона за движение по пътищата № 25-0360-000019 от 18.11.2025 година, издадена от полицейски инспектор в Районно управление – Трявна при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово, на жалбоподателя Д. У. на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е наложена следната мярка: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 /шест/ месеца. В мотивите на заповедта е посочено, че на посочена улица в [населено място] управлява собствения си лек автомобил, подробно описан в заповедта, като при извършена проверка с техническо средство, посочено в заповедта, е отчетен положителен резултат за метамфетамин.

Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна/наказателна отговорност.

По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение /АУАН/, съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя срещу заповедта за прилагане на ПАМ.

За установяване на нарушението, извършено от жалбоподателя У., е съставен АУАН серия GA и № 597739 от 14.11.2025 година /л. 4/, в който е описана фактическа обстановка относно извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози, идентична с тази от оспорената заповед, а като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП.

Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. В този смисъл АУАН безспорно е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 от АПК, които не са оборени по надлежния ред в хода на производството пред настоящата инстанция. Липсват доказателства, дори и твърдения за извършено медицинско изследване, резултатът от което да е противопоставим на този от проверката с техническо средство.

В хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП се прилага ПАМ „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година; действието на принудителната административна мярка се прекратява, когато превозното средство е конфискувано или отнето в полза на държавата.

Нормата съдържа основания за прилагането на ПАМ, които са алтернативно и кумулативно дадени, но макар в оспорената пред настоящата съдебна инстанция заповед те да не са индивидуализирани като поредност на предложението в посочената разпоредба, от установените фактически основания е явно, че органът е имал предвид едно от основанията по тази норма за прилагане на ПАМ, а именно управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, което деяние представлява и нарушение на забраната по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП, която разпоредба е посочена в представения като част от административната преписка и обсъден по-горе АУАН.

По аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки, вкл. и такива от вида на процесната, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени в закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществяват от съответните служби по тази глава, съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗДвП. Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи /л. 26-27/ са определени структурите на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, като в т. 1, 1.3 са посочени областните дирекции на МВР, а със Заповед № 264з-2761 от 26.09.2025 година на Директора на ОД на МВР - Габрово /л. 7/ за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР - Габрово да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР и горепосочената заповед на министъра на вътрешните работи, са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки посочените в заповедта длъжностни лица, включително полицейските инспектори в звената „Пътен контрол“ в РУ при ОДМВР – Габрово – за нарушения на ЗДвП, извършени на територията, обслужвана от съответното РУ при ОДМВР – Габрово /т. I, 1.10 от заповедта/, т. е. издателят на оспорената пред съда заповед е от компетентните длъжностни лица, които са определени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП и в частност на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“.

Налагането на ПАМ няма целите и функциите на административното наказание и/или на наказание по НК, поради което към мерките не са приложими разпоредбите на ЗАНН и НК, свързани с общата и индивидуалната превенция на наказанието и маловажността/малозначителността. Във всички случаи, когато се установят предпоставките за приложение на ПАМ по ЗДвП, за компетентния орган е налице задължение за прилагането ѝ, независимо от вида и тежестта на нарушенията по ЗДвП. Целта на ПАМ е да осигури безопасността на движението, да преустанови административно нарушение и създаде обективни възможности за безопасно движение от всички участници, което в случая е съобразено точно от административния орган.

Съотношението между наказателната и административнонаказателната отговорност е изяснено от разпоредбите на чл. 32, ал. 1 и ал. 2, чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, включително и чл. 70, ал. 2, т. 4 от ЗАНН. Посочените разпоредби предвиждат, че в случаите, когато с едно деяние се нарушава едновременно наказателна и административнонаказателни норми с един и същи обект на защита, по-тежката наказателна отговорност поглъща административнонаказателната. В случая обаче не е налице подобна хипотеза. Принудителната административна мярка не е административно наказание и нейното прилагане не е осъществяване на административнонаказателна отговорност. Актовете, с които се прилагат ПАМ, са актове по прилагане не на санкцията, а на диспозицията на правната норма. Различни са основанията за прилагане на ПАМ и за налагане на административни наказания, видовете мерки и наказания, предназначението им, редът за прилагане, правната същност на юридическите актове, тяхната цел, както и редът за правна защита срещу тях. ПАМ се прилагат не само във връзка с административни нарушения, но и във връзка с престъпления и други противообществени прояви.

В оперативната самостоятелност на административния орган е да определи срока, за който се налага принудителната административна мярка, в рамките на предвидените от закона граници, от 6 месеца до 1 година, като, ако е определен над минималния предвиден в закона срок, следва да са изложени мотиви. В случая срокът, за който се налага мярката, е определен в минимума, предвиден в закона – 6 /шест/месеца, поради което не се налага срокът да бъде мотивиран, не е нарушен и принципът за съразмерност, визиран в чл. 6 от АПК.

Процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от Закона за движение по пътищата № 25-0360-000019 от 18.11.2025 година, издадена от полицейски инспектор в Районно управление – Трявна при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово, е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона /чл. 172, ал. 1 от ЗДвП/ писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на закона.

Искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е своевременно направено и основателно с оглед крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено, като оспорващата страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответната страна сумата от 102 /сто и две/ евро и 26 /двадесет и шест/ евроцента, представляващи равностойността в евро съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България на 200 /двеста/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.