Решение № 49 от 29.05.2023, Районен съд - Елин Пелин
- Съд
- Районен съд - Елин Пелин
- Дело
- Административно наказателно дело 35/2022
- Вид
- Решение № 49
- Подписан
- 29.05.2023
- В сила
- 28.09.2023
- Състав
- Борислав Любомиров Чернев
Цитирани разпоредби
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.100, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.147, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.1, т.1, пр.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.185 · Закон за движението по пътищата
- чл.47, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.6,т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.49, ал.2 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 49 гр. Е.П., 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Е.П., I СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Любка Ян. Костова като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Административно наказателно дело № 20221820200035 по описа за 2022 година
Г. П. Г. от с.Ж. с ЕГН **********, е обжалвал с искане да бъде отменено изцяло Наказателно постановление № 19-0262-000187/17.04.2019. на началник група към ОДМВР София, РУ Е.П., респ.наложеното му със същото административно наказание: глоба в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.177, ал.3, т.2 от ЗДП за нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП; глоба в размер на 50 / петдесет/ лева на основание чл.181, т.1 от ЗДП за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП; глоба в размер на 10 /десет / лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДП за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В с.з. жалбата се поддържа от упълномощения от жалбоподателя адвокат.
Претендират се направените по делото разноски.
АНО, редовно призован за с.з., не е изпратил представител. С придружителното писмо до съда въвежда възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
РП Е.П., редовно призована за с.з. не е изпратила представител и не е депозирано становище по постъпилата жалба.
1
В показанията си св. Т. твърди, че той е съставил процесния АУАН и поддържа обстоятелствата отразени в акта. Нарушителят подписал на място съставения АУАН.
Автомобилът управляван от жалбоподателя идвал от с. К. поради което водачът бил нарушил знака / табела забраняваща движението на товарни автомобили / при влизане в с.
К. Особеното в случая било това, че нямало друго място, от което товарният автомобил управляван от жалбоподателя да влезе в селото. Жалбоподателят е бил влязъл в селото и нарушението било констатирано при връщането му обратно. Не може да каже дали от друга страна има знак забраняващ движението, но отивайки към с К. водачът бил минал покрай знака и нарушил знака. Този знак бил поставен на главен път за с. В. и при свиването / отбивка за към с. К. но важал за цялото населено място - с. К. и вилните зони около него.
От показанията на св. Д. е видно, ч е е подписал процесния АУАН в качеството на свидетел. Не помни конкретна дата, но се отнасяло за пътя към с. К. , със знак ограничаващ преминаващи товарни автомобили над осем тона. С колегата си били на разклона П. к. за с.
К. на островче разклоняващо пътя и непосредстевно до знака. Водачът идвал от с. К..Няма спомен жалобподателят да е дал обяснения тогава. За това населено място нямало друг път , откъдето да мине товарен автомобил, като черните пътища не били в обхвата на пътната мрежа. За да влезе в с. К. жалбоподателят бил нарушил знака, като пътният знак бил поставен на входа на селото. За да не се нарушава знака могло да се завие на островчето и провезното средство да се върне. Те били на това островче.
В хода на делото жалбоподателя е оспорил подписите за НАРУШИТЕЛ и в раздел РАЗПИСКА с твърдение, че не са положени от него в съставения АУАН №
919103/04.04.2019г.. В тази връзка е допусната и приета по делото графическа експертиза изготвена от в.л. Л.Р., от заключението по която се установява, че подписите за“ нарушител“ и в раздел РАЗПИСКА към процесния АУАН са положени именно от жалбоподателя.
Жалбоподателят е представил в с.з. 2 бр. справки от „Google maps“, от които видно два подхода към с. К. / л.86,87 от делото/.
По делото са изискани справки от Община Е.П., касателно процесния пътен участък и входните пътища към с. К.. От писмо вх. № 695/22г. на Община Е.П. / л.32, 33 от делото/ е видно, че на пътен участък от с. К. с посока на движение към път I-8 за с. В.и отбивка за с. В., с. К. и местност/в.з. „ П.К.“ , няма вертикална пътна маркировка изразяваща се в пътен знак Б-18. От последваща справка / вх. № 3711/22г., л.95 – 98 от делото/ е видно, че „ липсват пътни знаци на входовете и изходите към с. К. както и на черните пътища към него.
Пътен знак Б18 за забрана на тежкотоварни ППС надвишаващи 20 тона има разположен по 2 п ъ т SFO 3239, на разклона към Лот1, новоизграждащия се ЖП участък Е.П.-В.. От представена с писмото карта на с. К. обоначена с хоризонталната и вертикална пътна маркировка в селото е видно, че към същото има поне четири подхода / л.96 от делото/, на които няма поставени пътни знаци- Б 18. От представена снимка на пътен разклон с. В.- с.
Н.х./ л.98 от делото/ е видно, че след разклона с..Г. п. - с. К. към последното село следва пътен знак Б18, но при липса на доказателства, което в тежест на АНО, за наличие на предхождаща го допълнителна табела Т1, съгласно чл.49, ал.2 от ППЗДвП и чл.73, ал.1 от Наредба №18 от 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци.
Представена е справка от А“ПИ“- ОУ София, от която видно, че разпореждането на съда във връзка с изискваната по делото информация, е препратено на Община Е.П., до колото пътищата от 4 и 5 клас и подходите към селото се стопанисват от същата община и не представляват част от Републиканската пътна мрежа към АПИ / л.100 от делото/.
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Жалбата е допустима, като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Съдът намира депозираната жалба за частично основателна по следните съображения:
На 04.04.2019г., около 10.00 ч. в с. К., на неименована улица жалбоподателят, като водач на МПС- т.а. „Ман“ с ДК№ СВ.... АР е бил спрян за проверка от свидетелите Д. и Т. - служители на РУ Е.П.. При проверката водачът и жалбоподател в настоящото производстов не е представил доказателства за преминат ГПТ на процесния т.а., както и не е представил контролен талон към свидетелство за управление на МПС, за което е бил съставен АУАН № 919103 от 04.04.2019г. на името на водача за нарушение на чл.147, ал.1 ЗДвП, чл.100, ал.1,т.1 ЗДвП , както и за нарушение на чл.6,т.1 ЗДвП, тъй като водачът бил навлязъл след ПЗ Б-18 обозначен 8 тона. Процесният АУАН е подписан лично от Г.Г., установено от приетата по делото графическа експертиза, като жлабоподателят не е направил възражения по акта.
По делото е представена и приета в цялост административнонаказателната преписка образувана и водена при АНО.
Настоящият състав намира, че процесния АУАН е съставен, а обжалваното НП издадено от компетентен орган в кръга на предоставените от закона правомощия, като не са допуснати нарушение на императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
С пункт 2 от НП, за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена “глоба” в размер на 50.00 / петдесет / лв. на основание чл.185 от ЗДП.
3
Чл.147, ал.1 ЗДвП превижда, че „Регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност“.
Условията и редът за извършване на прегледа за процесното МПС са уредени с Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства /Наредбата/. Н е е спорно по делото, че на посочената в АУАН и с НП дата жалбоподателят е упралявал в с. К. процесното ППС, както и не е спорна собствеността на последното в лицето на водача и жалбоподател по настоящото дело. Следователно за Г. Г. е съществувало задължение да представи МПС на ГТП.
Жалбоподателят не е представил пред контролните органи доказателства за преминат ГТП, както е не ангажира такива в настоящия процес за техническа годност на процесния т.а. за движение по пътната мрежа при изпълнени изисквания на чл.47, ал.1 от ЗДвП и Наредбата. Такова задължение законодателят вменява на собственика на МПС. В този смисъл приложими са спрямо жалбоподателя санкционните последици по чл.181, т.1 от ЗДвП, до колкотопоследният не ангажира в процеса доказатлества обосноваващи уважителни причини за непредставяне на МПС в срок за технически преглед. Ето защо в тази част, по пункт 2 НП, следва да се потвърди.
С пункт 3 от НП, за нарушение на чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена “глоба” в размер на 10.00 / десет / лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДП.
От събраните доказателства е видно, че на процесната дата жалбоподателят не е представил контролния талон към свидетелство за управление. В тази връзка чл.100, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП изисква всеки водач да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. След като водачът не е представил последния на контролните органи, до колкото съгласно цитирания закон е бил длъжен да носи, а при поискване от контролните органи и да представи талона към свидетелство за управление на МПС, е налице нарушение на цитираната норма. В този смисъл и с оглед разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП съдът приема, че правилно и законосъобрзано е ангажирана административнонаказателната отговорност на Г.Г. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Тъй като предвиденото в закона административно наказание „ глоба“ за нарушенията по пункт 2 и 3 от НП е в абсолютен размер, не стои на преценка и възможност за съда за неговото редуциране.
С пункт 1 от НП на жалбоподателя е наложена “глоба” в размер на 500.00 / петстотин/ лв. на основание чл.177, ал.3, т.2 от ЗДП за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. В тази част съдът намира обжалваното НП за незаконосъобразно по следните съображения:
Адимнистративнонаказателната отговорност не може да почива на предположения, а на такива са стъпили свидетелите Т. и Д. при съставянето на процесния АУАН. Това е така, тъй като независимо от вътрешното убеждение на изслушаните свидетели, че в с. К.може да 4 се влезе от едно единствено място, събраните доказателства несъмнено сочат, че към процесното населено място съществуват множество входове, съответно подходи. Това се установява от приобщената по делото кореспонденция с Община Е. П., стопанисваща пътищата, входовете и подходите към с. К.. От същата, както и от приобщения в съвкупност снимков материал, скици и онагледяване на пътища и подходи към с. К.а е видно, че за да се влезе в селото е възможно от няколо места / в т.ч. през с. Г. п., с. Г. /, различни от пътя в.з. „П. к.“ – с. К., с предхождащо връзката към селото У-образно кръстовище представляващо разклонение и към с. Гладно поле. В този смисъл се подкрепя твърдението на жалбоподателя, че в с. К. е билвлязъл от друго място, различно от соченото от свидетелите разпитани по делото. Не на последното място следва да се отчете и факта, че входните пътища и подходите към с.К. нямат обосначаващи пътни знаци Б-18 ограничаващи влизане на ППС в населеното място с тегло над 8 тона, безспорни доказателства за което бяха ангажирани в процеса. Следователно направения от свидетелите по делото извод, че след като жалбоподателя е управлявал личния си т.а.
„МАН“ по ненаименована улица в с. К. то същият е влязъл в населеното място именно от път посочен от асктосъставителя и свидетеля, обозначен с ПЗ „Б18“ / с обозначения 8 тона / и в нарушение на последния. В този смисъл в тежест на АНО е да установи в пълен обем обективните и субективни предпоставки за ангажирани администартивнонаказателната отговорност на жалбоподателя за вменяваното с пункт 1 от НП нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, да докаже предположенията заложени и в АУАН и НП, което АНО не е сторил в настоящия процес. Ето защо в тази част НП следва да се отмени, като незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото и претенцията на жалбоподателя за разноски, както и с оглед въведеното от АНО възражение за прекомерност на пртендираните такива адвокатско възнаграждение, следва АНО да бъде осъден да заплати на жалобподателя сторени такива в размер на 400.00 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0262-000187/17.04.2019. на началник група към ОДМВР София, РУ Е.П. В ЧАСТТА, с която на Г. П. Г. от с.Ж., с ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 500 / петстотин / лева на основание чл.177, ал.3, т.2 от ЗДП за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.