Решение № 3405 от 01.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3405 гр. Пловдив, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20255330113464 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 345 ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Кредит Асист“ ЕООД, ЕИК: 204673398, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Клокотница“ № 2А, ет. 5, офис 19, представлявано от управителя И. С. Г., чрез пълномощник адв. Х. И., е предявил против Й. С. Й., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. П., ул. „******“ № ***, иск за осъждане на ответника да му заплати следните суми, произтичащи от сключен и прекратен договор за лизинг № **************** г.: сумата в размер на 3 616, 47 лева, формирана от: сумата от 1 379, 76 лева- главница, сумата от 2 254, 37 лева- възнаградителна лихва за периода 20.07.2023 г.26.08.2023 г., сумата от 3 871, 98 лева- мораторна лихва за периода 20.07.2023 г.- 18.08.2025 г., сумата от 110, 02 лева- застраховка „************“ за периода 20.07.2023 г.- 26.08.2023 г. и сумата от 120 лева- разноски за уведомяване, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда- 21.08.2025 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за лизинг № ************ г., за следния лек автомобил- марка „**********“, модел „************“, произведен **** г., рег. № ***********, за сумата от 55 000 лева. Ищецът закупил автомобила с договор от 26.06.2023 г. от „Велин Миро“ ЕООД, ЕИК: 201925310, като лизинговата вещ била веднага предадена на ответника с протокол и била приета без възражения. Към договора имало погасителен план, в който били посочени падежи, размери на вноски и т.н. Договорът за лизинг бил със срок от 24 месеца, като сумата за финансиране била усвоена със заплащането на цената на автомобила. Бил уговорен фиксиран лихвен 1 процент от 25 %, а ГПР бил 26, 287621 %, При неизпълнение на задълженията, се предвиждала лихва за забава в размер на 10 %. Лизингополучателят според договора дължал и суми за застраховки- Каско и ГО. Отделно, той дължал и всички разходи за ползване и поддръжка на вещта, както и данъците за нея. Чрез ПДИ, връчена на ответника на 01.08.2025 от ЧСИ ******** ******, същият бил поканен в 14- дневен срок да изпълни задълженията си по договора. Поради неизпълнение на задълженията за плащане на лизинговите вноски, договорът бил прекратен, като автомобилът бил върнат с протокол от 26.08.2023 г. За връчена ПДИ също се дължали разходи, за сметка на лизингополучателя.

Моли се за осъждане на ответника да заплати търсените по договора и дължими суми.

Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание страната не се представлява, но депозира писмено становище и писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК назначеният особен представител на ответника е подал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че сумите по лизинговия план към момента на прекратяване на договора били погасени. Прави се възражение за нищожност на уговорката за възнаградителна лихва поради накърняване на добрите нрави, като се твърди прекомерност в размера й. Посочва се, че в случая следвало да са приложими защитните клаузи на потребителските договори, защото тук договорът за лизинг бил като инвестиционен кредит- за закупуване на МПС. Именно в тази връзка той трябвало да отговаря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 9 и 10 от ЗПК относно лихвен процент и ГПР. Ответникът бил икономически по- слабата страна и затова размерът на лихвата следвало да е ограничен. Нищожността на лихвата обуславяла нищожност и на целия договор, който бил възмезден и не можел да съществува без този негов съществен елемент. Потребителят нямал и максимално ясна информация за разходите по договора и така не можел да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

В този смисъл и целият договор се явявал нищожен, съобразно чл. 22 от ЗПК. Моли за отхвърляне на исковете. В съдебно заседание особеният представител поддържа отговора.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

Между страните е сключен договор за лизинг № ************ г., с който ищецът се е задължил да придобие лек автомобил- марка „************“, модел „************“, който да предостави за временно и възмездно ползване на ответника, за срок от 24 месеца, при цена на автомобила- 28 121, 01 евро, при сума за финансиране- 33 745, 21 евро, ГЛП- 25 %, ГПР- 26, 287621 %, такса за одобрение- 102, 26 евро и такса за управление- 281, 21 евро, и общо дължима сума- 36 404, 13 евро.

Представени са договора за лизинг, приложение *** към него (погасителен план), приложение *** (тарифа за такси), приложения **** (декларации), искане за финансов лизинг.

Видно от договор за покупко- продажба на МПС от 26.06.2023 г. ищецът е закупил от трето за спора дружество- „Велин- Миро“ ЕООД, ЕИК: 201925310, лекият автомобил- марка „*********“, модел „***********“ и веднага с приемо- предавателен протокол го е дал на 2 ответника в изпълнение на договора за лизинг.

За продажбата на автомобила са представени фактура на стойност 55 000 лева, платежно нареждане от 28.06.2023 г. за банков превод на сумата по фактурата, както и свидетелство за регистрация на МСП.

За автомобила са представени още две застрахователни полици, последната- валидна до 15.10.2025 г. включително.

До ответника е изпратена покана, с която лицето е уведомено, че поради неизпълнение на договорни задължения, договорът за лизинг е прекратен, считано от 26.06.2023 г., като от него се претендират и съответни суми, която покана е връчена на ответника от ЧСИ по реда на чл. 47 от ГПК- чрез залепване на уведомление на регистрирания му адрес.

С приемо- предавателен протокол от 26.08.2023 г. в 14 ч., предвид прекратяването на договора, ответникът е върнал автомобила на представител на ищеца.

Прието е и заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице след проверка на писмените доказателства по делото и в счетоводството на ищеца е посочило, че предоставената сума за закупуване на автомобила е 55 000 лева, като ответникът е извършил плащания на обща стойност от 900 лева и е бил в просрочие от 20.07.2023 г. Изчислени са размерите на остатъчните задължения за главница, договорна лихва и мораторна лихва, които съвпадат с тези по исковата молба, с изключение на мораторната лихва, която е определена за процесния период в размер на общо 620, 77 евро.

Установено е още, че също съвпадат търсените суми за застраховка „ГО“ и писмоуведомление от ЧСИ.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

С договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение /чл. 342 ал. 2 от ТЗ/. Независимо какъв е видът на лизинговия договор- оперативен или финансов, и в двата случая лизингополучателят има задълженията на наемател, съгласно чл. 232 и чл. 233 ал. 2 от ЗЗД- да плаща лизинговите вноски, да понесе всички разноски по ползването на лизингованата вещ, по поддържането и текущия й ремонт, и да върне вещта след изтичане срока на договора /чл. 345 ал. 1 и 2 от ТЗ/, като страните могат да уговорят и допълнителни задължения по договора за лизинг.

Безспорно е по делото, че ищецът е сключил договор за покупко- продажба на МПС, по силата на който е закупил процесния автомобил от трето за спора лице, както и, че между ищеца и ответника е сключен договор за финансов лизинг, по силата на който на лицето е предоставен въпросният лек автомобил, който веднага му е бил предаден с протокол, без насрещни възражения.

Подписаният между страните по делото обвързва всяка от тях със съответните й 3 права и задължения, като с подписването му те са се съгласили със съдържанието на договора и дължат съответното изпълнение. Ищецът е изпълнил своите задължения, свързани с предаване на лизинговата вещ, която е била получена от ответника и приета в състояние, годно за използването й по предназначение. В тежест на ответника е да докаже изпълнението на неговите задължения по лизинга- за заплащане на месечните вноски и всички съпътстващи суми като разходи по договора.

По смисъла на чл. 345 ал. 1 и 2 от ТЗ, във връзка с чл. 233 ал. 2 от ЗЗД и чл. 8.1. от ОУ към договора за лизинг, лизингополучателят дължи заплащане на месечните лизингови вноски за ползването на вещта, ведно с всички разноски във връзка с ползването. По делото се установява от ССчЕ, че ответникът е платил единствено сумата от 900 лева в деня на подписване на договора, като няма данни за други последващи извършени плащания по погасителния план. Не е заплатена дори първата вноска, която е с падеж 20.07.2023 г., поради което той веднага е изпаднал в забава. Според чл. 4 ал. 7 от договора, с настъпване на падежа на трета поредна неплатена вноска, клиентът трябва да върне държанието на вещта.

В този смисъл е направено и изрично изявление до ответника с писмена покана, с което ищецът го е уведомил, че именно поради неплащането счита договора за прекратен. В писмото е посочено и какви са дължимите суми по договора във връзка с прекратяването му по вина на лицето. Ответникът с протокол е върнал автомобила на лизингодателя.

Според погасителния план, първите две вноски възлизат общо на сумата от 1 849, 08 евро, колкото се и претендират по исковата молба. Няма спор, че от момента на получаване на МПС- то до този на връщане му ответникът дължи лизинговите вноски, доколкото през този период договорът е действащ и изисква изпълнението му от длъжника, още повече, че същият е ползвал през това време и автомобилът и противното би означавало той да се обогати неоснователно за чужда сметка. Така претенцията за главница се явява основателна и следва да се уважи.

Пряко свързана с тази претенция е и втората- за възнаградителна лихва, която би се дължала дори и при действащ договор и редовно изпълнение от длъжника, доколкото е свързана с възнаграждението на кредитора, предоставил парични средства на кредит за съответния период от време. Пак според заключението на ССчЕ, тази сума е в търсения с исковата молба размер от 1 152, 64 евро за неплатените лизингови вноски до прекратяване на договора, като тя също следва да се уважи.

Размерът на договорната лихва по първите две неплатени лизингови вноски е посочен в погасителния план, като не се претендира нещо различно или в повече от това, което самият клиент се е съгласил при подписване на договора. В отговора се оспорва този размер на лихвата като прекомерен, но в случая се касае за фиксиран размер на лихвения процент за целия двугодишен срок на лизинга от 25 %, който е изчислен с конкретна сума за всяка вноска, като погасителният план е приет с подпис на ответника, без възражения за размер на вноските за лихва.

По делото се претендира и мораторна лихва, като според чл. 8 ал. 1 от договора при неизпълнение на задълженията на лизингополучателя, лизингодателят има право на 4 обезщетение за забава в размер на 10 % на годишната база върху забавената сума. Тази лихва има санкционен (наказателен) характер, защото тя се начислява само в случай на неизпълнение от страна на длъжника, изразяващо се в забавено плащане, като законна постановка е това, че при забава на връщане на парични средства се дължи лихва. Според ССчЕ размерът й за процесния период възлиза на сумата от общо 620, 77 евро, за първите две неплатени вноски, като за разликата до пълния претендиран с исковата молба размер от 1 979, 71 евро, той следва да се отхвърли. Съдът намира, че присъденият размер не е нито е прекомерен, нито неравноправен, а още по- малко пък би създал значително неравновесие между правата и задълженията на страните. С неизпълнението си ответникът сам се е поставил в положение, в което допълнително да търпи неблагоприятни последици за себе си, чрез начисляването му на подобни наказателни добавки към принципно дължимата законна лихва при забава, поради което в случая няма нищожност на тази клауза или на уговорения й размер, с който клиентът по лизинга се е съгласил. Вещото лице е направило изчисленията си на база 10 % ГЛП, който е близък като стойност с размера на законоустановената лихва за забава, поради което сумата се явява дължима.