Решение № 236 от 07.08.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. С.З., 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. А. при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Атанас Д. А. Въззивно гражданско дело № 20245500500293 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивна жалба на Д. Н. Д., действащ чрез адв. Й. Ч., срещу решение № 38/11.03.2024 г., постановено по гр.д. № 809/2023 г. по описа на Районен съд – Ч..

Първоинстанционното решение се обжалва като неправилно поради постановяването му при допуснато съществено процесуално нарушение и в нарушение на материалния закон.

Излагат се оплаквания за допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение при формиране на изводите му, т.к. фактическите твърдения на ищцовата страна, обосноваващи правния интерес от заместващото родителското съгласие на въззивника разрешение на съда за пътуване на детето в чужбина, са останали недоказани.

С оглед на това обжалваното решение било постановено в нарушение на материалния закон, т.к. не са били налице материално-правните предпоставки за уважаването на иска.

Претендира се отмяната на първоинстанционното решение и връщането на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд или постановяването на ново решение, с което предявеният иск бъде отхвърлен.

1

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – Д. И. Р., действаща чрез адв. Г. Г., с който жалбата е оспорена като неоснователна.

Изложени са доводи, че първоинстанционното решение е правилно, т.к. при постановяването му не са нарушени процесуални норми, и в съответствие със закона и интереса на детето.

Претендира за потвърждаването на обжалваното решение.

В съдебно заседание въззивникът се явява лично и се представлява от процесуален представител, чрез когото поддържа въззивната си жалба и пледира за отмяната на обжалваното решение и постановяването на ново, с което иска бъде отхвърлен.

Въззиваемата се явява лично и се представлява от процесуален представител, чрез когото оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на първоинстанционният съдебен акт и присъждането на направените по делото разноски.

След запознаване твърденията и възраженията на страните, въз основа на събраните доказателства, на основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалване.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Д. И. Р. срещу Д.

Н. Д., с която е заявено искане по чл.127а от Семейния кодекс /СК/ за разрешаване на спор при разногласие между родителите относно пътуването на детето им Д. Д., родено на 02.03.2017 г., в чужбина.

Ищцата е изложила твърдения, че с ответника са родители на Д. Д., които не живеят заедно, като със съдебно утвърдено с решение № 51/18.10.2018 г. по гр.д.№ 304/2018 г. по описа на Районен съд – Ч. споразумение помежду им местоживеенето на детето е определено при майката, на която е предоставено упражняването на родителските права, а на бащата е определен режим на лични отношения и му е възложено задължение за заплащане на парична издръжка в полза на детето.

Твърди, че ответникът /сега въззивник/ трайно се е дезинтересирал от детето и не прави никакви опити да го вижда и да участва във възпитанието му, както и не заплаща доброволно присъдената издръжка.

Ищцата е посочила, че детето активно изучава информатика и английски език, и участва в трупа за народни танци и в състезания.

Това от своя страна предоставяло възможност за пътувания в чужбина, като във връзка с участието в трупата за народни танци детето било поканено на участие в Република С., но не успяло да отиде поради липсата на комуникация с бащата. Освен това майката планирала екскурзия в гр. Л., В., 2 където детето да може да упражнява познанията си по английски език.

С подаденият отговор на исковата молба ответникът /сега въззивник/ е оспорил искането с възражения, че конкретните твърдения в исковата молба не са доказани, както и че не е отказвал да даде съгласието си за пътуване на детето в чужбина, ако своевременно бъде уведомен и са налице уважителни причини.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е постановил заместващото родителското съгласие на бащата разрешение детето Д. Д. Д. да пътува извън пределите на Р.Б. до държавите - членки на Европейския съюз, включително Кралство В., Република С., Р.С.М. и Р.Т., придружавано от своята майка Д. И. Р., ЕГН - **********, с адрес: гр. Ч., обл. С.З. ул. „*****, или посочено от нея лице, за период от 2 (две) години, считано от влизане на решението в сила, които пътувания да са извън времето, предвидено за установения режим на лични контакти с бащата на детето, съгласно решение № 51/18.10.2018 г. по гр.д. № 304/2018 г. по описа на РС - Ч..

От събраните в първоинстанционното производство доказателства безспорно е установено, че Д. И. Р. и Д. Н. Д. са родители на Д. Д. Д., които не живеят заедно.

Със съдебно решение по гр.д.№ 304/2018 г. по описа на Районен съд – Ч. е утвърдено споразумение между родителите, по силата на което местоживеенето на детето е определено при майката, на която е предоставено и упражняването на родителските права, а на бащата е определен режим на лични контакти и му е възложено задължение да заплаща парична издръжка в полза на сина си.

Д. И. Р. и детето Д. Д. Д. живеят в гр. Ч., а Д. Н. Д. живее в гр. В., като до миналата година е пребивавал в Р.Г.. Контактите между бащата и детето се осъществяват по телефон и чрез мобилни приложения за отдалечена комуникация.

Чрез изготвените социални доклади е установено, че майката е отговорен родител и задоволява нуждите на сина си по адекватен начин. Пред социалните работници бащата е заявил намерение за даване на съгласие за всяко конкретно пътуване на детето.

Д. Д. Д. посещава детска градина, и изучава английски език и участва в занимания по народни танци.

Със съгласието на бащата от 07.09.2017 г. на детето е издаден паспорт и е имало съгласие от негова страна от 07.06.2018 г. детето да пътува в Европа и ЕС неограничено и многократно, като в дадените от Д. И. Р. пред съда обяснения тя сочи, че с детето са пътували неведнъж в чужбина.

На 12.07.2023 г. бащата отново е дал съгласието си за издаване на паспорт и такъв е бил издаден, със срок на валидност до 24.08.2028 г.

От негова страна е имало и дадено съгласие за пътуването на детето в 3 чужбина, но при пътуване на Д. И. Р. и Д. Д. Д. на почивка в Р.Г. през миналата година граничните власти не разрешили напускането от детето на пределите на страната, т.к. междувременно бащата бил оттеглил съгласието си.

Съгласието на въззивника за пътуване на детето в чужбина е било оттеглено на 08.08.2023 г., за което ОД на МВР – гр. В. е уведомила Д. И. Р. с писмо от 14.08.2023 г.

Пред съда Д. Н. Д. сочи, че е оттеглил съгласието си поради неразбирателството с майката по въпросите относно издръжката и създавани от нейна страна пречки да вижда детето.

От приетите в настоящото производство по почин на въззивника доказателства се установява, че с писмена декларация с нотариална заверка на подписа от 07.07. 2024 г. Д. Н. Д. е дал съгласието си синът му да пътува придружен от своята майка до Р.Г.. Срокът на декларацията е от 12.07.2024 г. до 14.07.2024 г.

Видно от копията на електронните документи, материализиращи кореспонденция между страните, водено чрез мобилно приложение за отдалечена комуникация, съгласието си Д. Н. Д. синът му да пътува до Р.Г. е дал, т.к. е бил уведомен от Д. И. Р., че планува пътуване с детето през периода на своя отпуск.

При така установените факти въззивният съд прави правни изводи за основателност на въззивната жалба, като съображенията за това са следните:

Производството по чл.127а от СК представлява производство на спорна съдебна администрация, в което чрез решението на съда бива разрешен спор между родителите на едно дете относно негово пътуване в чужбина.

Този спор винаги е конкретен и преценката си съдът прави въз основа на установените в производството факти, от които следва да се изведе интересът на детето от съответното пътуване.

Даването на разрешение за пътуване на дете в чужбина се налага в случаите, когато един от родителите не дава съгласие за това.

В мотивите на ТР № 1/2017 г. по тълк.д.№ 1/2016 г. на ОСГК на ВКС съдиите от гражданската колегия на Върховния касационен съд приемат, че съдът се произнася само по отделен, конкретно възникнал между родителите спор, но не може веднъж завинаги да замени съгласието на родителя и да постанови неограничено по време и територия пътуване.

Приемат също така, че искането на разрешение за пътуване на детето извън пределите на страната следва винаги да е конкретизирано така, че да позволява събиране на необходимите доказателства за преценката за наличието на конкретно защитения интерес на детето при излизането му в чужбина.

Конкретният спор между родителите, който следва да бъде разрешен чрез съдебна намеса, се характеризира със своите пораждащи го 4 обстоятелства – той може да се отнася до конкретно пътуване, с установена дестинация и продължителност, но може да се отнася и до ограничени по място и/или по време няколко различни пътувания.

Именно тези обстоятелства, касаещи спора между родителите, подлежат на установяване в съдебното производство, и за тях следва да бъдат събрани доказателства, които да бъдат предмет на конкретната преценка, която съда следва да направи в производството по чл.127а, ал.2 от СК.

В случая с исковата си молба ищцата е заявила твърдения, че заместващото родителското съгласие на бащата съдебно разрешение за пътуванията на Д. Д. Д. в чужбина се налага, т.к. бащата трайно се е дезинтересирал от детето и не поддържа никакви отношения с него.

Заявени са твърдения, че именно поради тези обстоятелства, детето е възпрепятствано да пътува в чужбина, за да участва в мероприятия с танцовата трупа, в която практикува народни танци и да упражнява практическите си знания по английски език чрез екскурзия в Кралство В..

Тези твърдения обаче не се доказаха в производството по делото, като дори бяха опровергани в значителна степен от всички събрани доказателства, в т.ч. от изявленията на Д. И. Р. в обясненията й по чл.176 от СК.

По делото бе установено, че от раздялата на двамата родители бащата винаги е оказвал необходимото от негова страна родителско съдействие за издаване на паспорт на детето и за даване на съгласие за пътуванията му в чужбина, което за времето до 08.08.2023 г. се е отнасяло до неограничен брой пътувания в държавите в Европа и ЕС.

Конкретно неразбирателство между родителите, касаещо упражняване на режима на лични отношения между бащата и детето, е станало повод Д. Н.

Д. да оттегли на 08.08.2023 г. даденото от него съгласие за пътувания на сина му в чужбина, като това оттегляне от своя страна е станало причина детето да не може да напусне пределите на страната при пътуване до Р.Г..

Това обстоятелство обаче не обуславя наличието към настоящия момент на спор по смисъла на чл.127а от СК, който следва да бъде разрешен от съда чрез даване на разрешение детето да пътува неограничен брой пъти за срок от две години до държавите в Европа, в т.ч. държавите-членки на ЕС без да е необходимо съгласието на бащата, т.к. към настоящия момент е имало последващо дадено от него съгласие за конкретно пътуване на сина му през м. юли 2024 г.

Правото на Д. Н. Д. да участва при вземането на решения за пътуване на детето в чужбина, произтича от разпоредбата на чл.123, ал.2 от СК, предвиждаща упражняването на родителските права да се извършва по общо съгласие на двамата родители.

В конкретния случай се установи, че въззивникът Д. поддържа отношения със сина си и с неговата майка, участвал е и желае да участва 5 занапред при вземането на решения относно пътувания на детето в чужбина, като при наличието на установен интерес от пътуване той оказва необходимото родителско съдействие чрез даване на съгласие.

Разпечатката съдържа 59 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cb896262-12dd-42ec-b688-c6ebf5fb4749