Определение № 301 от 16.10.2026, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 301 гр. гр. Д., 16.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър П. Монев като разгледа докладваното от Петър П. Монев Частно наказателно дело № 20263200200339 по описа за 2026 година

Производството е образувано по реда на чл.243 ал.4 и следващите от НПК, по жалба на С. К. С., с ЕГН ********** от гр.Д., като наследник на К.

С. К. срещу Постановление от 11.09.2026г. на прокурор от Окръжна прокуратура-гр.Д., с което на основание чл.199 от НПК и чл.243 ал.1 т.1 във вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №11/2024г. по описа на ОСлО при ОП-гр.Д., образувано и водено за престъпление по чл.123 ал.1 от НК.

В жалбата се сочи, че разследването е проведено в разрез с изискванията на чл.13, чл.14 и чл.226 ал.2 и ал.3 от НПК. Настоява се, че са налице съществени противоречия относно поставянето и действието на декомпресиращ уред. При извършената на 21.02.2024г. компютърна томография/КТ/ на корем, вещите лица по приетата тройна съдебномедицинска експертиза изрично констатират, че в лумена на пациента не се визуализира сонда. На приложените образи и снимки от проведените инструментални изследвания /вкл. фиброколоноскопия и КТ/ липсвал какъвто и да било визуален ориентир за поставен и функциониращ декомпресиращ уред. Липсвали каквито и да било отбелязвания за точния момент на поставяне на сондата, за лицето, което я е поставило, както и за количеството, дебита и характера на отделеното чрез нея стомашно-чревно съдържимо.

Липсвало задължителното проследяване в динамика, без което е невъзможно да се провери дали декомпресията реално е осъществена. Свидетелката В.К.

К.а – съпруга на починалия, изрично и категорично заявява, че на съпруга й изобщо не е поставян такъв декомпресиращ уред /сонда/ в носа и стомаха.

Разпитаните лекари също не могат да потвърдят поставянето на уреда. Вместо да назначи допълнителни следствени действия за отстраняване на този решаващ порок, наблюдаващият прокурор неправилно и прибързано е приел, че „липсата на визуализация при КТ не доказва, че сонда не е била поставяна“.

1

Подобен подход подменя разкриването на обективната истина с недопустими предположения в разрез с разпоредбите на чл.13 и чл.14 от НПК. По сходен начин прокурорът е възприел формалните записи от декурзуса от 23.02.2024г. за „възстановен чревен пасаж“, без да е отчетено, че преди изписването не е извършено контролно образно изследване, което обективно да докаже преодоляване на непроходимостта, като по никакъв начин не са изследвани причините за скоротечното и фатално влошаване на пациента у дома непосредствено след изписването.

Иска се отмяна на постановлението и връщане на делото на Окръжна прокуратура-гр.Д. за допълнително разследване със задължителни указания, включително провеждане на допълнителен разпит и очна ставка между свидетелката В.К. К.а и лекуващия екип /д-р Г.В., д-р М.Г., д-р Г.Н. и дежурния сестрински състав/ относно действителното поставяне, наличие и обслужване на декомпресиращ уред /назогастрална сонда/, както и назначаване на допълнителна /повторна комплексна съдебномедицинска експертиза със специалисти по коремна хирургия, образна диагностика и гастроентерология, която след преглед на цифровите образни материали от КТ от 21.02.2024г. и колоноскопията да даде категоричен отговор визуализира ли се поставен декомпресиращ уред в стомаха и налице ли са били обективни критерии за преодоляна непроходимост към момента на дехоспитализацията.

Жалбата е депозирана в законоустановения 7-дневен срок от процесуално легитимирано лице по смисъла на чл.234 ал.4 от НПК – наследник на починалия К. С. К. и като такава е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Д.кият окръжен съд, след като направи цялостна проверка на приложените към делото материали, както и на изложеното в жалбата, установи следното:

Досъдебно производство №11/2024г. по описа на ОСлО при ОП-гр.Д. е образувано на 13.03.2024г., за това, че през периода 20.02.2024г.-25.02.2024г., в гp.Д., поради незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност - лекар в МБАЛ Д., по непредпазливост причинил смъртта на К. С. К. от гр. Д., квалифицирано като престъпление по чл.123 ал.1 от НК.

За да бъде постановен обжалвания акт, е приета за установена следната фактическа обстановка:

К. С. К. бил на 80 години и живеел в гр.Д. заедно със съпругата си свидетелката В. К.а. В същото жилище живеел и синът им - свидетелят С. К.

С.. К. К. имал и друг син - свид.Камен С., който също поддържал поС.ен контакт с родителите си и участвал в грижите за баща си, включително като го придружавал при посещенията му при лекари. Към месец февруари 2024г. К.

2

К. страдал от редица хронични заболявания, обусловени и от напредналата му възраст, сред които артериална хипертония, сърдечна аритмия, старчески диабет, старческа деменция и хронична констипация. За артериалната хипертония и аритмия същият приемал медикаментозна терапия. Независимо от съпътстващите заболявания, непосредствено преди процесния период той бил подвижен, придвижвал се самостоятелно и се хранел нормално. В хода на разследването по делото е установено, че от години К. К. имал проблеми с дефекацията, изразяващи се в хроничен запек, за който приемал медикаменти, като според близките му до този момент оплакванията не били достигали висок интензитет.

На 19.02.2024г. К. К. започнал да се оплаква от болки в коремната област и многократно повръщане. Вечерта на същия ден, повърнал приетата през деня храна, което го накарало да се почувства по-добре.

На 20.02.2024г. синът му - свид.С. С. го придружил до Спешно отделение при МБАЛ Д., където К. бил прегледан от д-р М.В. която снела анамнеза за гадене, повръщане на храна и течности и болки в корема. При обективния преглед установила мек корем, палпаторно болезнен в дясната коремна половина, със запазена физиологична перисталтика, като в същата област се опипвали чревни бримки. Установеното при прегледа артериалното налягане на К. било 159/107 mmHg, сърдечната дейност била ритмична с единични екстрасистоли. С оглед проявените от него оплаквания и установената при прегледа находка д-р В. назначила пълна кръвна картина, рентгенография на корем, гастроентерологична и хирургична консултация, както и медикаментозна терапия с натриев хлорид, Но-шпа, Папаверин и Фурантрил, след което било предложено хоспитализиране на К. К. в „Хирургично отделение“ в същото лечебно заведение.

На същата дата - 20.02.2024г., К. К. бил приет в посоченото отделение от д-р Г.В., като пациентът бил описан в увредено общо съС.ие, но контактен и ориентиран, афебрилен, с мек корем, участващ в дишането, палпаторно болезнен в долната дясна коремна половина, където се палпирало туморно образование, подвижно при палпация. Не били установени данни за перитонелно дразнене, а чревната перисталтика била вяла. В декурзуса от 13:34ч. д-р В.тразил диагноза „субилеус“, като назначил консервативно лечение, включващо ВЕР, спазмолитична терапия и очистителна клизма. В 16:38ч. същият лекар отразил подготовка за фиброколоноскопия/ФКС/./Декурзуси – л.50 от ДП/.

Извършената на 20.02.2024г. рентгенография на корем от д-р Д. не установила свободен въздух в коремната кухина, като били визуализирани 2-3 хидроаерични сенки.

3

На 21.02.2024г. на К. К. била извършена компютърна томография на корем от д-р Д., при която била установена обилна аероколия с раздути чревни бримки, без данни за нива на стаза и без свободен въздух в коремната кухина.

Не били установени и данни за лимфаденомегалия, като останалите, подробно описани коремни органи били без съществени патологични изменения, относими към възникналата симптоматика.

Същият ден била извършена фиброколоноскопия от д-р И., при която апаратът бил проведен до колон асценденс. Установени били единични дивертикули на колон сигма и колон трансверзум, без данни за усложнения, като заключението от изследването било за единични неусложнени дивертикули на дебелото черво.

На 21.02.2024г. К. К. бил прегледан от д-р М.Г.. В декурзуса от 08:00ч. последният отразил увредено общо съС.ие, афебрилност на пациента, без съществени оплаквания на същият. Коремът бил респираторно подвижен и мек, палпаторно болезнен в десния хипогастриум, където се палпирала формация с размери около 10 - 12см. в диаметър, без данни за перитонелно дразнене и с вяла перисталтика. Назначената терапия била продължена без промяна. При повторното проследяване в 16:16ч. д-р Г. не установил промяна в съС.ието на К., който продължавал да бъде афебрилен.

Предвид известните сърдечносъдови заболявания на 21.02.2024г. К. бил консултиран и от кардиолог д-р С.Д. Последният установил артериално налягане 130/70 mmHg и сърдечна честота 82 удара/мин., като отчел наличието на хронични сърдечносъдови заболявания и перманентно предсърдно мъждеене. След прегледа на пациента и разчитането на ЕКГ д-р Д. преценил, че при евентуална оперативна интервенция е налице висок сърдечносъдов оперативен риск, но не установил абсолютно противопоказание за извършването й при възникване на съответни хирургични индикации.

Установено при разследването е, че в хода на престоя на К. в болничното заведение му е било проведено консервативно медикаментозно лечение с инфузионна и спазмолитична терапия, поставена била назогастрална сонда и били извършени очистителни клизми. По данни от медицинската документация постепенно било отчетено подобряване на съС.ието на пациента и отзвучаване на оплакванията, като след проведените клизми и приложените спазмолитици бил възстановен чревния пасаж.

На 22.02.2024г. д-р Д. извършил ехографско изследване на коремните органи, при което не била установена свободна течност в коремната кухина, черния дроб бил с нормални размери и ехоструктура, слезката - неувеличена, бъбреците с двустранно запазен паренхим и без конкременти и дренажни 4 смущения, а пикочният мехур бил празен и катетеризиран.

По време на болничния престой К. К. бил консултиран и от д-р В.Ж.-Г. по отношение на придружаващия го захарен диабет. С оглед стойностите на кръвната захар, липсата на съществени отклонения през предходните дни и необходимостта от щадене на гастроинтестиналния тракт, тя преценила временно да не се прилагат допълнителни медикаменти за диабета и пациента да остане на диетичен режим.

На 22.02.2024г. - ден преди дехоспитализацията, съС.ието на К. бил проследено от д-р В.С. който при сутрешния преглед установил мек и респираторно подвижен корем, без данни за перитонелно дразнене, с физиологична чревна перисталтика, като пациента бил афебрилен.

Назначената до този момент терапия била продължена без промяна. При повторния преглед в 17:00ч. същият лекар не установил промяна в съС.ието му. На същата дата било извършено и ехографско изследване на коремните органи, при което не били установени данни за свободна течност в коремната кухина.

На 23.02.2024г. в 08:00ч., непосредствено преди дехоспитализацията, К. бил прегледан от д-р Г.Н.. В медицинската документация последният отразил задоволително общо съС.ие, афебрилен и без съществени оплаквания. При обективното изследване коремът бил мек, респираторно подвижен и палпаторно неболезнен, чревната перисталтика била физиологична. Изрично било отразено, че пациентът отделя газове и е налице спонтанна дефекация, след което било посочено, че пациентът се изписва с хранително - диетичен режим.

На 23.02.2024г. в 09:40ч. К. К. бил дехоспитализиран. В издадената във връзка с престоя му в болничното заведение Епикриза като окончателна диагноза била посочена К56.6 „Субилеус“, а като придружаващи заболявания - неинсулиновозависим захарен диабет, хипертонично сърце, аритмия при предсърдно мъждеене и трептене, десен бедрен блок и неусложнени дивертикули на дебелото черво. Изходът от заболяването бил отразен като ,,..с подобрение; задоволително общо съС.ие; възстановен чревен пасаж; афебрилен.“ Дадени били препоръки за спазване на съответен диетичен режим, наблюдение от общопрактикуващия лекар и провеждане на контролни прегледи в хирургичния кабинет/л.38 от ДП/.