Протоколно определение № 276 от 14.02.2025, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 276 гр. Пазарджик, 14.02.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева

Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20245220103942 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

И на второ именно повикване в 10:32 часа се явиха:

Ищецът С. Н. П., редовно призован, не се явява. За него се явява пълномощникът адв. Г. **, с пълномощно приложено към исковата молба.

Ответникът „Б**К“ АД, редовно призован, се представлява от юрк. **, с пълномощно днес представено по делото.

АДВ. **: – Моля да се даде ход на делото.

ЮРК. **: – Моля да дадете ход на делото.

Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

АДВ. **: – Уважаема госпожо председател, аз поддържам исковата претенция, така, както е заявена от доверителя ми с исковата молба, както и с допълнителна молба представена по делото. На този етап няма да соча нови доказателства. Действително с депозиран писмен отговор от ответното дружество, същото е заявило, че признава исковата претенция, досежно това че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за претендираното 1 вземане и в тази част моля да се прекрати съдебното дирене. С писмения отговор, обаче, е направено оспорване за присъждане на разноските в полза на ищеца, както е направено и оспорване за допустимост за втората заявена претенция. В частта за признанието на иска, ще Ви моля да бъде приложена разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ГПК, а във вр. с претенцията ни за разноски ще изложа допълнителни доводи и съображения, доколкото ответното дружество е дало повод за завеждане на настоящия иск. В останалата част поддържам, така, както е заявено пред Вас и ще Ви моля за произнасяне в тази част.

ЮРК. **: - Признаваме иска. Поддържаме отговора на исковата молба относно втората част, като отново казваме, че не сме дали повод за завеждане на настоящото дело.

Съдът, съобразявайки изявленията на страните намира, че в настоящия случай най-напред следва да изложи доклада си по делото, в изпълнение на разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ГПК, а именно:

Предявена е претенция с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, както и претенция за задължаване на ответната Банка да извърши определени действия по заличаване на ищеца в съответните регистри – Централен кредитен регистър (ЦКР) към БНБ.

В подадената искова молба от С. Н. П., ЕГН: **********, с адрес гр.

Пазарджик, ул. „*** общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, със съдебен адрес за призоваване: гр.Пазарджик, ул. „**Б, чрез адв. Г. ** – АК Пазарджик, против „Б** АД, ЕИК: **, със седалище и адрес управление: гр. **, бизнес сграда „ТАО“, ет. 6 представлявано от Сл**, с цена на иска: 18569,16 лева /осемнадесет хиляди петстотин шестдесет и девет лева и шестнадесет стотинки/ с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК, се твърди, че с изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 1484/2012 г. по описа на Районен съд Велинград, ищецът бил осъден да заплати на „Б**К“ ЕАД солидарно с **а П.а и К** сумата в размер на 18 569.16 лева - главница по кредит към 07.11.2012 година, 3 021.00 лева - редовна лихва за периода от 25.08.2011 година до 06.11.2012 година. 1 697.64 лева - неплатена санкционираща лихва за периода от 25.08.2011 г. до 06.11.2012 г. 105.00 лева - заемна такса към 07.11.2012 г., както и законна лихва, считано от 07.11.2012 г. до изплащане на вземането и разноски по делото в размер на 467.86 лева - ДТ и 683.93 лева юрисконсултско 2 възнаграждение. Твърди се, че задължението произтичало от Договор за кредит за текущо потребление от 04.10.2007 година и Договор за текущо потребление от 27.02.2008 година, за които Договори било сключено Допълнително споразумение на 31.01.2011 година между ищеца и ответника.

Твърди се още, че с Договор за продажба на вземания /цесия/ от 30.01.2013 година „Б**К“ АД била прехвърлила вземанията си заедно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително и изтеклите лихви на „ОТ**рия" ЕАД, като в следствие на това, по молба на „ОТ**рия" ЕАД до Частен съдебен изпълнител Георги Тарльовски с peг. № 882 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Пазарджик, било образувано изп. д.

№749/2015 година с взискател „ОТ**рия“ ЕАД и длъжници ** П.а, К** и С.

П.. Твърди се, че на 1** година дружеството взискател било депозирало молба по изпълнителното дело за прекратяване на производството на основание чл.

433, ал.1, т. 2 от ГПК за длъжниците ** П.а и К**, в следствие на което, изпълнителното дело по отношение на тях е било прекратено от ЧСИ Тарльовски. Твърди се също така, че през 2016 година билое образувано гр. д.

№ 7489/2016 година по описа на Районен съд Пловдив със страни по делото ищец „ОТ**рия" ЕАД и настоящия ищец като ответник, за установяване размера на задължението му и евентуална дължимост. Твърди се, че след проведеното гражданско производство Районен съд Пловдив с нарочен акт Решение, постановил, че сумата която следва ищецът да заплати на „ОТ**рия" ЕАД била – 16394,98 лева, непогасена главница, дължима по допълнително споразумение от 31.01.2011 година към Договор за кредит от 04.10.2007 г. и Договор за кредит от 27.02.2008 г„ сключени с „Б**К" ЕАД, ЕИК: **, вземанията по които са били предсрочно изискуеми и прехвърлени на „ОТ**рия" ЕАД с Договор за цесия от 30.01.2013 година, ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда 06.06.2016 година до окончателното погасяване и общо 894.96 разноски по съразмерност за гражданското дело, като за останалата сума по исковата претенция за разликата над 18509,16 лева, същата била отхвърлена. Твърди се още, че „ОТ**рия" ЕАД обжалвало така постановеното Решение от Районен съд Пловдив и след образуване на в. гр. д. № 2401/2018 г . но описа на Окръжен съд Пловдив, обжалваното Решение № 2842/16.07.2018 година, постановено по гр. д. № 7489/2016 година по описа на Районен съд Пловдив, било потвърдено от Окръжен съд Пловдив и същото било влязло в законна сила на 3

21.02.2019 година в отхвърлителната част, а в останалата част на 18.09.2018 година. Твърди се, че с молба от 15.02.2019 година, дружеството взискател „ОТ**рия“ ЕАД по изп. д. № 749/2015 година до ЧСИ Георги Тарльовски поискал прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.4 от ГПК, на което и основание Частният съдебен изпълнител прекратил изпълнителното дело, водено срещу настоящия ищец, като след прекратяване на изпълнителното дело през 2019 година, „ОТ**рия“ ЕАД не било предприемало други изпълнителни действия спрямо ищеца за събиране на посочените суми. Твърди се, че през месец юли 2024 година ищецът бил получил Покана за доброволно плащане относно необслужвани задължения към Б**К АД изпратена от фирма „К**Р“ ООД като посредник, в която покана било посочено, че кредитор била Б**К и следвало да заплати дължимите суми, както и, че при липса на плащане или незаинтересованост от негова страна „К**Р“ ООД щяло да препоръча на Б**К АД да предприеме последващи действия по принудително събиране на задължението. Твърди се, че след получаване на Поканата за доброволно плащане ищецът извършил справка в Централен кредитен регистър, воден от БНБ за кредитна задлъжнялост и установил, че действително в Централния кредитен регистър фигурирало името на ответното дружество „Б**К“ АД като кредитор, вид на кредита - потребителски кредит с размер на задължението 17 768 лева. Твърди се, че ищецът разговарял по телефона със служител на „К**Р’’ ООД и ги уведомил, че била настъпила предвидената в Закона давност по отношение на задължението му, но му било отговорено, че следвало да заплати сумите, като в противен случай ще бъдат събирани принудително. Повторно е заявено, че след прекратяване на изпълнителното производство от ЧСИ Георги Тарльовски с район на действие Окръжен съд Пазарджик, никой не бил претендирал и никой не бил търсил ищецът за събиране на тези суми до месец юли 2024 година. Счита се, че давностните срокове за принудително събиране на сумите са изтекли към настоящия момент. Сочи се, че поради посоченото по-горе за ищецът произтича правен интерес за водене на настоящето дело и установяване, че задължението не следва да се събира принудително поради изтекла давност. Посочва се, че следвало ответното дружество „Б**К“ АД да бъде задължено да подаде коректно информация към БНБ - Централен кредитен регистър, съгласно Наредба № 22 за Централния кредитен регистър, и посочените задължения да бъдат заличени, както и да бъде преустановено 4 подаването на информация, касаеща личните данни на ищеца. Твърди се, че на основание чл. 10 от Наредба № 22/16.07.2009 г. на БНБ ответното дружество следвало да подаде информация в ЦКР, след което да престане да подава информация за ищеца в ЦКР предвид необходимостта от изпълнение на изискването на чл. 17, пap. 1 буква "а" от Регламент (ЕС) 2016/679. Твърди се, че отпадането на задължението за подаване на информация в ЦКР за дружеството било свързано и с целите на обработка на личните данни на лицата в ЦКР, а именно осигуряване на данни за кредитната им задлъжнялост.

Твърди се, че при липса на правна възможност за принудително събиране и изрично волеизявление от страна на ищеца, обективирано в устно уведомяване и възражение за изтекла давност, че задължението с характер на естествено задължение няма да бъде заплатено доброволно, очевидно липсвали основания за последващо подаване на данни за задължения на ищеца спрямо "Б**К" АД, произтичащи от процесната цесия. В този смисъл се сочи Решение № 12441 от 13.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8782/2023 г. V о., докладчик председателят **ва. Сочи се, че било видно от мотивите на т. 10 от Тълкувателно Решение от 26.05.2015 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС на Република България по време на изпълнителното производство давност не спира да тече. Твърди се, че изпълнителният процес е динамично производство и давността се прекъсва с всяко предприето изпълнително действие или искане за предприемане на изпълнителен способ, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, връчването на покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото съС.ие на длъжника, извършване на справки, набавяне на документи и книжа. Твърди се, че от изложеното било видно, че в продължение на почти дванадесет години от датата на издаването на Изпълнителния лист - през 2012 година, не са бил предприети никакви действия срещу ищеца, единствено било образувано изпълнително дело през 2015 година, което било прекратено по искане на взискателя „ОТ**рия“ ЕАД с нарочна молба от 15.02.2019 година. Твърди се, че в изпълнителното производство били извършвани справки, но не са били предприемани принудителни действия спрямо ищеца, които да прекъсват или спират давността, а именно: налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и 5 извършване на публична продан и др. Твърди се, че след прекратяване на изпълнителното дело „ОТ**рия“ ЕАД не предприемало никакви действия спрямо ищеца за принудително събиране на сумите. Твърди се, че от изложеното по-горе следвал обоснованият извод, че общата 5 годишна давност била изтекла, като към настоящия момент била изтекла и абсолютната давност. Твърди се, че цялото вземане по Изпълнителен лист, издаден на по ч. гр. д. № 1484/2012 г. по описа на Районен съд Велинград вече не подлежи на принудително изпълнение по отношение на ищеца С. Н. П..

Сочи се, че съдът следвало да има предвид и Тълкувателно решение № 3/2020 година от 28.03.2023 година на ВКС ОС на гражданска и търговска колегия, където било посочено, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, т.е. до 26.06.2015 година, като дори и след тази дата към момента били изтекли повече от 9 години. Твърди се, че давността за конкретното вземане по изпълнителното дело е започнала да тече от 26.06.2015 година, като от тази дата до настоящия момент - почти 9 години и половина не били предприемани абсолютно никакви действия по изпълнителното дело, както и не били предприемани никакви принудителни способи срещу ищеца. Твърди се, че дори и да се приеме, че давностните срокове следва да се изчисляват от влизане в сила на Решение № 2842/16.07.2018 година, постановено по гр.д.№ 7489/2016 година по описа на Районен съд Пловдив /влязло в законна сила на 18.09.2018 г./, потвърдено с Решение № 211/21.012.2019 г. по в.гр.д.№ 2401/2018 г., VII граждански състав, по описа на Окръжен съд Пловдив /влязло в законна сила на 21.02.2019 г./, към настоящия момент била изтекла общата 5 годишна давност за предприемане на действия за принудително събиране на дължимите суми. Твърди се, че от изложеното в исковата молба следвал обоснованият извод, че общата 5 годишна давност е изтекла, както и че цялото вземане, посочено от ответното дружество не подлежало на принудително изпълнение по отношение на ищеца С. Н. П.. Сочи се, че давността е период от време, през който, ако носителят на едно право не го упражнява, то се погасява, че длъжникът не отговарял за кредиторовото бездействие, че давността не се прилагала служебно, както и че, за да бъдат погасени задълженията на ищеца по давност и възможността за тяхното принудително събиране, следвало ищецът да се позове на изтекъл 6 погасителен период и той да заяви, че желае да се ползва от правото си да не бъдат търсени посочените от ответното дружество суми принудително поради изтекла давност, за която се твърди, че е над 12 години от издаването на изпълнителен лист и спирането на плащането от ищеца, и над 6 години от влизане в сила на постановеното от Районен съд Пловдив Решение. Твърди се, че поради изложеното, за ищеца произтичал правен интерес за водене на настоящето дело и установяване, че задължението не следва да се събира принудително поради изтекла давност. Твърди се, че следвало ответното дружество „Б**К" АД да бъде задължено да подаде коректно информация към БНБ - Централен кредитен регистър, съгласно Наредба № 22 за Централния кредитен регистър, и посочените задължения да бъдат заличени, както и да бъде преустановено подаването на информация, касаеща личните данни на ищеца.