Определение № 460 от 05.04.2021, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 629/2020
- Вид
- Определение № 460
- Подписан
- 05.04.2021
- В сила
- 05.04.2021
- Състав
- Татяна Георгиева Бетова
Цитирани разпоредби
- чл. 129 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.190, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.234, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.147 · Закон за защита на потребителите
- чл.2 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т.1 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т.12 · Закон за защита на потребителите
- чл.18 ал.1 · Закон за медиацията
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 460 гр. Плевен , 05.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на пети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Татяна Г. Бетова като разгледа докладваното от Татяна Г. Бетова Гражданско дело № 20204400100629 по описа за 2020 година
Производство по чл.140 от ГПК.
Делото е образувано по постъпила искова молба, ведно с уточняваща я такава, подадени от „***“АД-гр. София, с която срещу И. А. К. и Р. Л. Т., двамата от гр.Плевен е предявен осъдителен иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430 и сл. от ТЗ за солидарно заплащане на следните суми, дължими по Договор за банков кредит № ***/24.08.2017г. в общ размер 81 904.88лв., от които:
-7634.44лв. - главница;
-3485.03лв. - договорна лихва за редовен кредит;
-349.58лв. – договорна лихва за просрочен кредит за периода 03.06.2019г.-12.03.2020г. и 955.35лв. договорна лихва за периода 14.05.2020г.-11.08.2020г., или общо сумата 1304.93лв. договорна лихва за просрочен кредит, ЧАСТИЧНО от общото задължение по това перо в размер на 1335.74лв.
-160.22лв. – застраховки;
-220.26лв. – такси;
-300лв.- нотариални разходи;
- законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба.
В исковата молба се твърди, че на 24.08.2017г. между „***“АД – кредитодател и И. А. К. и Р. Л. Т.-кредитополучатели е сключен договор за банков кредит № ***/24.08.2017г., по силата на който банката предоставя на кредитополучателите банков кредит в размер на 98 632лева за целите на пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор за кредит № ***/2008г. в „***“АД, като кредита е усвоен на 29.08.2017г.За обезпечение на кредита, е 1 вписана договорна ипотека в полза на банката върху описания в исковата молба недвижим имот-апартамент собственост на кредитополучателите, с нот.акт № 49, том девети, рег.№ 7590, дело № 759/2017г.В Приложение № 1 към договора, т.2 е постигнато съгласие, че погасявания кредит е с размер 59079.43 швейцарски франка. Съгласно чл.2, т.5 от договора за банков кредит банката отпуска сума равна на равностойността в лева на оставащата част на непогасени задължения по договор за кредит в швейцарски франкове, определена съгл. ал.4, но не по-голяма от сумата посочена в чл.1, ал.1 от договора, по разплащателна сметка в лева на кредитополучателя И.К. IBAN ***.Съгласно чл.3, ал.1 от договора за усвоения кредит кредитополучателя дължи на банката следната лихва: за първите 18 месеца – не дължи такава; за периода от 19месеца до изтичане н акрайния срок на издължаване – лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, който се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 4.437%.За референтен лихвен процент се ползва лихвения индекс шестмесечен СОФИБОР, приложим за съответния период на начисляване на лихвата, по методика определена съгласно чл.3, ал.2 и сл. от договора.
В исковата молба се твърди и това, че съгл. чл.5 от договора годишния процент на разходите е 2.83%, а общата сума дължима от кредитополучателя е 117 740.31лв., изчислена към момента на сключване на договора.Крайният срок за погасяване на кредита е уреден в чл.7 от договора, като е предвидено погасяването да стане за 156 месеца.в чл.8 е уговорен гратисен период, в който се плаща само лихва върху усвоената и непогасена част от главницата по кредита. В чл. 9 е постигнато съгласие относно погасителния план, като е уговорено, че кредитополучателят дължи равни месечни вноски, включващи лихва и главница до пълното погасяване на главницата, на 155бр.вноски, платими на 2-ро число от месеца, в размер от втората вноска до 18-та фиксирана вноска – по 750лв., а след това – по 750.97лв. и една последна изравнителна вноска с падеж на датата, когато изтича кредита и в размер съобразно оставащия към тази дата размер на главницата.
Ищецът твърди,че съгл. чл.6 от договора кредитополучателя заплаща на банката такси, комисионни и разноски, свързани с кредита, както следва : месечна такса за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по кредит обезпечен с ипотека – 3.50лв.; активиране/деактивиране на пакет SMS известяване по жилищно ипотечни кредити – 5лв. и годишен абонамент за пакет SMS известяване – 5лв. Съгласно чл.13, т.3 кредитополучателя се е задължил да отговаря и за разноските свързани с оценка, регистриране, вписване и застраховане на обезпеченията, както и разноските по организиране и провеждане на принудително изпълнение върху предоставеното обезпечение.
Ищецът твърди, че поради неизпълнение на договорните задължения от страна на ответниците – кредитополучатели, те са изпаднали в забава и поради неплащане на погасителна вноска с падеж 02.07.2019г., на основание чл.22 от договора и чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, „***“АД е обявила цялото задължение в общ размер на 80 195.05лв. , от които 76434.44лева-главница; 3448.25лв.-лихви; 200лв.-просрочени такси, 2 както и за сумата 112.36лв.-неуточнени, за незабавно изискуемо, като кредитополучателите са уведомени с нот.покани рег. № ***, том 1, № 142 от 28.05.2020г. и нот.покана № ***, том 1, № 143 от 28.05.2020г., адресирани до кредитополучателите, като не е посочено дали са достигнали до адресатите си.
Поради изложеното, ищецът твърди, че има правен интерес от завеждане на иска срещу посочените ответници за осъждането им да заплатят солидарно изискуемото и неудовлетворено вземане за сумите, както следва :
-76434.44лв. - главница;
-3485.03лв. - договорна лихва за редовен кредит;
-349.58лв. – договорна лихва за просрочена главница за периода 03.06.2019г.12.03.2020г.;
-955.35лв. – договорна лихва за просрочена главница кредит за периода 14.05.2020г.11.08.2020г. или общо договорна лихва за просрочена главница в размер на 1304.93лв., частично от общо задължение в размер на 1335.74лв.;
-220.26лв. – такси;
-160.22лв. – застраховки;
-300лв.- нотариални разходи;
- законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба.
Моли да бъдат присъдени деловодните разноски за производството, в т.ч. разходи за адвокат.Към исковата молба са приложени писмени доказателства по опис в десет пункта и е направено искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза с посочена задача.
В срока по чл. 131 ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците И. А. К. и Р. Л. Т., чрез особен представител адв. М.А., в който се заявява, че оспорва исковата претенция по основание и размер.Прави се възражение за нищожност на клаузи от договора, като противоречащи на Закона за защита на потребителите.Счита, че процесния договор за кредит попада в приложното поле на ЗЗП, доколкото ищецът е търговец по см. на §13, т.2 от ДР на ЗЗП, кредитополучателите имат качеството на потребители по см. на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, възпроизвеждащ Директива 93/13/ЕИО. Посочва, че договорът за кредит има характер на финансова услуга по см. на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП. Възразява се, че част от договорните клаузи са нищожни поради неравноправността им по см. на чл.143, т.10 и т.13 от ЗЗП – чл.1, чл.2 вр. чл.3, ал.1, т.1 и 2, ал.2, ал.2-9, а също и разпоредбата на чл.5, ал.1 с оглед на ГПР, тъй като на банката се предоставя правото по всяко време от действието на договора едностранно да определя по свое усмотрение размера на различните банкови лихви и такси, заплащани за използване на предоставения финансов ресурс.Позовават се на 3 разпоредбите на чл.143, ал.1, т.3, т.10 и т.12 от ЗЗП, на чл.146, ал.1 от ЗЗП и на цитираната в отговора съдебна практика.Оспорват се погасителните планове, като подписани само от единият от длъжниците.
Ответниците считат, че не е спазена разпоредбата на чл.147 от ЗЗП, като не са дадени определения на понятията „спот“, „овърнайт“ и конвенция „реален брой изминали дни/360“.
При определяне на лихвите договорът препраща към трети лица/БНБ/Променливият годишен лихвен процент се явява функция от цената на привлечения ресурс.поради това ответниците считат, че клаузите на чл.3, ал.2, ал.3, ал.4 и ал.5 от договора са във вреда на потребителя и не отговарят на изискванията за добросъвестност, тъй като дават неконтролеруеми, изключителни права на банката, без обективни предпоставки да променя съдържанието на договорните отношения между страните.По този начин ответниците, като по-слаба икономически страна, са в неравностойно положение спрямо банката.
Ответниците възразяват, че не е представена цитираната в преамбюла на договора програма/условия за превалутиране или Общи условия за отпускане на този вид кредит-за погасяване на задължения в швейцарски франкове.Възразяват също, че при сключване на договора за кредит от банката се предоставят бланки, които не подлежат на коментар и договаряне и въпреки че става дума за договорни отношения, договаряне всъщност няма.В този смисъл счита, че клаузите на договора не са индивидуално уговорени, както и че тежестта на доказване, че дадена клауза е индивидуално уговорена пада изцяло върху търговеца.Възразяват и срещу правото на банката да направи кредита изцяло предсрочно изискуем и начина по който това е сторено, тъй като изискуемостта не е съобщена и обявена точно и правилно сумите посочени в нотариалните покани се разминават с петитума на исковата молба.
Направени са следните доказателствени искания:
На основание чл.190, ал.1 от ГПК да бъде задължен ищеца да представи: Програма превалутиране на задължения по отпуснати от банката кредите в швейцарски франкове, цитирана в преамбюла на договора за кредит; Писма и/или Уведомления до длъжниците за промяна на лихвения процент; Погасителни планове към договора за кредит/ в оригинал/, тъй като представеното копие е само за ответника, но не и за ответницата, носи само два подписа и не е ясно на кого са те; цитираните в чл.2, ал.1 от договора, като условие за откриване на заемна сметка документи-молба за предсрочно погасяване на задълженията по договор за кредит в швейцарски франкове № ***/08, молба за превалутиране и писмено искане от кредитопучателя за усвояване на суми по кредит, както и предходния договор за кредит № ***/08г. в швейцарски франкове.
Ответниците, чрез особения си представител, молят да бъде допълнена задачата на ССЕ, със следните задачи:Какъв е общия размер на погасените вноски по кредита за главница, лихва и такси внесен от ответниците, какви са стойностните /цифровите изменения на определения 4 в договора за кредит променлив лихвен процент и съответно ГПР от отпускане на кредита до завеждане на иска, приложения по договора лихвен процент съобразен ли е определянето на индекса „Софибор“ и понятията дадени в чл.3, ал.2 от договора за кредит, като се даде методология за изчисляване на лихвата, кое лице/лица се е разпоредило със сумата по заемната сметка и кога е преведена и кога е погасен предходния кредит в швейцарски франкове и с какъв документ?
Като извърши проверка по чл. 129 ал. 1 ГПК, съдът намира, че исковата молба е редовна и предявените с нея искове с правно основание чл. 430 е сл. от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, така както са заявени обстоятелствата в исковата молба, са допустими.От изложеното в обстоятелствената част на исковата молба може да се очертае предмета на спора, тъй като в нея са посочени фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право и то може да се индивидуализира-касае се за осъдителен иск на парични вземания на ищеца, произтичащи от договор за кредит сключен на 24.08.2017г. за рефинансиране на друг договор за кредит/в швейцарски франкове/ в същата банка.
В тежест на ищеца е да докаже валидното възникване и съществуването на претендираните вземания по договора за кредит в размер на цената на иска 81 904.88лв., изискуемостта на задължението на ответниците за връщане на главницата и другите дължими по договора суми.
Съдът намира, че следва да изготви и връчи на страните проекто – доклад по реда на чл. 140 ал. 3 ГПК и се произнесе по направените доказателствени искания. Следва да се приемат представените с исковата молба писмени доказателства като относими и неоспорени/като документи/ от ответника, изключение на погасителния план.Следва да се назначи поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза, с задача описана подробно в исковата молба в пет пункта, в която да се включат и въпросите на ответниците. Експертизата следва да се възложи на ВЛ Т.И., при депозит в размер на 400лв.-250лв., вносими от ищеца в едноседмичен срок и 150лв. от Бюджета на съда.Следва да бъде задължен ответника да представи, на основание чл.190, ал.1 от ГПК, ищецът да представи следните документи: