Определение № 32186 от 30.07.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32186 гр. София, 30.07.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20241110155928 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 200, ал.

1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Ф.Х.“ АД да заплати на Л. О. К. сумата от 60 000.00 лева, представляваща част от обезщетение в общ размер на 100 000.00 лева за неимуществени вреди- физически и емоционални болки и страдания, от трудова злополука, настъпила с ищцата на 08.11.2023г. по обичайния път от работното й място към основното й място за живеене, приета за такава с разпореждане № 33730/24.11.2023г. по описа на ТП на НОИ- София град, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.11.2023г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 1914.27 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от същата злополука- разходи за медицински изделия, консумативи и лекарства, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 19.09.2024г., до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 179.70 лева, представляваща обезщетение за забава върху сторените разходи за лечение за периода от 17.01.2024г. до 18.09.2024г.

Ищцата твърди, че считано от 10.03.2023г. заемала длъжността „готвач“ в ответното дружество „Ф.Х.“ АД по силата на сключен между страните трудов договор от 10.03.2023г., като на 08.11.2023г., след като напуснала работното си място в гр. София, ........................, по пътя към дома си- на стълбите на подлеза на кръстовището на ..........................., претърпяла инцидент- подхлъзнала се, тъй като валяло, паднала, ударила левия си крак, при което изпитала силни болки, като се установило, че същият е изкълчен и счупен, който инцидент бил признат за трудова злополука с разпореждане № 33730/24.11.2023г. по описа на ТП на НОИ- София град, влязло в сила на 29.03.2024г. Твърди, че непосредствено след инцидента синът й я закарал до УМБАЛСМ „Пирогов“, където било установено счупване на фибулата на левия глезен, кракът бил намесетен и обездвижен с гипсова шина, като й било разяснено, че е задължително извършването на операция. На следващия ден- 09.11.2023г., синът на ищцата я откарал до ВМА, където Л. К. била приета с оток на глезена и силни болки в левия крак, била потвърдена фрактурата на фибулата на дистален край и сублуксация на глезенната става, поради което пострадалата била хоспитализирана за оперативно лечение на счупването, каквото било извършено на 13.11.2023г. чрез открито наместване на фрактурата след поставянето на ищцата под пълна анестезия, като за да бъде фиксирана счупената кост, била поставена плака с шест винта. На 16.11.2023г. К. била изписана от болницата, като й било предписано, че след 14 дни следва да постъпи отново за сваляне на конците, което се случило на 27.11.2023г. Съобразно предписаното от лекарите след първата операция на 10.01.2024г. ищцата отново била приета във ВМА, където били констатирани ограничени движения и болки при палпация, а на 11.01.2024г. била извършена втора операция, при която 1 след поставянето на пострадалата под пълна упойка бил премахнат един от винтовете, който стабилизирал фибулата към тибията, а плаката и останалите винтове следвало да останат в крака, докато костта зараства, и да бъдат премахнати след около година чрез операция. След премахването на един от винтовете пострадалата се подложила на рехабилитация в продължение на две седмици в „ДКЦ VI- София“ ЕООД. На 15.05.2024г. било извършено контролно образно изследване в ДКЦ „Софиямед“ АД, при което се установило изместване на костта в ставата, поради което следвало да се извърши последваща операция. След травмата и операциите кракът на Л. К. бил с оток и със силно намалена чувствителност, бил обездвижен, при докосване изпитвала силна болка, в продължителен период от време не можела да се изправя от леглото и да се обслужва сама без чужда помощ, поради което се налагало през този период синът й да й помага във всичко, вкл. при извършване на ежедневни битови и хигиенни дейности. За да контролира болката, ищцата ежедневно приемала обезболяващи медикаменти. През посочения период пострадалата не ставала, не излизала, което довело до рязко намаляване на социалните й контакти, не можела да спи за много продължителен период, тъй като изпитвала силни болки, като и понастоящем кракът й не бил възстановен напълно- ищцата все още не можела да се движи както преди инцидента и трудно можела да издържи много часове права. След злополуката служителката ползвала отпуск поради временна неработоспособност в периода от 09.11.2023г. до 01.07.2024г. Освен това, с оглед неправилното зарастване на костта, й предстояла още една операция. Наред с изложеното, за извършване на една от операциите и за възстановяването си след инцидентна ищцата извършила разходи в общ размер на 1914.27 лева, включващи стойността на заплатени от нея потребителски такси, медицински консумативи, помощни средства и лекарства. При тези фактически твърдения претендира, че ответникът като неин работодател към момента на настъпване на трудовата злополука е материално легитимиран да й заплати обезщетение за претърпените в резултат от злополуката неимуществени и имуществени вреди. Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените срещу него искове, оспорвайки изобщо настъпването на злополука с ищцата, както и същата да е трудова по смисъла на нормата на чл. 200, ал. 1 КТ, като изтъква в тази връзка, че било налице противоречие между писмените обяснения на ищцата пред работодателя и възприетото в разпореждането на НОИ от 24.11.2023г., съгласно които травматичното увреждане настъпило при слизане по стълби, при което ищцата чула изпукване на кост на левия крак и изпитала дискомфорт, и изложеното в исковата молба, че доколкото валяло, ищцата се подхлъзнала на стъпало към подлеза, ударила се и паднала. Наред с това се оспорва маршрутът, по който се придвижвала служителката към момента на инцидента, да е обичайният път към дома й. Във връзка с последното ответникът излага пространни фактически съображения относно причините, поради които към релевантния за спора момент ищцата се е намирала на мястото, установено като такова на инцидента- стълбите на подлеза на кръстовището на ......................“, и с оглед на които счита, че същата обичайно не минава от там, прибирайки се към дома си след работа. Наред с това, подчертава, че същата била напуснала преждевременно- около 2 часа по рано от установения край на работното време, работното си място без разрешение на прекия си ръководител за това. Във връзка с така изложените твърдения и доводи счита за незаконосъобразни и неистинни разпореждане № 33730/24.11.2023г. по описа на ТП на НОИ- София град, с което злополуката била приета за трудова, както и решението на директора на ТП на НОИ- София град, с което същото било потвърдено. Поддържа, че при процесния инцидент не е настъпило соченото от ищцата счупване на левия й глезен, поради което дори и да е провеждано лечение на левия й крак, вкл. оперативно, същото било предприето с оглед на друго увреждане на ищцата, съществувало преди 08.11.2023г.- счупване на метатарзална кост на стъпалото. Оспорва настъпването както на поддържаното от името на ищцата травматично увреждане, така и на 2 евентуални свързани с него усложнения, медицински интервенции и последици за физическото, психическото и емоционалното състояние на ищцата. Оспорва в тази връзка доказателствената стойност на всички представени по делото документи. Независимо от изложеното, поддържа, че отговорността му за обезщетяване на вредите от инцидента в случая следвало да бъде изключена изцяло на основание нормата на чл. 201, ал. 1 КТ- тъй като в нарушение на трудовата дисциплина Л. К. напуснала по- рано и без разрешение от прекия си ръководител работното си място, не лекувала своевременно- до 08.11.2023г., счупеното си стъпало, не ползвала помощни средства за придвижването си, а в условията на евентуалност сочи това нейно поведение като съпричинило вредоносния резултат. Оспорва иска и по размер, считайки претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди за несъответен на действително претърпените от ищцата болки и страдания, като поддържа, освен това, че от евентуално следващото й се обезщетение за неимуществени и имуществени вреди следвало да бъде приспаднато изплащаното от НОИ за периода на временната неработоспособност обезщетение. Счита, че в полза на ищцата, респ. адвоката й не следва да се присъждат разноски, тъй като поведението им следвало да се квалифицира като недобросъвестно упражняване на процесуални права. Претендира разноски.

Фактическият състав, обуславящ ангажиране на обективната гаранционнообезпечителна имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществено и неимуществени вреди- така, както са заявени в исковата молба, включва следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ осъществяване на злополука, която по надлежния административен ред да е призната за трудова по смисъла на чл. 55 КСО с влязло в сила разпореждане по чл. 60 КСО; 2/ настъпване на имуществени и неимуществени вреди- неблагоприятно засягане на материални и нематериални, но правно защитими блага на работника или служителя, респ. на негови близки; 3/ причинноследствена връзка между злополуката и вредоносните последици, т. е. последните да съставляват закономерна, естествена последица от настъпилия инцидент; 4/ размер на имуществените вреди- на извършените разходи в причинна връзка с претърпяната злополука, като процесуалното задължение да установи при условията на пълно и главно доказване тези обстоятелства принадлежи на ищеца.

При установяване на тези материални предпоставки в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил следващото се на ищцата обезщетение, за което в случая не се сочат доказателства, а не се и навеждат твърдения, както и конкретните си твърдения, обуславящи изключване, евентуално редуциране на вменената му имуществена гаранционнообезпечителна отговорност, а във връзка с довода му в тази насока процесуално задължение на ответника е да установи и получаването от ищцата във връзка с процесната трудова злополука на обезщетение за временна неработоспособност, както и неговия размер, за които обстоятелства понастоящем не се сочат доказателства.

На основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между страните и поради това ненуждаещи се от доказване следва да се отделят следните обстоятелства: че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, по силата на което на 08.11.2023г. ищцата е изпълнявала трудовите си задължения на определеното й място на работа: гр. София, хотел „Феста“ в гр. София в качеството си на главен готвач, че на посочените в исковата молба дата и част от деня се е намирала на посоченото от нея място- стъпалата към подлеза на кръстовището на ......................“, както и издаването и влизането в сила на разпореждане № 33730/24.11.2023г. по описа на ТП на НОИ- София град, издадено по реда на чл. 60 КСО.

Представените от ищеца и ответника документи следва да бъдат допуснати за събиране като писмени доказателства по делото, доколкото същите са насочени към установяване на изложените от страните фактически твърдения, като по доказателствената им стойност- годността им да докажат твърдените обстоятелства, съдът дължи произнасяне 3 с крайния съдебен акт по съществото на правния спор.

Съобразно исканията на страните следва да бъде допуснато събирането на гласни доказателства за установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди, респ. за конкретното нейно поведение при настъпване на процесния инцидент и за състоянието й непосредствено след него, както следва:

1/ разпит при режим на довеждане на соченото от ищцата лице- Б.Р.П., за сочените от ищцата и от ответника обстоятелства;