Решение № 1971 от 10.11.2023, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1970 гр. Пловдив,10 ноември 2023 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на дванадесети октомври, през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ

БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

ПЕТЪР КАСАБОВ при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА и участието на прокурора ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдия БОТЕВ к.а.н. дело № 2084 по описа на съда за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Касационният жалбоподател - М.В.М. с

ЕГН **********, чрез адв. Д. оспорва

Решение № 1268 от 03.07.2023 г., постановено по АНД № 2941 по описа за 2022 г. на Административен съд - Пловдив, VІІ н.с.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като твърди , че пред административният съд е доказал твърденията си и е следвало искът да бъде уважен в пълен размер, поради което иска постановяване на съдебен акт, с който да се отмени решението на Административен съд – Пловдив като неправилно и необосновано в частта, в която е отхвърлена исковата претенция за разликата от 725 лв. до 30 000 лв.

Ответникът – чрез юк. Ч. в отговор на л. 16, изразява становище за неоснователност на КЖ.

Окръжна прокуратура - гр. Пловдив - дава заключение, че жалбата е неоснователна.

По допустимостта на КЖ, съдът счита че като подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, същата се явява ДОПУСТИМА.

От фактическа страна съдът установи, че

Административен съд - Пловдив по ад. № 2941/2022г. е разгледал по реда на глава единадесета от АПК във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искова молба предявена М.В.М., ЕГН **********,***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 за присъждане на сумата в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до крайното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив в периода от 19.12.2021 г. до 16.11.2022 г. (датата на предявяване на исковата молба), изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, погнуса, отвращение, внушаване на чувство за малоценност, излагане на риск живота и здравето му. Конкретните оплаквания се изразяват в:

1) липса на достатъчно жилищна площ

(пренаселеност на килиите – падат се под 3 кв.м. нетна площ на човек).

Допълнително посочва, че по време на престоя в Затвора Пловдив е бил в Пети пост в килия № 50, където са били 8 л.св., както и на Трети пост в килия № 35, където са били 7 л.св. и всички пушели бонзай и приемали наркотици;

2) без санитарен възел на определените и задължителни места. Допълнително посочва, че на коридора нямало баня и тоалетна, общата баня се намирала навън – на двора, през зимата било студено и много неприятно да минават през двора, а когато правели каре за един час не можело да ползват тоалетна, защото на мястото на карето нямало нито мивка, нито тоалетна;

3) наличие на хлебарки, дървеници и гризачи (мишки и плъхове);

4) липса на адекватно лечение и липса на подходяща храна за здравословното му състояние (Хепатит С);

5) липса на пералня (дрехите се перат на ръка и се простират в килиите, в резултат на което има мухъл и плесен и дишат влага).

В хода на съдебното дирене по адм. дело № 2941/2022г. съдът е събрал множество доказателства от страна на ГД “Изпълнение на наказанията“, касаещи престоя на ищеца, за условията на пребиваване , като са разпитани и посочени от ищеца свидетели – Г.

, П. и Н. , за условията в затвора в Пловдив.

Административният съд е намерил, че искът е процесуално допустим и частично основателен, а конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди е определил при съблюдаване изискването на чл.52 от ЗЗД.

Съдебния състав е обсъдил нормата на чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, че всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица, както и нормата на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС , касаеща изискването за минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м.

Обсъдено е и според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода. Посочено е и че минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

Съдът е приел, че ищецът е постъпил в Затвора Пловдив на 29.03.2022 г., поради което за периода от 19.12.2021 г. до 28.03.2022 г. вкл. искът е недоказан, доколкото не се установява в тези периоди ищецът да е пребивавал в Затвора Пловдив и в тая връзка възведените в обстоятелствената част твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ ще бъдат разгледани само в периода от 29.03.2022 г. до 16.11.2022 г. вкл.

(датата на предявяване на исковата молба), в който период лицето действително е пребивавало на територията на Затвора Пловдив.

Съдът е приел за установено , че на М. не е била осигурена необходимата жилищна площ от 4 кв.м. в следните периоди: на 30.03.2022 г., когато е пребивавал в Приемно отделение в спално помещение „ОП-1“ с площ от 26,47 кв.м. и с капацитет до 6 л.св., където са били настанени 7 л.св.; в периода от 21.06.2022 г. до 23.06.2022 г. вкл., когато е пребивавал в Трета група в стая № 22 с площ от 26,50 кв.м. и с капацитет до 6 л.св., където са пребивавали 7 л.св.; в периода от 24.06.2022 г. до 26.09.2022 г. вкл. и от 30.09.2022 г. до 14.11.2022 г. вкл., когато е пребивавал в Трета група в стая № 35 с площ от 27,91 кв.м. и с капацитет до 6 л.св., където са пребивавали между 7 и 8 л.св., поради което настоящият съдебен състав приема, че за период от общо 145 дни ищецът е пребивавал в помещения, в което жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м.

Не е установено твърдяното нарушение на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй като във всички помещения на Затвора Пловдив, в т.ч. и тези, в които е пребивавал М., е осигурен достъп до санитарен възел и течаща студена вода. А по отношение наличието на топла течаща вода, от приложените от ответника становища се установява, че в Затвора Пловдив на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, освен това, за част от пребиваването си в затвора се установява, че ищецът е бил работещ, а като такъв е имал достъп до баня всеки работен ден.

Като недоказани са приети твърденията за претърпени вреди от наличието на хлебарки, дървеници и гризачи в Затвора Пловдив, тъй като от страна на затворническата администрация са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция и дератизация, които се установи, че касаят целия период на престой на лицето в затвора и всички части на Затвора Пловдив.

Изложени са мотиви , относно твърденията за липса на адекватно лечение и липса на подходяща храна за здравословното състояние на ищеца, като е обсъдено и приетото по делото и неоспорено от страните заключение по СМЕ.

Съдът е намерил , че са налице конкретно установените бездействия от страна на служителите на ответника ГДИН, изразяващи се в неосигуряване на достатъчно жилищна площ в Затвора Пловдив в периодите: на 30.03.2022 г.; от 21.06.2022 г. до 26.09.2022 г. вкл. и от 30.09.2022 г. до 14.11.2022 г. вкл., и на осн чл. 284, ал. 5, във връзка с ал.

1 от ЗИНЗС е прието, че М. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.

Изложени са мотиви , че отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. В конкретния случай ищецът твърди определени обстоятелства, свързани с лошите условия, при които е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ и посредством ангажирани от негова страна доказателства, тези твърдения следва да се приемат за доказани, доколкото нито са оспорени от ответника, нито са ангажирани доказателства, които да ги оборят. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително пилотното решение „Нешков и други срещу България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.

Изложени са мотиви относно понятието

„справедливост“ , както и че размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив и при отчитане икономическия стандарт на страната (за тези периоди – 2022 г.), съдът е приел обезщетение най-справедливо в този случай в размер на 725 лева, съобразявайки актуалната практика и насоките на ЕСПЧ.

В крайна сметка съдът е приел , че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на конкретно установените факти по делото, относно пренаселеността на помещенията в затвора гр.Пловдив за сочения период.

От правна страна касац.състав излага следното:

По отношение на въведените в обстоятелствената част на касационните жалби и възражения, съдът е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, съдът е направил обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, а съгласно тази на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение включително и по смисъла на чл.

3, ал. 2 от ЗИНЗС, а именно забрана за поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.