Решение № 214 от 29.04.2026, Районен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Търговище, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА при участието на секретаря Красимира Ал. К. като разгледа докладваното от ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА Гражданско дело № 20253530102197 по описа за 2025 година

Настоящото производство е образувано предявен иск с правно основание по чл.124 от ГПК във вр. с чл.79,ал.1 от ЗС.

Ищците С. М., С. М. и С. Х., тримата от с.Разбойна, общ.Търговище, действащи чрез процесуален представител и съдебен адресат адв.Р. М. и адв.Д. М., двамата от ТАК, твърдят в исковата молба, че собственици въз основа на наследство и давност на втори етаж на жилищна сграда, със застр. площ от 96кв.м. с ид.№ ***, построена в дворно място с площ от 850кв.м. с ид. № *** с право на строеж върху дворното място с всички подобрения в него, находящо се в с.Разбойна, общ.Търговище.Излагат, че имотът е придобит от родителите на първите двама ответници и третата ответница с НА № 90,т.2,дело № 564/09.10.1984г., като в дворното място е изграден и гараж с площ от 49кв.м. с ид. .№ *** и стоп. постройка с площ от 12кв.м. с ид. .№ ***.Твърдят още, че през 1989г. имотът им бил отнет, а след това, по силата на чл.1 от Закона за възстановяване собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в Република Турция, имотът им бил върнат и те влезли отново във владение на втория етаж от сградата и на 1/2 ид.ч. от дворното място, обособена като самостоятелна такава в североизточната част на имота, който е образуван от 1 два самостоятелни такива с кад. № 182 и № 183, излагат подробни съображения.Като сочат, че установили, че за имота е съставен АЧОС, ищците приемат, че за тях е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск за собственост върху втория етаж от жилищната сграда и ½ ид.ч. от дворното място.В съдебно заседание претенцията се поддържа от процеусалния представител на ищците адв.Р. М.-ТАК, която пледира за уважаването й, не претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, със становище за допустимост на иска, а по основателността му ще се вземе становище след събиране на всички доказателства, доколкото от проверките е установено, че имотът е бил разположен в два имота по кадастралния и по регулационния план на селото; признава се, че е съставен АЧОС № 2106/11.10.2002г. за имота.В съдебно заседание процесуалинят представител на ответника юрисконсулт В. К. изразява становище за основателност на иска, с оглед събраните доказателства по делото.

След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и исканията на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:От НА за продажба на недвижим имот чрез ОбНС Търговище № 90, том II, дело № 564/1984г. по описа на РС Търговище се установява, че А. А. Ч. е придобил собствеността върху втори етаж от двуетажна жилищна сграда с площ от 96,50кв.м., ведно с избено помещение със светла площ от 5,50кв.м., таванско помещение със светла площ от 86,92кв.м., ведно с подобренията, тарйните насаждения и отстъпеното право на стореж върху парцел XIX в кв.

18 по плана на с.Разбойна, общ.Търговище, при съседи:парцел ХХ и парцел XVIII, срещу определената цена от Председателя на ОбНС в размер на 20134лв., която е изплатена с вносни бележки в ДСК гр.Търговище на името на продавача. От удостоверение за идентичност на лице с различни имена от 15.03.2006г., изд. от Община Търговище се установява, че М. М. Х. с ЕГН ********** и А. А. Ч., са имената на едно и също лице, а от удостоверение за наследници № 3888/06.03.2024г.у изд. от Община Търговище се установява, че М. М. Х. с ЕГН ********** е поч. на 04.11.2006г. и е оставил наследници ищците по делото С. Х.-съпруга и две деца-С. М. и С. М..Процесният имот е отразен в Скица на поземлен имот № 14-3126071/21.11.2025г., изд. от СГКК Търговище като имот с ид. *** по КК на с.Разбойна, общ.Търговище с площ от 1115кв.м., при съседи: ***,

***, ***, ***, а постройките в него са отразени

2 в Скица на сграда № 15-114576/23.01.2015г., изд. от СГКК Търговище, в която е отразена сграда-гараж с ид. *** със застр. площ от 49кв.м., построен в имот с ид. ***, Скица на сграда № 15114578/23.01.2025г., изд. от СГКК Търговище, в която е отразена селскостопанска сграда с ид. *** с площ от 12 кв.м., построена в имот с ид. ***, а в Схема на самостоятелен обект в сграда № 15114577/23.01.2025г., изд. от СГКК Търговище е отразена жилищна сграда еднофамилна, бр. етажи 2 с ид. *** с площ на етажа 96,50кв.м., построена в имот с ид. ***, а от удостоверение за данъчна оценка № 7505006627/01.12.2025г., изд. от Община Търговище се установява, че имотът, включващ втори жилищен етаж, гараж, стоп. постройка и земя е с данъчна оценка от 2410,59 евро.От АЧОС № 2106/11.10.2002г., съставен от Община Търговище се установява, че имотът, претендиран от ищците, е актуван като частна общинска собственост, на осн. §42 от ПРЗ на ЗИД ЗОС след отписването му като държавна собственост със Заповед № #ДС308/23.05.2002г. на Областен управител Търговище.От заключението по назначената СТЕ, неоснорено от страните, което съдът кредитира изцяло като компетентно и отговарящо на поставените задачи се установява, че процесния имот винаги е бил в регулацията на с.Разбойна, за което населено място има два плана. Първия регулационен план е одобрен със Заповед №156 от 29.03.1969г. По този план, процесния имот представлява УПИ XIX в кв.18 (парцел) в регулация. В разписния лист към плана първоначално имота е записан на „ДЗС“, а след това е записан на С. С. А. и А. С. А.. Имената съответстват на имената в типовите договори от 1971 г., предоставени от Областна администрация Търговище, като площта на УПИ XIX в кв.18 по отменения план на с.Разбойна е 610 кв.м. при граници: от север: УПИ XVIII, на ДЗС, от север: УПИ XVIII, на ДЗС, от юг: УПИ XX, на ДЗС и на И. М. И. и И. X. К.и от от запад: улица.Установява се още, че със Заповед № 648/02.11.2000г. е одобрен нов регулационен план на с.Разбойна и по този план процесния имот става УПИ XIII -182,183 в кв.27, като е отреден като общ Урегулиран поземлен имот за ПИ №182 и за ПИ №183 и в разписния лист към плана от 2000г., ПИ №182 е записан на А. А. Ч. на основание Нотариален акт №90, том II, дело №564/1984г., а ПИ №183 е записан на Е. А. Е., без документ за собственост, като площта на УПИ XIII -182,183 в кв.27 по новия план на с.Разбойна е 850 кв.м и имота има следните граници: от север: УПИ XII -181, двор на С. Ю. С. с НА №40, том I, дело №80/1991 г.; от изток: улица; от юг:

УПИ XIV-184, двор на И. X. К., т.д.29.06.1971 г.; от запад: дере, а по КК на с.Разбойна имота е ПИ с идентификатор *** с площ 1115 кв. м, и 3 граничи с ПИ с идентификатори: ***, ***, *** и *** и ПИ с идентификатор *** по КК на с.Разбойна е записан като собственост на Община Търговище.Вещото лице посочва, че при съпоставянето на плановете на с.Разбойна и събраната информация с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот чрез ОбНС гр.Търговище с №90, том II, дело 564/1984г., представляващ втори етаж от двуетажна жилищна масивна жилищна сграда със застроена площ 96.50 кв.м, с прилежащото му избено помещение със светла площ 5.50 кв.м, таванско помещение със светла площ 86.92 кв.м, заедно с подобренията, трайните насаждения и отстъпеното право на строеж върху парцела XIX в кв.18 по плана на с.Разбойна, Търговищки окръг, установила, че поземления имот описан в НА е идентичен с УПИ XIX в кв.18 по отменения план на с.Разбойна, а втория етаж от двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 96,50кв.м е идентичен с втория етаж на сградата с идентификатор *** по КК на с.Разбойна, за която на стр.15 от делото е представена схема на самостоятелния обект. Съгласно приложения на стр.27 от делото Акт за частна общинска собственост №2106/08.10.2002г., процесния имот се води общинска собственост.В т. 13 от този акт е отбелязано, че 1/2 ид. част е отписана със Заповед №3- 01-29/11.01 2012г. на Кмета на Община Търговище, тъй като е продадена на А. Д. А. с Договор от 27.12.1990 г.Към заключението е приложена и изготвена от вещото лице скица на процесния имот, в която имотът е колориран в жълто и която скица, подписана от съда е неразделна част от решението;приложена е документацията към имота, както и фотоснимки.

По делото са ангажирани и гласни доказателства. Св. Р. М. М., съсед на страните в с.Разбойна твърди, че познава семейството от 1985г., познава и имота им, като лично свидетелят е правил ремонт на втория етаж, собственост на ищците и знае, че дворът е разделен на две и всеки от етажите ползва съответната половина от него и ищците ползват северната част на двора. Свидетелят не знае някой да им е оспорвал правата върху имота.

Свидетелят твърди още, че през 1989г. интернирали хората от цялата махала, но после пак ги върнали и им възстановили имотите. Съдът, преценявайки свидетелските показания съгл. чл. 172 от ГПК приема, че следва да кредитира показанията на свидетеля изцяло, като логични и непротиворечиви, дадени от незаинтересовано лице, а и като отговарящи на писмените доказателства по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до 4 следните правни изводи:За да се установи дали ищците са придобили собствеността върху процесния имот въз основа на наследствено правоприемство от своите родители и по силата на давностно владение, като оригинерен придобивен способ, следва да се изясни статута на същия, предвид различните ограничения на придобиването на имоти въз основа на давностно владение, установени в законите действали през процесния период.

Ищците се позовават на разпоредбите на Закона за възстановяване собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в Република Турция, като твърдят, че макар имотът им да е бил отнет, то по силата на чл. 1 от закона, имотът е възстановен на праводателя на ищците, като съдът приема, че съгл.

Закона за възстановяване собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в Република Турция(ЗВСВНИБГТП), собствеността върху обхванатите от него недвижими имоти се възстановява по силата на самия закон. Гражданите не са длъжни да правят каквото и да било за възстановяване правото на собственост, което "екс леге" е вече възстановено. В закона не е предвидена някаква специална процедура, която следва да се проведе и да се постанови възстановяването на правото на собственост. Правата по отношение на такива имоти се възстановяват по силата на закона, ако са налице посочените в него условия, а намеса на администрацията не е необходима.С оглед на посочените доводи и предвид § 2 от ДР към закона, съобр. който владението на имотите, собствеността върху които се възстановява по силата на този закон, се предава на собствениците до 1 април 1993 г., съдът приема, че имотът е възстановен на наследодателя на ищците по силата на закона най-късно на тази дата, като не е било необходимо той да предприема каквито и да е дейстивя, доколкото не е установено имотът да е бил продаден на трето лице, респ. да е дължал плащане на суми, като след смъртта му на 04.11.2006г., ищците-преживялата съпруга и девете деца, са придобили собствеността върху имота въз основа на наследствено правоприемство, на осн. чл. 5,ал.1 и чл. 9 от ЗН, поради което, като собственици, за тях давност не е текла.Що се отнася до актуването на имота като частна общинска собственост, доколкото ответникът не е твърдял и не е доказал наличието на придобивно основание, то следва да се приеме, че съставеният АЧОС не легитимира общината като собственик.Трайна е съдебната практика за това, че при липсата на доказателства, че спорният имот е бил придобит от държавата чрез настъпване на конкретни факти, реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ, представеният акт за частна държавна собственост не е в състояние да 5 легитимира общината като собственик на процесния имот- в този см. Решение № 271 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 477/12 г. на II г. о., решение № 321/14.10.11 г. по гр. д. № 1167/10 г. на ВКС, I ГО, решение № 269 от 03.08.12 г. по гр. д. № 643/11 г. на ВКС, I ГО и мн.др., в които се приема, че актовете за държавна и общинска собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират правото на собственост, придобито по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи.