Решение № 114 от 03.04.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Дупница, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Маргарита Пл. Алексиева при участието на секретаря М. М. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Административно наказателно дело № 20261510200108 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 26-0348-000009 от 27.01.2026 г. на Началник РУ в ОДМВР Кюстендил, РУ – Дупница, с което на М. Л. С., ЕГН ********** с адрес: гр. Д............., ул.О................. № ....... на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 255.65 евро/500.01 лв. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Недоволна от така наложеното наказание е останала жалбоподателката, поради което го обжалва в срок. Желае от съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. С. поддържа жалбата и направеното с нея искане за отмяна на атакуваното НП.

Въззиваемата страна в съпроводителното писмо взема становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Ако съдът приеме жалбата за основателна и в случай, че жалбоподателят претендира разноски за адвокатско възнаграждение над минималния размер съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г., прави възражение за прекомерност и за присъждане на такова в минимален размер.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 13.01.2026 г. на жалбоподателката М. С. е съставен акт за установяване на административно нарушение № 3795359 от Н. С. – мл. автоконтрольор при РУ – Дупница в присъствието на свидетеля В. И., за това, че на същата дата около 12:04 часа в гр. Дупница по ул. ,,Саморанска“ срещу дом № 32 в посока ул. ,,Орлинска“ управлява лек автомобил 1

,,..........“ с номер на рама ..........., без поставени регистрационни табели. При направена справка от контролните органи се установило, че МПС е бил с рег. № КН4761КЕ като регистрацията е прекратена в 11.52 ч. с цел напускане на страната. Така съставения и подписан АУАН, ведно с образуваната по него преписка е бил изпратен от АНО по компетентност на Районна прокуратура – Кюстендил, Териториално отделение – Дупница, с оглед данни за престъпление. С постановление от 22.01.2026 г., прокурор при Районна прокуратура Кюстендил, Териториално отделение – гр. Дупница е отказал да образува досъдебно производство и прекратил преписка вх. № 317/2026 г. по описа на РП – Кюстендил и е изпратил същата на Началника на РУ на МВР Дупница за продължаване на административнонаказателното производство.

След връщане на материалите при АНО, същият на 27.01.2026 г. е издал обжалваното Наказателно постановление № 26-0348-000009 от 27.01.2026 г. на Началник РУ в ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което на М. Л. С., ЕГН ********** с адрес: гр. Д............., ул.О................. № ....... на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 255.65 евро/500.01 лв. за нарушение на чл.

140, ал. 1 от ЗДвП.

От показанията на актосъставителя С. и свидетеля И. се установява, че на посочените в акта и НП дата се намирали в двора на пункт РТК на ул. ,,Саморанска“ № 9 и излизайки оттам забелязали пред тях движещ се автомобил, който бил без поставена задна регистрационна табела. Последвали автомобила като включили светлинен и звуков сигнал, за да го спрат. Автомобилът изминал кратко разстояние и завил към паркинга при стадион ,,Бончук“ зад пункта на РТК. Междувременно направили справка и установили, че автомобилът е с прекратена регистрация. Спри спирането жалбоподателката заявила, че автомобилът е с прекратена регистрация с цел продажба в чужбина и на мястото, където е следвало да го придвижи ще бъде натоварен на пътна помощ.

От показанията на свидетеля Грахов се установява, че познава жалбоподателката, която притежава офис за регистрации и застраховки на изхода на КАТ и на процесната дата се намирал пред офиса на жалбоподателката, за да си вземе застраховката. Видял С., която излизала с автомобила от пункта на КАТ и се насочила към паркинга, който бил на разстояние от 10 метра. В момента на паркирането зад нея спрял патрулен автомобил.

Водачката не е създавала никакви пречки за движението. В двора на пункта на КАТ мястото е недостатъчно и не позволява разтоварване и натоварване на автомобили и всички водачи са принудени да завият към паркинга, който се намира на 10 метра разстояние.

Съдът кредитира показанията на всички разпитани свидетели, които са конкретни, ясни и последователни и изясняват съществените по делото факти и обстоятелства.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

С оглед на така установеното, съдът счете, че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна, а по същество е основателна, по следните съображения:

2

При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното наказателно постановление, незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката за административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Постановлението е издадено от компетентен за това орган, като в тази насока се представи и нарочна Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и надлежно връчени на дееца.

Наред с това, съдът констатира, че както АУАН, така и НП съдържат всички задължителни за тях реквизити по чл. 42 и респ. чл. 57 от ЗАНН /дата и място на съставянето им, орган, който ги е съставил, дата, място и начин на извършване на твърдяното нарушение, правна квалификация на нарушението, доказателства, с които се обосновава нарушението/, в НП е посочена коректно и санкционната норма, която кореспондира с направената правна квалификация на деянието, поради което НП се явява процесуално законосъобразно.

От друга страна със събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът констатира, че се обосновава извода за извършено от жалбоподателката административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна.

Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, а по пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.

10, ал. 1 от Закона за пътищата.

От обективна страна, в конкретния случай безспорно се установи, че на процесната дата – 13.01.2026 г. около 12:04 часа и на процесното място гр. Дупница по ул. ,,Саморанска“ срещу дом № 32 в посока ул. ,,Орлинска“ жалбоподателката управлява лек автомобил ,,..........“ с номер на рама ..........., което на практика не е било регистрирано по надлежен ред, тъй като е било без поставени регистрационни табели.

Това деяние, което несъмнено представлява именно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, е доказано по несъмнен и категоричен начин от показанията на свидетелите очевидци С. и И., като този факт не се оспорва от жалбоподателката.

От субективна страна, след като жалбоподателката се установи по безспорен начин, че е правоспособен водач на МПС от 2002 г., същата е била запозната с всички правила и нейни задължения при управление на МПС, в това число и нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, но въпреки това е извършила виновно и съзнателно нарушението, неспазвайки това законово изискване на процесните дата и място.

Независимо от горното, съдът счита, че жалбоподателката неправилно е санкционирана за процесното нарушение по реда на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, без да се 3 отчете, че се касае за маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на § 11, т. 4 от ДР на ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява пониска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

В случая, макар формално да се установи, че жалбоподателката действително е управлявала на процесните дата и място МПС, което на практика не е било регистрирано по надлежен ред и за това не е имало поставени регистрационни табели /регистрацията е прекратена същия ден в 11.52 ч. с цел напускане на страната, а проверката е извършена около 11.52 ч./, съдът счита, че се касае именно за случай, при който от това деяние не са настъпили никакви вредни последици, а степента му на обществена опасност е значително занижена в сравнение с обикновените случаи на идентично нарушение по чл. 140 от ЗДвП.

Наред с това се установи по безспорен начин и, че управлението на процесния автомобил без поставени регистрационни табели поради прекратена регистрация с цел продажба на автомобила е било мотивирано от намерението на водача само да го закара до близкото място където да бъде качен на пътна помощ, а не да се управлява по пътищата на страната и респ. без да е управляван по пътищата на страната в някакъв продължителен времеви период или маршрут. Именно тези специфични обстоятелства, според съда обосновават занижената степен на обществена опасност на деянието и дават основание за квалифициране на процесния случай като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. В такава хипотеза, санкционният орган не е следвало да налага административни санкции на дееца, а въз основа на това законово правило само да отправи предупреждение към него. Като не е сторил това, административнонаказващият орган е издал незаконосъобразно НП в тази му санкционна част, заради която постановлението следва да се отмени и вместо санкция, спрямо дееца да се отправи само предупреждението по чл. 28 и респ. чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН.

Предвид изложените съображения, атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0348-000009 от 27.01.2026 г. на Началник РУ в ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което на М. Л. С., ЕГН ********** с адрес: гр.

Д............., ул.О................. № ....... на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 255.65 евро/500.01 лв. за нарушение на чл.

140, ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПРЕДУПРЕЖДАВА М. Л. С., ЕГН ********** с адрес: гр. Д............., ул.О.................

№ ....... че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на настоящия 4 съдебен акт, за това друго нарушение ще й бъде наложено административно наказание.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

5