Решение № 202 от 13.10.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Кюстендил, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Елисавета Г. ДеЯ.

Николай Ал. Николов при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20251500500236 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от „ЦАРЕВ ВРЪХ“ ЕООД, ЕИК 200430071, с адрес: н. м. Рилски манастир, община Рила, представлявано от Адрианополски епископ Е. с граждански имена Е. С.С., действащо чрез ЕАД „М.“, представлявано от адв. Р.

А. М., насочена против Решение № 59/30.01.2025 г., постановено по гр.д. № 1607/2024 г. по описа на РС – Дупница.

С обжалвания съдебен акт Душнишкият районен съд е осъдил на основание чл. 128, т.

2 КТ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чл. 221, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 226, ал. 2 КТ „ЦАРЕВ ВРЪХ“ ЕООД, с ЕИК 200430071, с адрес: н. м. Рилски манастир, община Рила да заплати в полза на А. Й. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***** следните суми: сумата от 5683.09 лева с равностойност 2905.72 евро трудово възнаграждение по трудов договор № 001/01.12.2008 г., за периода 01.08.2023 г. 11.12.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.07.2024 г. до окончателното й плащане; сумата от 510.90 лева с равностойност 261.22 евро – обезщетение за забава върху главницата от 5683.09 лева, в размер на мораторната лихва изчислена за период на забава 25.09.2023 г. – 09.07.2024 г.; сумата от 1340 лева с равностойност 685.13 евро, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовия договор от служителя без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ; сумата от 2680 лева с равностойност 1370.26 евро, представляваща обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за 2022 г. в размер на 20 дни и за 2023 1 г. в размер на 20 дни.; сумата от 9 380 лева с равностойност 4795.92 евро – обезщетение за вреди от незаконно задържане на трудовата книжка в периода 12.12.2023 г. - 10.07.2024 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 900.00 лева с равностойност 460.16 евро – разноски за производството пред РС – Дупница. Осъдил е „ЦАРЕВ ВРЪХ“ ЕООД, с ЕИК 200430071, с адрес: н. м. Рилски манастир, община Рила да заплати по сметка на РС – Дупница сумата 1569.64 лева с равностойност 802.54 евро, представляваща държавна такса и депозити за вещи лица, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.

Въззивното дружество обжалва изцяло решението на районния съд като неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон, както и необосновано. Излага становище за неоснователност на предявените искове.

Релевира доводи за неправилна преценка на събраните доказателства, включително необсъждане на релевантни свидетелски показания и писмени доказателства. Сочи недоказаност на претендирания размер на трудовото възнаграждение, твърдейки, че представените допълнителни споразумения са с недостоверна дата и съществуват обосновани съмнения относно времето на съставянето им, а именно на по-късен етап.

Развити са съображения за несъобразяването на съществено обстоятелство – установени от приетото експертно заключение на комплексната съдебна графическа и техническа експертиза различие в отпечатъците на положения в изследваните 6 броя допълнителни споразумения и отпечатъците на предоставените оригинални печати, отпечатъци от които са поставяни на други документи. Излага съображения за неоснователност на акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД в насока, че неправилно било прието наличието на забава от страна на работодателя при положение, че от събраните доказателства се установявало, че изплащането на възнагражденията е било в правомощията на въззиваемия, който бил осчетоводявал сумите като депонирани. Счита за недоказани твърденията относно надлежното прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 327 КТ, тъй като изявлението не било достигнало до работодателя, както и относно предпоставките за уважаване на исковете по чл. 221, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 226, ал. 2 КТ, включително липсата на първо по ред трудово правоотношение. Излага се становище относно това, че първоинстанционният съд не бил обсъдил всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, което довело до необосновани фактически и правни изводи по всички предявени искове. Иска се изцяло отмяна на обжалваното решение, както и отхвърляне на предявените искове като недоказани или неоснователни. Разноски не се претендират.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещнaтa странa – ищец в първоинстанционното производство А. Й. Т., чрез процесуалния представител адв. К. Д., в който се изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа, че първоинстанционният съд бил обсъдил всички събрани доказателства, в резултат на което достигнал до правилни фактически и правни изводи. Сочи, че по делото били безспорно установени съществуването на трудово правоотношение между страните, размерът на дължимото трудово възнаграждение, както и 2 неизплащането му за процесния период, което обуславяло основателността на иска по чл.

128 КТ, както и претендираната лихва. Поддържа, че претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателна и доказана предвид разпоредбата на чл. 245, ал. 2 КТ, съгласно която при забавено изпълнение за изплащане на трудовото възнаграждение се дължи и законната лихва. Излага становище относно предявените искове с правно основание чл. 221, ал. 1, чл.224, ал.1 и чл.226, ал.1 от КТ с твърдение за тяхната основателност, доколкото били налице всички законови предпоставки. Посочва се, че размерът на обезщетението по чл.226, ал.1 КТ бил доказан от заключението на съдебната счетоводна експертиза, поради което правилно първоинстанционният съд уважил иска. Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение, респективно потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции

Настоящият съдебен състав на окръжен съд Кюстендил, като взе предвид доводите посочени в жалбата, както и събраните доказателства по делото и след като ги прецени при условията на чл. 12 ГПК намери за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице, при спазване на разпоредбите на чл. 259 и следващите от ГПК, а разгледана по същество е частично основателна. Съображения:

От фактическа страна по делото е установено следното:

Видно от представения по делото Трудов договор № 001/01.12.2008 г. е, че между ищеца и ответното дружество е възникнало трудово правоотношение, по силата на което Т. е изпълнявал длъжността „главен счетоводител“. Трудовият договор е сключен за шестмесечен изпитателен срок в полза на работодателя. С поредица от допълнителни споразумения, последното от които от 01.01.2023 г., основното месечно трудово възнаграждение на ищеца е определено в размер на 1340.00 лева.

От приложените по делото писмо и справка от НАП се установява, че в подадените от ответното дружество декларации образец 1 за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 е включено и лицето А. Й. Т..

Със заявление от 11.12.2023 г. адресирано до Адрианополски епископ Е. /управител на ответното дружество/ ищецът е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ- поради неизплащане /забавяне на изплащането/ на трудово му възнаграждение. На заявлението е поставен входящ номер и дата на депозиране – 11.12.2023 г.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изпълнена от вещото лице Н.Ш. се установява по иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, че за периода 01.08.2023 г. – 11.12.2023 г. начислената, но неизплатена нетна сума за получаване е в размер на 5683.09 лева. Вещото лице е констатирало, че в разплащателните ведомости за процесния период липсва подпис на ищеца за получена сума. По иска за мораторна лихва/чл. 86, ал. 1 ЗЗД), е констатирано от експерта, че размерът на лихвата за забава върху дължимите възнаграждения, изчислена до датата на исковата молба - 10.07.2024 г. е 515.19 лева.

3

Отчетено е, че като база за изчисляване на обезщетенията по КТ, съгласно чл. 228, ал. 1 КТ е прието брутното трудово възнаграждение за м. ноември 2023 г. в размер на 1460.60 лева. Въз основа на тази база, обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ е изчислено в размер на 1460.60 лева, а обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ за 40 дни неизползван отпуск за календарните 2022 г. и 2023 г. е в размер на 2921.20 лева. Обезщетението по чл. 226, ал. 2 КТ за периода от 12.12.2023 г. до 10.07.2024 г. е изчислено от експерта на 9710.94 лева.

Със Заповед с № РЗ-07-23-42/06.12.2023г. на игумена на Рилската обител Адрианополски игумен Е. е наредено на Р.С.Д. - търговски пълномощник на дружеството да изготви в срок до 08.12.2023 г. подробен доклад за текущото финансово състояние на ответното дружество. Представена е докладна записка, изготвена от Д., в качеството й на търговски пълномощник и от ищеца А. Т. във връзка с посочената заповед, с която е посочено, че се предоставят изисканите със заповедта финансови документи.

По делото са представени копия от разчетно-платежните ведомости на работещите в ответното дружество, в т.ч. и ищеца за месеците септември, октомври, ноември и декември 2023 г., заедно със справки за дължимите вноски към НАП за посочените месеци.

От заключението на приетата по делото съдебна графологическа експертиза се установява, че подписите за „Работодател“ върху допълнителните споразумения са положени от тогавашния управител Р. Д., а подписите за „Работник/Служител“ – от ищеца А. Т..

Във връзка с начина на изпълнение на служебните задължения на ищеца, по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на четирима свидетели: Р.С.Д., К.В.М., М.И.П. и Г.Й.Б. - Я.. От разпита на Р. Д. /бивш управител и търговски пълномощник на дружеството/ се установява, че тя е подписвала допълнителните споразумения, а заплатите са се изплащали в брой от ищеца, който изпълнявал и функциите на касиер, но само след разрешение от игумена на Рилския манастир и при наличие на средства. За процесните месеци не са били отпуснати средства за заплатата на ищеца. Свидетелката сочи, че трудовата книжка на ищеца се намира в канцеларията на дружеството. Свидетелят К.М.

/бивш служител/ потвърждава, че заплатите са изплащани със закъснение, като ищецът е обяснявал, че чака разрешение от манастира. Свидетелите на ответника М.П. /одитор/ и Г.Б.

- Я. /адвокат/ установяват наличието на счетоводни пропуски и съмнения на собственика относно дейността на ищеца.

От така установната фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Безспорно е установено съществуването на трудово правоотношение между страните за процесния период и размерът на уговореното възнаграждение. В тежест на работодателя е да докаже, че е изпълнил задължението си за плащане, което в случая не е сторено. Съдът не приема твърдението на процесуалния представител на ответното дружество, че представените допълнителните споразумения към трудовия договор и в частност последното, са антидатирани документи на по-късен етап с цел ищецът да се ползва от тях в 4 настоящия процес, тъй като по делото са представени и документи: разчетно-платежни ведомости за процесните месеци, справки за удържани данъци, от които безспорно се установява, че на ищеца Т. е било начислявано трудово възнаграждение в размер на 1340 лева и върху тази сума са му удържани данъци.

По делото няма спор, а и от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че ищецът е изпълнявал длъжността, определена със сключения между страните трудов договор. От заключението на изслушаната по делото съдебна счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че дължимото се на ищеца за исковия период трудово възнаграждение е в размер на 5683.09 лева, начислявано по ведомости за съответните месеци, в които липсва подпис удостоверяващ получаването му. По делото няма данни, а и ответникът не твърди да е изплащал на ищеца трудово възнаграждение за периода. Предвид изложеното и настоящият съдебен състав намира, че искът с правно основание чл.128, т.2 КТ е основателен в пълния предявен размер, поради което решението на районен съд ще се потвърди в тази част.

Разпечатката съдържа 37 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cb86ae66-86fa-46f4-9a2c-661429e66ad1