Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 476 от 06.11.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
645/2026
Подписан
06.11.2026
В сила
06.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 65 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 2 ал.1 т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 343б, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 343б, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
  • чл. 215 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 219 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 243, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 476 гр. Пазарджик, 06.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Минка П. Трънджиева

Членове:Венцислав Ст. Маратилов

Цветелина Н. Тодорова при участието на секретаря Лина Ат. Грозданова като разгледа докладваното от Цветелина Н. Тодорова Въззивно гражданско дело № 20265200500645 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД .

Образувано е по предявена въззивна жалба от А. П. – прокурор в Районна прокуратура гр. Велинград, като представител на ответника – Прокуратура на Република против Решение №219/22.06.2026г., постановено по гр.д. №88/2026г. по описа на РС- Велинград, с което е осъдена Прокуратурата на Република България, да заплати на К. П. М., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 500 евро /петстотин евро/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на образувано ДП № ЗМ 636/2023 г. по описа на РУ МВР Велинград и вх. № 7219/2023 г. по описа на РП Пазарджик, ТО Велинград, което е прекратено с постановление от 08.10.2024 г. на Районна прокуратура- Пазарджик на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 24, ал. 1, т.

1 от НПК, ведно със законната лихва, за периода от 01.11.2024 г. до окончателно плащане на главницата, като е отхвърлен иска за горницата над сумата от 500 евро до размера на претенцията от 1000 евро като неоснователен. Осъдена е Прокуратурата на Република България да заплати на К. П. М. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2,56 /две евро и петдесет и шест цента/, представляваща заплатена държавна такса, пропорционално на уважената част от иска, както и е осъдена Прокуратурата на Република България, да заплати на адв. С. М., АК Пазарджик, на основание чл. 38, ал. 2 1 от ЗА сумата от 150 евро /сто и петдесет евро/ представляваща адвокатско възнаграждение по оказана безплатна правна помощ.

В жалбата се твърди, че решението в осъдителната част срещу Прокуратурата на Република България е неправилно, незаконосъобразно и необоснованост.

Посочва се в жалбата, че районният съд се е позовал на Решение № 5009/08.02.2003 г., постановено по гр.дело № 932/2022 г. на ВКС, трето гражданко отделение, в което е прието, че израза „обвинение в извършване на престъпление“ трябва да се тълкува по - широко, а не в тесния му наказателно - процесуален смисъл, обаче това решение било остаряло и не било меродавно.

Посочва се ново Решение № 50047 от 10.03.2023 г. на ВКС по гр.д. № 3092/2022 г., IV г.о., ГК, докладчик съдията А. Ц., в което било казано, че съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконна дейност на правозащитните органи при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Обвинението в извършване на престъпление се осъществявало чрез привличане на физическото лице - страна по наказателното отношение, в качеството му на обвиняем, за извършено от него престъпление при условията и по реда, предвидени в НПК, с цел реализиране на наказателната му отговорност. С привличането на обвиняем се формулирало обвинението и се конституирала фигурата на обвиняем. Едва след привличането на едно лице като обвиняем по отношение на него можело да се предприемат мерки за процесуална принуда, предвидени за обвиняемия в НПК, с което да му бъдат причинени вреди, които да бъдат поправени по реда на чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ. Само лице, което е било привлечено в качеството на обвиняем, можело да бъде оправдано, наказателното производство срещу него да бъде прекратено, погасено по давност или амнистирано. Ето защо и само привлеченото като обвиняем лице, а не и останалите субекти на наказателно-процесуалните отношения, можело да претендира обезщетение за претърпени вреди от незаконна дейност на правозащитните органи по смисъла на чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ.

Твърди се ъщо, че в настоящия случай, по процесното досъдебно производство вх.№7219/2023 г. по описа на Районна прокуратура - Пазарджик - Териториално отделение - Велинград и № ЗМ 636/2023 г. по описа на РУМВР - Велинград К. П. М. не бил привличан в качеството на обвиняем, не бил разпитван в качеството на обвиняем и срещу него не са били вземани мерки за неотклонение като обвиняем. В досъдебното производство ищеца К.

М. е имал само качеството на свидетел. Свидетелят имал определени права и задължения и се ползвал с предвидената от НПК защита. Той бил субект на 2 наказателно - процесуални отношения, но бил извън кръга на субектите на наказателния процес и не е страна в процеса, какъвто е обвиняемия. За разлика от лицето, привлечено в качеството си на обвиняем, свидетеля не осъществявал основна процесуална функция, като процесуалната му роля се ограничавала до това да даде показания относно непосредствените си възп‐ риятия, с което да подпомогне разкриването на обективната истина по делото, поради което и прилагането по аналогия на разпоредбата на чл.2, ал. 1, т.З от ЗОДОВ по отношение на разпитаното в качеството му на свидетел лице в наказателния процес е невъзможно.

Моли да бъде решен спора по същество и да бъде отменено Решение рег.№ 219 от 22.06.2026 г. по гр.дело № 88/2026 г. по описа на Велинградския районен съд в осъдителната му част спрямо Прокуратурата на Република България, като бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена изцяло исковата молба.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от К. П. М., чрез Адвокат С. Й. М. - АК Пазарджик, с който я оспорва като неоснователна и иска да бъде потвърдено обжалваното решение на РС Велинград.

Излага доводи че правилно съдът е приел, че наказателното преследване е било насочено срещу М., като в тази връзка правилно е възприел доводите и обилната съдебна практика, че наказателното преследване е било насочено срещу него. Когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие производството е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление бил осъществен съставът на чл. 2. ал.

1. т. 3 ЗОДОВ. Самият факт на прекратяване на наказателното производство поради липса на доказателства за извършено престъпление или участието на лицето в него, осъществявал хипотезата на чл. 2. ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, макар и да не е повдигнато обвинение и лицето не е привлечено в качеството на обвиняем, което разрешение не противоречи на постановките па т. 7, 11 и 13 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС и е в съответствие с материалния закон.

Твърди също, че въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, тъй като вредите от задържането по процесното досъдебно производство се репарират от Прокуратура на РБългария. Позовава се на съдебна практика решение № 95/08.05.2011 г. по гр. д. № 849/ 2010 г.. III г. о., ВКС съгласно което при преценка на подлежащите на обезщетение вреди следвало да бъде взето предвид и задържането на ищеца за 24 часа от МВР.

Независимо дали се касае за задържане за срок до 24 часа по чл. 65 ЗМВР от полицейски орган, до такова /а 72 часа по нареждане на прокурор за осигуряване на явяването на обвиняем пред съд и ли за наложена от съда мярка за неотклонение "задържане под стража", при неоснователност на обвинението, причинените в резултат на незаконното задържане неимуществени вреди подлежали на обезщетяване.

Счита, че Районният съд е определил едно справедливо обезщетение разгледано през призмата на чл. 52 от ЗЗД, съобразено и с икономическия 3 стандарт на живот на гражданите. С определянето на този размер не се нарушавал и принципа за пропорционалност при репатриране на вреди и поради тази причина първоинстанционното решение било правилно и законосъобразно.

Моли да бъде отхвърлена депозираната жалба като неоснователна.

Претендира разноски.

Пазарджишкият окръжен съд, съобразявайки правомощията си визирани в чл.269 от ГПК, провери изцяло валидността на обжалваното решение, неговата допустимост, а по останалите въпроси с оглед изложеното във въззивната жалба, прие за установено следното:

От фактическа страна по делото няма спор, а и се установява от приложените писмени доказателства, че ДП № 367 ЗМ 636/2023 г. по описа на РУ МВР Велинград и вх. № 7219/2023 г. по описа на РП Пазарджик, ТО Велинград е започнато като бързо производство на 20.12.2023 г. за това, че на посочената дата в гр. Велинград, ул. Юндола е управляван лек автомобил марка „Ш.“, модел Ф., с ДКН ********, собственост на Б. Д. от гр. Велинград, след употреба на наркотични вещества – „опиати“, „бензодиазепини“, „канабис – 25“, „амфетамин“ и „метаамфетамин“, установено по надлежния ред, чрез техническо средство „Дрегер Дръг тест 5000“, модел АРМЕ-0072, престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Между страните не е спорно, че ищецът не е имал качеството на обвиняем по досъдебното производство.

На 20.12.2023 г. К. М. е бил задържан със Заповед за задържане на лице с рег. № 367зз-290/20.12.2023 г. за срок от 24 часа от мл. инспектор А. Д., на длъжност ст. полицай при РУ Велинград. В хода на проведеното разследване К. М. е разпитан в процесуалното качество на свидетел на 24.09.2024 г., извършен е оглед на местопроизшествие, изготвени са експертизи и са събрани писмени доказателства.

С Постановление от 08.10.2024 г. Районна прокуратура – Пазарджик, ТО Велинград е прекратила образуваното наказателното производство, поради това, че извършеното от М. деяние не съставлява престъпление. Видно от приложеното към прокурорската преписка известие за доставяне, постановлението за прекратяване на наказателното производство е получено от ищеца на 16.10.2024 г.

Спорното в случая е, дали следва да се ангажира отговорността на Прокуратура на РБългария предвид това, че на ищеца не му е повдигнато обвинение и не е привличан в качеството на обвиняем, в каквато насока са възраженията на ответника в лицето на държавното обвинение, След преценка на доказателствената съвкупност, районният съд е приел с обжалваното решение, че е установен фактическият състав за ангажиране на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи в лицето на Прокуратурата на Република България.

Обсъдил е подробно доводите на ответника, че не е било повдигнато обвинение срещу ищеца и същия не е имал качеството на обвиняем, като е приел, че обвинението за целите на ЗОДОВ има по широко понятие и е достатъчна предпоставка да се търси обезщетение за вреди ако фактически е 4 образувано досъдебно производство срещу лицето, независимо дали има постановление за привличането му като обвиняем и впоследствие производството е прекратено поради това, че деянието не съставлява престъпление.

Изложил е съображения, че макар и срещу ищецът да не е било повдигано обвинение за конкретното престъпление, той е понесъл вреди от висящото производство. Приел е, че в случая от обстоятелствата по делото било несъмнено чия наказателна отговорност е възможно да бъде ангажирана, като от самото образуване на наказателното производство единствен възможен извършител на твърдяното деяние бил именно К. М.. Този свой извод е подкрепил с посочването на постановена в този смисъл практика, а именно Решение № 5009/08.02.2023 г., постановено по гр. д. 932/2022 г. по описа на ВКС, трето гр. отделение.

Първоинстанционният съд е приел, че макар формално производството да се е водело срещу неизвестен извършител, то е било образувано по факти и при достатъчно данни за конкретното престъпление, което единствено ищеца би могъл да извърши. При това положение ищецът е търпял вреди от наказателното преследване от момента, в който е узнал за образуването му и спрямо него са били извършвани действия във връзка с него. Не без значение е фактът, че именно той е бил задържан за срок от 24 часа от органите на МВР, като в заповедта за задържане е посочен № на ЗМ, съвпадащ с този по прекратеното впоследствие досъдебно производство.