Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 94 от 08.09.2022, Районен съд - Елхово

Съд
Районен съд - Елхово
Дело
Гражданско дело 415/2021
Вид
Решение № 94
Подписан
08.09.2022
В сила
27.09.2022
Състав
Виолета Костадинова Апостолова

Цитирани разпоредби

  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 65 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 109 · Закон за собствеността
  • чл. 323, ал.1 · Наказателен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Е., 08.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е., II -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета К. Апостолова при участието на секретаря А.Д.М. като разгледа докладваното от Виолета К. Апостолова Гражданско дело № 20212310100415 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявен негаторен иск с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността /ЗС/ за прекратяване на неоснователни действия, които пречат на собственик да упражнява своето право на собственост.

Ищецът Я.. К. М. от гр.Е. /починал в хода на производството/, чрез пълномощника си адв.П.Б. от АК-Ямбол, в исковата си молба против Т. К. Т. от гр.Е. твърди, че страните по делото са братя и са придобили в съсобственост вследствие на дарствен акт, извършен приживе от покойните им вече родители, обективиран в нотариален акт № 128 дом III, нотариално дело № 900 от 1993 год. по описа на РС-Е., следния недвижим имот, находящ се в гр.Е., ***, а именно: по 1/2 ид.ч. от дворното място с реална площ от 847 кв.м. /по скица/, представляващо ПИ с идентификатор ***, с номер по предходен план 2122, квартал-111, парцел IX, при подробно посочени граници и съседи и всеки от тях по един етаж от построената в дворното място двуетажна масивна двуетажна къща с ид. № ***, със застроена площ от 97 кв.м., като първият етаж е дарен на ответника, а вторият етаж - на ищеца. Изложено е в ИМ, че към всеки от етажите има отделен вход, както и че като общи части в сградата има обособени избено и таванско помещения.

Ищецът сочи още, че страните по делото от години не поддържат добри отношения и че през 2009г. той и съпругата му Т.М. са били принудени да напуснат гореописаният имот поради системни проблеми и скандали с ответника, породени от незачитане и несъобразяване от негова страна на каквито и да е правила, наложили се от съвместно обитаване на съсобствения им имот. Оттогава до 2017г. ищецът и 1 съпругата му са живели и работили в различно населено място, след което през 2017г. двамата се върнали в гр.Е., но са заживели в друг имот. Впоследствие поради промяна в обстоятелствата, ищецът е решил да се прибере в имота си и затова на 12.10.2020г. е извършил оглед на процесния имот, но констатирал, че дворното място било неподдържано, в занемарен вид като са натрупани всякакви отпадъци, вследствие на което състоянието на двора е било такова, че не позволявало да се използва по предназначение. В неподдържан и занемарен вид били и оградата и входната врата, която не се отваряла, а входа за етажа на ищеца е бил затрупан с непотребни вещи и отпадъци /шкафове, ламарини, кашони с неизвестно съдържание/ като по този начин физически е възпрепятстван достъпа на ищеца до етажа му /втория/ от жил.сграда.

Няколко дни по-късно ищецът отново посетил имота си на ***, но тъй като го заварил в същия вид, депозирал жалба до прокуратурата, вследствие на което е била извършена на място проверка от органите на РУ-Е.. В хода на същата ответникът е бил предупреден да премахне вещите, които е натрупал пред входа на ищеца и да осигури по този начин достъп до етажа му. Въпреки това се твърди, че и към настоящия момент това не е сторено от страна на ответника Т..

Предвид на тези си съображения ищецът желае на основание чл. 109 от ЗС да бъде постановено решение, с което съдът да осъди ответника да преустанови всички действия, които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост, като ответникът бъде задължен да отстрани и почисти всички вещи, които е натрупал пред входната врата за етажа на ищеца /втория от жил.сграда/, както и да отстрани натрупаните ненужни вещи в дворното място и приведе в нормално функционално състояние входната врата на имота. Ищецът претендира и присъждане на направените по делото разноски.

В даденият от съда срок ответникът Т.К. Т. , чрез редовно упълномощеният адв. Г.Г., е депозирал писмен отговор, с който е заявил, че намира предявения негаторен иск за допустим, но неоснователен. Ответникът признава, че с ищеца са братя и че по дарение, извършено приживе от покойните им вече родители, те са придобили при равни квоти недвижим имот в гр.Е. ***, представляващо дворно място от 1521 кв.м., съставляващ парцел ІХ-2123,2122 по плана на града, квартал 111 и реално на ответника първия етаж, а на ищеца - втория етаж от масивната двуетажна къща, построена в същото дворно място. Сочи се, че след промяна на регулационния план на гр.Е. и отчуждаване на част от описания имот, засегнат от обект „Благоустрояване на ул.„К.К.“, дворното място е с реална площ от 847 кв.м., съставляващо ПИ с идентификационен № ***, при граници и съседи ***, ***, *** и ***, а сградата в имота е с ид.№ ***, със застроена площ от 97 кв.м., с брой етажи - два, представляваща многофамилна жилищна сграда. Ответникът оспорва изложеното в иск.молба като твърди, че не е ограничавал правата на ищеца като съсобственик на 2 имота и не му е пречил да живее и ползва жилищния си етаж и дворното място. Сочи още, че през 2010 год., след като е придобил право на пенсия и е прекратен трудовия му договор с „А.“ ООД гр. Бургас, той се е върнал в гр.Е. и е заживял в имота, ползвайки своя етаж от сградата. Известно време след това семейството на ищеца е напуснало втория етаж на къщата и е заживяло на друг адрес в гр.Е., като ищецът е заключил втория етаж и е преустановил захранването му с вода и електроенергия.

Оттогава досега, съгласно твърдението на ответника, ищецът страни от брат си и не е посещавал и имота си. Неуспешни се оказали и опитите на ответника да разговаря с брат си за състоянието на къщата и за необходим ремонт за нейното укрепване, като това наложило ответникът със собствени средства да закупи и складира в процесния имот строителни материали за започване на ремонт за укрепване на жилищната сграда, която се пропукала и в ъглите на къщата се образували пукнатини след предприети от Община Е. в близост до сградата пътно-ремонтни действия за изграждане на ул. „К.К.“.

Ответникът заявява, че в процесното съсобствено дворно място са складирани и годни строителни материали, покривни ламарини, метални тръби и винкел от демонтираната помощна постройка, която се е намирала в отчуждената част от същото дворно място, които материали са необходими и ще се ползват за изграждане на нова допълнителна постройка за домакински инвентар. Ответникът твърди, че обработва само част от дворното място, а оС.лата част, която е повече от половината и на която права има и ищеца, поради това, че не се обработва и ползва, е в неподдържан затревен вид.

Поради тези си съображения, ищецът счита, че предявеният от ищеца иск по чл. 109 от Закона за собствеността следва да се отхвърли като неоснователен. Заявено е искане за присъждане на направените по делото разноски.

В първото съдебно заседание ищецът Я.М. се е явил лично, като е отговорил на поставени по реда на чл. 176 от ГПК въпроси от ответника, но в хода на производството, на 08.12.2021г. Я.М. е починал и по искане на неговата законна наследница – съпругата му Т.М., последната е конституирана с Определение № 23 от 20.01.2022г. като ищец по делото в качеството й на правоприемник на Я.М..

В съдебно заседание Т.М. лично и с процесуален представител – адв. Пл.Б. поддържат исковата молба и желаят същата да се уважи, като съдът осъди ответника да отстрани натрупаните негови движими вещи пред входната врата на втори етаж на двуетажната къща, находяща се в гр. Е. на ***, както и да предаде на ищцата ключ за входната врата на горепосочения имот.

Ответникът лично и чрез своя процесуален представител – адв. Г.М. Г., заявява в съдебно заседание, че оспорва изцяло предявения иск, че поддържа изложеното в писмения отговор и желае иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски в размер на 100.00 лева-платено адв.възнаграждение. В представена писмена защита излага подробни съображения за неоснователност на предявения иск.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от писмените доказателства – у-ние №003026/27.07.2010 год. издадено 3 от Община Е., за наследници на С. М. и нотариален акт №128, том 3, н.дело №900/1993 год. от 30.12.1993 год. на служба по вписвания при ЕРС, първоначалния ищец - Я.. К.

М. и ответника Т. К. Т. са братя и с цитираният нотариален акт от 1993г. техните родители К. и С. М.и са им дарили следния свой недвижим имот, находящ се в гр.Е., ***, а именно: дворно място с площ от 1521 кв.м., представляващо парцел 2123, 2122, в квартал-111 по плана на града, при равни квоти на всеки от двамата братя, както и по един етаж от построената в дворното място двуетажна масивна двуетажна къща със застроена площ от 97 кв.м., к а т о първият етаж е дарен на ответника, а вторият етаж - на ищеца Я.М.. След изменение на регулационния план на гр.Е. и отчуждаване на част от описания имот, засегнат от обект „Благоустрояване на ул.„К.К.“, дворното място е с реална площ от 847 кв.м., съставляващо ПИ с идентификационен № ***, при граници и съседи - ***,

***, *** и ***, а сградата в имота е с ид. №

***, със застроена площ от 97 кв.м., с брой етажи - два, представляваща многофамилна жилищна сграда.

От представените по делото препис извлечение от акт за смърт, у-ние за наследници на Я.. К. М. и у-ние за сключен граждански брак е видно, че първоначалният ищец Я.. К. М. е сключил граждански брак с Т.Г. /Д./ М. на 17.09.2008г., както и че Я.. К. М. е починал на 08.12.2021г. и е оставил законни наследници – съпругата си Т.М. – ищца по делото и брат си Т.К. Т. – ответник по делото.

Страните не спорят и съдът е приел за безспорно обстоятелството, че след сключването на брака между Я. и Т. М.и, двамата са живели известно време в имота на Я. – втория жилищен етаж в процесния имот, но са го напуснали през 2009г. когато отношенията между двамата братя се влошили. Оттогава до смъртта на Я.М., двамата съпрузи са живели в други имоти.

През м. октомври 2020г. Я.М. и съпругата му Т.М. решават да се върнат да живеят в имота в гр. Е., ***, но при извършен от улицата оглед на имота, без да влизат в него, установили, че дворното място не е стопанисвано с грижата на добър стопанин, не се обработвало и било затревено, а пред входната врата за втория етаж на жилището имало поставени различни предмети, които възпрепятствали възможността Я.М. да влезе в имота си – втория етаж от жилищната постройка. След като видял състоянието на имота си и натрупаните вещи пред входната врата за втория етаж на жил.сграда Я.. К. М. подал на 22.10.2020г. жалба до ЯРП за извършени самоуправни действия от неговия брат и съсобственик на имота - Т.К. Т.. Във връзка с тази жалба било разпоредено да се извърши проверка. Такава била извършена от свид. Т. П. Д. служител в РУ – Е., който посетил имота заедно със свои колеги и с Я.М.. Свидетелят сочи, че когато отишли на място, имота бил заключен, а Т. Т. не бил там, както и че втори път лично е посетил същия имот за връчване призовка на Т. Т.. Вторият път се срещнал с Т., но първоначално установил, че имота е заключен и на повикването никой не се отзовал. Това наложило свид. Д. да си осигури достъп през оградната мрежа /вж.показ. на св.Д. - „…Аз лично дръпнах един казан, минах през мрежата, отидох в южната част на къщата, извиках няколко пъти и се обади Т. от стая на първия етаж...“/ 4 и след като Т. Т. излязъл от първия етаж, св. Д. му връчил призовка. Свид. Д. сочи още, че е видял портална врата с пътека, като от ляво имало вход, според него вероятно за някой от етажите на жил.сграда, като на този първи вход имало изправен диван и старо бюро под козирката на входната врата. Двора не бил поддържан, в него имало полуразрушена постройка, а в долната част имало доста бурени. Според свидетелят не е бил ограничен достъпа до порталната врата за двора, имало и ограда от телена мрежа.

Свидетелят Д. разговарял поотделно с всеки от двамата братя и снел сведения от тях, като Т. му заявил, че не е спирал и не е ограничавал брат си да ползва имота си, а самият Я. е ходил при свид. Т.Д. и се оплаквал, че не може да влезе в имота си, като казвал „аз и да отида той ще ме изгони“. В хода на извършваната проверка, на 12.11.2020г. Т.Д. съставил протокол за предупреждение на основание чл. 65, ал.1 и 2 от ЗМВР, с който предупредил Т. Т. да не предприема каквито й да са самоуправни действия спрямо имот, находящ се в гр. Е., ***, представляващ втори етаж от къща и входът към етажа, собственост на Я.М. и всички спорни въпроси да се решават по установения законов ред, като в противен случай ще носи отговорност по чл. 323, ал.1 от НК. Този протокол, приложен в изисканата от съда прокурорска преписка № 4616/2020г., е подписан от Т. Т. след като е бил запознат със съдържанието му. Покъсно, на 07.12.2020г. прокурор от ЯРП е постановил отказ да се образува досъдебно производство и е прекратил образуваната по жалбата на Я.М. преписка, като е приел, че няма данни за извършено престъпление от общ характер по смисъла на чл. 207-212 от НПК и че в случая се касае за гражданско правни отношения /относно спорове за ползване на имот/, споровете по които трябва да бъдат разрешени по гражданско правен ред.