Решение № 687 от 20.12.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 687 гр. В.Т., 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Ивелина Солакова

Георги Драгoстинов при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20224100500020 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260063 от 15.11.2021 година, постановено по гр. д. № 3765/2019 година РС – В.Т. е отхвърлил като неоснователен иска с правно основание чл. 415 ГПК вр. чл. 262, ал. 2 от ЗЗД и чл. 55 от ЗЗД, предявен от К. Г. З. против И. Ч. Б., с който се иска да бъде установено, че вземането на ищеца в размер на 5828 лв. съществува като авансово платена по договор за поръчка, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 600 лв.

Против решението е подадена въззивна жалба от ищеца К. З. чрез пълномощник адв. П. П.. Навеждат се оплаквания за неговата неправилност, поради необоснованост и нарушение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила. Излага подробни съображения в допълнение към въззивната жалба. Твърди, че договорът е сключен с ответника, а не с юридическото лице, на което е представител. Поради виновно неизпълнение от стана на ответника като изпълнител, договорът на основание чл. 87 ал. 2 от 1

ЗЗД бил развален. По изрична молба на ответника авансовото плащане било извършено по личната му сметка. Ето защо сумата се дължима като платена по неизпълнен и развален договор за изработка. Отправя искане към въззивния съд да постанови решение, с което да отмени това на първата инстанция и да постанови ново, с което да уважи предявения иск като основателен. Претендира присъждане на разноските по делото.

Ответникът И. Б. чрез пълномощник адв. Ф. К. е подал писмен отговор на въззивната жалба, в който същата се оспорва като неоснователна.

Постановеното решение било правилно и обосновано. Съдът след обстойна оценка на доказателствата е достигна до изводи относно установените факти и правилно е приложил закона. Моли съда да постанови решение, с което жалбата да бъде оставена без уважение, а решението - потвърдено.

С въззивната жалба и отговора на въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови доказателства, не се сочат нови доказателства.

Съдът като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и възражения и обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност при условията на чл. 235, ал.1 от ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна против обжалваем съдебен акт, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява редовна и процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Според предвидените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта в обжалваната му част. Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.

Не са налице процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на обжалваното решение. Съдът се е произнесъл по допустим иск в рамките на въведения с исковата молба предмет на спора и делото.

Решението е допустимо и следва въззивната жалбата и делото да бъдат разгледани по същество.

2

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – В.Т. е бил предявен от ищеца К. Г. З. против ответника И. Ч. Б. установителен иск по чл.

422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК във връзка. чл. 262, ал. 2 и чл. 55 от ЗЗД, чрез който се иска да бъде прието за установено, че съществува вземането на ищеца против ответника, представляваща авансово платена сума по договор за поръчка, който на основание чл. 87, ал.2 от ЗЗД бил развален, поради неизпълнение на задълженията на ответника. Ищецът твърди, че с ответника на 22.04.2019г. сключили договор за поръчка, по силата на който ответникът се задължил да извърши СМР – кофраж и излИ.е на бетон в срок от 24 месеца при договорена цена. Ищецът твърди, че платил авансово част от цената по договора в размер на 5828 лв. по банков път по лична сметка на ответника.

Последният не изпълнил своите задължения, уговорени по договора и на основание чл. 87, а.2 от ЗЗД договорът бил развален с изявление на ищеца отправено до ответинка. Поради това счита, че платената сума от 5828 лв. се явява платена с оглед на отпаднало основание. Подал бил заявление по реда на чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на това парично задължения. Съдът уважил заявлението и издал заповед за изпълнение, срещу която по реда на чл. 414 ГПК ответникът като длъжник подал възражение.

Това породило правния интерес от предявяването на иска за установяване съществуването на вземането.

Ответникът чрез подаден отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК е оспорил предявения иск . Твърди, че договор е бил сключен с „Ивикс строй“ ЕООД, на което дружество ответникът е управител. Въпреки липсата на уговорка авансът да се превежда по банков път и то по сметка на управителя, това било сторено от ищеца. Ответникът твърди, че бил издал ПКО № 22 от 22.04.2019г. за внесена от ищеца в касата на ответника горепосочената сума, но такава не била платена в брой, а била преведена по банков път и то не по сметка на търговското дружество. Фактически преводът бил направен от съпругата на ищеца. Ответникът твърди също така, че е изпълнил поетите по договора задължения, но ищецът отказал да подпише приемо -предавателен протокол за извършените СМР. Поради тази причина ответникът бил завел гр.д. № 1886/2019г. пред ГОРС с искане да бъде осъден З. да му заплати остатъкът от цената по договора в размер на 2742 лв. В резултат на това последният завел ч.гр.д. № 3513/2019г. пред ВТРС против ответника и ч.гр. д. № 3514/2019г. против „Ивикс строй“ ЕООД за сумата от 3

5828 лв. и по двете дела. След подадени възражения били образувани исковите производства по чл. 415 ГПК. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

От анализа на доказателствата се установяват следните факти:

На 22.04.2019г. К. Г. З. чрез платежно нареждане по банков път плаща в полза на ответника И. Ч. Б. сумата от 5828 лв. като посочил основание „захранване на сметка“. Твърденията на ищеца са, че това плащане било извършено във връзка със сключен с ответника договор за поръчка от същата дата. Безспорно се установява обаче, че такъв договор е сключен в писмена форма, но не с ответника по делото, а с търговеца юридическо лице „ИВИКС СТРОЙ ЕООД, чийто представляващ е И. Ч. Б.. Предмет на този договор са били извършването на СМР- кофраж и излИ.е на бетон от търговското дружество по възлагане от ищеца срещу договорена цена 8570 лв., която съгласно чл. 3 ал 2 от договора следвало да бъде платена на две части – авансово – в брой или по банков път в размер на 5828 лв. и остатъкът от 2742 лв. при отчитане на работата. Съгласно решение № 199 от 13.07.2020г., постановено по гр.д. № 1886/2019 г. по описа на РС Г.О., потвърдено с решение № 296 от 06.07.2021г. по ВГД № 782/2020 г. по описа на ОС В.Т., К.

Г. З. е осъден да заплати на ИВИКС СТРОЙ ЕООД сумата от 2638,32 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор за поръчка от 22.04.2019 г. за изработка на бетонни колони и бетонни шапки – ограда на имот с. П., ведно със законна лихва от 14.10.2020 година до окончателното плащане. Прието е за установено, че по този договор ищецът е платил авансово част от цената, а именно сумата от 5828 лв. в брой като е издаден ПКО от 22.04.2019г., което е видно от приложената към делото квитанция № 22, в която е отразено, че К. З. е платил 5828 лв. в полза на ИВИКС СТРОЙ ЕООД. Квитанцията удостоверява постъпването на пари в брой в касата на дружеството. Издаването на този документ не се отрича от ответника, а св. М. потвърждава, че именно това е документа, издаден когато с ответника са договаряли фирмата да извърши строителните работи по оградата в имота в с.

П.. Свидетелката Б.а също потвърди издаването на ПКО относно тази сума пари, като авансово платена по договора.

От показанията на св. М., живееща на семейни начала с ищеца, се установява, че действително между ищеца и ответника са водени преговори и 4 се е стигнало до съгласие за сключване на договор за извършване на СМР, но със фирмата на ответника и бил подписан бланков договор, в който били попълнени имената и сумата като цена на договора. Била им посочена банкова сметка по която да бъде преведена авансово сума по договора и лично свидетелката, поради това че имала пълномощно от З., извършила фактическото плащане по банков път на процесната сума от банкова сметка на ищеца по банкова сметка на ответника.

Предвид изложената фактическа обстановка се достига до следните правни изводи:

Както се посочи по-горе предявен е положителен установителен иск по чл. 422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК вр. чл. 262, ал. 2 и чл. 55 от ЗЗД чрез който се иска със сила на пресъдено нещо да бъде признато правото на ищеца - вземането му за исковата сума, дължима, според твърденията на му, на основание развален договор за поръчка и отпаднало основание за извършеното плащане по този договор. Предявеният иск е основателен. За да бъде уважен този иск следва да бъде установено следното: че страните са постигнали съгласие и са сключили на договора, по който е извършено авансово плащане на процесната сума пари като част от цената по договора; че е отпаднало основанието за плащане и е възникнало правото на ищеца за възстановяване на даденото по това отпаднало основание. Като се изхожда от установената фактическа обстановка и влязлото в сила решение № 199 от 13.07.2020г. по гр.д. № 1886/2019 г. по описа на РС Г.О., потвърдено с решение № 296 от 06.07.2021г. по ВГД № 782/2020 г. по описа на ОС В.Т., съдът приема, че ищецът/жалбоподател във възизвното производство/ действително е извършил плащане на сумата от 5828 лв. с оглед сключен с ответника / ответник по жалбата/ договор за поръчка за извършване на СМР.

Такъв договор е сключен обаче с „ИВИКС СТРОЙ“ ЕООД, представлявано от И. Б., по който е извършено плащане на същата сума пари и който е изпълнен и от двете страни. Следователно така платената по банков път чрез платежно нареждане от 22.04.2019 година сума пари от 5826 лв. се явява платена във връзка с договор, който всъщност не е бил между страните по настоящото дело и основанието за плащането е отпаднало. Ето защо, съдът приема, че вземането на жалбоподателят З./ищецът/ съществува и не е погасено по предвидените в закона начини. Следователно предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

5

Въззимната жалба се явява основателна и съдът следва да отмени обжалваното решение № 260063 от 15.11.2021 година, постановено по гр. д.

№ 3765/2019 година РС – В.Т. изцяло и да постанови ново решение, с което да приеме за установено, че И. Б. дължи на К. З. сумата от 5826 лв. като платена по отпаднало основание и с следва да бъде върната, ведно с законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.11.2019г., по което е образувано ч.гр.д. № 3513/2019 г. по описа на РС В.Т. и е издадена заповед за изпълнение.

Неоснователни се явяват възраженията на ответник, че процесното плащане е едно и то е било във връзка с договора, сключен с дружеството ИВИКС СТРОЙ ЕООД от 22.04.2019г., с предмет извършването на СМР в имот в село П.. Документирани са две плащания на една и съща сума – чрез ПКО от 22.04.2019г. и второ чрез платежно нареждане от 22.04.2019г.

Съобразно изхода на делото по правилата на чл. 78 ГПК следва в полза на жаллбоподателя да бъдат присъдени сторените в производството разноски и пред двете инстанции, а именно сумата от 1013,30 лв., включваща 780 лв. адвокатско възнаграждение и платените държавни такси в исковото производство и пред двете инстанции по 116,65 лв.