Решение № 3315 от 25.09.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3315 гр. Варна, 25.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Стоилова при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20243110102918 по описа за 2024 година

Производството образуването по искова молба от Г. Д. И., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: ********** срещу: „*******" АД, ЕИК:

*******, със седалище и адрес на управление: гр. ***************.

Предявени са следните искове:

Установителен иск за прогласяване за нищожен на сключения Договор за потребителски микрокредит от разстояние на 14.03.2023г., сключен между Г. Д. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ********** и „*******" АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. ***************, на основание чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. с чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл. 19, ал.5 от ЗПК.

Осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на „*******" АД, ЕИК: ******* да заплати на Г. Д. И., ЕГН:

********** сумата от 1345 лева, платени без основание по нищожен Договор за потребителски микрокредит от разстояние на 14.03.2023г., сключен между Г. Д. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ********** и „*******" АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. ***************, ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба – 11.03.2024г. до окончателното плащане.

1

В евентуалност установителен иск за прогласяване за нищожен на чл.6 от Договор за потребителски микрокредит от разстояние на 14.03.2023г., сключен между Г. Д. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ********** и „*******" АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.

***************., на основание чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.

-

В евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на „*******" АД, ЕИК: ******* да заплати на Г. Д. И., ЕГН: ********** сумата от 545.24 лева, получени без основание по нищожна клауза по чл. 6 от Договор за потребителски микрокредит от разстояние на 14.03.2023г., сключен между Г. Д. И., ЕГН: **********, и „*******" АД, ЕИК:

******* и сумата от 600 лева - получени без основание такси за просрочие Договор за паричен микрокредит от разстояние на 14.03.2023г.

В исковата молба ищецът излага, че страните на 14.03.2023г. сключват Договор за паричен микрокредит от разстояние. Съгласно договореното, ответното дружеството предоставя на ищеца заем в размер от 1 500 лева за срок от 4 месеца, като съгласно чл. 1 общата сума за погасяване е в размер на 1 652.96 лева. Годишният лихвен процент е в размер на 48%, а Годишният процент на разходите в размер на 60.11%. Съгласно чл. 3 ищеца е следвало да заплати 4 равни месечни вноски в размер от 413.24 лева всяка. Съгласно чл. 6 ищецът е задължен в 3-дневен срок от усвояването на средствата да предостави обезпечение, а именно поръчителство на едно физическо лице, с доход надвишаващ 90% от стойността на отпуснатият кредит, но не по-нисък от 1.5 минимални заплати или поръчителство на две физически лица, всеки с доход надвишаващ 50% от стойността на отпуснатият кредит, но не по-нисък от 1.5 минимални работни заплати. В чл. 7 е предвидено при неизпъление на задължението за представяне на обезпечението по чл. 6, за кредитора настъпват вреди и доверителят ми следва за заплати неустойка в размер на 534.24 лева, платима на четири равни части в размер от 133.56 лева, като по този начин размера на погасителната вноска се увеличава до общо 546.80 лева месечно, като общата сума по кредита, независимо от посоченото в чл. 1, става 2 187.20.

Ищецът заплаща две плащания в размер от 1 100 лева на 31.05.2023г. и 700 лева на 04.07.2023г. При поискване за пълно погасяване, служители на 2 ответното дружество изискват да заплати допълнителни 1045 лева за закриването на дълга, което и прави на 27.09.2023г.

Твърди, че в процесния договор за кредит е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 19, ал. 1 и 4 от ЗПК, във вр. с чл. 26 от ЗЗД. В договорът не е коректно посочена крайната дължима и съответно събрана от доверителят ми сума. В чл. 1 е посочена обща сума за погасяване в размер на 1 652.96 лева, но след включване на неустойката, както посочихме по-горе общата сума възлиза на 2 187.20 лева.

Налице е нарушение на уреденият в чл. 19 от ЗПК максимално допустим размер на ГПР, като е уговорен такъв в размер на 60.11%. Не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК като неустойката не е включена при изчисляването на ГПР. Това представлява заблуждаваща търговска практика.

Налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 във вр. с чл. 26 от ЗЗД. Клаузата за договорната лихва е нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави, предвид факта, че същата е уговорен ГЛП в размер на 48%.

Въз основа на горните съображения се иска уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника В него признава иска за нищожността на клаузата за неустойка, поради това твърди, че такава не се дължи.

Признава сключването на процесния договор между страните.

За погасяване на задълженията си по процесния Договор за кредит, ищецът е заплатил на "*******" АД сума в общ размер на 1345.00 лева на 3 броя вноски: 1100.00 лева на 31.5.2023г.; 700.00 лева на 4.7.2023г.; 1045.00 лева на 27.9.2023г.;

С платената сума е погасено задължение в размер както следва:

Главница на стойност 1500,00 лева; Лихва в размер на 154,20 лева; Неустойка в размер на 534,26 лева; Разходи за събиране на просрочено вземане в размер на 656,54 лева.

Оспорва, че процесния договор за кредит е недействителен. Твърди, че са спазени разпоредбите на чл. 11 ал. 1 т. 10 във вр. с чл. 19 ал. 1 и 4 от ЗПК.

3

В договора за заем е посочен фиксиран годишен лихвен процент по заема от 48 %, представляващ реквизит по чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК и доколкото е фиксиран за целия период от договора, не е необходимо да се посочват условията за прилагането му.

Общата сума, за погасяване по кредита е в размер 1652.96 лева и е описана в § 1 от договора за кредит. Няма законово изискване да бъде отделно посочена сумата на дължимата лихва, както и да се прави съотношение с главницата по кредита.

В §1 от процесния договор е посочен размерът на отпуснатия кредит, годишният лихвен процент, годишният процент на разходите, както и размерът на общата сума за погасяване по кредита, с което напълно са спазени изискванията на чл. 11, ал.1 т.10 ЗПК. В погасителния план се съдържа ясна и подробна информация относно заплащането на всяка една вноска като е посочено как се разбива сумата по вноската и какво погасява. Освен в договора, подробна информация за всички дължими суми се съдържа и в Стандартния европейски формуляр, предоставен на ищеца. Единствено възнаградителната лихва участва при формирането на ГПР.

Дори хипотетично да се приеме, че фиксирания лихвен процент и годишния процент на разходите са неправилно определени, което не е така в конкретния случай, това не обуславя нищожност на договора за заем на основание чл.22 ЗПК във връзка с чл.11 ал.1 т.9 и 10 ЗПК, тъй като нарушението, явяващо се предпоставка за нищожност на посоченото основание, е единствено в хипотезата на липса на минимално необходимо съдържание по чл.11 ал.1 ЗПК. Дори да се приеме, че годишният процент на разходите е определен в нарушение на разпоредбата на чл.19 ал. 4 ЗПК, това не води до нищожност на целия договор, а се прилагат последиците на чл. 19 ал.5 и 6 ЗПК.

Неустойката за неизпълнение, описана в §7, в случай на непредоставяне на обезпечението предвидено в §6 не участва при формирането на Годишния процент на разходите. Неоснователни са твърденията, че индивидуално договорената между страните неустойка представлявала добавка към възнаградителната договорна лихва. Видно от самия договор, кредитът е предоставен при фиксирана годишна лихва в размер на 48 % на година. Неустойката, договорена между страните в §7 от 4 процесния договор, няма характера на договорна лихва. Неустойката за неизпълнение на дадено задължение и договорната лихва са плащания, които имат различен характер. Докато договорната лихва представлява „цената", която потребителят заплаща за използването на предоставената в заем сума и се изчислява като процент от същата сума, неустойката представлява задължение за заплащане на обезщетение, възникнало поради неизпълнение на договорно задължение, в конкретния случай на задължението за осигуряване на някое от обезпеченият, изброени в §6 от процесния договор за кредит. По аргумент от чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, е възможно договарянето на такъв тип плащания и същите не се вземат предвид при изчисляването на ГПР.

Нищожността на клаузата за неустойка не влече след себе си нищожността на целия договор за кредит.

Разпоредба на чл. 19, ал. 5 от ЗПК изключва приложението на чл. 26, ал.

1, пр. 3 ЗЗД, по отношение на размера на възнаградителната лихва.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищеца и негов представител не се явява. В писмена молба поддържа предявените искове на изложените в исковата молба основания и моли за тяхното уважаване.

Представител на ответника не се явява в насроченото съдебно заседание, в писмена молба моли за отхвърляне на предявените искове на основанията изложени в отговора на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От приетите по делото доказателства: договор за потребителски микрокредит от разстояние от 14.03.2023 г.; общи условия на „*******“ АД за предоставяне на потребителски микрокредити от разстояние от 14.03.2023г., декларация – съгласие от Г.И.; стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, представляващ Приложение №2 към чл.5, ал.2 от ЗПК;се установява, че страните на 14.03.2023г. сключват Договор за паричен микрокредит от разстояние.

Съгласно договореното, ответното дружество предоставя на ищеца заем в размер от 1 500 лева за срок от 4 месеца, като съгласно чл. 1 общата сума за погасяване е в размер на 1 652.96 лева. Годишният лихвен процент е в размер на 48%, а Годишният процент на разходите в размер на 60.11%. Съгласно чл. 3 5 ищеца е следвало да заплати 4 равни месечни вноски в размер от 413.24 лева всяка.

Съгласно чл. 6 ищецът е задължен в 3-дневен срок от усвояването на средствата да предостави обезпечение, а именно поръчителство на едно физическо лице, с доход надвишаващ 90% от стойността на отпуснатият кредит, но не по-нисък от 1.5 минимални заплати или поръчителство на две физически лица, всеки с доход надвишаващ 50% от стойността на отпуснатият кредит, но не по-нисък от 1.5 минимални работни заплати. В чл. 7 е предвидено при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечението по чл. 6, за кредитора настъпват вреди и кредитополучателя следва да заплати неустойка в размер на 534.24 лева, платима на четири равни части в размер от 133.56 лева, като по този начин размера на погасителната вноска се увеличава до общо 546.80 лева месечно, като общата сума по кредита, независимо от посоченото в чл. 1, става 2 187.20 лева.

Договорът е сключен при действието на Общи условия.

Преди сключването на договора на кредитополучателя е връчен стандартен европейски формуляр, в който са посочени съществените елементи от договора за кредит – размерът на кредита, погасителния план, размерът на неустойката при непредставяне на обезпечение и размерът на месечните вноски с включена неустойка, размерът на договорната лихва, размерът на ГПР.

В договорът, в ОУ и в стандартния европейски формуляр не са посочени условията, при които е формиран ГПР.

От разписка за извършено плащане №***********/14.03.2023г.; платежно нареждане за кредитен превод -3бр. се установява, че на 14.03.2023г. ответното дружество е превело чрез Изи Пей в полза на ищеца сумата по кредита в размер на 1500 лева. Ищецът е направил следните плащания по процесния кредит: сума в размер на 1 100 лева на 31.05.2023г., в размер на 700 лева на 04.07.2023г., в размер на 1045 лева на 27.09.2023г.