Решение № 4313 от 05.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4313 гр. София, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Колев

Членове:

Никола Чомпалов

Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Въззивно гражданско дело № 20241100503528 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.250 ГПК.

Делото е било образувано по частна жалба на Д. А. Х. срещу постановление за разноски от 22.01.2024 година, с което частен съдебен изпълнител С.Я., рег. №844 КЧСИ, е намалил размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение по изп. д. № 20238440403466 и е извършил корекция на дължимата такса по т.26 ТТРЗЧСИ. Искането на жалбоподателя е било да се отмени акта на съдебния изпълнител и да се приеме, че разноски за адвокатско възнаграждение въобще не се дължат, съответно че таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ следва още да се намали. Направено е също искане за прекратяване на изпълнителното производство с довод, че решенията на ОС на ЕС за избор на домоуправител в лицето на „О.В.“ ЕООД са недействителни, поради което дружеството не може да представлява етажната собственост.

С решение № 2538/25.04.2024г. съдът е приел, че липсва постановен от съдебния изпълнител отказ за прекратяване на изпълнителното производство, поради което жалбата в тази част е оставена без разглеждане, тъй като няма предмет. Приел е също така, че приетото за събиране адвокатско възнаграждение по чл.10, т.1 от НМРАВ (за образуване на изпълнителното дело), определено в минимален размер от 200 лева, е дължимо, поради което е потвърдил постановлението на съдебния изпълнител в тази част, и е намалил разноските по изпълнението, като ги е определил на 113.44 лева.

В срока по чл.250 ГПК е постъпила молба от Д. А. Х. за допълване на решението с произнасяне по т.1 и т.4 от стр.10 на жалбата му, а именно за изключване на адвокатското възнаграждение като разход по изпълнението, т.е. за отмяна на акта на съдебния изпълнител в тази част, както и за отмяна на указанието на съдебния изпълнител за внасяне на 24.00 лева за изготвяне и връчване на препис от жалбата на другата страна по изпълнителното дело. Наред с това се поддържа, че съдът не се произнесъл, въпреки задължението си за 1 това, по искането за прекратяване на изпълнителното дело при установена нищожност на решенията на ОС на ЕС за избор на професионален домоуправител и произтичащата от това липса на представителна власт за „О.В.“ ЕООД.

Препис от искането за допълване на решението е бил връчен на „О.В.“ ЕООД, като с подадения отговор се поддържа неоснователност на искането, доколкото с него се иска пререшаване на въпросите, по които въззивният съд се е произнесъл.

Становище от ЧСИ Я. не е постъпило.

Съдът намира молбата по чл.250 ГПК за неоснователна.

Видно от решението от 25.04.2024г. е налице произнасяне на съда по жалбата на Д.

А. Х. по исканията му, заявени на стр.10 от жалбата.

На първо място, съдът изрично е приел, че правилно в изпълнителното производство съдебният изпълнител е приел за дължими разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение в минималния размер по чл.10, т.1 от НМРАВ, начислени за образуване на делото, т.е. налице е произнасяне на въззивния съд по жалбата в тази част.

На второ място, с решението съдът е редуцирал и дължимите такси по изпълнението, като изрично е посочил, че общият размер от 113.44 лева е сбор от начислени законосъобразно от съдебния изпълнител такси.

По искането по т.4, стр.10 от жалбата – за отмяна на таксата от 24.00 лева, събрана от съдебния изпълнител за връчване на препис от депозираната жалба на другата страна по изпълнението, следва да се отбележи, че, от една страна, тази такса е дължима за администриране на жалбата до съда на основание т.5 от ТТРЗЧСИ, а от друга - пред СГС на ревизия по жалба на страна в изпълнителното производство подлежат само разноските (чл.435, ал.2, т.7 ГПК), свързани с изпълнението, а не с администрирането на подадена до съда жалба по чл.435 ГПК. Това обуславя неоснователност на жалбата и в тази част, тъй като поставения въпрос не е свързан с допустимостта.

По отношение на искането за произнасяне на съда по направеното с жалбата изявление за прекратяване на изпълнителното дело, като образувано от лице без представителна власт - „О.В.“ ЕООД, съдът се е произнесъл, като е посочил, че липсва акт на съдебния изпълнител – отказ за прекратяване на принудителното изпълнение на така поисканото основание, който акт да подлежи на ревизия по жалба по чл.435, ал.2, т.6 ГПК.

Като резултат съдът е оставил жалбата в тази част без разглеждане, срещу което е постъпила частна жалба от Д. Х., която предстои да се изпрати за разглеждане.

Предвид изложеното, Съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. А. Х. за допълване на постановеното на 25.04.2024г. решение по ч.гр.д.№ 3528/2024г. на СГС, ЧЖ-VI-Г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3