Решение № 13868 от 11.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13868 гр. София, 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В.Б.В. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20221110122692 по описа за 2022 година

Предмет на делото са искове по чл. 79 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД, предявени от „Ю.Б.“ АД с ЕИК *********, чрез адв. Х. И., срещу Б. Б. И. с ЕГН **********, за суми, дължими по неизпълнение /незаплащане на дължими вноски/ по Договор за издаване на кредитна карта от 12.02.2018г. както следва: 1247,89 лева главница ведно със законна лихва от предявяването на иска /04.03.2022г. пред РС – Бургас/, 446,83 лева договорна възнаградителна лихва за периода 23.04.2019г. – 23.02.2022г., 54,64 лева мораторна лихва за периода от 23.04.2019г. до 12.03.2020г.; 36,77 лева мораторна лихва за периода 14.05.2020г.

– 23.02.2022г.; 148,70 лева такси за периода 08.06.2018г. – 28.07.2020; 25,20 лева за периода 23.04.2019г. – 23.02.2022г., както и 111,82 лева застраховки за периода 28.05.2018г. – 23.02.2022г., претендира разноски.

Ответницата, редовно уведомена, в законния срок не подава отговор и редовно призована за открито заседание, не взема участие в същото.

Съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно: на ответника е връчена исковата молба с приложенията, редовно призован за о.с.з. по делото, като му е указано какви са неблагоприятните последици от неупражняването на права и ищцовата страна е поискала настоящото в първото по делото съдебно заседание. От друга страна заявените претенции са вероятно основателни с оглед представените и събрани по делото доказателства, поради което и на осн. 239, ал. 2 ГПК съдът счита, че следва да се постанови неприсъствено решение.

По искането за присъждане на разноски с оглед изхода на делото на ищеца се дължат разноски. Ищецът е доказал, че е сторил такива за държавна такса общо в размер на 300,00 1 лева. Що се касае обаче до претендираните такива за адвокатско възнаграждение в размер на 450,04 лева съдът счита същите за недоказани. По делото са приложени пространни и напълно ненужни за целите на настоящото производство рамкови договори между търговската банка и адвокатското дружество Рамков договор от 12.01.2009г. и Анекс № 1 от 02.11.2009г. към него с Приложение № 1, както и Споразумение от 29.12.2016г. – л. 51 – 57 от делото на РС – Бургас. Отделно фигурира платежно нареждане за сумата 450,04 лева от 25.02.2022г. с основание „********** АХ Искова молба срещу Б. Б. И.“ с наредител банката – ищец и получател адвокатското дружество „Ч.П. и И.“. Не се доказва в случая, че е договорено процесуално представителство между страните именно по настоящото дело.

Рамковите договорености, датиращи отпреди повече от 10 години касаят вътрешните отношения между същите страни. За да се присъди обаче адвокатското възнаграждение следва да са налице следните предпоставки: 1. да има договор /индивидуален, или по списък, но изрично фигуриращо името на длъжника и за кое вземане, а не определяем, който съдът не е длъжен да смята и напасва/ за процесуално представителство по конкретното дело /в случая вземане по неплатени вноски за кредитна карта/, тъй като за ответницата като клиент на банката не е ясно за колко вземания може да има, респективно колко дела може да са висящи, и 2. така уговореното възнаграждение да е реално заплатено. Двете предпоставки следва да са налице кумулативно. В случая липсва първата. Ето защо искането е недоказано и подлежи на отхвърляне.

Тъй като решението по чл. 239, ал. 4 ГПК неприсъственото решение не подлежи на обжалване, ищецът следва да има предвид, че в случай, че не е съгласен с горния извод, може да подава молба по реда на чл. 248 ГПК.

Воден от горното и на осн. чл. 238 ГПК съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Б. Б. И. с ЕГН **********, с адрес : гр. София, кв. С., ул. „Т.Т.“ № 41, ДА ЗАПЛАТИ на „Ю.Б.“ АД с ЕИК *********, по иск с основание чл. 79 ЗЗД сумите

1247,89 /хиляда двеста четиридесет и седем лв. и 89 стотинки/ лева главница ведно със законна лихва от 04.03.2022г. до окончателното й изплащане, 446,83 /четиристотин четиридесет и шест лв. и 83 стотинки/ лева договорна възнаградителна лихва за периода 23.04.2019г. – 23.02.2022г., 54,64 /петдесет и четири лв. и 64 стотинки/ лева мораторна лихва за периода от 23.04.2019г. до 12.03.2020г.; 36,77 /тридесет и шест лв. и 77 стотинки/ лева мораторна лихва за периода 14.05.2020г. – 23.02.2022г.; 148,70 /сто четиридесет и осем лв. и 70 стотинки/ лева такси за периода 08.06.2018г. – 28.07.2020; 25,20 /двадесет и пет лв. и 20 стотинки/ лева за периода 23.04.2019г. – 23.02.2022г., както и 111,82 /сто и единадесет лв. и 82 стотинки/ лева застраховки за периода 28.05.2018г. – 23.02.2022г.

ОСЪЖДА Б. Б. И. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на „Ю.Б.“ АД с ЕИК 2

*********, сумата 300,00 /триста/ лева деловодни разноски, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането да присъди сумата 450,04 /четиристотин и петдесет лв. и 4 стотинки/ лева за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3