Решение № 3206 от 08.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3206 гр. София, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА Административно наказателно дело № 20241110206519 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на „хххххххх“ ЕООД, ЕИК хххххххххх чрез законния му представител А. Ценова - Георгиева срещу Наказателно постановление № 672633-F659676 от 01.11.2022 г., издадено от заместникдиректор на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите София (ТД на НАП - София), с което на „хххххххх“ ЕООД, ЕИК хххххххххх на основание чл. 180а, ал. 1 от Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за две нарушения на чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 163а и чл. 163б ЗДДС са наложени съответно „имуществена санкция“ в размер на 1720 (хиляда седемстотин и двадесет) лева, както и „имуществена санкция“ в размер на 860 (осемстотин и шестдесет) лева.

Недоволно от така издаденото наказателно постановление е останало санкционираното юридическо лице, което в подадена жалба релевира доводи за отмяната му. Сочи се, че пропускът за издаването на протокол за съответния месец се дължи на установени технически проблеми в използваната от 1 дружеството счетоводна система. Акцентира се, че погрешно е определен периодът, в който данъкът е станал изискуем, а дружеството е нанесло своевременно нужните корекции.

На основание така подадената жалба било образувано НАХД № 3494 по описа за 2023 г. на СРС, НО, 8 състав и с Решение от 30.10.2023 г. на СРС, НО, 8 състав оспореното наказателно постановление било отменено. По подадена от процесуалния представител на ТД на НАП - София жалба, било образувано КНАХД № 130 по описа за 2024 г. на АССГ, XVIII касационен състав и с Решение № 2518 от 16.04.2024 г., постановеното на 30.10.2023 г. решение било отменено, а делото било върнато за ново разглеждане от друг състав, въз основа на което е образувано настоящото производство.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят „хххххххх“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител.

Въззиваемата страна – заместник-директор на ТД НАП - София, редовно призован, представлява се от юрисконсулт Антонова, която моли наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Претендира присъждането на разноски.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата, въз основа на която е образувано съдебното производство, е процесуално допустима, доколкото е подадена от санкционираното юридическо лице и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д, т. 1 ЗАНН, в предвидения за това срок, от което следва, че същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподател е „хххххххх“ ЕООД, ЕИК хххххххххх, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 90, ет. 5, офис 6, представлявано от А. П. Ценкова - Георгиева, ЕГН **********, регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност.

На 23.09.2021 г. от „ххххххххххх“ ЕООД, ЕИК хххххххххххх била издадена фактура № 1000000031, с получател „хххххххх“ ЕООД, ЕИК 2 хххххххххх с данъчна основа 172 000 лева, с предмет 400 тона пшеница, реколта 2021 г., при единична цена на тон - 430 лева. В качеството си на получател, дружеството - жалбоподател следвало да начисли дължимия по доставката ДДС в размер на 34 400 лева, като издаде съответен за целта протокол, в срок не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем.

На 28.09.2021 г. от „ххххххххххх“ ЕООД, ЕИК хххххххххххх била издадена фактура № 1000000033, с получател „хххххххх“ ЕООД, ЕИК хххххххххх с данъчна основа 86 000 лева, с предмет 200 тона царевица, реколта 2021 г., при единична цена на тон - 430 лева. В качеството си на получател, дружеството - жалбоподател следвало да начисли дължимия по доставката ДДС, в размер на 17 200 лева, като издаде съответен за целта протокол, в срок не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем.

На 13.10.2021 г. представител на дружеството подал справка-декларация за ДДС с вх.№ 22104541351/13.10.2021 г. за данъчния период за месец септември 2021 г., като документите за посочените две доставки не били отчетени с подадената декларация.

На 31.01.2022 г. главен инспектор по приходите към ТД НАП издал Резолюция за извършване на проверка № П-22221022018810-ОРП-001, с която било възложено на свидетеля В. М., на длъжност „главен инспектор по приходите“ към ТД на НАП - София, да извърши проверка по спазване на данъчното законодателство и счетоводните стандарти спрямо „хххххххх“ ЕООД, ЕИК хххххххххх.

На 11.02.2022 г. свидетелят М. изпратила до дружеството-жалбоподател Искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № П-22221122023846-040-001/11.02.2022 г. Документът бил връчен електронно на 16.02.2022 г. Изисканите документи и обяснения били представени по електронен път на 18.03.2022 г.

На 01.03.2022 г., дружеството издало протокол № 0000002473/01.03.2022 г., с който начислило ДДС в размер на 34 400 лева за получената на 23.09.2021 г. доставка, по фактура № 1000000031, с данъчна основа 172 000, както и протокол № 0000002474/01.03.2022 г., с който начислило ДДС в размер на 17 200 лева, по фактура № 100000033/28.09.2021 г., с данъчна основа 86 000 лева.

3

На 05.04.2022 г. представител на дружеството подал и справка-декларация за ДДС с вх.№ 22104708748/05.04.2022 г. за данъчния период за месец март 2022 г., в която бил включен дължимият по фактурите данък, както и доставките били посочени в дневника за продажби за месец март 2022 г.

При тази хронология свидетелят В. М. съставила Акт за установяване на административно нарушение № F659676/03.06.2022 г., в който било прието за установено, че „хххххххх“ ЕООД, ЕИК хххххххххх не е начислило ДДС в пълен размер за данъчен период от 01.09.2021 г. до 30.09.2021 г., като не е издало протокол по чл. 117, ал. 2 ЗДДС, в предвидения срок, за фактура № 1000000031, с получател „хххххххх“ ЕООД, ЕИК хххххххххх с данъчна основа 172 000 лева и за фактура № 1000000033, с получател „хххххххх“ ЕООД, ЕИК хххххххххх с данъчна основа 86 000 лева, не е включил размера на дължимия данък по двете доставки в справка - декларация по ЗДДС, както и в отчетните регистри за месец септември 2021 г., а е сторил това след изтичане на предвидения срок, в данъчен период за месец март 2022 г., с което е извършило две самостоятелни нарушения на чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗДДС вр. чл. чл. 163а и чл. 163б ЗДДС. Актът бил връчен на представител на дружеството, който го приел без възражения.

При идентично описание на нарушението и неговата правна (цифрова) квалификация, заместник-директорът на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - София, издал оспореното Наказателно постановление № 672633-F659676 от 01.11.2022 г., с което на „хххххххх“ ЕООД, ЕИК хххххххххх на основание чл. 180а, ал. 1 ЗДДС за две нарушения на чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 163а и чл. 163б вр. ЗДДС наложил съответно „имуществена санкция“ в размер на 1720 (хиляда седемстотин и двадесет) лева, както и „имуществена санкция“ в размер на 860 (осемстотин и шестдесет) лева.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на: показанията на свидетеля В. М., резолюция за извършване на проверка № П-П-22221022018810-ОРП-001/31.01.2022 г., искане за предоставяне на докуементи и писмени обяснения от задълженото лице № П22221122023846-040-001/11.02.2022 г., разписка за връчване, копие от фактура № 1000000031/23.09.2021 г., копие от фактура № 1000000033/28.09.2021 г., копие от справка-декларация с вх.№ 22104708748/05.04.2022 г. и с вх.№ 4

22104541351/13.10.2021 г., копие от дневник продажби за месец септември 2021 г. и март 2022 г., Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г.

Така събраната доказателствена съвкупност е еднопосочна в съдържателен план и изяснява фактите, относими към предмета на доказване.

В тази последователност съдът кредитира показанията на свидетеля М., която хронологично и достоверно поднася своите лични възприятия за осъществените от нея действия, в качеството й на длъжностно лице, по време на извършената спрямо дружеството проверка. Свидетелят споделя, че проверката е извършена въз основа на резолюция на „главния инспектор по приходите“ при ТД на НАП, посредством преглед на подадените от дружеството справки-декларации и допълнително представени документи, което се потвърждава от приобщената по делото резолюция и покана за представяне на документи.

Съществен източник на информация се явяват двете справки декларации с вх.№ 22104708748/05.04.2022 г. и с вх.№ 22104541351/13.10.2021 г., както и копие от фактури за приети от дружеството доставки, съответно на 23.09.2021 г., както и на 28.09.2021 г., които съдът кредитира с доверие. От съдържанието им по категоричен начин се установя, че дължимият по фактурите ДДС е отчетен в СД за ДДС за месец март 2022 г., както и тогава е включен в дневника за продажби, въпреки, че данъкът е бил изискуем и е следвало да бъде отчетен с подаването на СД за ДДС за месец септември 2021 г.

Съдът цени с доверие и приложените заповеди, удостоверяващи материалната и териториална компетентност на контролните органи.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Двата основни за настоящото производство акта са изготвени от материално и териториално компетентен орган. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от В. М. на длъжността „главен инспектор по приходите“ в ТД на НАП - София, съгласно чл. 193, ал. 2 ЗДДС, която и е била надлежно оправомощена със Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., т.2.2.1 да съставя актове за установени административни нарушения по ЗДДС. Наказателното постановление е издадено от заместник-директора на ТД на НАП - София, упълномощен със Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., т.1.1.5 да издава наказателни постановление за нарушения на ЗДДС.

5

Същите са изготвени в предвидената от законодателя писмена форма и при спазване на реда за тяхното връчване на санкционираното юридическо лице, с което в максимална степен е гарантирано правото му на защита.

Налице е единство между словесното описание на нарушението и неговата правна (цифрова) квалификация. Последователно и достатъчно ясно е изведена веригата от действия, която съответното задължено лице следва да предприеме, за да начисли коректно задълженията си за ДДС, както и обстоятелствата, които пораждат това задължение.

Контролните органи са осъществили дейността си при съблюдаване на сроковете по чл. 34 ЗАНН.

Административнонаказателната отговорност на дружествотожалбоподател, в качество му на данъчно задължено лице, е ангажирана за извършването на две нарушения на чл. 86, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗДДС вр. чл. 163а и чл. 163б ЗДДС. Доколкото нарушенията са идентични, съдът ще обсъди общите за тях постановки.

По силата на чл. 86, ал. 2 от ЗДДС данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по ЗДДС - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. От вида на доставката, която е получена от дружеството – царевица и пшеница, се достига до извод, че същите са стоки, изрично посочени в приложение № 2 към ЗДДС, поради което и данъкът от доставките е изискуем от получателя регистрирано по този закон лице. От разпоредбата на чл. 163а, ал. 3 вр чл. 25, ал. 6 вр. ал. 2 ЗДДС се извежда, че данъчното събитие възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката и от този момент дължимият по доставките данък става изискуем. В конкретния случай доставките са осъществени съответно на 23.09.2021 г. и на 28.09.2021 г., от които дати и дължимият данък е станал изискуем.