Решение № 20639 от 13.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20639 гр. София, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело № 20221110169389 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на А. В. М. срещу *********** и **********, с която са предявени осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД срещу *********** за сумата от 550 лв., представляваща платена при липса на основание по нищожния договор за потребителски кредит № 2535553/14.03.2022г. сума за лихва, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба - 21.12.2022г., до окончателното й погасяване, и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД срещу ********** за сумата от 1532.96 лв., представляваща платена при липса на основание сума за възнаграждение за поръчителство по нищожния договор за поръчителство от 14.03.2022г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба - 21.12.2022г., до окончателното й погасяване.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника *********** договор за потребителски кредит № 2535553/14.03.2022г., въз основа на който е получил заем в размер от 4187.18 лв., със задължение да го върне на вноски в срок от 24 месеца. Поддържа, че съобразно договорната клауза на чл. 4, ал. 1 е имал задължение да обезпечи изпълнението по договора с договор за поръчителство с ответника **********, в изпълнение на което на 14.03.2022г. ищецът сключил договор за поръчителство с последния, по който следвало да заплати възнаграждение в размер от 5753.86 лв. На 15.09.2022г. сключила договор за кредит № 2639781/15.09.2022г. с ***********, по който й била предоставена в заем сума в размер на 6000 лева, с част от която – в размер на 4840.01 лв., било погасено задължение на ищеца по предходния договор за потребителски кредит № 2535553/14.03.2022 г. Твърди, че е заплатила по договор за потребителски кредит № 2535553/14.03.2022 г. и договор за поръчителство задължения в общ размер на 6270.14 лв., включваща сумата от 4187.18 лв.- главница, 550 лв.- лихва и 1532.96 1 лв.- възнаграждение за поръчител. На ищеца били издадени удостоверения от *********** и **********, съобразно които договорите са приключили и сумите са изплатени. Поддържа, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не бил посочен приложимият лихвен процент и условията за прилагането му, общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и такса гарант. Договорът не отговарял на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като погасителният план не съдържал необходимата информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните задължения по договора, както и не били посочени конкретни условия за прилагането на посочения в договора лихвен процент, общият размер на възнаградителната лихва и съотношението й с главницата по договора и такса гаранция, а бил посочен единствено общ размер на задълженията.

Договорът противоречал на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като липсвал съществен елемент от съдържанието- приложимият лихвен процент и условията за прилагането му, така и дали същият е фиксиран или променлив за срока на договора, не бил посочен и размерът на възнаградителна лихва и процентно съотношение спрямо главницата, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя.

Погасителният план към договора не съдържал необходимата информация, така и не ставало ясно по какъв начин е формиран годишният процент на разходите и какво е включено в него. В стойността на ГПР не била включена дължимата от ищеца сума по договора за предоставяне на поръчителство, която била елемент от общия разход на потребителя по кредита, тъй като била пряко свързана с договора за потребителски кредит. В условията на евентуалност счита, че клаузата относно определянето на ГПР от договора е нищожна, тъй като водела до нееквивалентност на престациите на страните, респ. до накърняване на добрите нрави, а също така и като неравноправна, тъй като предвиждала задължително условие за отпускане на сумата по кредита, така и не била формулирана по ясен и разбираем начин, подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени икономическите последици от сключването на договора, не била уговорена индивидуално и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост.

Поддържа, че договорът за поръчителство от 14.03.2022г. бил нищожен, тъй като задълженията по същия представляват допълнителна сума, което е в размер на над 100% от вземането, което се обезпечава, с което и се стигало до заобикаляне изискванията на чл.19, ал. 4 ЗПК, така и била налице значителна нееквивалентност на насрещните престации, поради което бил сключен и в противоречи на добрите нрави, доколкото били нарушени изискванията за добросъвестност и справедливост, а това от своя страна водело до нищожност на целия договор за поръчителство.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ***********. Не оспорва твърденията на ищеца, че между страните е сключен договор за потребителски кредит от 14.03.2022г., по който на ищеца е предоставена в заем сума в размер на 4187.18 лв., като сочи, че по договора бил уговорен ГЛП в размер от 40.00%, ГПР в размер от 48.21%. Не оспорва, че задължението по процесния договор за кредит № 2535553/14.03.2022г. е предсрочно погасено на 15.09.2022 г. По същество оспорва исковете при твърденията, че на кредитополучателя била предоставена преддоговорна информация относно съдържанието на всяка клауза по договора за потребителски кредит. Твърди, че в т. 10 от приложение № 1 към договора било 2 посочено съдържанието на погасителния план, в който били упоменати броят на дължимите в срока по договора месечни вноски в общ размер на главница и лихва.

Оспорва договорът за потребителски кредит да накърнява добрите нрави и да е налице нееквивалентност на престациите на двете страни. Навежда довод, че в договора са спазени и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, тъй като ясно са посочени лихвеният процент и ГПР. Договорът за потребителски кредит и приложението към него съдържали действителните уговорки между страните, ясно изразени и формулирани, съгласно законовите изисквания, като в същия се съдържало посочване на размера на потребителския кредит от 4187.18 лв., така и приложимите лихвен процент по кредита в размер на 40.00 % и ГПР в размер на 48.21 %. Поддържа, че условията към договора предвиждат сключване на договор за поръчителство като възможност, което не съставлявало задължително условие за отпускане на заема, като в тази връзка твърди, че договорът за поръчителство, съставлява отделно облигационно отношение с конкретни параметри, по което ответникът ********** е поел задължение да отговоря солидарно с ищеца за задълженията му по договора за кредит, както и че е този договор е сключен след договора за кредит, поради което спазване на изискванията на чл. 19 ЗПК включването в ГПР на разходите по договора за предоставяне на поръчителство не е било необходимо, така и било обективно невъзможно към момента на сключване на договора за кредит.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника **********. Признава, че между ищеца и ********** бил сключен договор за предоставяне на поръчителство от 14.03.2022г., по силата на който се задължил да поеме солидарно с ищеца задълженията по процесния договор за кредит, като страните уговорили възнаграждение за периода на действие на договора, но същото не попадало в обхвата на общия разход по кредита. Поддържа, че на ищеца била предоставена преддоговорна информация и бил запознат с параметрите по договора, като същият направил информиран избор да сключи договора за поръчителство и поемането на задължение за предоставяне на обезпечение не съставлявало необходимо условие за сключването на договора за кредит и не било скрепено с каквато и да е санкция за кредитополучателя, като уговореното възнаграждение по договора за поръчителство не попадало в обхвата на общия разход по договора за кредит и не било дължимо при отказ от договора в уговорения срок, като се дължало възнаграждение съобразно периода на действие на договора в случай на предсрочно погасяване на обезпеченото вземане. Оспорва процесните договор за кредит и договор за предоставяне на поръчителство да са нищожни на посочените основания.

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. В доказателствена тежест на ищеца е разпределено да докаже пълно и главно по делото, че е сключил с ответника *********** договор за потребителски кредит № 2535553/14.03.2022г. (безспорно) и че е сключил с ответника ********** договор за поръчителство от 14.03.2022г. (безспорно); факта на плащане на всяка от процесните суми - на ответника *********** сума в размер от 550 лв. (безспорно), и на ответника ********** сума в размер от 1532.96 лв., а в тежест на всеки ответник е да установи, че е налице основание за получаването им, респ. задържането на процесните суми по валидни договорни клаузи, които съдържат всички необходими реквизити според изискванията на ЗПК и отговарят на императивните правни норми.

3

С приетия за окончателен доклад по делото съдът е отделил за безспорно, че ищцата е сключила договор за потребителски кредит № 2535553/14.03.2022г. с ответника *********** и договор за поръчителство от 14.03.2022г. с ответника **********; така и че на 15.09.2022г. ищцата е извършила плащания по договора за кредит в общ размер от 4187.18 лв., като със същата са погасени задължения в размер на сумата от 550 лв. – лихва по договора за кредит, както и 1532.96лв. – възнаграждение за поръчител.

Настоящият състав концентрира спора по делото по възражението за нищожност на клаузите по договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство. В това отношение съдът приема следното:

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договор е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона - каквито са именно нормите на ЗПК, а в равна степен и на добрите нрави, като за спазването им съдът следи служебно - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., ОСТК и с т.

1 и 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2013 год., ОСГТК (в който смисъл Решение № 3939 от 17.07.2023 г. по в. гр. д. № 12826 / 2022 г. на Софийски градски съд).

При анализ на разпоредбите чл. 114 и чл. 169 от ДФЕС и Хартата на основните права - чл. 38, трябва да се направи извод, че ПЕС изисква висока степен на защита на потребителите в Съюза. Законодателството на Съюза в областта на защитата на потребителите допринася за правилното функциониране на вътрешния пазар и има за цел да гарантира, че отношенията между стопанските субекти и потребителите са справедливи и прозрачни, което като крайна цел подпомага общото благосъстояние на европейските потребители и икономиката на Съюза. Посочените изисквания от правото на ЕС предпоставят, че националният съд има задължение при тълкуване на съответната норма на националното право да я прилага в духа и смисъла на съответното общностно право - вж. решение от 10. 04. 1984 по делото Von Colson, C14/83. Съгласно трайната практика на СЕС - вж. т. 20 от решение от 12. 07. 1990 г., Foster, C-188/89; т. 23 от решение от 14. 09. 2000 г., Collino и Chiappero, C-343/98; т. 40 от решение от 19. 04. 2007 г., Farell, C- 356/05; т. 39 от решение от 24. 01. 2012 г., Dominguez, C-282/10, националният съд има задължение да тълкува националното законодателство в духа на общностния правен ред. Следователно, за да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите и изпълнение на завишения стандарт за това, е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност, която при кредитирането има лукративна цел - печалба. Тоест, дори при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави (в този смисъл изрично Решение № 4304 от 02.08.2023 г. по в. гр. д. № 8430 / 2022 г. на Софийски градски съд, което настоящият състав споделя изцяло). От служебно изготвена справка в Търговския регистър се установява, че **********, се установява, че едноличен собственик на капитала е **********, т.е. ответниците са свързани лица по см. на §1 4