Решение № 3534 от 14.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3534 гр. Пловдив, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330120410 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.

1 ЗЗД.

Ищцата И. Н. С., ЕГН ********** иска от съда да постанови решение, с което д а с е осъди „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 200599406 да й върне неоснователно платената сума от 50 лева, платена при начална липса на основание по договор за потребителски кредит № ******* г., ведно със законната лихва от датата на депозиране исковата молба в съда- ******г. до окончателното й изплащане, както и да постанови решение, с което да осъди „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 200599406 да й върне неоснователно платена при начална липса на основание сума от 50 лв., по договор за потребителски кредит № ****** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране исковата молба в съда – 27.11.2024г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се излага, че ищцата в качеството й на заемател и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в качеството му на заемодател, бил сключен договор за потребителски кредит № ******г., по силата на който същата е получила 1800 лв. заем, който следвало да върне на седем вноски за периода от 20.12.2023г. до 14.11.2024г., заедно с договорна лихва от 460 лева, изразена в процент - 23% и ГПР 49,11%. Твърди се, че съгласно т.5 от договора вземанията на кредитното дружество се обезпечавали с поръчителство от „Мултитюд Банк“, като съгласно т.4.3 от Стандартния европейски формуляр, това поръчителство било възмездно, като ищцата дължала още 1900 лв., които се добавяли към всяка погасителна вноска. За периода от датата на сключване на договора до датата на депозиране исковата молба в съда всички суми били изплатени.

Твърди, че договорът е недействителен, защото в ГПР не било включено възнаграждението за поръчителя и от тук е изчислен неправилно. Освен това твърди да не е давала съгласие за сключването на договора за поръчителство, поради което е 1 предявила осъдителен иск за връщане на дължимо платеното.

Ищцата твърди, че между нея и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е сключен договор за потребителски кредит № ******г., по който е получила в заем 650 лв., който е следвало да върне на 7 вноски за периода 01.06.2023 г. до 23.11.2023 г. с договорна лихва от 87,75 лв. изразена в 13,50% и ГПР 47,92%. Според точка 5 от договора вземанията на кредитора са обезпечавали с поръчителство от „Мултитюд Банк“, като съгласно т.4.3 от Стандартния европейски формуляр, това поръчителство било възмездно, като ищцата дължала още 468 лв., които се добавяли към всяка погасителна вноска. За периода от датата на сключване на договора, до датата на депозиране исковата молба в съда всички суми били изплатени. Твърди да не е давала съгласие за сключването на договора за поръчителство, поради което е предявила осъдителен иск за връщане на дължимо платеното.

От ответника са постъпили отговори, в които сочат, че исковете са неоснователни.

Счита, че клаузата на чл. 5 от договора е действителна и че договора за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД не е страна. Освен това сочи, че договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не следва да се включва в ГПР, тъй като е незадължително.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже плащането на процесните суми по договорите. В доказателствена тежест на ответника е да докаже валидността на двете договорни правоотношения, както и обстоятелството, че договорите за кредит са обезпечени с договори за поръчителство, сключени между ищцата и „Мултитуд Банк“ ЕАД и докаже основанието за получаването на процесните суми.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно член 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване се отделени обстоятелствата, че между страните са били сключени договор за потребителски кредит № 1303017/20.11.2023г. и договор за потребителски кредит № *******г. и че двата договора е следвало да се обезпечат с поръчителство предоставено от Мултитюд Банк в полза на дружеството.

Доказ. тежест е разпределена по следния начин:

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже плащането на процесните суми по договорите.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже валидността на двете договорни правоотношения, както и обстоятелството, че договорите за кредит са обезпечени с договори за поръчителство, сключени между ищцата и „Мултитуд Банк“ ЕАД и докаже основанието за получаването на процесните суми.

От изслушаното заключение на вещото лице Б. Д., неоспорено от страните, изготвено компетентно и безпристарстно, се установява, че общата изплатена сума по договор за потр. кредит № **********. е в размер на 2246,54 лева, а общата изплатена сума по договор за потр. кредит № ******** г. е в размер на 691,93 лева. Вещото лице устно е пояснило заключението си, че по кредита от 20.11.2023г. ищцата е платила отделно 718,29 лева за допълнителната услуга гаранция, която сума е била прехвърлена автоматично в деня на постъпването й на гаранта Мултитюд Банк ЕАД, както и че по кредита от 2.05.2023г. ищцата е платила отделно 186,25 лева за допълнителната услуга гаранция, която сума е била прехвърлена автоматично в деня на постъпването й на гаранта Мултитюд Банк ЕАД.

2

В о.с.з. исковете са увеличени на 964,38 лева по първия иск, съответно на 228,18 лева по втория иск.

Сключените договори за кредит са потребителски и за тях важат правилата за недействителност, уредени в ЗПК. Ответникът в ОИМ сам е посочил, че разходът за гарант не е включен при изчисляването на ГПР, тъй като се касело за незадължителна възмездна услуга от трето лице, а и че така предвиденото обезпечение е в резултата на извършената оценка на кредитоспособността на потребителя. Осве това счита, че потребителят е бил наясно с информацията за кредита и е имал 14-дневен срок да се откаже от договора.

Съдът намира сключените два договора за недействителни, защото в ГПР не са били включени възнагражденията за гарант, поради което посочения в договорите ГПР не отговаря на действително прилагания от кредитора. Предоставянето на гарант е задължителен елемент от процедурата по кандидатстване за кредита и условие за сключване на договора, поради което свързаните с това разходи следва да бъдат включени в общата дължима сума и ГПР. След като кандидатстващият е избрал предложения от самия ответник гарант, то разходите във връзка с гаранцията представляват разходи за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, защото сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита.

Платените такси са недължими, съгл. чл. 10а, ал. 2 ЗПК, а сумата за гаранта, подлежи на връщане именно от ответника, на когото е платена, независимо, че има данни да е преведена формално на трето лице, което обаче е свързано с ответника. Плащането на възнаграждението по гаранцията подлежи на връщане от ответника, защото за него е липсвало основание да го получи, а дали го е превел на третото лице – гарант, е без правно значение, тъй като касае вътрешните му отношения с това трето лице. Още повече, че предоставената с договора за гаранция услуга не е в полза на ищеца, а единствено на ответника. Всички разходи, платени от длъжника над главницата, подлежат на връщане именно от страна на кредитора. Не се споделят възраженията, че таксата за гарант произтича от друго правоотношение и е задължение, платимо в полза на трето лице. Както се посочи – това възнаграждение представлява „разход по кредита“ по смисъла на закона, като сключването на договора за гаранция е и задължително условие за предоставяне на кредита, като при недействителността му – подлежи на връщане от получилия го – в случая – ответника. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи.

По договор № ******** ищецът дължи само главницата от 1800 лева, а надплатеното над този размер от 964,38 лева подлежи на връщане като неоснователно получена.

По договор № № 1258273/2.05.2023 ищецът дължи само главницата от 650 лева, а надплатеното над този размер от 228,18 лева подлежи на връщане като неоснователно платена.

По разноските:

В полза на ищцата ще се присъдят разноски от 100 лева за държавна такса и 300 лева за вещо лице.

На адв. Б. ще се присъди адв. възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ по двете съединени дела на ищцата по член 38 от ЗАдв. в размер на 600 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

3

ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 200599406, да върне на И. Н.

С., ЕГН ********** сумата от 964,38 лева, получена без основание във връзка с договор за потребителски кредит № ******* г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда – 26.11.2024 г. до окончателното й погасяване.

ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 200599406, да върне на И. Н.

С., ЕГН ********** сумата от 228,18 лева, получена без основание във връзка с договор за потребителски кредит № **********г.., ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда – 27.11.2024 г. до окончателното й погасяване.

ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 200599406, да заплати на И.

Н. С., ЕГН ********** разноски от 100 лева държавна такса и 300 лева възнаграждение за вещо лице.

ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 200599406 да плати на адв. Д.

Б. от ПАК сумата от 600 лева разноски за адвокатско възнаграждение по член 38 от ЗАдв за процесуално представителство на ищеца по гр. д. № 20410/2024г. на ПРС.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4