Решение № 192 от 29.10.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Разлог, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антонина Д. Якимова при участието на секретаря Е. Г. Ч., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Антонина Якимова, Адм. нак. дело №

20241240200573 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по жалба, подадена от „П.Б.“ООД, ЕИК*, с адрес: г.Б., у.„Ц.К.“№20, с управител К.Б., против НП №*/28.08.2024 г. на Директора на Д„ИТ“-Б., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание: „имуществена санкция" от 1`500.00 лева за нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ.

В жалбата се твърди, че постановлението е незаконосъобразно и неправилно, поради нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Сочи се, че НП следва да бъде отменено поради липса на вина, както и поради неправилно възприемане на фактическата обстановка от страна на НО.

В СЗ жалбоподателят - редовно призован, не изпраща законен представител. За него се явява упълномощен представител, който поддържа жалбата и излага подробни съображения за отмяна на атакуваното постановление в ход по същество и в депозирана писмена защита по делото. Претендира разноски.

АНО, ч/з процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна, като моли за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Претендира и за присъждане на юрк. възнаграждение.

РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът прие от фактическа страна следното:

На 20.06.2024 г., около 14:00 ч. била извършена проверка по раб. места, относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство на обект – дърводелски цех, в г.Б., у.„Я.“, експлоатиран от „П.Б.“ООД-Б.. По време на проверката в обекта било установено лицето М.С.З., с ЕГН*, като същият попълнил декларация, в която отразил, че работи в „П.Б.“ООД от 20.06.2024 г., като „работник“, с раб. време от 11:00 ч. до 16:00 ч. и с уговорено трудово възнаграждение от 60.00 лева, няма сключен ТД (ТД) и не му е предоставено копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен ТД.

След приключване на проверката по раб. места търговецът бил призован по реда на чл.45 от АПК, за извършване на проверка по документи в Д „ИТ“-Б., с призовка от 20.06.2024 г.

В хода на документалната проверка не е бил представен ТД, удостоверяващ наличие на трудово правоотношение м/у дружеството „П.Б.“ООД и лицето М.З.. След извършена служебна справка в регистъра на трудовите договори на ТД на НАП от ИС на ИА „ГИТ“ е 1 установено, че „П.Б.“ООД, не е изпращал уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, за регистриран ТД, сключен с М.З. за полаган от него труд на 20.06.2024 г.

В резултат на извършените проверки по раб. места и документи, проверяващите са констатирали, че на 20.06.2024 г. лицето М.С.З., е полагал труд на работна площадка, осигурена от „П.Б.“ООД-Б. в определеното от търговеца раб. време, съобразно създадената от него организация на работа, под негов контрол, с негови средства и материали, като риска от извършваната работа е за дружеството. Същевременно от страна на възз. дружество не бил представен ТД за М.З..

Предвид това, с Постановление с изх. №* от 28.06.2024 г. по чл.405а, ал.1 от КТ, на инспектор при Д„ИТ“-Б., било обявено съществуването на трудово правоотношение м/у „П.Б.“ООД, ЕИК* и лицето М.С.З..

На същата дата - 28.06.2024 г. с/у възз. дружество бил съставен АУАН №* от Д.Х. – актосъставител и С.А. – свидетел, в който бил посочено, че същото е нарушило разпоредбите на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, тъй в качеството му на работодател, е извършил нарушение на трудовото законодателство, като на 20.06.2024 г. не е сключил писмен ТД с М.С.З., за предоставената от него раб. сила в експлоатирания от търговеца обект - дърводелски цех, в г.Б., у.„Я.“, стопанисван от „П.Б.“ООД-Б..

АУАН бил съставен в присъствието на управляващия дружеството, бил му предявен и връчен, който го подписал със следното възражение: „Възразявам с/у констатираните нарушения. Лицето не е мой работник“.

На основание така съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, с което на жалбоподателя е наложена адм. наказание: „имуществена санкция" от 1`500.00 лева за нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ.

Съдът кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП, тъй като същите са непротиворечиви пом/у си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

В хода на съд. следствие като свидетели са разпитани служителите, участващи в проверката, а именно Д.Х., С.А., Н.Д. и А.А.-Ч. Свидетелите сочат, че на 20.06.2024 г. извършили проверка на обект, дърводелски цех в г.Б., стопанисван от „П.Б.“ООД. При проверката по раб. места заварили лицето М.З. да извършва дейност, изразяваща се в събиране на дървени летви за продан, които поставял в чували. Свидетелите твърдят още, че З. собственоръчно е попълнил декларация, в която отразил условията, при които полага труд.

По делото е разпитано и лицето М.С.З., който заявява, че в деня на проверката се намирал в цеха, тъй като си търсел работа. Сочи, че докато чакал да се срещне с управителя, попитал другите работници дали може да си събере дървен материал за лични нужди с/у заплащане, като те му позволили. Казва, че докато събирал дърва, проверяващите влезли и му дали да попълни документ, чието съдържание му било неясно, поради което последните му диктували какво да напише. Излага, че м/увременно се появил управителят, който го попитал защо попълва дадената му декларация, при положение, че не работи на обекта.

Казва, че след проверката провел разговор с управителя, който му заявил, че няма възможност да започне работа, при което свидетелят З. си заплатил за събраните в един чувал дърва и си тръгнал.Отрича след това да е работил в цеха.

По делото като свидетели са разпитани и лицата Н.В. и И.Г., работници в дружествотожалбоподател. Свидетелите еднопосочно заявяват, че в деня на проверката лицето М.З. действително е бил в цеха, но за да си търси работа. Категорични са, че З. не е работил в цеха, както в деня на проверката, така и впоследствие.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Н.В., И.Г. и М.З.. При оценката на показанията им настоящият състав съобразява факта, че първите двама свидетели работят за дружеството-жалбоподател. Единствено на това основание обаче не може a priori да се отрече доказателствената стойност на показанията им, както и възможността тя да дават правдиви показания по делото. Имайки предвид това, съдът намира, че показанията на 2 свидетелите В. и Г. са подробни, логически последователни и вътрешно непротиворечиви, като кореспондират напълно и с показанията на незаинтересования свидетел З..

По отношение показанията на свидетелите Д.Х., С.А., Н.Д. и А.А.-Ч., съдът ги цени с доверие досежно обстоятелството, че М.З. се е намирал в проверявания обект и е събирал дървен материал в чувал, доколкото същите кореспондират с останалия доказателствен материал. В останалата част обаче показанията им не следва да се кредитират, а именно за това, че дружеството „П.Б.“ООД е било работодател на М.З.. Това е така, тъй като същите се основават предимно на техни наблюдения в продължение на кратък период от време няколко минути, недостатъчен за формиране на категоричен извод в тази насока, както и на попълнената декларация от страна на св. З. по време на проверката, която обаче последният заяви в СЗ, че не поддържа. Самият З. сочи изрично, че се е намирал на обекта, за да разговарял с управителя за работа и докато го изчаквал, започнал да събира дървен материал за лични нужди, за което му било дадено позволение от работниците в цеха.

Описаната фактическа обстановка се установява ч/з събраните и изготвени по реда на ЗАНН, и НПК док-ства и доказателствени средства, а именно - от показанията на свидетелите, дадени в СЗ, АУАН, декларация по чл.402 от КТ, постановление по чл.405а от КТ, протокол от извършена проверка, заповед и от останалите писмени док-ства по делото.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното адм. наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение. Разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 от КТ, и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл.399 от КТ, цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от ИА„ГИТ“ към МТСП. Съгласно чл.416, ал.5 от КТ, НП се издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по-горе разпоредби органът, който може да налага административни наказания по КТ, е ИД на ИА„ГИТ“ или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от Директора на Д„ИТ“-Б., който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА„ГИТ“.

Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен от Д.В.Х., която към момента на съставянето му е работила на длъжността инспектор в Д„ИТ“-Б., следователно е била компетентна да издава АУАН.

АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на представляващия дружеството лице и свидетеля С.Т.А., присъствала при установяване на нарушението.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съд. състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл.42 от ЗАНН, - относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя фирмата /наименованието на дружеството/, адрес и БУЛСТАТ.

Спазено е от страна на АНО на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото НП да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на док-ствата, които потвърждават извършеното адм. нарушение.

След преценка на събраните по делото док-ства, поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна, че НП е издадено в нарушение на материалния закон по следните съображения:

Адм. нак. отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.

3

В нормата на чл.62, ал.1 КТ, е отразено правилото, че ТД се сключва в писмена форма.

Предметът на КТ, е определен в чл.1, ал.1 и ал.2 КТ. Първата алинея определя кръга отношения, които КТ, урежда и това са трудовите отношения м/у работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях. Втората алинея определя всички отношения при предоставянето на раб. сила, да се уреждат само като трудови правоотношения. Разпоредбата на чл.61, ал.1 КТ, определя момента, когато м/у работника или служителя и работодателя следва да се сключи ТД и този момент е преди постъпването на работа.

В санкционната норма на чл.414, ал.3 КТ, законодателят е гарантирал спазването на правилата на чл.61, ал.1 и чл.62, ал.1 или ал.3 КТ, с предвиждане на неблагоприятни правни последици, реализиращи се спрямо работодател и виновно длъжностно лице, в случай на нарушение на горните разпоредби.

Нарушението на 62, ал.1 КТ, се извършва, когато не е сключен ТД, или не е сключен в указаната от законодателя писмена форма. Нарушението е формално и за неговата довършеност не се изисква настъпването на определени общественоопасни последици.

По възприетото в правната теория, ТД, така както е регламентиран в КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и ЗУТ, ФЛ предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен раб. режим, заплащане, раб. време, раб. място. При ТД е налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните трудови операции, които се повтарят неограничен брой пъти, и докато ТД не е прекратен, не се изчерпват.