Решение № 2562 от 07.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2562 гр. Варна, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря АНА В. Д.А като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20243110108685 по описа за 2024 година

Производството е образувано по молба с пр.осн.чл.432, ал.1 от КЗ от Г. Д. Г., с ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Б.И.“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление *** за заплащане на сумата 2728,05 лева – главница по частичен иск от общ размер на обезщетение 3500 лева за имуществени вреди, получени от ПТП на лек автомобил „Ленд Ровер Рейнд Ровер Спорт“, с рег. № ***, собственост на Г. Д. Г. в резултат на ПТП от 15.06.2024 г. в с. Кранево, настъпило по вина на водача на МПС „Субаро Форестър“, с рег.

№ ***, застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника ЗД „Б.И.“ АД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.7.2024 г. до окончателното изплащане на сумата

В исковата молба се твърди, че Г. Д. Г. е собственик на лек автомобил „Ленд Ровер Рейнд Ровер Спорт“, с рег. № ***. На 15.06.2024г., около 13:50 часа, управлявайки лек автомобил марка „Ленд Ровер Рейндж Ровер Спорт", с per. *** ищецът се движел по път Е87 посока Балчик Варна. След като навлязъл в с. Кранево на кръстовището с ул. Пирин при завой наляво, в този момент по ул. Пирин се движел лек автомобил марка „Субаро Форестър", с per. № ***, управляван от Кирил Христов, като същият при наличие на пътен знак Б2 "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство", не пропуснал автомобила на ищеца, навлязъл в кръстовището и го блъснал в предна лява гума. За настъпилото ПТП попълнили Двустранен констативен протокол за ПТП, като в протокола като виновен посочили водача на лек автомобил „Субаро Форестър", с per. № ***. На 16.06.2024г. ищецът уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, като същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис на щета № 2410018280/17.06.2024г. В описа като увредени детайли били посочени: джанта предна лява алуминиева R21, кормилен накрайник преден ляв външен, кормилен накрайник преден ляв вътрешен, носач преден ляв долен преден, носач преден ляв долен заден и носач преден десен долен преден. На 28.06.2024г. получил Уведомление, с което застрахователят отказал да му изплати застрахователно обезщетение. По изложените твърдения за ищеца е налице правен интерес да предяви иск срещу застрахователя за заплащане на сумата 100.00 лева предявен като частичен иск от общата сума 3500 лева, представляваща обезщетение за виновно причинените имуществени вреди, настъпили в следствие на ПТП на 15.06.2024 г. в 1 с. Кранево по вина на застрахования по „Гражданска отговорност“ при ответника собственика и водач на МПС марка „Субаро Форестър“, с рег. № ***, застрахован при ЗД „Б.И.“ АД, ведно със законната лихва върху главница, считано от подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата. Ищецът моли ответникът да му заплати съдебно деловодни разноски и адвокатски хонорар.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е представил отговор с който счита предявените искове за допустими, но изцяло неоснователни по основание и размер по следните съображения: Не е налице правно основание за възникването на твърдяното материално право – предмет на депозирания осъдителен иск, а именно наличие на валидно възникнало вземане на ищеца към ответното дружество в посочения в исковата молба общ размер от 3500 лева. Ответникът оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение на начина на настъпване на ПТП. Оспорва представения протокол за ПТП по автентичност и съдържание. Счита, че не са налице предпоставките, необходими за ангажиране на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорва причинно следствената връзка между процесния инцидент и изброени в исковата молба повреди. Твърди, че описаните щети на л.а. „Ленд Ровер Рейнд Ровер Спорт“ с ДКН: *** не кореспондират с декларирания механизъм при който е реализирано ПТП-то. Оспорва предявения иск и по размер, като твърди, че претендираната с исковата молба сума е силно завишена и не отговаря на действителния размер на щетите. Не оспорва, че между л.а. „Субаро Форестър“, с рег. № *** и застрахователя, към момента на настъпване на процесното ПТП е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“. Моли искът да бъде отхвърлен, като му бъдат присъдени сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа иска и моли да се уважи изцяло като ответникът му заплати и разноски за производството.

Ответникът поддържа отговора и оспорва предявеният иск като моли за отхвърлянето му и заплащане на разноски от страна на ищеца.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните нямат спор за наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидно към момента на събитието между „Б.И.“ АД и собственика на превозното средство, причинило вредата.

От представените писмени доказателства свидетелство за регистрация част 1 № 013045151/24.03.2023 г., двустранен констативен протокол за ПТП от 15.06.2024 г., опис заключение на щета на МПС № 2410018280 от 17.06.2024 г., писмо до Г. Д. Г. относно постановен отказ по щета № 2410018280 се установяват обстоятелствата във връзка с ПТП, което е настъпило по вина на водача на л.а. „Субаро Форестър“, с рег. № ***.

В опис – заключение на по щета са описани увредените части – общо 6 броя. С отговор на претенцията за щета на ищеца, ответното дружество е направило отказ да плати на ищеца обезщетение съгласно писмо от 28.6.2024 г.

От заключението на САТЕ, ценено от съда като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че причина на ПТП е сблъсък между двата автомобила по описания механизъм в двустранен протокол за ПТП. Налице е причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и щетите по автомобил л.а. „Ленд Ровер Рейнд Ровер Спорт“ с ДКН ***. Общата стойност за възстановяване на щетите, включваща цени на части, труд, боя е 2728.05 лева с ДДС. Средната пазарна цена на л.а. „Ленд Ровер Рейнд Ровер Спорт“ с ДКН *** към момента на изготвяне на заключението е 35499.00 лева. Общата стойност по методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди от ПТП по застраховка „Гражданска отговорност е 1699.12 лева. Стойността с алтернативни части е 508.73 лева с ДДС. Ремонта с алтернативни части, боя и труд е 749.53 лева. Цената на 2 ремонта не надвишава 7,7 %. В с.з. вещото лице дава обяснения, че съгласно методиката, по която се изчислява с алтернативни части не допуска да се прилага коефициент за овехтяване.

Процент на овехтяване се прилага на оригинални части. При цени на алтернативни части не се начислява.

Между страните няма спор, че обезщетение не е платено на ищеца.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че е установен механизма на ПТП, като съгласно заключението на САТЕ, което не е оспорено от страните е налице причинно-следствена връзка между описания механизъм в протокола за ПТП и уврежданията на л.а. „Ленд Ровер Рейнд Ровер Спорт“ с ДКН ***, собственост на ищеца.

От събраните в производството доказателства съдът приема за установени твърденията в молбата и наличието на основание за ангажиране отговорността на застрахователя по пряк иск на увреденото лице на осн.чл.432, ал.1 КЗ. В тази хипотеза увреденото лице спрямо което застрахованият е отговорен има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. В ал.3 е посочено, че по застраховка "Гражданска отговорност", която е задължителна, застрахователят отговаря пред увреденото лице и когато застрахованият го е увредил умишлено.

По отношение размера на обезщетението:

Съгласно чл.267, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането застрахователят по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ отговаря за вредите, причинени на чуждо имущество, като обезщетението не може да надхвърля застрахователната сума по договора – чл.267, ал.3 КЗ. При вреди на имущество обезщетението не следва да надвишава действителната стойност на причинената вреда, а за МПС обезщетенията се определят в съответствие с приета от Комисията за финансов надзор Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди – чл.273, ал.2. Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, е въведена съгласно чл.1, ал.3 от Наредба № 24/08.03.2006г. на Комисията за финансов надзор. Разпоредбата на чл.273, ал.2, пр.2 КЗ е възпроизведена в чл.15, ал.4 на Наредбата и препраща към приложения № 1-6. Съгласно чл.2 от Методиката – Приложение № 1 на Наредба № 24/08.03.2006 г., същата се прилага от застрахователите и от Гаранционния фонд и за взаимоотношенията между трети лица, претърпели имуществени вреди със застрахователя, който дължи застрахователно обезщетение по задължителната застраховка по чл.249, т.1 КЗ – чл.3, ал.1, т.1 на Методиката. В нормата на чл.4 от Методиката изрично е предвидено, че се прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства /фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Същата норма, съпоставена с КЗ в чл.273, ал.2, пр.1 КЗ, а именно, че обезщетението по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” обхваща действителната стойност на причинената вреда, чийто размер е ограничен до застрахователната сума по договора. В този смисъл Методиката не дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя. В Методиката са посочени начините за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само до минимален размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката. При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно разпоредбата на чл.208, ал.3 КЗ, като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. В този смисъл е становището на ВКС в решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.д.№ 652/2009 г. на ВКС, ТК, І т.д., постановено в производство по чл.290 ГПК.

3

Със същото решение ВКС е дал отговор на материалноправния въпрос, че при определяне на обезщетение по чл.226 КЗ, прилагането на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди по чл.4 на Приложение №1 към чл.15, ал.4 от Наредба № 24/08.03.06г. на Комисията за финансов надзор не е задължително. Определеното застрахователно обезщетение, въз основа на заключение на вещо лице може да надвишава минималната долна граница по чл.4 на Приложение №1, когато не са представени фактури за извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът на обезщетението е бил определен от застрахователя в съответствие с Наредба № 24/08.03.2006г. на КФН.

Предвид горното съдът намира, че в настоящия случай следва да се възприемат стойностите за ремонт на увредения автомобил, собственост на ищеца, които са посочени от вещото лице по приетото заключение на САТЕ. Посочените от експерта стойности не са оспорени от ответното дружество. При липсата на оспорвания в този смисъл, съдът намира, че предявеният иск срещу застрахователя е основателен и доказан по размер за сумата 2728,05 лева, представляваща стойността на дължимото обезщетение от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ по щета № 2410018280/17.06.2024г. Претенцията до размера на 3500 лева е недоказана по размер, но доколкото иска за заплащане на сумата 2728.05 лева е предявен като частичен и същият е установен по размер, то исковата претенция със същата цена е основателна и следва да се уважи.