Определение № 1289 от 13.12.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1289 гр. София, 13.12.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20211000601314 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.440 ал.2 вр.чл.345,ал.1 вр.чл.341 ал.2 НПК,като е образувано по жалба на началник на Затвора гр.София,чрез надлежно упълномощен процесуален представител /Заповед №Л-349-18.10.2021 година/,против протоколно определение на Софийски градски съд,постановено на 19.11.2021 година в открито съдебно заседание по н.ч.д.№3032/2021 година по описа на съда.С атакуваното определение,по молба на лишения от свобода Е. С. М.,с установена самоличност,ЕГН ********** е постановено условно предсрочно освобождаване от не изтърпяна част на наложено му наказание „лишаване от свобода”.Съдът,по реда на гл.ХХХV ,раздел І-ви,чл.437-442 НПК,е постановил предсрочно условно освобождаване от останалия срок на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода”,който към датата на постановяване на съдебния акт е 8 месеца и 1 ден,като е определил изпитателен срок с оглед нормата на чл.70 ал.6 НК.

На основание чл.42а ал.2,т.2 НК съдът е определил пробационна мярка„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за посочения срок от 8 месеца и 1 ден.

В жалба се твърди,че атакуваният съдебен акт е неправилен.

Като не се спори,че осъденото лице е изтърпяло повече от 1/2 от наложеното му наказание „лишаване от свобода“,по същество се акцентира неправилен извод на първия съд затова,че спрямо осъдения са налице доказателства,че с примерно поведение и честно отношение към труда е дал доказателства за своето поправяне.Изложени са съображения,че в общност не са налице условията на чл.70 НК,доколкото не са налице доказателства за трайно и необратимо поправяне на осъдения Е.М..Сторен е принципен анализ на изискванията,разписани от Законодателя в нормата на чл.439а НПК,въз основа на които да се приеме наличие на трайно и необратимо поправяне на едно осъдено лице-добро поведение,участие в трудови, образователни ,обучителни,квалификационни и спортни 1 програми,организирани от администрацията на пенитенциарното заведение,както и сторена оценка по реда на чл.155 ЗИНЗС,на основа изпълнение на плана за присъдата.

Не се оспорват положителните тенденции при проведената възпитателна работа с осъдения М.,но жалбоподателят намира,че доклада на инспектор СДВР е анализиран едностранчиво от първия съд,а съдът не е отчел отрицателното становище на администрацията на Затвора гр.София ,както и сторената оценка на риска от рецидив.

Изложени са принципни разбирания за поправителния процес в едно пенитенциарно заведение и принципни виждания за целите на наказанието и постигането им.

Направено е искане за отмяна на атакувания съдебен акт и оставяне без уважение направеното искане.

Съдът прецени оплакванията в частната жалба до въззивния съд,провери атакуваното определение и въз основа на собствена оценка на доказателствата по делото,намери жалбата за неоснователна.

Съображенията са следни:

Осъденият Е. С. М. е роден на ******** година в гр.София,български гражданин е,със средно образование,осъждан,ЕГН

**********,като понастоящем изтърпява наказание„лишаване от свобода“ в ЗООТ “Кремиковци“ при Затвор гр.София,на основание Заповед №37/17.06.2021 година.

Видно от приложените по делото писмени доказателства,осъденият е постъпил в затвора в гр. София на 11.07.2012 година,като по отношение на него,с начало 13.12.2011 година,на основание чл.68 ал.1 НК е приведено в изпълнение наказание „лишаване от свобода“ за срок от ТРИ години ,наложено му по нохд № 1359/2007 година по описа на РС гр.София.Това наказание е изтърпяно на 04.09.2014 година,от която дата осъдения М. търпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/ години,наложено му с влязла в сила присъда,постановена по нохд№ 3292/2012 година по описа на СГС за извършено престъпление по чл.115 вр.чл.18 ал.1 НК.

Към датата на постановяване на атакувания съдебен акт-19.11.2021 година,осъденият Е.М. е изтърпял фактически 7 години,2 месеца и 5 дни,като към тази изтърпяна част са добавени и зачетени от работа 2 години,1 месец и 14 дни или всичко 9 години, 3 месеца и 29 дни.

Остатъкът от наказанието към посочената дата е 8 месеца и 1 ден.

Лишеният от свобода изтърпява наказанието си при първоначална оценка на риска от рецидив в средни стойности-69 точки,редуцирана понастоящем на 53 точки.

За да постанови атакувания пред САС съдебен акт,първият съд е анализирал писмените доказателства,събрани надлежно по делото-справки изх.№201/28.07.2021 година,л.2-ри и изх. №201/19.11.2021 година на началник на затвора гр.София,Доклад за лишения от свобода М. ,л.л.3-6,изготвен от инспектор СДВР на ЗООТ„Кремиковци“ при Затвора гр.София на 19.07.2021 година,заповеди за награждаване на осъденото лице в периода 20142 2020 година,трудова характеристика от 18.05.2020 година,медицински доказателства за здравословно състояние на С. М.,Доклад за пробационен надзор от инспектор пробация,л.40-л.42/23.09.2021 година, Доклад от инспектор СДВР от 13.10.2021 година,л.56л.58 от делото,писмени доказателства, приложени към досие на лишения от свобода Е.М.,относими към обстоятелства,подлежащи на установяване по реда на чл.439а ал.2 вр.ал.1 НПК.

Няма спор,съгласно чл.70 ал.1 НК за прилагане института на УПО,че е необходимо кумулативно да са налице две предпоставки:

-осъденият М. да е дал доказателства за своето поправяне и

-да е изтърпял фактически не по-малко от 1/2 от наказанието си,в конкретния случай.

Първият съд обосновано е приел,че осъденият е изтърпял повече от 1/2 от наложеното му наказание „лишаване от свобода“.Твърдението в тази насока на осъденото лице е обосновано и спор в тази насока между страните няма.

На следващо място следва да се посочи,че първият съд,обсъждайки първата предпоставка за прилагане института на „УПО“,правилно е отчел разписаното в чл.439а НПК,оценявайки доказателствата,които поставя в основата на обоснован извод,свързан с доводи за поправяне на осъденото лице.Оценени са комплексно степента на изпълнение целите на наказанието по план на присъдата,приложен към досието на осъденото лице,наред с установеното от събраните писмени доказателства,относно поправянето на М..В мотивите си първият съд е дал аргументиран отговор на поставени пред него въпроси,свързани с обсъждане на фактите,сочещи на трайна положителна и устойчива промяна в поведението на осъдения М. в нейните качествени и количествени показатели,релевантни за решаване въпросите по чл.440 и сл.НПК.

Необосновано е оплакването в представената жалба,че не са налице условията на чл.70 НК ,доколкото не са налице данни/доказателства/ за трайно и необратимо поправяне на осъдения Е.М..

Обосновано първият съд е приел обобщително,че процесът на личностното поправяне на осъденото лице е успешно провеждан,като в правните си изводи се е основал на надлежно събрани и проверени по делото писмени доказателства.Следва да се отбележи,че първият съд е бил ясен и последователен във фактическите си анализи и последвалите ги правни изводи.

Първият съд достатъчно задълбочено е отчел фактите,сочещи поправянето на осъдения в мястото,където изтърпява наказанието „лишаване от свобода“.Настоящият съдебен състав намира , че първият съд не е надценил отразените в писмените документи по делото факти и обстоятелства затова,че са налице значителни и трайни положителни промени в поведението на осъдения М.. Видно е от мотивите на атакувания съдебен акт,л.6ти,посл.абзац и следващите,че съдът е отчел отразените в доклада положителни тенденции при осъдения,свързани с обстоятелството,че не е наказван и е награждаван многократно,включително и пред 2021 година от затворническата администрация.Изложени 3 са подробни аргументи в тази насока,споделени при оценка на фактите и от настоящия съд.Първият съд е отчел факта,че осъденото лице работи с акцент на безспорно добрите оценки,които е получавал в процеса на работа,включително от Ректор на МВР-Академия ,л.69 от делото.Акцентирано е на сравнително продължителния период от време,в който осъдения М. работи,старателното изпълнение на трудовите му задачи,при спазване на технологичната дисциплина,изцяло положителните впечатления за него от прекия му ръководител.

Коректно са анализирани изготвените ДВА доклада на инспектори СДВР К. и Б.

,последния по изрично искане на съда,изготвен на 13.10.2021 година.

Анализът на мотивите на първия съд сочи,че твърдението на жалбоподателя за едностранчива оценка на отразените в докладите обстоятелства,свързана с акцент единствено на отразените положителни тенденции в развитието на поведенческия модел на осъдения М.,не може да се сподели откъм обоснованост и аргументираност.Тези изготвени от инспектори „Социална дейност и възпитателна работа“ доклади очертават една трайна тенденция-осъденият Е.М. не нарушава режимните изисквания и ЗИНЗС,възпитателния процес и престоя му в пенитенциарното заведение протича „безпроблемно“,като през годините,в които е наблюдаван и оценяван осъдения „…се е показал непретенциозен,работлив,спокоен и премерен“,вж.Доклад,л.4,като стриктно спазва възложените му задачи, избягва конфликтни ситуации и се отнася с дължимо уважение към служителите от затворническата администрация.Изрично в мотивите си първият съд коректно отбелязва„..в двата доклада на инспекторите „Социална дейност и възпитателна работа“ се посочва ,че осъденият се е включил в изпълнението на плана на присъдата и на заложените в него цели и задачи,за което е бил поощряван“.Приложените заповеди за награди потвърждават този извод на съда.Положителните тенденции при работа с осъденото лице са очертани ясно и в изготвения втори доклад на инспектор СДВР,като с оглед близкия период на оценка той не се отличава съществено в изводите си по фактите и изясняваните обстоятелства с изготвения такъв по-рано.

Основното оплакване в жалбата на началника на Затвора гр.София е свързано най-вече с едностранната оценка на тези изготвени доклади и липсата на отчет на констатираните дефицитни зони у осъденото лице.Първият съд ,обаче не е подминал без анализ и оценка тези констатирани дефицити у осъдения М.,оценявайки ги на основата на цялостния превъзпитателен процес.

Видно е,л.8-ми,посл.абзац,че съдът е отделил особено внимание именно на констатираните дефицити.Изрично е посочено от първия съд,че при изготвяне на оценката на риска от рецидив, инспекторите са „…подходили изключително повърхностно и необосновано“.Защитил е извода си ,като е посочил,че оценката от риск за рецидив през 2019 година е определена на 52 точки,а посочената актуална оценка е 53 точки при положение,че в този период са налице единствено положителни констатации за поведението на осъдения М..Изводът на първия съд обосновано е отнесен към отразеното за отговорността,с която работи и декларираното от самите инспектори и работодатели на 4 осъдения М. за отношението му към труда,включително поведението му към администрацията в затворническото общежитие,начина,по който се включва за изпълнение на плана на присъдата.Анализирани са и констатациите в посочените доклади,касателно употребата на алкохол,като основа за престъпно поведение и изграждане на престъпни нагласи у М.,но е видно,и това ясно е подчертано от първия съд,че осъдения М. не е санкциониран за употреба на алкохол в пенитенциарното заведение.По този начин се очертават като необосновани твърденията в цитираните доклади,че са налице данни за деструктивно поведение на основа употреба на алкохол и импулсивност,които се отнасят към друг период,а не към оценявания в пенитенциарното заведение.Защото пак в описаните доклади е посочено,че разбира мотивите за криминалното си поведение и съжалява за извършеното,като признава вредата и приема присъдата,л.58 от делото.

В обобщение следва да се приеме за аргументиран извода на първия съд по същество,че в изготвените доклади и в отделни техни части за осъдения се сочат непреодолени дефицитни зони,отразени в „Умения за мислене“,“Нагласи“ и зона „Междуличностни проблеми“,а изводите на изготвилите докладите инспектори не са подкрепени с нито едно доказателство /напр.употреба на алкохол,неразпознаване и неприемане на вреда от поведението си,неприемане на присъдата/.