Определение № 111 от 15.03.2024, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 111 гр. С., 15.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно частно гражданско дело № 20245400500104 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, във вр. с чл. 248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от С. С. Ш. срещу Определение № 72/26.01.2024 г. по гр. д. № 690/2023 г. на С.ски районен съд. С жалбата се прави искане присъдените разноски да бъдат намалени като прекомерни.

Прави се препращане към изложеното в частна жалба вх. № 6864/16.11.2023 г., като се сочи, че не се оспорва присъждането на разноски, а се оспорва присъдения размер. Жалбоподателката сочи, че не знае защо са съединени исковете, не е молила за това. Твърди се, че наказателното дело, инициирано от жалбоподателката, е прекратено преди съединяване на исковете; наказателното дело никога не е „стигало“ до адв. Р.. Моли за намаляване на присъдените разноски.

В жалба вх. № 6864/16.11.2023 г. също се сочи, че следва разноските да съответстват на реалното извършено съдействие от адв. Р..

Твърди се, че размяна на книжа като процедура е частично изпълнена; отговор на исковата молба не е връчен на жалбоподателката като ищцата.

Сочи се, че прекратяването е преди насрочване на заседание; заседание и съдействие от адв. Р. в заседание няма.

По двете частни жалби са депозирани в срок отговори от ответницата В. И. М., чрез пълномощник адв. Р., с който се оспорват като неоснователни.

В отговорите се прави позоваване на разпоредбата на чл. 78 ал. 4 от ГПК и се сочи, че законодателят не указва или разграничава в кой момент производството трябва да е прекратено, за да са дължими разноските; прави се позоваване и на разпоредбата на чл. 2 ал. 6 от НМАВ. Излагат се доводи, че са предявени два иска – два деликта и вреди от тях; по всеки от исковете, 1 независимо от цената им, се дължи минимално възнаграждение от 400 лева, като в случая е определено и дори възнаграждение под минимума – 600 лева вместо 800 лева. , поради което няма основание за допълнително намаляване на заплатените вече разноски. Сочи се, че ищцата е дала повод ответницата да направи разноските и по закон носи отговорност за възстановяването им не само при отхвърляне на иска, но и при прекратяване на делото.

С отговора се прави искане да бде потвърдено обжалвното определение.

С.ски окръжен съд намира частната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество за неоснователна по следните съображения:

По гр. д. № 690/2023 г. ищцата С. С. Ш. е предявила срещу В. М. искове за обезщетение за причинени й неимуществени вреди в резултат на два деликта – подаване от ответницата жалба в РУ на МВР – С. срещу ищцата, с което действие я наклеветила и изключване на ищцата от Вайбър група на родители и учител, с което я обидила и унизила.

Ответницата е депозирала отговор на исковата молба чрез адв. В.

Р., към който е представен договор за правна защита и съдействие за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.

С Определение № 763/07.11.2023 г. районният съд е постановил връщане на исковата молба, подадена от С. С. Ш. поради неотстраняване нередовностите на исковата молба, както и е осъдил на основание чл. 78 ал. 4 от ГПК ищцата да заплати на ответницата деловодни разноски в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение.

С жалба вх. № 6864/16.11.2023 г., приета от настоящата инстанция като молба по чл. 248 от ГПК, ищцата е възразила срещу размера на присъдените разноски като прекомерни и е поискала тяхното намаляване.

С Определение № 72/26.01.2024 г. по гр. д. № 690/2023 г. С.ски районен съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 от ГПК на С. С. Ш., с която се иска да бъде изменено Определение № 763/07.11.2023 г. по гр. д. № 690/2023 г. на РС – С. в частта на разноските.

Това определение е предмет на обжалване пред настоящата инстанция. Въззивният съд счита така постановеното определение за законосъобразно и обосновано:

Според разпоредбата на чл. 78 ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. В настоящия случай е налице прекратяване на производството по делото поради неотстраняване в срок на нередовностите на исковата молба. Междувременно ответната страна е направила разноски – ангажирала е адвокат, който да й окаже правна защита и съдействие по предявените срещу нея искове.

Частната жалбоподателка не оспорва дължимостта на разноски в полза на ответницата, оспорва размера на адвокатското възнаграждение.

2

При преценка дали е налице прекомерност на адавокатското възнаграждение, следва да се съобрази, че макар да се претендира едно общо обезщетение от 900 лева, касае за предявени два обективни съединени иска.

Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 2 ал. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения се дължи отделено възнаграждение за всеки един от исковете.

Предвид разпоредбата на чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение по всеки от исковете е 400 лева – т.е. общо 800 лева за двата иска. В случая не само че няма основание да бъде намалявано адвокатското възнаграждение от 600 лева, но и то е определено под минимума в НМАВ.

С оглед доводите на жалбоподателката, че адвокатското възнаграждение е завишено, тъй като адв. Р. е изготвила само отговор на исковата молба, но не е осъществила правна защита в съдебни заседания, следва да се посочи, че в разпоредбата на чл. 9 ал. 1 от НМАВ е предвидено, че за изготвяне на писмен отговор на искова молба, без процесуално представителство, възнаграждението е в размер ¾ от възнаграждението по чл.

7 и 8, но не по-малко от 400 лева. Според тази разпоредба за изготвяне на отговор на исковата молба с оглед предявените два иска минималното възнаграждение е в размер на 800 лева, поради което отново няма основание за намаляване на адвокатското възнаграждение от 600 лева.

Отделно и независимо от гореизложеното следва да се допълни с оглед възможността националният съд да не се съобрази с минималните размери в НМАВ според практиката на СЕС, че в случая с оглед фактическата и правна сложност на делото не са налице основания да се приеме, че адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева е завишено за извършената от адвоката дейност – изготвяне на отговор на исковата молба.

Въззивната инстанция счита, че обжалваното определение следва да се потвърди като законосъобразно и обосновано, поради което С.ски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 763/07.11.2023 г. по гр. д.

№ 690/2023 г. на С.ски районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4