Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 834 от 21.10.2021, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 2750/2021
Вид
Решение № 834
Подписан
21.10.2021
В сила
21.12.2021
Състав
Тихомира Георгиева Казасова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 834 гр. Русе, 21.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Станка Ст. Иванова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20214520102750 по описа за 2021 година

Й.Р. – юрисконсулт на „Ипокредит“ ООД заявява, че на 21.05.2019г. представляваното от нея дружество сключило с ЕЛ. СЛ. Р. Договор за потребителски кредит №РСНД60, по силата на който предоставило на ответника заем в размер на 350 лева. Като допълнително обезпечение на дадената сума, кредитополучателят издал запис на заповед в полза на кредитора.

Ищецът твърди, че предал на ответника сумата, предмет на контракта. Съобразно договореното, Е.Р. следвало да възстанови главницата, ведно с възнаградителна лихва, в периода 21.06.2019г. – 21.11.2019г., на 6 вноски, индивидуализирани в Приложение №1, съставляващо неразделна част от договора.

Ответникът погасил петте вноски, но не заплатил последната на стойност 91.39 лева, с падеж 21.11.2019г.

В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.417 ГПК.

Снабдил се със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №693/2021г. и изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изпълнително производство при ЧСИ с рег.№832.

Й.Р. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ЕЛ. СЛ.

Р., ЕГН ********** дължи на „Ипокредит“ ООД, ЕИК 202175961, със седалище и адрес на управление: гр.Горна Оряховица, ул.“Георги Измирлиев“№2Б, ет.1, офис 5, представлявано от управителя Армен Погосян сумата: 91.36 лева – главница по Запис на заповед от 21.05.2019г., издаден като допълнително обезпечение на Договор за потребителски кредит 1

№РСНД60/21.05.2019г., ведно със законната лихва, считано от 04.02.2021г.

Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ЕЛ. СЛ. Р. е депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.

Твърди, че е погасила задължението си и тъй като с поведението си не е дала повод за завеждане на иска, счита, че не дължи лихви и разноски.

Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

На 21.05.2019г. между „Ипокредит“ ООД и ЕЛ. СЛ. Р. е сключен Договор за потребителски кредит №РСНД60, по силата на който дружеството предоставило на ответника заем в размер на 350 лева. Като допълнително обезпечение на дадената сума, на същата дата, кредитополучателят издал запис на заповед в полза на кредитора.

Представено е извлечение от счетоводните книги на ищцовото дружество.

В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.417 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение №374/05.02.2021г. и изпълнителен лист, издадени по ЧГД №693/2021г. по описа на РРС срещу ЕЛ. СЛ. Р. за сумите: 91.39 лева – главница по Запис на заповед от 21.05.2019г., ведно със законната лихва, считано от 04.02.2021г.; 25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.414 ГПК длъжникът депозирал възражение, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да предяви иск за установяване на вземането и го уведомил за последиците при непредявяване на иска.

С оглед установяване претенцията по размер е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно – икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като пълно, всестранно и ясно. След извършена справка в счетоводството на ищцовото дружество, вещото лице е констатирало, че на 21.05.2019г. „Ипокредит“ ООД е предоставило в заем на Е.Р. сумата 350 лева, които последната следвало да погаси в периода 21.06.2019г. – 21.11.2019г. Кредитополучателят заплатил пет от дължимите шест вноски, но не издължил последната в размер на 91.39 лева, от които: 88.38 лева – главница и 3.01 лева – възнаградителна лихва.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата: 91.36 лева – главница по Запис на заповед от 21.05.2019г., издаден като допълнително обезпечение на Договор за потребителски кредит №РСНД60/21.05.2019г., ведно със законната лихва, считано от 04.02.2021г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №374/05.02.2021г., издадена по ЧГД №693/2021г. по описа на РРС.

От приложеното в настоящото производство гражданско дело ЧГД №693/2021г. по описа на РРС е видно, че в срока по чл.414 ГПК, длъжникът депозирал възражение, с оглед 2 което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.

Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е предявена от взискателя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на издадената заповед за изпълнение.

Разгледан по същество, искът се явява основателен.

В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.

„Ипокредит“ ООД основава претенцията си на Запис на заповед от 21.05.2019г.

Ответникът не оспорва обстоятелството, че менителничният документ е издаден като допълнително обезпечение на Договор за потребителски кредит №РСНД60/21.05.2019г., както и твърдението, че е получил заемната сума. Поддържа, че е погасил своевременно задължението, факт, който остана недоказан в процеса.

От заключението на приетата по делото съдебно – икономическа експертиза е видно, че не е заплатил последната вноска – 91.39 лева, с оглед което претенцията като основателна следва да бъде уважена изцяло.

Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.

Предвид изхода на спора, в тежест на ответника са направените от ищеца разноски в размер на:

75 лева – по ЧГД №693/2021г. по описа на РРС и

25 лева – по ГД №2750/2021г. по описа на РРС.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 ГПК, че ЕЛ. СЛ. Р. , ЕГН ********** дължи на „Ипокредит“ ООД, ЕИК 202175961, със седалище и адрес на управление: гр.Горна Оряховица, ул.“Георги Измирлиев“№2Б, ет.1, офис 5, представлявано от управителя А. П. сумата: 91.36 лева – главница по Запис на заповед от 21.05.2019г., издаден като допълнително обезпечение на Договор за потребителски кредит №РСНД60/21.05.2019г., ведно със законната лихва, считано от 04.02.2021г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №374/05.02.2021г., издадена по ЧГД №693/2021г. по описа на РРС.

ОСЪЖДА ЕЛ. СЛ. Р. , ЕГН ********** да заплати на „Ипокредит“ ООД, ЕИК 202175961 сумата 75 лева – разноски по ЧГД №693/2021г. по описа на РРС.

ОСЪЖДА ЕЛ. СЛ. Р. , ЕГН ********** да заплати на „Ипокредит“ ООД, ЕИК 3

202175961 сумата 25 лева – разноски по ГД №2750/2021г. по описа на РРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4