Протокол № 223 от 23.05.2023, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 223 гр. Пловдив, 23.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емил Люб. Митев

Членове:

Стоян Ат. Германов

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова и прокурора Марина В. Белчева

Сложи за разглеждане докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно дело № 20235000600225 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – обвиняем К. П. В. се явява лично, доведен от Ареста при Затвора - П.. Не се явява адв.Н. П., от която е постъпила молба, че към настоящия момент обв.В. е оттеглил пълномощията си досежно представителството от този адвокат.

Постъпила е писмена молба от обв.В. в потвърждение на заявеното от защитника му адв.П..

В момента в залата се явява адв.С. И. З., която представя копие на пълномощно и оригинал, както и договор за правна помощ, от които е видно, че тя е упълномощена за процесуално представителство по настоящото дело. Върна се оригинала по представеното пълномощно.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Адв.З.: Да се даде ход.

ОБВИНЯЕМИЯТ В.: Да се даде ход.

СЪДЪТ, след съвещание, намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА се същото чрез прочитане на жалбата на обв.К. В., депозирана чрез защитника му адв.П., срещу определението на ОС – Пловдив, постановено на 15.05.2023 г. по ЧНД № 1046/23 г. по описа на съда, с което спрямо обвиняемия е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по ДП № 175/2018 г. по описа на Отдел „КП“ – П.. В жалбата се навяват твърдения за незаконосъобразност на обжалваното определение, като се възразява срещу приетото от първостепенния съд за наличието на предпоставките, формулирали извод за допустимо действие на най-тежката мярка за неотклонение. Твърди се липсата на доказателства, формиращо обосновано предположение обвиняемият да е извършил разследваните престъпления, несъобразяване на мярката за неотклонеие с данните 1 относно семейните и лични ангажираности на обвиняемия, както и липсата на доказателства той да се укрива.

ОБВИНЯЕМИЯТ В.: Поддържам жалбата.

Адв.З.: Поддържам жалбата на колежката П..

РАЗЯСНИХА се правата по чл.274 и чл.275 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и доказателства.

ОБВИНЯЕМИЯТ В.: Нямам искания за отводи и доказателства.

Адв.З.: Нямам искания за отводи към състава на съда.

Представям и моля да приемете два броя удостоверения за раждане на малолетните деца на моя подзащитен, протокол № 836/11.05.23 г., въз основа на който е определена мярката „парична гаранция“ по предходно обвинение. Съдържанието и това писмено доказателство ще го коментирам, когато взема отношение по същество. Представя присъда и решение на РС - Г. и ОС – Г., въз основа на които моят подзащитен е оправдан.

По делото има и решение на Разградския съд. Представяме и тези решения. Отделно от това ще взема отношение по друг повод по тези доказателства, които представям.

ПРОКУРОРЪТ: Предварително съм прегледала материалите,тъй като няма копие за прокуратурата. Считам, че някои от тях са относими. Не виждам връзка между гледане на мярката за неотклонение по днешното дело и актовете на съда в Г.. Смятам, че се касае за различни по място време и не смятам, че са относими, поради което считам, че не следва да се приемат.

Адв. З. – реплика: Щях да взема отношение по тези писмени доказателства по същество, но присъдата на разградския съд, с която същият е осъден преди много години, считам, че това писмено доказателство е относимо, с оглед обратната степен, че е оправдан, но тъй като в първоинстанционното производство по чл.63 се визира факта, че едва ли не същият в този период се е укривал, искам да ви представя, че това разследване се е водило активно. Имам предвид първоинстанционното производство по това дело. Твърди се, че той едва ли не се е укривал. Той се е явявал в Г. в полицията, в съда на съдебните заседания и през този период е бил наличен. Това имам предвиди и за това го представям.

СЪДЪТ, след съвещание, намира, че няма процесуална пречка да бъдат приети като писмени доказателства представените такива от защитата в днешното съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧЕТОХА се и се ПРИЕХА като писмени доказателства представените от защитата на обвиняемия два броя Удостоверение за раждане на П. К.В. и С. К. В., копие от Присъда № 260018/05.03.2021 г. по НОХД № 621/20 г. на РС – Г., копие от Решение № 77/13.12.2021 г. по ВНОХД № 133/21 г. на ОС – Г.аброво и определение № 836/11.05.2023 г. по ЧНД № 993/23 г. на ОС – П.

Страните нямат други искания.

СЪДЪТ, след съвещание, с оглед изразеното становище от страните и наличните по делото материали, намира, че същото е изяснено, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

Адв.З.: Уважаеми апелативни съдии, аз ще ви моля да не уважавате искането на прокуратурата, с оглед вземането на най-тежката мярка за процесуална принуда и съответно да не потвърждавате определението на първоинстанционния съд, въз основа на което е взета такава мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Какво имам предвид?!

2

Съгласно нормата на чл.63 законодателят визира обосновано предположение за авторство на деянието, да са налични такива данни и доказателства и кумулативно дали моят подзащитен би се укриел или би извършил друго престъпление. Аз считам, че макар и да има някаква индиция за авторство на деянието, то другите две кумулативно дадени предпоставки не считам,че са налице.

Освен това, първоинстанционният съд е приел, че обвинението, което е предявено на моя подзащитен по 213а ал.2 е до 10 години лишаване от свобода, но аз ще се противопоставя на този извод, тъй като не считам, че тежестта на обвинението имплицитно би следвало да се вземе най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“. В този смисъл са и няколко решения на ВКС, а именно Решение №4718/2001 г. по НД № 404/2001 г. Освен това считам, че други висящи производства срещу моя подзащитен - аз ви представих и писмени доказателства в тази насока - също не следва да се вземат предвид факта, че наличността им би следвало да се определи най-тежката мярка за неотклонение. В този смисъл е Решение № 412/2001 г. на 3 н.о. по НД № 372/ 01 г., където това че спрямо едно обвиняемо лице има и други висящи производства за тежко умишлено престъпление, че съществува опасност да се укрие или да извърши друго престъпление, ВКС именно в това решение не споделя тези доводи, тъй като лицето е с постоянен адрес и не е възпрепятства разследването. Тук ще включа още, че същият има постоянен адрес, има две малолетни деца - представила съм доказателства, за които следва да се грижи. Но, в случая аз считам, че поважния момент в настоящото производство е именно факта, че с това искане за най-тежката мярка за неотклонение прокуратурата определено злоупотребява с правото и заобикаля закона, което е недопустимо към настоящия момент. Затова и законодателят е визирал това производство, с оглед съдебния контрол, и аз мисля, че би следвало това поведение на прокуратурата да не се толерира от съда. Какво имам предвид?! Делото е образувано 2018 г. и е било по описа на „КП“ – П., за деяния, евентуално сторени от обвиняемото лице през 2015 г., 2016 г., 2017 г. В един момент производството се изпраща с Постановление на наблюдаващия прокурор на Специализираната прокуратура, където стои пет години без да се вършат действия на 100 % Вършили са някакви следствени действия, но виждате ли това, всичко събрано като доказателства, не е послужило към онзи момент да се извика подзащитния ми, да се разпита дали като свидетел или обвиняем, да му се повдигне обвинение в този дълъг период, а иначе чл.22 от НПК говори за разумен срок, за разумно разследване от досъдебните органи. Аз не виждам тук никаква разумност в разследванията до момента. Нещо повече, малко по-късно това ДП, след закриването на Специализираната прокуратура, се връща отново в „КП“ при същия разследващ полицай, както е предходното разследване. По предходното разследване ДП № 45 моят подзащитен беше 8 месеца задържан при един и същи разследващ полицай. През тези 8 месеца не само не приключи това ДП № 45, но не си направиха труда дори да го разпитат. Изчакаха момента, в който депозирах, напълно с правото си да подам молба, защото приключиха 8 месеца, за промяна на мярката - вижда се, че ОС - П. определи „парична гаранция“ и същия ден, още с отварянето на вратата на ареста, го чакаше полицейска патрулка и го задържаха. Ако това не е злоупотреба с право или заобикаляне на закона, не знам какво е! Не бива бездействието на прокуратурата в този дълъг период да се вменява във вина на подзащитния ми.

Действително, ако има доказателства да се разследва регулярно. Не може дори да се каже, че било в друго поделение на МВВ, в друг град, да няма връзка и не се знае. При един и същи разследващ полицай и нищо не е направено. На 11.05, в момента, в който се разглежда предходната мярка, са тръгнали по С., К. да разпитват пострадали дали си потвърждават показанията. За част от някои има прекратяване, има мнение за спиране. Да, като обем не е малко, но 5 години… За това ви представих и на габровските съдилища присъдата и решението, не, за да ви кажа, че той е оправдан, а да кажа, че 2020 г. се е водило регулярно разследване. Винаги сме ходили на съдебните заседания. Аз не считам, че той би се укрил, ако вие му определите по- лека мярка за неотклонение от „Задържане под стража“ и не 3 считам, че вие бихте толерирали това бездействие на прокуратурата. Няма значение дали делото е било в Специализираната прокуратура, „БОП“ или „КП“.

Затова, ще ви моля да се произнесете в смисъл дори и „домашен арест“ да му определите, което се развяна на задържане. Осем месеца е в ареста. Отделно от това има сериозни здравословни проблеми. Има кардологичен проблем. Водиха го по лекари.

Сменяха му лекарства.

Ето защо, аз ще ви моля да произнесете съдебния си акт, като определите полека мярка за неотклонение от „Задържане под стража“,а именно „домашен арест“ или „парична гаранция“.

ОБВИНЯЕМИЯТ В. /за лична защита/: Поддържам всичко казано от адвоката ми.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, аз моля да потвърдите атакуваното определение на ОС – Пловдив, да приемете същото за правилно, обосновано и законосъобразно, и съответно на доказателствата, които са налични.

Повдигнати са на 12.03.2323 г. обвинения за извършени четири престъпления.

Маркирам ги само като общ текст - по чл.213а, чл.209, чл. 198, чл.214. Квалификациите са такива, които сочат за тежки престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода. Първоинстанционният съд е съобразил това.

На второ място има констатация, от която не може да се избяга, че някои деянията са реализирани в период, в който обвиняемият е бил с изпитателен срок по отношение на друга присъда и поради точно това обстоятелство е представена присъдата на Р., да се види момента, в който са извършени действията, предмет на настоящото дело.

Съдът правилно е наблегнал на обстоятелството не точно на укриване на обвиняемия от наказателно преследване, а по-скоро на това, че в един дълъг период от време от 2015 г до 2018г., какъвто е предмета на настоящото дело, основно той сее занимавал с престъпни дейности и е кумулирал доходи. Това, и обоснованото предположение е налице от всички налични до момента доказателства. Това са разпознаванията, извършени от възрастните хора. Това са наличните експертизи, гласните и писмени доказателства, които са приобщени към делото.Поради тази причина считам, че няма дефицит на доказателства, от които да се направи обосновано предположение за извършените престъпления, независимо от изявленията на защитника, който се явява пред първоинстанционния съд.

Пред вас основно се акцентира върху обстоятелството, че делото се разследва дълго време. Това е така, то е факт, но активно се работи по това дело след пристигането му в ОП – П., след м.юли 2022 г., когато е закрита Специализираната прокуратура. От тогава са събрани допълнителни доказателства, които по един недвусмислен начин обосновават предположението за извършено престъпление. Аз смея да твърдя, че се касае за един интелигентен, образован извършител, който е в състояние да поддържа заблуждение и е тръгнал по този път да изкарва прехраната си, а не чрез законни средства. В тази връзка, разглеждайки всички предпоставки, налични в настоящото производство, считам, че съдът е достигнал до правилните законосъобразни изводи, че най- подходящата, съобразена с наличните по делото данни и законосъобразна е мярка за неотклонение „Задържане под стража“.